Диалектика на Демокрит.
It all started with Democritus.

Диалектиката – starting, in the ancient times, with Democritus
( circa 460– circa 370 bc ) , Greek philosopher.
He developed the atomic theory originated by his teacher Leucippus
that explained natural phenomena
in terms of the arrangement and rearrangement of atoms moving in a void.

Dialectics (in ancient Greece; философ Democritus], lovely Josephine,
was a belief
(the doom & gloom view of the malevolent Universe) that, omfg,
all развитие in 
the Universe arose as the result of (developing) conflict i.e.
that the essential характеристиката of the Universe is (the developing) conflict!
that the essential характеристиката of the Universe is (the developing) conflict!
Oh, that мистична delusional BELIEF system!
Oh, that absofreakinlutely (
irrational) BELIEF:
как всичко, ти да видиш, lovely Josephine,
и във Вселената, баси,
all over the света, баси,
и във всеки
човек, баси,
да, във всичко и навсякъде,
lovely Jos, omfg,
било в
(the inherent! & the eternal!) конфликт!
Баси простотията, мистицизъм , митологии!
i.e. anti-rationality, anti-reasoning
т.е. анти-логика, анти-наука
i.e. the (stupid or the really)

Yes, lovely Josephine,
it’s all about
the (égalité) dumbness of
the doom & gloom view (of things),
scepticism & the nihilism (on values)
of the (same-same) (old)
[It’s the today’s postmodernism, баси!]
[It’s all about (
да приемеш) страдан(и)ето,
the only „истинската/правилната“ философия
начин на живот! Баси, баси, баси dumbness-a!
Ала приемането на някаква irrational етика
означава със сигурност 
misachieving of the
one’s own (
pursuit of) happiness, lovely Joss
означава misachieving of the meaning of life,
no matter the race, the wealth or the intellect!
А това означава, lovely Josephine, страдан(и)е!
Такова поведение 
is INcoherent with the reality,
INcoherent with the (pursuit of one’s) happiness,
INcoherent в крайна сметка, lovely Josephine,
with the really good (not pretending, but true) living!
So, beware, lovely Josephine! Be aware!
Не, не, недей to be(come) мистичка!
Мистицизмът, lovely Josephine,
е бащата и майката of all LIES!
Не, не, не
приемай (за вярна), lovely Josephine,

тази evil (Нирванска) (популярна днес) идея!
It’s a fake, an evil, an irrational idea(l)! Really!
No, no, no мисти(ч)к(а) не може to be(come) happy!]


Развитие, движение, закономерност, причинност, взаимозависимост
based on eternal developing conflict.





I.               Hegel (RELIGIONist; ИДЕАЛист)!                    
Supernatural BELIEVER! МИСТИК!                   

THE CRAZINESS OF (мистика) HEGEL(ism) =


The STUPIDity of философски ИДЕАЛИзъм!
Ох, тоз’ХЕГЕЛ, тоз absolutely RELIGIOUS
The HEGELian dialectical formula: A (THESIS) versus B (ANTI-THESIS) equals C (SYNTHESIS).


Всички Supernatural МИСТИЦИ =ИДЕАЛисти-УТОПисти, обаче, lovely Jos, absoFREAKinlutely ВЯРВАТ,
religiosity-based ИДЕАЛисти, lovely Jos, BELIEVE, че съществува ВЕЧЕН живот в НЕбитието, баси!]

[The School of thought of “ИДЕАЛизъм,
based onto
the PLATO’s philosophy!]

The ANTI-цивилизационния ИЗБОР:
(platonic) идеализъм!
[, based onto a set of IRRATIONAL
values. Баси!
All sets of (idealistic) religious values са мистични
i.e. are based onto the
Supernatural Master,
се основават на
faith, а не са rooted in the reality!
That is, lovely Jos, an
absofreakinlutely Utopism!]

The AНТИ-секуларния (ANTI-rational) ИЗБОР!
the absofreakinlutely религиозните заблуди -
the BROTHERhoodness of ближните! Баси!

Всеки човек, бил, ти да видиш, lovely Josephine,
АНГЕЛ и на половина “ДЕМОН“! Е, баси!
The Hegelian dialectical formula: A (thesis) versus B (anti-thesis) equals C (synthesis).
Controlling [bringing] the two антагонистични sides, lovely Josephine, to one (and the same) end! Е, баси!

WTF! That’s an absofreakinlutely (evil) stupidity!

For example: If (A) my idea of freedom conflicts with (B) your idea of freedom then (C) neither of us can be free until everyone agrees to be a slave.
The Soviet Union was based on the Hegelian dialectic, as is all Marxist writing.
The Soviets didn't give up their Hegelian reasoning when they supposedly stopped being a communist country. They merely changed the dialectical language to fit into the modern version of Marxist thinking called communitarianism.








1.1.       Democritus диалектика на Демокрит.

Диалектиката – starting, in the ancient times, with Democritus
( circa 460– circa 370 bc ) , Greek philosopher.
He developed the atomic theory originated by his teacher Leucippus
that explained natural phenomena
in terms of the arrangement and rearrangement of atoms moving in a void.

Dialectics (in ancient Greece; философ Democritus], lovely Josephine,
was a belief
(the doom & gloom view of the malevolent Universe) that, omfg,
all развитие in 
the Universe arose as the result of (developing) conflict i.e.
that the essential характеристиката of the Universe is (the developing) conflict!
that the essential характеристиката of the Universe is (the developing) conflict!
Oh, that (irrational) belief!

[The SSchool of thought of “materialism, комунизъм, социализъм!]
Именно основаващи се на this
irrational  belief, lovely Josephine,
Маркс и Енгелс (и later Ленин)
анализират ИСТОРИЯТА of the world
(& mankind)?!
Yes, the communist ideology, lovely Josephine
which spread terror to every corner of the world
actually  represented an idea which goes back to ancient times. 
Dialectics of вечния (developing) СОШЪЛ conflict!
Ох, този Сошъл Стандарт! The wrong standard! Evil standard.

Based on this (delusional) belief  на Демокрит и (обърнатия надолу с главата) Хегел,
Marx and Engels, lovely Josephine, set about analysing the history of the world! 
And then Marx claimed that 
history of mankind was one of CONFLICT,
that the current (основен сошъл) conflict was one between workers and capitalists
and that the workers would soon rise up and build a Communist revolution.
Накратко -това е (как become the idea of) КЛАСОВИЯТ джихад (джъстизъм); 
the class struggle 
(in history)! Това е развитието, диалектическият материализъм.
ДиаМат “научния” метод applied „по научному“ into историята (of mankind)! Баси!
The most striking feature of 
the two founders of Communism was that, 
[like all
the materialists,] 
they nurtured
a great hatred of religion
Marx and Engels were both confirmed atheists 
and saw the doing away with religious beliefs as essential from the point of view of Communism. 

Marx, lovely Josephine, 
yes, CLAIMED that
ИСТОРИЯТА (на човека, човечеството)
was one of
 (developing) СОШЪЛ conflict,
и че текущия (of 19 century) (антагонистичен) КОНФЛИКТ
е between 
работници [oppressedvs капиталисти [oppressors],

и че работниците (
proletariatскоро (united) ще се надигнат, изригнат
и ще absofuckinlutely извършат
(великата) Комунистическа революция
[в най-развитите капитализтически държави

Маркс и Енгелс (и later Ленин), lovely Josephine,
irrationally believed that [the warfare; antagonistic] CONFLICT & clash [в социалната област]
is the 
по-по-най-важната характеристика of the [HISTORY of the] (mankind’s) world! Баси!
It’s THE (incoherent) conflicting vision - of the (ppl of the) world, of life, of all stuff! Е, баси!

Това, lovely Josephine,
 е [the evil idea(l) of] 
КЛАСОВИЯТ джихад (джъстизъм = marxism);
the class struggle in HISTORYДиаМат “научния” метод, 
по научному into ИСТОРИЯТА (of mankind)! Баси!
Това е 
(the irrational насаждането of) the NEGATIVE view of the (conflicting!) world!
the RESENTMENT mentality
Това е MALEVOLENT stuff! Е, баси!

Това енаучнияТ комунизъм, (ДиаМат и ИсМат) MARXISM, lovely Josephine,
който ни absofreakinlutely ЗАСТАВЯХА да изучаваме [at the school & at the university], преди 1989,
когато ЖИВЕЕХМЕ в (the evil carrying MYSTICISM/faithism of) Разви(нтено)то Соц Общество 
и същевременно
строяхме Сияйното (БЕЗкласово, БЕЗконфликтно) Комуничестическо Бъдеще!
That’s absofreakinlutely STUPIDITY, evil narrative!
Yes, it is all about the égalité (
[And its absofreakinlutely кофти (произведени) резултати!
А, и most of днешните „научни (educational) кадри
the  Social Science departments, lovely Josephine,
са учили
too much научен“ комунизъм! Баси!
It’s the conspiracy against
(the real) науката!]


Според Маркс, 
lovely Josephine,
развитието на mankind’s обществото 
преминава през различни ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ исторически фази
[първобитно-общинен строй, феодализъм, капитализъм, социализъм, комунизъм], 

and основният фактор, който най-значимо 
(essentially) определя тези отделни исторически фази
is …
средствата (оръдията) за производство & the производствените отношения Omfg! Economics.
according to this view, lovely Jos,
the economy [
is primary] („базата“, която) определя everything else (, all the rest of „надстроийката“)! Омфг!
forces определялити да видиш, all and everything else - in a (развитието of a) society!
И понеже, има много лоши хора,
които са 
the class of the capitalists – икономически богати ppl,
то именно за това
the (rest of the) ppl [НЕбогатите, proletariatthe истински добрите хора
се really нуждаят, 
ти да видиш, 
от a Saviour, a God, a Strong Ръка, an Entity,

to be able да се грижи и да защитава the powerless (the weaker, the Angels, the good) хората
 (from the absofuckinlutely алчните и злите капиталисти – богати предприемачи, the Devils, демоните)!
Savour of the (обикновените, добрите, huge majority) ppl; a Savour of the nation/региона/world! A God!
Трябва, трябва, трябва a Savour,
някой, който
to take (absolutely total) CONTROL (over everything в обеството)! Why?
To save the (commonppl; a Saviour of the nation/региона/world! Баси!
хоратаобикновените хора (масовия човек) absofuckinlutely 
need a 
Flash GordonСамо Той може да го стори, да се (по)грижи за хората! 
За да не бъдат хората пионки в ръцете на these absofuckinlutely bad, bad ECONOMIC forces! Затова ppl трябва 
да се 
join-ват (съчетават, съединяват) into the good class – 
that (комуната) is за тяхното доброБаси! It’s, lovely Jos, the way to…тиранията, тоталитаризма!  
Yes, lovely Jos,
can you rationally see
абсолютли close connection
между (the economic) детерминизма (of Marx)
тоталитаризма, the total(itarian) control!
(форми на) totalitarianism, lovely Jos, 
is винаги based on
 (some kind of) determinism!  Absolutely!
При Маркс (марксисти-ленинистите) детерминизма (му, им) е economic-based;
при нацизма е расов/етнически-based детерминизъм,
при религията – верски-based determinism, etc.!


Да обършеш the (философския) IDEALISM [of Kant & Hegelс главата на долу – into the (философския) MATERIALISM!
Но, КАК?
By atheizing the (идеалистично-религиозната, Christianity based) диалектика на ХЕГЕЛ!

Марксoвата (сошъл) УТОПИЯ [всестранно развита комунистическа личност]: “В комунистическото (безкласовото & бедържавно) общество, 
никой няма запазена 
(specialized – as by Adam Smith’s division of labour for greater efficiency, greater level of production & greater prosperityсфера/job of дейност, 
но всеки може да се специализира в каквато област си 
и затова 
ще бъде възможно (Omfg, oh, that mysticism!)
да правиш едно нещо днес и съвсем друго нещо утре; 
да ловуваш сутринта, да ловиш риба следобеда, да гледаш добитък вечерта,
да се занимаваш с критика след вечеря…, без да ставаш ловец, рибар, говедовъд или критик
A?! What a nice, but absofuckinlutely 
UNPRACTICAL idea(l), фантазия; absofuckinlutely UNrealistic dream!
non-(full)maturity; wishfull thinking, based on too much emotionalism!
Lovely Josephine, 
бъди very much скептична към всеки, който 
не е бил икономически (absolutely) НЕзависим човек
ала същевременно 
talks and writes absofuckinlutely too much about (социално-икономическо) prosperity!
Такива са и 
повечето от днешните (държавно funded) БГ ‘телектуалци,
absolutely не знаят какво in fact означава да плащаш заплати (и осигуровки) to наемни работници!
Марксистко-Ленински (сошъл type of) (левичарски) мистицизъм [inter-национал-социализъм]
ls to the most (of the) (BG) примитивни (negaliving) minds! Този мистициъм
отрича the IR,
the private property, private contracting & free marketing,
отрича human digtity и
the personal responsibility!
Замества всичко с КОЛЕКТИВИСТИЧНИ
/ГРУПОВИ такива – that’s the UNreality & IRrational ity of марксистко-ленинския мистицизъм.

Марксовата [Материалистичната] диалектика произхожда от Хегеловата философия, Hegelian dialectics. 
Маркс критикува Хегеловия МЕТОД като казва, че той трябва да да бъде обърнат “right side up” наопъки! 
Маркс накрая 
Хегеловата диалектика с материализма на Фоербах 
и така създава свой собствен 
диалектически материализъм, който става диалектика на КОМУНИЗМА!

Да, първо се качва на главата (ideas) of HEGEL,
а после, lovely Jos, го обръща с главата на долу!
Прави (като заимства
the idea от ФОЕРБАХ )
от религиозната
dialectics, lovely Jos, атеистична такава -
turns диалектиката oт идеалистична в материалистична!
But these are BOTH absofreakinlutely МИСТИЧНИ!

Марксизмът [Marx materialist dialectics, lovely Jos,] 
е трагедията 
да (се) опитваме да приложим Хегел [
Hegelian dialectics] в реалния живот!
Oh, that absofreakinlutely метод(ology) of интер-национал-СОЦиализма!
’s absofuckinlutely десктуктивно, в практиката – историята го доказва!
It’s the CONFLICting vision - of the (ppl of the) world, of life, of all stuff!







II.            [От Hegel, през Фойербах, до] К. МарксЛенин)

ОТ (философски) ИДЕАЛизъм КЪМ (философски) МАТЕРИАЛизъм =



ХЕГЕЛианците & МАРКСистите = same-same “ДИАЛЕКТИКА!
Все тая! It is the great философска (идеологическа) DUMBness.
It is all about the

От ИДЕАЛизма на Хегел1 към МАТЕРИАЛизма на Фойербах2.

ДиаМат-а на Карл Маркс3 и his greatest ученик – Ленин4! Баси!

Ох, that bloody EVIL мистична идеология за КЛАСОВО (само)съзнание!
Ох, таз работническа КЛАСА (пролетариат), ох, таз СОЦ революция!

That’s, lovely Josephine, absofuckinlutely HARMFUL stupidity, ДИКТАТ!

на dialectics – към (M-L) ДиаМат!





ДУХОВНИТЕ (идеологически) ОСНОВИ of
the non-religious (атеистичен)

Ох, това
(mystic) диалектическо единство
all kinds of противоположностите), баси!
All stuffs are свързани били, ти да видиш, баси,
in dialectical unity (& борба на antagonistic opposites)!
При маркс(истите) всичко започва и свършва,
lovely Jos,
с the dumb (untrue!) concept of класова борба, баси!
[i.e. борба на antagonistic противоположностите!
например, у всеки човек имало, ти да видиш,
unity of 50% добро и 50% evil, that are clashing!]
That’s марксистко-ленинска простотия, mysticism.


{ала и днес most of ЛЕВИчариТЕ и други етатисти-populists,
all of which, lovely Jos, are
MORAL релативисти,
са absolutely (философски) Платонисти, които
very much, lovely Jos, се впечатляват, баси,
и твърдят, че (most) ppl are about 50% good
and about
50% bad! Да, това е РЕЛАТИВизъм!
, обаче, lovely Josephine, is real STUPID(ism) =

ДОМ(ЕЙН)ЪТ НА The Absolute UNtruth =
It's (in)

защото е срещу (Aristotelian) ЛОГИКАТА,

защото това (is IRrationality-based i.e.) ПРОТИВОРЕЧИ на (the logic of) Закона of NON-contradiction:

A (wo)man is a (wo)man; змията е змия; all stuffs have their TRUE individual NATURE (IDENTITY)!
Човек е или ДОБЪР, или НЕ е = има (придобил е), lovely Josephine,
(s)he is either RATIONAL or IRRATIONAL in his(own) thinking,

& acts ON either GOOD or BAD/EVIL (set of) ИДЕИ, ideology!
[But, CAN A HUMAN CHANGE (change his ideas), a?]
(NY) STUFF CAN A-C-T   O-N-L-Y, lovely Josephine,
in accordance with its nature
= не, не, не може да бъде both [А & не-А], at the same time!
ИСТИНАТА е НЕпротиворечива; НЕ е, и НЕ може ever to be (една добра) ЛЪЖА!
И обратното
is true – истината is НЕпротиворечива & НЕлъжовна, NON-relative!
е или ЧЕСТЕН, или DISHONEST (макиавелистѝчен) =
= uses, lovely Jos, или рационални, или византийски методи,
(with)IN his
MINDSET (set of IDEAS)! Yes, absolutely! Get it?
НЯМА, НЕ (МОЖЕ ДА) СЪЩЕСТВУВА, lovely Josephine,
такова нещо като really ЧЕСТЕН ПОПУЛИСТ-ДЕМАГОГ! This is contradiction in terms/ideas! Get it?
Който ЧОВЕК има in his mind CONTRADICTING (set of) IDEAS, той има CONFLICTING MINDSET!
Такъв човек е НЕпрактичен човек, който в най-добрия случай е (pragmatic) МИСТИК! Absolutely!]





The pseudoscience of СОШЪЛ ДАРВИНИЗЪМ!

сърп и чук дистопията!
pornofication of a mind!
колхозfication of а mind.
сошълfication of a mind –
making it
really lost & confused!
Of the (red starмистицизъм.
Оf the greatest шаманизъм!
Of Колхозfication of a nation!

Of the
IRRATIONAL сошъл(strati)-fication;
DYSTOPIAN (класова) story-FIC(a)TION!

Социализъм. Комунизъм.

Сошълистически Идеализъм. Утопизъм!
Ангели VS Демони! Class борба!

The anti-цивилизационният избор:
of ДИАлектическия (
marxian) МАТериализъм!
ФИЛОСОФСКАта основа на
[, based onto a set of irrational  values. Баси!
All sets of ЛЕВИчарски values са мистични
i.e. are based onto Държавата(-Партията-)Master,
се основават на
faith(ism), а не са rooted in the reality!
That is, lovely Jos, an absofreakinlutely Utopism!]
The aнти-individualistic (anti-rational) избор!
Of absofreakinlutely материалистките заблуди -
of the brotherhoodness of
класово ближните! Баси!
Това е the delusional доктрината, lovely Jos,
доктрината of the (4Z’s) (class) resentment;
of billions of angry
[tribal & delusiona] ppl,
that are anti-
life, anti-liberty, anti-productivity
& pro сошъл-
fic(а)tion & pro (self-)sacrificing!
Ох, този (
evil) етатизъм, statism, субективизъм!


1770-1831;  1804-1872;  1818-1883
Да живее (Диа)материализма;
the (Диа Исаматериализма е велик! Историята е predetermined! Абсолютли! 
ИсМат is great(
est) - базата & надстройката са велики соц(иални) структури (същевременно и научниmethods!
Ми, да, да, да, нали, а?!

За „научността“ на Мар(к)с, Heaven и КОМУНИЗМА
там където a God is Everything, а отделния човек е нищо!
Yes, lovely Josephine,
it’s all about the Master-slave 
And all 
the rest (, that follows it)! Баси!
И това necessarily ends in the enslavement of ppl – in a nation/регион!
Помни, lovely Josephine, че в домейна на liberty God не съществува!]

Историческият процеспредопределена/закономерна смяна на обществено-икономически формации…,
които НЕотменно си следват своя (собствен) ход!
ИсМат forever! 
      ДиаМат (with a little help of Хегел & Фойербах) 
      е (по-по-най-)велик, 
      защото е the
 ideological фундамента на Марсизма
      Маркс, да се свети името му, (, Енгелс and Lenin) (и Сталин, ама не толкова, и не вече) 
is great (и всеки обикновен човек от the пролетариата би могъл да бъде велик -
if марксист-ленинист т.е. if комунист по culture-идеологическото си осъзнаване) 
is the (интелектуалния, идейно-политическия) Father! Of course! 
Marx is the Greatest - of all other мислители; of all centuriesПапа(тафоревър! Форевър папа(та)!
Форевър да пребъде кое, кое, кое school of (атеистична) 
thought? Коя доктрина? Кой (светъл) мироглед? Чия (сошъл) Правда?
Of the папата, 
the Father’s! Of course.
Да форевър пребъде, Omfg, 
Papa’s (intellectual & moral) (the absofuckinlutely хуманистичен) 
      idea(l) of 
[hagel-marx-фойербахски-ленински-сталински-НРБ] материализъм [i.e. реален сошълism]!



Ох, този ABSOFREAKINLUTELY кофти хегелиански метод!


Материалистичната диалектика



В настоящата глава ще изложим критика на материалистическата диалектика и съответна алтернатива по отношение на позицията и. Но първо ще обясним начина, по който комунистите я използват като средство да оправдаят своята насилствена революция.До 1970-те Комунистическата империя се разраства и завзема над една трета от света. Червената революция се разширява по терористични методи с много кърваво насилие и преврати. След заемането на властта се въвежда диктат с цената на милиони невинни които биват избити по нечовешки начини. Броят на избитите, само в мирно време, от тази безпрецедентна "Червена машина на смъртта" е 150 милиона. Това не би било постижимо без помоща на тази безбожна, сатанинска философия. 


Марксовата диалектика произхожда от Хегеловата философия.
Маркс критикува Хегеловия метод като казва, че той трябва да да бъде обърнат “right side up” наопъки.
Той накрая комбинира Хегеловата диалектика с материализма на Фоербах и така създава свой собствен диалектически материализъм,
                        който става диалектика на комунизма.

Нейната цел е много проста, тя трябва да оправдае насилствените убийства и революция като нещо възвишено и добро. Така Материалистическата диалектика става най-мощното идеологическо оръжие за масови убийства и насилие, които човечеството е виждало в историята. 

Има причина защо Маркс е трябвало да обърне Хегеловата идеалистична диалектика в своята материалистична диалектика. В разработката “Философия на Закона”, воден от диалектиката си, Хегел преценява, че родината му Прусия е рационална държава и силно защитава тази си позиция. В предговора й, Хегел заявявя, че “което е рационално е актуално, и което е актуално е рационално”. В това си твърдение той има в предвид, че реално съществуващата държава Прусия е рационална (т.е. идеална). Но тази му позиция е била оспорена от т.нар. Леви Хегелианци (към които е принадлежал и Маркс), според които съществуващата държава е изпълнена с противоречие и трябва да бъде променена в рационална държава. Според Хегеловата “Философия на Закона”, Прусия е мястото, където всички сблъсъци, конфликти, аморалност, мизерия, корупция и всякакви други злини на гражданското общество могат да бъдат изцяло изкоренени. Така би се родила рационалната държава, където разрешението на тези злини би гарантирало човешките свободи и права. Маркс от друга страна е смятал, че за да бъде една държава рационална, формата на управление трябва да бъде сменена насила от пролетариата, и че само по този начин може да има подобрение на икономическите условия. За философските основи на тази трансформация (революция) е трябвало да послужи материалистическата диалектика. Хегеловата идеалистична диалектика се ограничавала единствено до обяснение на историята и е достигала най-много до игра с идеите. В Марксовите очи тя никога не би могла да разреши противоречията и неправдите на Пруското общество. Начинът да се трансформира гражданското общество в рационална същност е чрез материални промени, обуслявящи необходимостта от насилствена раволюция на пролетариата. За да обоснове това идеологически, е трябвало да се представи диалектическия материализъм. Така, от самото начало, Марксическата диалектика е била предназначена да служи като оръжие.
Как тогава Марксовата диалектика е била използвана като средство за извинение? Тя е трябвало да служи като философско оправдание за убийство, разрушение, преврат и всякакъв тип брутално поведение. Тъй като на тези действия се е гледало като на необходимост за осъществяването на комунистическата революция, те автоматично биха се сметнали за справедливи. За Маркс и неговите последователи, диалектиката е теория, която обяснява развитието чрез всеобща борба на противоположностите. Във всяко битие задължително има два противопоставящи се елемента (източник на конфликт). От една страна, тези елементи съществуват във взаимоотношение на единство. От друга, те се противопоставят един на друг. Според Ленин (“Философски бележки”), в диалектическото взаимодействие, единството е производно\уклончиво, условно и временно, докато борбата е абсолютна. За Хегел, важният момент в диалектиката е било единството на противоположностите. За Маркс, Енгелс и Ленин, ключовият момент е тяхното противоборство. От гледната точка на тези мислители, борбата е задължителен компонент на развитието и това е обективен закон, който по никакъв начин не може да бъде повлиян от човешката субективност. Обективните закони като природните например, не могат и не трябва да бъдат променяни от човешка намеса. Ето защо, след като насилствената революция е закона на развитието за обществото, тя не може и не трябва да бъде възпрепятствана по какъвто и да е начин. Осмисляйки така революцията, комунистите винаги са пламтяли от революционна страст и всеки, който не помага в това ничинание е бил заклеймен\дамгосан от тях като реакционер\опозант.

Когато либералните интелектуалци са се противопоставили на комунизма, те изследвали съдържанието на диалектиката и открили известна истина в нея. Но от друга страна, те намирали комунистическата практика за прекалено екстремна. Комунистите просто отминавали безмълвно такива недоволства и така желанието на интелектуалците да се противопоставят на комунизма отпадало.


Въпреки упорството от страна на Маркс, Енгелс и Ленин върху факта, че всичко се развива чрез конфликт, те не са могли да предоставят дори един пример за това от естествения свят. Маркс не се опитва да предложи пример за развитие от естествения свят. Той просто прилага принципа на диалектиката към историята и заключава, че тя е история на класова борба, но това няма нищо общо с истинността на диалектиката. Така става ясно, че Маркс е подбрал тази тема, за да му послужи като оръжие. Дори би било по-коректно да се каже, че той е изфабрикувал цялостната си теория на материалистическата диалектика, за да я използва като средство за оправдание на насилствената революция. Накрая, Енгелс е бил този, който подробно изучава различни естествени науки (астрономия, физика, химия, биология, механика, математика и др.) и написва книга, в която показва как материалистическата диалектика се прилага без изключение във всички явления от естествения свят. Тази книга се нарича “Диалектика на Природата”. В друго свое съчинение “Социализмът: Утопичен и Научен”, той отново твърди, че природата е доказателство за диалектиката и заявява: “Природата в основата си се движи според диалектиката”. Изненадващо обаче, Енгелс не може да даде дори един пример за развитие чрез диалектика от естествения свят. Единственото, което прави е да представи по един безреден и случаен начин примери, които нямат нищо общо с развитието и могат да бъдат обяснени по начин, противоположен на диалектиката. В най-добрият случай това е себезаблуждение от страна на автора. В най-лошият, това е опит да подведе другите.

Според Сталин, развитие е това, което води от старото качествено състояние към ново качествено състояние; това е движение напред, което води от простото към сложното и от долното ниво към по-горно (“Диалектически и Исторически Материализъм”). Логично погледнато, примери, които отговарят на гореспоменатия тип на развитие в естествения свят, могат единствено да принадлежат към развитието на вселената, еволюцията на живота и израстването на живите организми (животни и растения). Енгелс обаче, не предлага какъвто и да е пример от този тип, а се ограничава до такива от физиката, химията, механиката и математиката, които нямат никаква директна връзка с развитието. Сред примерите от естествените науки, които реално са свързани с развитието, са тези от астрономията и биологията. От астрономията, Енгелс би трябвало да даде примери, свързани с формирането на космическите тела през периодите от милиарди години. От биологията би се разгледал въпросът за еволюцията от ниските форми на живот към по-висшите такива, покълването на семената, процесът през, който яйцето се развива в пиле и т.н. В действителност Енгелс не предлага по-задълбочени обяснения върху който и да е такъв пример.

Ленин също предлага свои собствени примери за диалектика, но те също не са свързани с въпроса на развитието. Примерите му от математиката включват връзката между + и -- , както и между диференциални и интегрални пресмятания. Примерите му от механиката се отнасят до силите на действие и противодействие; от физиката пък разглежда случая на положителните и отрицателни електрически заряди; а от химията свързването и дисоциацията на атомите (“Философски бележки“). От всичко това можем да заключим, че опитвайки се да покажат, че природата е доказателство за диаректиката, Енгелс и Ленин по-скоро показват, че природата дава доказателства за обратното.


Както видяхме, Маркс, Енгелс и Ленин не са успяли да представят развитието на природата като диалектически процес. Затова сега ще използваме за пример процеса на трансформирането на яйцето в пиле, за да покажем грешката на материалистическата диалектика и да предложим алтернатива. Този пример, както и покълването на семената представят убедително идеята ни за контра-предложение на диалектиката.

Излюпването настъпва, когато ембриона е усвоил съдържанието на жълтика и белтъка на яйцето и така развил се в пиле, накрая разкъсва черупката. Според комунистическата теория, този процес следва законите на диалектикато. Яйцето (жълтък, белтък и черупка) е в позиция на Тезис, а ембриона е в позиция на Антитезис. След като успешно се пребори срещу жълтъка и белтъка, ембриона накрая се изправя срещу черупката, разбива я и се появява като пиле, или Синтезис. Обаче, за да може този процес да отговаря на диалектиката (борба на противоположностите), ембриона и останалите елементи в яйцето трябва да са в конфликт на интереси и техните цели да са противостоящи. Ако обаче интересите и целите съвпадат, то тогава конфликта и борбата нямат място.

В нашия пример, никой не може да отрече, че всички елементи заедно (ембрионът, жълтъкът, белтъкът и черупката) допринасят за формирането на пилето. Ембрионът представлява произхода на пилето, жълтъка и белтъка представляват хранителната среда, а черупката защитава пилето през периода на оформянето му. Всички елементи вътре в яйцето съществуват заради общата цел да се създаде пиле, следователно те определено имат общ интерес и поради това конфликта е изключен. Именно хармонията и кооперирането позволяват да се постигне общата цел, която е създаването на нов живот. Същото е валидно и в случая на покълването на семето. Зародишът, хранителната обвивка и люспата заедно допринасят за семето да покълне. Казано отново, развитието чрез конфликт е абсолютно изключено, тъй като то става възможно чрез хармонично действие на даване и получаване между ангажираните елементи. Или, това е което наричаме закон за даването и получаването. Всяка форма на развитие във Вселената (включително и историческото развитие), се осъществяват на базата на този закон. Единствено в случая на историческото развитие често се приема, че конфликта играе роля\ е определящ, но това е поради объркването между процеса на развитие и процеса на възстановяване.

Така законът за даването и получаването представлява истинското контра-предложение на диалектиката. Когато искрените хора, които досега са вярвали на истината, представена чрез диалектиката, видят ясно, че няма дори един пример в природата, потвърждаващ тази теория, те вероятно биха заключили, че метафизиката на Марксизма е погрешна. Те ще осъзнаят, че са били подвеждани от илюзията на диалектиката. Материалистическата диалектика е била изфабрикувана с единствената цел да оправдае убийствата и войната. Докато човечеството подкрепя тази теория, конфликтите няма да престанат и трайния мир ще остане непостижим. Законът за даването и получаването е истинския закон на развитието и поради това избиването на човешки същества е грубо престъпление срещу естествения закон.



Класическа немска философия. Кант, Фихте, Шелинг, Хегел и Фоербах.

С това започва третия етап в развитието на обществения дух. Него Хегел разглежда в книгата "Философия на духа". Това развитие той пак разделя на три периода: субективен дух, обективен дух и абсолютен дух.

Във "Философия на духа" фактически се разглежда обществения живот на хората. Макар това да се извършва от идеалистически позиции, но доколкото в основата на общественото развитие се поставя пак човешкото мислене (което според Хегел е преповторение на ембрионалното състояние на логическото развитие на абсолютната идея), то тук диалектическите принципи на неговия метод са пак приложими по начина, по който той го прилага. Затова, при разглеждането на обществения живот, Хегел изразява редица диалектически догадки с рационална мисъл. Така негова историческа заслуга е, че успява да покаже обществената история като единен процес на развитие с определени закономерности.

В първия раздел (за субективния дух), Хегел разглежда въпросите на антропологията, феноменологията и психологията. В антропологията той изтъква, че душата се въплътява в човек. Като се опитва да обясни различията на хората по света с различията на техните души, той застава на позициите за различията на расите.

Във феноменологията, Хегел разглежда явленията на човешкото съзнание. Проявите на субективния дух той разглежда като човешка психология. Рационалната идея, която прекарва е, че се обявява против метафизическото разглеждане на човешката психика като отделни, независими, "самостоятелни" способности.

Във втория раздел (за обективния дух), Хегел разглежда въпросите на правото, морала и нравствеността, но ги разглежда абстрактно. За него правото се проявява като единична воля на частния собственик, който само може да бъде правна личност. Правотата на това твърдение бе доказана от историята въпреки отричането му от марксизма-ленинизма.

Хегел поставя морала като второ стъпало в развитието на обективния дух.

Нравствеността е третото стъпало от това развитие. Обективният дух, развивайки се, намира своя завършек в държавата. Тя е висше въплъщение на свободата. Тя е шествие на абсолютната идея, на бога по земята. Като отъждествява държавата с монарха, Хегел извършва най-големия компромис със своя метод.

В третия раздел на "Философия на духа", Хегел разглежда развитието на абсолютния дух. То също преминава през три стъпала: изкуство, религия и философия. В изкуството абсолютният дух се проявява като образ, в религията - като представа и във философията - като понятие. Тук Хегел прекарва своята идея, че изкуството преминава в религия, а религията - във философия.

Развитието на абсолютния дух завършва с философията. В нея той се самопознава. Затова цялата история на философията е проява на развитието на тази истина.

Като завършек на развитието на философията Хегел изтъква своята философска система. Според него с това и приключва развитието на философията и на човешкото познание за истината.

Развитие на материализма и атеизма в Германия. Фоербах.

Лудвиг Фоербах (1804 - 1972 г.) преминава твърде сложен път на идейно развитие. В Хайделбергския университет той започва да изучава теология. Но скоро се разочарова от богословското учение и се прехвърля в Берлинския университет където слуша лекциите на Хегел.

Скоро Фоербах се разочарова от твърде абстрактния характер на идеалистическата философия на Хегел. Затова той започва сериозно да изучава естествени науки.

В "Критиката на Хегеловата философия" той подлага на критика идеалистическата философия на Хегел и разкрива нейната дълбока религиозна ориентация. "В същност на християнството" той разкрива ненаучната същност изобщо на религията и идеализма. С това Фоербах подпомага възраждането на материализма в Германия, където в продължение на столетия господства идеализмът.

Според Фоербах природата съществува преди и независимо от съзнанието. Самият човек е неин продукт. Представата за свръхестествени същества е фантастично отражение на едни или други страни на битието в главата на човека. Според Фоербах твърдението на Хегел, че понятията съществуват преди природата, че последната възниква като резултат от дейността на идеята е рационален израз на теологичното учение, че природата е сътворена от Бога, че материалното е създадено от нематериалното.

Разкрил връзката на идеализма с религията, Фоербах се насочва към изясняване произхода и същността на самата религия. Като защитава мисълта, че не Бог е създал човека, а човекът е създал идеята за Бога, че тази идея фактически е "персонифицирано въплъщение на най-съкровените желания на хората", които те не са в състояние да осъществят на земята. Фоербах подкопава основите не само на Хегеловия идеализъм, но въобще на всякакъв идеализъм и разкрива широки възможности за развитието на материализма в Германия. По такъв начин той не само продължава линията на френския материализъм, на воинстващия атеизъм, но се стреми теоретически да обоснове тази линия.

В сравнение с предишните материалисти, Фоербах достига несъмнени успехи и в разработване на теория на познанието. За него човешките усещания,представи и понятия, макар и да имат материална основа, да отразяват материални обекти са субективни по форма. При това в тяхното оформяне според Фоербах голямо влияние оказват предишните знания, предишният опит на човека. "Аз не мога - казва той - да видя, ако не мисля за това, което виждам. Без съмнение човешките сетивни органи са нищо" (Л.Фоербах, Избр. Съч.,т.1,с.272).

С тези, а и с редица други философски изводи Фоербах се издигна над тогавашния материализъм. Но той не се нарича материалист, защото разбира ограничено съдържанието на този термин, който по това време е компрометиран от вулгарните материалисти Фогт, Мелешот, и др. За него е важен изводът, че няма нищо извън конкретните материални неща.

Като критикува Хегел, той отхвърля не само неговия философски идеализъм, но и неговия диалектически начин на изследване и обяснение на действителността.

Разглеждайки социалните явления, той не вижда ролята на оръдията на труда в материалния живот изобщо за формирането на съзнанието. Фоербах не разбира същността на религията и държавата. За него човек е изключително биологично същество - той го разглежда вън от конкретните исторически явления, при които живее и които се акумулират в неговия характер, същност и прояви.

Като разновидност на метафизическия материализъм, Фоербаховият материализъм не обяснява правилно нито предмета, нито задачите на философията като цяло. Единствен неин предмет според него са човекът и природата. Оттук произтича съзерцателния характер на тази философия - стремеж да обяснява света, но не и да спомогне за неговото изменение.

Антропологичен материализма на Фойербах

Материалистката традиции в класическата немска философия разработен Людвиг Feyerbah.

На теория, антропологически материализма на Фойербах оправдава се направят следните изводи:

· Съществуващата само Истината е, природата и човека;

· Човекът е част от природата;

· Човек е единство на материално и духовно;

· Хората трябва да бъдат основен интерес на философията. Не мисли, а не от природата, но той е човек - в центъра на цялата методология;

· Не е идея сама по себе си, но е продукт на човешкия ум;

· Бога като отделна и независима реалност не съществува; Бог - плод на човешкото въображение;

· Природата (материята) е вечен и безкраен, никой sotvorima и никой не се консумира;

· Всичко, което ни (обекти, явления) обгражда са различни проявления на материята.

Най-важното атеистичната антропологична теория Фойербах са следните основни разпоредби:

· Бога като не независима реалност;

· Бог - продукт на човешкия ум;

· Идеята на Бога - свръхмощните разумно същество унижен човек притъпява собствените си чувства;

· Бог не е създател, истински творец - човека и Бога - създаването на човека, от съзнанието му;

· Религия - е дълбоко развита фантастична идеология и няма общо с действителността;

· Корените на религията - в смисъл на безсилие на човека пред висшия свят, зависимостта му от него.

Теорията на знания Фойербах доведе ожесточена борба срещу агностицизъм на Кант, твърдейки, че знанието е постоянно разширяване на границите на човешкия разум е в състояние да открие в своето развитие най-дълбоките тайни на природата. Отправната точка на знания - това е чувството, което е източник на материалния свят. Фойербах се опитва да премахне противоречието между емпиризъм и рационализъм, опитвайки се да се покаже единството на сензорните и рационални аспекти в знанията, твърдейки, че човешките чувства са непременно придружен от тази мисъл. Въпреки това, Фойербах защити материалистичен сензации, като основа на знания счита само се чувстват, не практикуват.

От гледна точка на методологията, материализма на Фойербах метафизичен оценено като въпреки че има елементи диалектика. Интересни предположения могат да бъдат намерени в Фойербах за източника на развитие - противоречие. Той смята, че противоположностите се принадлежат към един и същ род същество: добро - зло (морал), приятно - неприятно (чувство), сладко - кисел (вкус), мъж - жена (мъж). принципът на развитие е позволил Л. Фойербах обясни произхода на човека и неговото съзнание.

По този начин, класическата немска философия играе важна роля в историята на диалектическия развитието на мисълта, в критично отношение към метафизичното метод, който надделя във философията на XVII - XVIII век.



Постигането на немски философи е, че те са се развили диалектическия метод. Кант се опита да оправдае идеалистична диалектика в своята доктрина на антиномии на чистия разум. Фихте инвестира в идеалистична диалектика разбиране на ума като движение от дисертация през антитеза синтез. Най-подробен оглед на диалектиката получава в Хегел, в неговия метод, който разкрива диалектиката на нещата, развитието на обществото и природата. Заедно с материализма на диалектиката на Хегел Фойербах беше в основата на по-нататъшното развитие на философската мисъл.


1. GWF Хегел Лекции по история на философията. - Санкт Петербург, Science, 1994.

2. Kanke VA Философия. - Москва, 1996.

3. И. Кант, Критика на чистия разум. // Светът на философията. Москва, 1991.

4. Kochanowski VP Философия. Ростов на Дон, 1995.

5. АА Магомедов Историята на философията. Учебник. Ставропол 2000 година.

6. плахо EE Основи на философията в въпроси и отговори. Учебник. Ростов на Дон 1997 година.

7. Radugin AA Философия. Курсът от лекции. Москва, 1996.

8. Есета за историята на философията за студенти / изд. VP Kochanowski, вицепрезидент Яковлев. Ростов на Дон 2002 година.

9. AT Spirkin Философия. Москва, 2001 година.

10. Taranov PS 106 философи, живот, съдба, преподаване. Анатомия на мъдростта. Симферопол, 1995.

11. Л. Фойербах, за "началото на философията" // Световната философия. Москва, 1991.

12. Фихте IG При първо въвеждане на науката за знания // Световната философия. Москва, 1991.






Раждането на религията от духа на (М-Л) атеизма


Plato; The philosophical background of the класическа German (anti-freedom) философияСветата троица Kant-Хегел-Marx-ism.

IRRATIONAL принципите на МАРКСист-ЛЕНИНиста.

What is the Hegelian Dialectic?

 By Niki Raapana


 Nordica Friedrich


October 2005

What is the Hegelian Dialectic?

See also Kurt Lewin: “Group Decision and Social Change”
Reinventing the World Part 2: The Mind-Changing Process
Deceived by the Dialectic Process   |  The Dialectical Imagination
Cry, our beloved America: Sliding Down the Communitarian Slope
Assaults on Faith and Family:  Mandatory Training in Orwellian Thinking?
Assaults on Faith and Family - Part 3: The Ominous "Success"of Re-Education
Small Groups and the Dialectic Process Training students to rethink God's Word
 Faith-Based Partnerships Ban Truth & Freedom: Selling our souls in the name of service?
From Freedom to Servitude - Part 2: "Service Learning" through Soviet Brainwashing
From Freedom to Servitude, Part 3: Deceit, Delusion and the Destruction of America
Using dissatisfaction as a tool in social transformation | Soviet System of Control
The Crowd: A study of the popular mind  |  Mind Change and Collective Service
Adorno, Lukaks & other links | Praxis | Soviet System of Control




Introduction: Why study Hegel?

"...the State 'has the supreme right against the individual, whose supreme duty is to be a member of the State... for the right of the world spirit is above all special privileges.'" Author/historian William Shirer, quoting Georg Hegel in his The Rise and Fall of the Third Reich (1959, page 144)

In 1847 the London Communist League (Karl Marx and Frederick Engels) used Hegel's theory of the dialectic to back up their economic theory of communism. Now, in the 21st century, Hegelian-Marxist thinking affects our entire social and political structure. The Hegelian dialectic is the framework for guiding our thoughts and actions into conflicts that lead us to a predetermined solution. If we do not understand how the Hegelian dialectic shapes our perceptions of the world, then we do not know how we are helping to implement the visionWhen we remain locked into dialectical thinking, we cannot see out of the box.

Hegel's dialectic is the tool which manipulates us into a frenzied circular pattern of thought and action. Every time we fight for or defend against an ideology we are playing a necessary role in Marx and Engels' grand design to advance humanity into a dictatorship of the proletariat. The 
synthetic Hegelian solution to all these conflicts can't be introduced unless we all take a side that will advance the agenda. The Marxist's global agenda is moving along at breakneck speed. The only way to completely stop the privacy invasions, expanding domestic police powers, land grabs, insane wars against inanimate objects (and transient verbs), covert actions, and outright assaults on individual liberty, is to step outside the dialectic. This releases us from the limitations of controlled and guided thought. 

When we understand what motivated Hegel, we can see his influence on all of our destinies. ... Hegelian conflicts steer every political arena on the planet, from the United Nations to the major American political parties, all the way down to local school boards and community councils. Dialogues and consensus-building are primary tools of the dialectic, and terror and intimidation are also acceptable formats for obtaining the goal. The ultimate 
Third Way agenda is world government. Once we get what's really going on, we can cut the strings and move our lives in original directions outside the confines of the dialectical madness. Focusing on Hegel's and Engel's ultimate agenda, and avoiding getting caught up in their impenetrable theories of social evolution, gives us the opportunity to think and act our way toward freedom, justice, and genuine liberty for all.

Today the dialectic is active in every political issue that encourages taking sides. We can see it in environmentalists instigating conflicts against private property owners, in democrats against republicans, in greens against libertarians, in communists against socialists, in neo-cons against traditional conservatives, in community activists against individuals, in pro-choice versus pro-life, in Christians against Muslims, in isolationists versus interventionists, in peace activists against war hawks. No matter what the issue, the invisible dialectic aims to control both the conflict and the resolution of differences, and leads everyone involved into a new cycle of conflicts.

We're definitely not in Kansas anymore.

For a visual concept, see this 
simple chart  [page now deleted] of the Hegelian Dialectic and Marx's Dialectical Materialism, posted by the Calverton Private School.



"Dialectic ....the Hegelian process of change in which a concept or its realization passes over into and is preserved and fulfilled by its opposite... development through the stages of thesis, antithesis, and synthesis in accordance with the laws of dialectical materialism ....any systematic reasoning, exposition, or argument that juxtaposes opposed or contradictory ideas and usually seeks to resolve their conflict ...
....the dialectical tension or opposition between two interacting forces or elements."

"Dialectical Materialism ... 1 : the Marxist theory that maintains the material basis of a reality constantly changing in a dialectical process and the priority of matter over mind."


"Hegel's dialectic often appears broken up for convenience into three moments called "thesis" (in the French historical example, the revolution), "antithesis" (the terror which followed), and "synthesis" (the constitutional state of free citizens). ... Much Hegel scholarship does not recognize the usefulness of this triadic classification for shedding light on Hegel's thought. Although Hegel refers to "the two elemental considerations: first, the idea of freedom as the absolute and final aim; secondly, the means for realising it, i.e. the subjective side of knowledge and will, with its life, movement, and activity" (thesis and antithesis) he doesn't use "synthesis" but instead speaks of the "Whole": "We then recognised the State as the moral Whole and the Reality of Freedom, and consequently as the objective unity of these two elements." ...

"Hegel used this system of dialectics to explain the whole of the history of philosophy, science, art, politics and religion, but many modern critics point out that Hegel often seems to gloss over the realities of history in order to fit it into his dialectical mold....

In the 20th century, Hegel's philosophy underwent a major renaissance. This was due partly to the rediscovery and reevaluation of him as the philosophical progenitor of Marxism by philosophically oriented Marxists, partly through a resurgence of the historical perspective that Hegel brought to everything, and partly through increasing recognition of the importance of his dialectical method. The book that did the most to reintroduce Hegel into the Marxist canon was perhaps Georg Lukacs's History and Class Consciousness. This sparked a renewed interest in Hegel reflected in the work of Herbert Marcuse, Theodor Adorno, Ernst Bloch....

"Beginning in the 1960's, Anglo-American Hegel scholarship has attempted to challenge the traditional interpretation of Hegel as offering a metaphysical system." See Popular Occultism

The Hegelian dialectical formula: A (thesis) versus B (anti-thesis) equals C (synthesis).

For example: If (A) my idea of freedom conflicts with (B) your idea of freedom then (C) neither of us can be free until everyone agrees to be a slave.

The Soviet Union was based on the Hegelian dialectic, as is all Marxist writing. The Soviets didn't give up their Hegelian reasoning when they supposedly stopped being a communist country. They merely changed the dialectical language to fit into the modern version of Marxist thinking called communitarianism. American author Steve Montgomery explores Moscow's adept use of the Hegelian dialectic in Glasnost-Perestroika: A Model Potemkin Village.

How is it possible to consider a Hegelian argument?

 If the ideas, interpretations of experiences, and the sources are all wrong, can a conclusion based on all these wrong premises be sound? The answer is no. Two false premises do not make a sound conclusion even if the argument follows the formula. Three, four, five, or six false premises do not all combine to make a conclusion sound. You must have at least one sound premise to reach a sound conclusion. Logical mathematical formulas are only the basis for deductive reasoning. Equally important is knowledge of semantics, or considering the meanings of the words used in the argument. Just because an argument fits the formula, it does not necessarily make the conclusion sound. Georg Wilhelm Friedrich Hegel knew this when he designed his dialectic.

Hegel is an imperialist con artist who established the principles of dialectical "no-reason." Hegel's dialectic has allowed globalists to lead simple, capable, freeborn men and women back into the superstitious, racist and unreasonable age of imperial global dominance. National governments represent people who are free from imperial controls over private property, trade and production. National governments protect their workers from imperial slavery by protecting the worker's markets. But if you use Hegel's logical Marxism, the only way to protect people from slavery is to become the slave trader, just for a while. Twisted logic is why cons are so successful, and Hegel twisted it in such a way as to be "impenetrable." Like Hegel and Marx, the best street con knows his spiel has to use logic to bend and distort the story, and good cons weave their lies on logical mathematical progression. The fallacy is in the language, not in the math. Detective Phillip Worts' 2001 article Communist Oriented Policing is a nice explanation of Dialectical Materialism's influence on America.

The communitarian purpose for the Hegelian dialectic

Hegel's theory is basically that mankind is merely a series of constant philosophical conflicts. Hegel was an idealist who believed that the highest state of mankind can only be attained through constant ideological conflict and resolution. The rules of the dialectic means mankind can only reach its highest spiritual consciousness through endless self-perpetuating struggle between ideals, and the eventual synthesizing of all opposites. Hegel's dialectic taught all conflict takes man to the next spiritual level. But in the final analysis, this ideology simply justifies conflict and endless war. It is also the reasoning behind using military power to export an illogical version of freedom and false democratic ideals.

The reason we can call it the justification for modern conflicts and war, with impunity, is because no one can prove Hegel's theory is true. No matter how many new words they make up to define it, or how many new theories they come up with to give it validity, we can prove beyond a doubt that it is all false. And, we can show the final equation in Hegels' Dialectic is:

A: The [your nation goes here] System of Political Economy (List 1841) 
B: state controlled world communism
C: state controlled global 

The Hegelian dialectic is the ridiculous idea that constant conflict and continual merging of opposite ideologies, as established by extreme right or left belief systems, will lead spiritual mankind into final perfection. (Americans understood man's spiritual quests to be outside the realm of government control). Hegel's brilliance rests in his ability to confuse and obfuscate the true motives of the planners, and millions of people world-wide have been trying to make sense of why it doesn't work for over 150 years. But like the AA definition of insanity, the world keeps trying it over and over expecting different results. ...

When Frederick Engels and Karl Marx based their communist theory on Hegel's theory of spiritual advancement via constant resolution of differences, they based the theory of communism on an unproven theory.

While Darwin's theory of evolution is still being debated, there's absolutely no proof that societies are continually evolving. When Engels and Marx later based their communist theory on Lewis Henry Morgan's theory of anthropology in 1877, they again based the theory of communism on an unprovable theory.

And when 
Amitai Etzioni used Hegelian reasoning to base the Communitarian Network on a "balance" between (A) Rights and (B) Responsibilities, he built the entire theory of (C) communitarianism on nothing but disproven and unprovable unscientific theories....

Already gaining substantial ground against the Americans, British Marxism was bolstered when Charles Darwin published his theory of human evolution in 1859. Engels, according to modern day scholars, seized upon Darwin's theory to substantiate communism:

"When Marx read The Origin of Species he wrote to Engels that, 'although it is developed in the crude English style, this is the book which contains the basis in natural history for our view.' They turned against what they saw as the social, as opposed to the biological, implications of Darwinism when they realised that it contained no support for their shibboleth of class oppression. Since they were slippery customers rather than scientists, they were not likely to relinquish their views just because something did not fit." (see: Marxism and Darwinism by Anton Pannekoek, 1912.)

In 1877 Lewis Henry Morgan published Ancient Society, or Researches in Life, Lines of Human Progress from Savagery, through Barbarism, to Civilization. Then the "slippery" Engels seized upon Morgan's work as the constantly "evolving" basis for the totally unsubstantiated theory of natural social evolution into utopian world communism....

Hegel's formula has been so successful that in 2003 all U.S. domestic and foreign policy is dominated by "communitarian thinking," the whole country is living under the new laws, and yet Americans most affected by "impenetrable" Hegelian laws have never once heard the term used.


The Hegelian dialectic presupposes the factual basis for the theory of social evolutionary principles, which coincidentally backed up Marx. Marx's Darwinian theory of the "social evolution of the species," (even though it has been used for a century to create a vast new scientific community, including eugenics and socio-economics), does not adhere to the basis for all good scientific research, and appears to exist mainly to advance itself, and all its sub-socio-scientific arms, as the more moral human science. To the ACL this means the entire basis for the communitarian solution is based on a false premise, because there is no FACTUAL basis that "social evolution of the species" exists, based as it is only on Darwinian and Marxist ideology of man's "natural" evolution towards a British version of utopia. 

The London-Marxist platform in 1847 was "to abolish private property." The American Revolution was based in private property rights. Marxist societies confiscate wealth and promise to "re-distribute it equally." America promised everyone they could keep and control what was the product of their own labor. Modern Marxist adherents openly claim they will "rebuild the world," and they train activist "change agents" to openly support overthrowing the legitimate governments of the world. Since their inception, Marxist agent provocateurs can be linked to every anarchist assassination and student uprising that caused chaos to the established European civilization throughout the 18th and 19th centuries. Modern Americans have succumbed to the conspiracy theory label and will only listen to what the propaganda machines tell them. Now our people don't believe anyone other than maybe the Arab world "hates our freedom." Most modern Americans will never know what went wrong with their "great experiment in democracy."

While the Marxist-communitarian argument has not provided a shred of evidence to prove their utopian vision, and their synthesis does not match their own projected conclusions of world justice, we are convinced their argument does in fact substantiate our conclusion, that the entire philosophical dialectical argument is nothing but a brilliant ruse. We used to call it "a cheap parlor trick" until a responder to this page wondered how we could call it "cheap" when it's been so successful. And he was right. The dialectical arguments for human rights, social equity, and world peace and justice are a perfectly designed diversion in the defeated British Empire's Hegelian-Fabian-Metaphysical-Theosophical Monopoly game. It's the most successful con job in the history of the modern world. (For a well presented Christian overview of the con, see American Babylon: Part Five-the Triumph of the Merchants by Peter Goodgame.)

The communitarian synthesis is the final silent move in a well-designed, quietly implemented plot to re-make the world into colonies. To us it doesn't matter if there is some form of ancient religion that propels the plotters, nor does it really matter if it turns out they're aliens (as some suggest). The bottom line is the Hegelian dialectic sets up the scene for state intervention, confiscation, and redistribution in the U.S., and this is against our ENTIRE constitutional based society. The Hegelian dialectic is not a conspiracy theory because the Conspiracy Theory is a fraud. We've all been duped by global elitists who plan to take totalitarian control of all nation's people, property, and produce. Communitarian Plans exist in every corner of the world, and nobody at the local level will explain why there's no national legal avenue to withdraw from the U.N.'s "community" development plans.


Check out Dialectics for Kids!

Everything changes, and Dialectics for Kids explains how. If you are old enough to read, you can understand change. It's so simple even grown-ups can understand.    Please choose:

·        The ABC's of Change - Ages 4 and up

·        Popcorn, Earthquakes, and Other Changes - Ages 5 and up

·        Bit by Bit . . . Then all at Once - Ages 7 and up

·        Ten Ways You Turn into Your Opposite - Ages 9 and up   [Emphasis added]

The Fabian Society of Australia explains the Hegelian-Marxist Third Way synthesis. "Re-inventing Collectivism: The new Social Democracy" by Mark Latham, Member for Werriwa Third Way Conference, Centre for Applied Economic Research, University of New South Wales, Sydney, 12 July 2001:

"Over the past decade, a group of social democrats have moved down the reinvention path. They have developed a distinctive political project, exploring the new institutions and forums of a collective society. In the United States, Bill Clinton called it the Third Way. In Britain, Tony Blair has made it the work of New Labour."

Quotes that validate the ACL thesis that communitarians IS the synthesis in the Hegelian dialectic:

"People are living in a snarled-up subset of Marx's thinking, and do not know it. They twist logic to get to conclusions that will suit the current prejudices. They garnish it with a little Christianity or mysticism or whatever, though these play no important part in their world outlook." TRUTH OVERLOOKED: THE LEGACY OF LIST by Gwydion M. Williams (also available via Cal State LA-POLS 426 online reading list.)

"The Socialist Alliance programme is the foundation upon which everything else is built, including in time our exact organisational forms and constantly shifting tactics. The programme links our continuous and what should be all-encompassing agitational work with our ultimate aim of a communitarian, or communist, system. Our programme thus establishes the basis for agreed action and is the lodestar, the point of reference, around which the voluntary unity of the Socialist Alliance is built and concretised. Put another way, the programme represents the dialectical unity between theory and practice." [emphasis added] Posted by Weekly Worker 368, January 25 2001. See also: "The transition to the communitarian system" in the same issue of the American Communist Party's Weekly Worker.

"The market economics of the Right and the government bureaucracies of the Left have weakened society's connectedness. They have not been effective forums for collective action. For Right-wing politics, this is not much of an issue. It has always believed in the supremacy of individual freedom and individual action. For the Left, however, it is a huge problem. 
      "The old ideologies positioned politics as a struggle for ownership, the historic battle between socialism and capitalism. The Third Way, by contrast, sees politics as an exercise in 
communitarianismrebuilding the relationships and social capital between people. It aims to put the social back into social justice. This is an important strategy for combating individualism and generating a sense of collective responsibility in society."
Australian Fabian Society, "Re-inventing Collectivism: The new Social Democracy" by Mark Latham, Member for Werriwa Third Way Conference, Centre for Applied Economic Research, University of New South Wales, Sydney, 12 July 2001

"In a passage that is notable for its vagueness, Azevedo says that the CEBs should be the basis for a new communitarianism that rejects the two "bankrupt" models and systems "that are now polarizing the world," capitalism and Marxist socialism. This communitarianism is to be "a dialectical synthesis, a new creation, superimposing itself on thesis and antithesis rather than retrieving them." The passage illustrates the controversy in Latin American Catholicism between those who continue to endorse the "third-position-ism" (tercerismo) of Catholic social teaching and those (including all liberation theologians that I know of) who believe that only socialism can be in accord with Christian values." Theology Today-Basic Ecclesial Communities in Brazil: The Challenge of a New Way of Being Church By Marcello deC. Azevedo, S.J.Washington, D.C., Georgetown University Press, 1987. 304 Pp.

Copyright © 2001-2005, Niki Raapana and Nordica Friedrich. Website:

Niki and Nordica are a mother-daughter team of researchers who have researched, observed and experienced the sobering realities and spreading dominance of communitarianism and its primary tool for change: the dialectic process. Though we agree with their analysis of the dialectic process, we can't endorse all their views.

     "We love America and the American people's spirit," wrote Niki.  "My dad's motto was always, 'For God, country, and the 82nd Airborne!' Ours is: 'Stop communitarian laws. The country you save may be your own.'"


Home | Articles | Charts  | Victory Email this page




On the influences over (the ideas of) Karl Marx!

Мар(к)совата метафизика и epistemology!    








On сошъл дарвинизъм!
Сошъл(ist) construct(ivism) = Сошъл(ist) дарвинизъм!




On the [соц] absofreakinlutely узаконеното измамничество!

Ох, тези absofreakinlutely (embedded in the Law) Legal Plunders!
Oh, those [
hardcore or softcore] (интер-)(национал-)социалисти!
[Any version of] Социал+изъм = Царството на the LEGAL plunder!




Марксистко-Ленински (Диалектически) Материализъм
The Master-Slave (
хегелианско-марксистка) (джихад) диалектика
The morality of the (2
антагонистичникласи – “the better” doing джихад 
The ДиаМат [&
ИсМат] of (революционери & контрареволюциoнери) class

The “class” division of the ppl (in the world) :
(класата на) (poor)
пролетариите са добрите, good culture,
а (класата на) (rich) капиталистите –
the rotten, rotten culture!
Диктатурата може да бъде добра –
yes, когато е дикататура на (класата of) пролетариата (over the capitalists)!учи (the school of) Марксизма-Ленинизма!
Capitalists have rotten, selfish (sexiest) culture;
затова частната собственост must be abolished, destroyed! – настоява Марксизма-Ленинизма.
Затова капиталистите трябва да бъдат унищожени като класа! -
says it.
Те са класовият (заможен) враг! – крещи идеологията на Маркс и Ленин.
Те са враговете на Народа!
Kill & put them народни врагове in (конц)лагери!
the free market (competition & profit),
долу капиталистите/богаташите [чорбаджии-изедници със повечко assets]!
Да живей държавната (
collective) собственост, долу частната!
Държавата [Партията & Co] will take (a good) care of all ppl and their needs;
при това Мама ще го прави really мъдро, НЕкорумпирано и справедливо,
и всеки ще дава според способностите, но ще получава според потребностите си!
Let’s make Държавата [Партията & Co] the big boss! Дъжавата - Шефа!
А героите в Социалистическата Държава,
lovely Josephine,
са (заслужили!) герои-творци на соц труда (и на ума)! Interнационалисти!


On Marx [and Left] Revolutionary Hegelianism!

Карл Маркс и марксистко-ленинистките followers,
преобръщат идеалистичната диалектика на Хегел с главата надолу (по инстрикциите на Маркс, of course),
като (in such way make-ват the materialist dialectics, като) въвеждат две различни понятия: диалектически материализъм и исторически материализъм, ДиаМат & ИсМат. Амбивалентно.
Ала една тиква както и да я обръщаш, както и да я въртиш си остава тиква,
no matter if you want to present it as a космическа совалка.
Вари я, печи я, тиквата си е тиква. Same съдържание, different flavor. Ни се води, ни се кара, нито може (to become rational НЕтиква)! OK?
Well, lovely Jos,
t’s all about, it all starts with the (objective) битието i.e. things that has always been/existed!

Beyound infinity is infinity.

And it is all there is; there’s nothing outside the infinite reality [с изключение на the non-reality, which really exists в (без)съзнанието на millions of ppl]. There is (and there can be) nothing outside reality.

To reality - and beyond. Beyound reality is reality. Затова It is the Standard - of objectivity, of objective existence - of all things that exist, of all somethings. OK, lovely Jos? Get it?

There’s no, no, no Supernatural/Superentity consciousness that has created everything & which is outside the time and the space;

 нищо не (ни) е писано, от никого; we the ppl си perceive & пишем сами всичко, чрез the non-stop истински interactions between нашите човешки сетива and the (real) битието.

There are универсално валидни absolutes, absolutely; every thing is what it (specific) is, absolutely; everything is what it is now (in any given moment).

(the idea of) Causality (i.e. that one thing leads to another) is fundamentally/crucially important for understanding of the world/Universe (and the self, too)!

Causality (причина и следствие) is the most фундаментално важния принцип във Вселената,
а истината се пише само с малка буква, и изобщо не, не, не е многолика; тя е винаги и само една единствена - контекстуално абсолютна!
What about the nothing?

Nothing is nothing; nothing cannot do anything (can do nothing), cannot cause something. Only something can cause something/anything (good of bad).
What about having an opinion
(или предпочитание)?

An opinion of a (some)thing is not the (same as the) thing itself.
How about life & death?

Life is life; death is death;
fact is a fact; absolutely (no other conditions, variables or outcome).
There’s no such thing as “before” existence. In reality there’s only existence (all things that exist
, битието);
а thing either exists or it does not.
A thing cannot exist in the non-existence; a thing cannot go into non-existance; a thing can stop to exist; all things one day stop (come out of) existing…
and all new things start their existence!
Get it?
Битието и НЕбитието.
Which path you choose, by faith rationally?
Yes, the only true way is to do your own choice
истински практично i.e. to be absolutely & fully coherent with the non-objective reality?

Stay away from мистицизма! Or else - you cannot be истински happy, no matter your интелигентност or economic богатство!


On Marx and Left Revolutionary Hegelianism:
               an excerpted from volume 2, chapter 11 of
               An Austrian Perspective on the History of Economic Thought,  by Murray N. Rothbard
Hegel's death in 1831
               inevitably ushered in a new and very different era in the history of Hegelianism.
               Hegel was supposed to bring about the end of history, but now Hegel was dead, and history continued to march on.
               So, if Hegel himself was not the final culmination of history, then perhaps the Prussian state of Friedrich Wilhelm III was not the final stage of history either.
               But if it was not the final phase of history, then mightn't the dialectic of history be getting ready for yet another twist, another Aufhebung?


So reasoned groups of radical youth,
               who, during the last of the 1830s and 1840s in Germany and elsewhere, formed the movement of Young, or Left, Hegelians.
               Disillusioned in the Prussian state, the Young Hegelians proclaimed the inevitable coming apocalyptic revolution to destroy and transcend that state,
               a revolution that would really bring about the end of history in the form of national, or world, communism.


One of the first and most influential of the Left Hegelians
               was a Pole, Count August Cieszkowski (1814–94),
               who wrote in German and published in 1838 his Prolegomena to a Historiosophy.
               Cieszkowski brought to Hegelianism a new dialectic of history, a new variant of the three ages of man.
               The first age, the age of antiquity, was, for some reason,
               the age of emotion, the epoch of pure feeling, of no reflective thought, of elemental immediacy and unity with nature. The "spirit" was "in itself" (an sich).
               The second age of mankind, the Christean era,
               stretching from the birth of Jesus to the death of the great Hegel, was
               the age of thought, of reflection,
                in which the "spirit" moved "toward itself," in the direction of abstraction and universality.
               But Christianity, the age of thought, was also an era of intolerable duality, of man separated from God, of spirit separated from matter, and thought from action.
               Finally, the third and culminating age, the coming age, heralded by Count Cieszkowski,
               was to be the age of action.
               In short, the third, post-Hegelian age
               would be an age of practical action,
               in which the thought of both Christianity and of Hegel would be transcended and embodied into an act of will,
               a final revolution to overthrow and transcend existing institutions.
               For the term "practical action," Cieszkowski borrowed the Greek word praxis to summarize the new age, a term that would soon come to acquire virtually talismanic influence in Marxism.
               This final age of action would bring about, at long last,
               a blessed unity of thought and action, theory and praxis, spirit and matter,
               God and earth, and total "freedom."
               Along with Hegel and the mystics, Cieszkowski stressed that all past events, even those seemingly evil,
               were necessary to the ultimate and culminating salvation.
               [Християнското помирение е славна истина! Ние сме били врагове на Бог, но сега сме Негови приятели.
               Били сме в състояние на осъдени заради нашите грехове, а сега сме простени.
               Били сме във война с Бога, но сега
(вече) имаме мир, който никой (човешки) ум не може да схване (Филипяни 4:7).
Нека затова, ние човеците all да се горещо & passionately молим to the Lord! And (all the) истинската Glory to истинският God! OK, ppl?
Lord Jesus, thank you for Your redeeming death that has delivered me from God’s eternal judgment.
               Thank you that by Your judicial redemption I’ve been restored to.
               Your original intention and can now experience and enjoy every aspect of Your organic
salvation.  Lord, daily save me in Your life. I love You!”]
               {The сошъл (М-Л) agenda
[т.е. the сошъл демагогия of Интер-Национал(social)изма]
               продължава…Мар(к)сизъм-ленинизмът [ (Интер-) (национал-)Сошълism, прилаган от One Партията, in the Socialist State ]
               is the One and only Saviour
– of the world;
               Is the One and only miracle, that saves every one of us;
Is the One and only Salvation - for the nation, for the Humanity! Oh, yes, and the Партията is the Greatest, of course!"
               Гражданинът in the Fascist State,
is no longer егоистичен индивид,
               който has the анти-социалното право да се бунтува срещу any law of the Collectivity!" – учи Вождът  на фашистите в Италия Benito Мусолини!
the collective е над отделната личност!
               Баси, а?!}


In a work published in French in Paris in 1844,
               Cieszkowski also heralded the new class destined to become the leaders of the revolutionary society:
               the intelligentsia, a word that had recently been coined by a German-educated Pole, B. F. Trentowski, who had published his work in Prussian-occupied Poznan.
               Cieszkowski thus heralded and glorified a development that would at least be implicit in the Marxist movement
               (after all, the great Marxists, including Marx, Engels, and Lenin, were all bourgeois intellectuals rather than children of the proletariat).
               If not in theory, this dominance of Marxist movements and governments by a "new class " of intelligentsia has certainly been the history of Marxism in "praxis."
               This dominance by a new class
               has been noted and attacked from the beginnings of Marxism on to the present day:
               notably by the anarcho-communist Bakunin, and by the Polish revolutionary Jan Waclaw Machajski (1866–1926), during and after the 1890s.
               It was also a similar insight into the German Social Democratic Party
               that prompted Robert Michels to abandon Marxism and develop his famous "iron law of oligarchy" —
                              that all organizations, whether private, governmental, or Marxist parties, will inevitably end up being dominated by a power elite.


Cieszkowski, however, was not destined to ride the wave of the future of revolutionary socialism.
               For he took the Christian messianic, rather than atheistic, path to the new society.
               In his massive unfinished work of 1848, Our Father (Ojcze nasz),
               Cieszkowski maintained that
               the new age of revolutionary communism would be a third age,
               an age of the Holy Spirit (shades of Joachism!),
               an era that would bring a Kingdom of God on earth "as it is in Heaven."
               Thus, the final Kingdom of God on earth
               would reintegrate all of "organic humanity," and would erase all national identities,
               with the world governed by a Central Government of All Mankind, headed by a Universal Council of the People.


But at the time, the path of Christian messianism
               was not clearly destined to be a loser in the intra-socialist debate.
               Thus, Alexander Ivanovich Herzen (1812–70),
               a founder of the Russian revolutionary tradition,
               was entranced by Cieszkowski's brand of Left Hegelianism, writing that "the future society is to be the work not of the heart, but of the concrete. Hegel is the new Christ bringing the word of truth to men." And soon, Bruno Bauer, friend and mentor of Karl Marx and the leader of the Doktorklub of Young Hegelians at the University of Berlin, hailed the new philosophy of action in late 1841 as "The Trumpet Call of the Last Judgment."


But the winning strand in the European socialist movement, as we have indicated,
               was eventually to be Karl Marx's atheism.
               If Hegel had pantheized and elaborated the dialectic of Christian messianics,
               Marx now "stood Hegel on his head" by atheizing the dialectic,
               and resting it, not on mysticism or religion or "spirit" or the absolute idea or the world-mind,
               but on the supposedly solid and "scientific" foundation of philosophical materialism.
               Marx adopted his materialism from the Left Hegelian Ludwig Feuerbach,
               particularly his work on The Essence of Christianity (1843).
               In contrast to the Hegelian emphasis on "spirit,"
               Marx would study the allegedly scientific laws of matter in some way operating through history.
               Marx, in short,
               took the dialectic and made it what we can call a "materialist dialectic of history."


A lot of unnecessary pother has been made about terminology here. Many Marxist apologists have fiercely maintained that Marx himself never used the term "dialectical materialism" — as if mere nonuse of the terms lets Marx off the hook — and also that the concept only appeared in such later works of Engels as the Anti-Dühring. But the Anti-Dühring, published before Marx's death, was, like all other such writings of Engels, cleared with Marx first, and so we have to assume that Marx approved.5


The fuss stems from the fact
               that the term "dialectical materialism"
               was widely stressed by the Marxist-Leninist movement of the 1930s and 1940s, these days generally discredited.
               The concept was applied by Engels, who of the two founders was particularly interested in the natural sciences, to biology. Applied to biology, as Engels did in the Anti-Dühring, dialectical materialism has an unmistakably crazy air. In an ultra-Hegelian manner,
               logic and logical contradictions, or "negations,"
               are hopelessly confused with the processes of reality.
               Thus: butterflies "come into existence from the egg
               through negation [or transcendence] of the egg … they are negated again as they die."
               And "the barley corn …
               is negated and is supplanted by the barley plant,
               the negation of the corn. … The plant grows … is fructified and produces again barleycorns and as soon as these are ripe, the ear withers away,
               is negated.
               As a result of this
               negation of the negation
               we have gained the original barley corn … in a quantity ten, twenty, or thirty times larger."


Furthermore, Marx himself, and not only Engels,
               was also very interested in Darwin and in biological science.
               Marx wrote to Engels that
               Darwin's work "serves me as a basis in natural science for the class struggle in history" and that
               "this is the book which contains the basis in natural history for our view."


By recasting the dialectic in materialist and atheist terms, however,
               Marx gave up the powerful motor of the dialectic as it operated throughout history:
               either Christian messianism or providence or the growing self-consciousness of the world spirit.
               How could Marx find a "scientific" materialist replacement, newly grounded in the ineluctable "laws of history"
               that would explain the inevitability of the imminent apocalyptic transformation of the world into communism?
               It is one thing to base the prediction of a forthcoming Armageddon upon the Bible;
               it is quite another to deduce this event from allegedly scientific laws. Setting forth the specifics of this engine of history was to occupy Karl Marx for the rest of his life.


Although Marx found Feuerbach indispensable for adopting a thoroughgoing atheist and materialist position,
               Marx soon found that Feuerbach had not gone nearly far enough.
               Even though Feuerbach was a philosophical communist, he basically believed that if man forswore religion, then his alienation from his self would be over.
               To Marx,
               religion was only one of the problems.
               The entire world of man (the Menschenwelt) was alienating, and had to be radically overthrown, root and branch. Only apocalyptic destruction of this world of man would permit true human nature to be realized. Only then would the existing "un-man" (Unmensch) truly become man (Mensch). As Marx thundered in the fourth of his "theses on Feuerbach," "one must proceed to destroy [the] earthly family [as it is] "both in theory and in practice."


In particular, declared Marx,
               true man, as Feuerbach had argued,
               is a "communal being" (Gemeinwesen) or "species being" (Gattungswesen).
               Although the state as it exists must be negated or transcended,
               man's participation in the state operates as such a communal being.
               The main problem comes in the private sphere, the market, or "civil society,"
               in which un-man acts as an egoist, as a private person,
               treating others as means, and not collectively as masters of their fate.
               And in existing society, unfortunately, civil society is primary, while the state, or "political community," is secondary.
               What must be done
               to realize the full nature of mankind
               is to transcend the state and civil society by politicizing all of life, by making all of man's actions collective. Then real individual man will become a true and full "species being."

But only a revolution,
               an orgy of destruction,
can accomplish this task.
               And here, Marx harkened back to the call for total destruction that had animated his vision of the world in poems of his youth. Indeed, in a speech in London in 1856, Marx was to give graphic and loving expression to this goal of his "praxis." He mentioned that in Germany in the Middle Ages there existed a secret tribunal called the Vehmgericht. He then explained: "If a red cross was seen marked on a house, people knew that its owner was doomed by the Vehm. All the houses of Europe are now marked with the mysterious red cross. History is the judge — its executioner the proletarian."


Marx, in fact, was not satisfied with the philosophical communism to which he and Engels had separately been converted by the slightly older Left Hegelian Moses Hess (1812–75) in the early 1840s.
               To Hess's communism,
               Marx, by the end of 1843,
               added the crucial emphasis on the proletariat,
               not simply as an economic class, but as destined to become the "universal class " when communism was achieved.
               As we have indicated above, Marx actually acquired
               his vision of the proletariat
       as the key to the communist
revolution from the 1842 work of Lorenz von Stein, an enemy of socialism, who interpreted the socialist and communist movements as rationalizations of the class interests of the proletariat. Marx discovered in Stein's attack the "scientific" engine for the inevitable coming of the communist revolution.
               The proletariat, the most "alienated" and allegedly "propertyless" class,
               would be the key.


Marx had now worked out the outline
               of his secular messianic vision:
               a material dialectic of history,
               with the final apocalyptic revolution to be achieved by the proletariat.
               But how specifically was this to be accomplished? Vision was not enough.
               What scientific laws of history could bring about this cherished goal?
               Fortunately, Marx had a crucial ingredient for his attempted solution close at hand:
               in the Saint-Simonian concept of human history as driven by an inherent struggle among economic classes.
               The class struggle along with historical materialism (ИсМат)
               was to be an essential ingredient for the Marxian material dialectic (ДиаМат).




On the influences over (the ideas of) Karl Marx!

Мар(к)совата метафизика и epistemology!    














Материализъм, баси!


Произведенията на младия Маркс са предимно философски по своя тон и хуманистични по своя характер. Но в своите по-зрели години Маркс се обръща все повече към икономическата история като обяснение на скритите сили, предизвикващи промяна на обществените форми в историята.

Като младеж Маркс изучава философията на Хегел. В сферата на социалната философия Хегел се противопоставя на индивидуализма на Лок и на теориите за обществения договор, и се връща към холисткияорганизмичен възглед за превъзходството на държавата, създаден от Платон. За разлика от Лок, Хегел набляга на нашата обществена природа и поддържа възгледа, че ние не сме родени с "естествени" права, нужди и пр.; те са културно внедрени от отделните общества, в които хората са израсли. Следователно индивидът не може да стои извън обществото и да го съди. Всичко, което прави индивидът е израз на социалния строй, чиято част е той. А обществото, на което някой е член се разглежда от Хегел като здраво споено органично единство от тясно взаимно зависими части - подобно на частите в живия организъм. Всяка дейност в обществената система е израз на истинската първична структура на това общество. А тъй като този обществен организъм е вечно изменящ се и еволюиращ, истината никога не може да бъде повече от исторически относителна; това, което е заблуда в днешните социални условия, утре може да бъде истина в утрешната обществена структура.

Според Хегел историческите промени неизбежно преминават през един диалектически цикъл на теза, антитеза и синтеза. В замяна на една група условия (тезата) идват зародишите, които водят до нейната противоположност (антитезата), от която отново се появява нова действителност, която е синтезата на двете. Маркс смята, че Хегеловата диалектика е решаваща за разбирането на икономическите сили, които действуват в обществото.

Но Маркс скъсва с хегелианството по един решаващ пункт. Докато Хегел смята, че първичната реалност е идеална, Маркс настоява, че тази първооснова е материална. Марксовата социална философия често е наричана диалектически и исторически материализъм, въпреки, че той самият никога не е използвал тази фраза. Материализмът на Маркс е свързан с действителните основни източници на живота на истинските хора от народа, опитващи се да оцелеят, а не с фалшивите идеали на интелектуалците, поетите и артистите.

Маркс се интересува от проблемите на човешкото благополучиеДехуманизациятаексплоатацията и отчуждението на работниците едни от други, от изработеното от собствените им ръце, дори от самите себе си, се дължат, според Маркс, на неадекватността на господствуващата икономическа система.

Ролята на държавата е да осигурява защита на собствениците и да насърчава тези, които управляват благосъстоянието на обществото. Тя използва своята военна мощ за да създава колонии в прединдустриалните страни, а войните се водят между нациите заради търговски грабежи, права върху суровините и присъединяване на пазари. Вътрешните закони, приети в държавата са предназначени точно да осигуряват юридическата рамка, която да защитава интересите на властвуващите, а не на трудещите се класи.

Причината държавното управление в индустриалните страни да функционира по този начин се състои във факта, че средствата за производство остават в ръцете на малцина хора, чиито претенции спрямо властта се основават на владеенето на капитала от тяхна страна. Няма по ефикасно средство от цялостната смяна на икономическата база на обществото, ако искаме да променим обществото. Промяната означава абсолютно премахване на частната собственост върху средствата за производство. Това е първата, необходима стъпка по пътя на новия световен строй. Държавата, държавното управление с неговите служители и закони ще отмрат в хода на промените. В комунистическото общество не би имало престъпност, алкохолизъм, религия, експлоатация, глад или бедност. Всички средства биха били насочени към производство на неща, задоволяващи потребностите на хората, а разпределението на тези продукти би било според един разумен план и според индивидуалните нужди, а не от господствуващите ирационални пазарни методи, чрез които стоките и услугите се разпределят в капиталистическото общество.

Всяко човешко общество е съставено от две основни нива: икономическа база (субструктура) и обществена надстройка (суперструктура). Сърцевината на икономическата база е начинът на производство, който включва всички икономически мерки, които хората предприемат за да произвеждат своите стоки и услуги. Обществената надстройка обхваща широко разнообразие от прояви на културата, подредени от държавата и образователната система към изкуството и религиятафилософията и правото. Всички те са в директна зависимост от икономическите организации на обществото. Фактически Маркс твърди, че когато икономическата субструктура се променя, променя се и социалната суперструктура. На практика това означава, че всяка икономическа система създава такива видове изкуство, философия и религия, които съответствуват на господствуващия икономически ред в дадено общество.

Маркс разглежда европейското общество като създадено от две основни класи: работниците, представени като пролетариат, и собствениците на средствата за производство, представени като буржоазия. Отношението между тези две класи е една непрекъсната борба и конфликт. Притежавайки средствата за производство, членовете на буржоазията са в състояние да властвуват и да експлоатират работниците, които нямат нищо друго за продан освен своя труд. Собствениците на средствата за производство настройват работниците едни срещу други, принуждавайки ги да се конкурират помежду си в това колко по-ниско да продадат своя труд. Крайният резултат от това е, че въпреки, че работниците осъществяват икономическия процес и цялата култура, те нямат власт над нея и в действителност са й подвластни. Маркс разглежда това господство на човешки същества и на човешката култура над други човешки същества като отчуждение (алиенация).

Марксовите съчинения за научната основа на икономическата действителност са осветени от скрит морализъм. Това е най-очевидно в Марксовото развитие на Хегеловото понятие за отчуждението. И за двамата да се отчуждаваш означава да овъншностяваш или да обективираш нещо, което в действителност е част от самия тебе, в нещо, което стои отвън от и встрани от тебе самия. Понеже то е наистина част от личността, отчуждената личност е раздвоена или разделена от самата себе си и нейният живот губи тази органична цялост, за която още Платон говори като за един човешки идеал. Марксово прилага това понятие в своя анализ на отчуждението на личността на работниците от деветнадесети век по време на техния труд.

Отчужденият труд е социален антипод на труда като самодейност. Съществуват четири взаимно свързани аспекта на отчуждението: от продукта на труда, от самия труд, от човешката родова същност и самоотчуждението. Същевременно отчуждението е и отчуждение на човека от човека. Частната собственост е необходим резултат от отчуждения труд, който е социално отношение, изразяващо неравенството между хората. Отчуждението предизвиква редица отрицателни последици върху обществения живот: в областта на икономиката - господство на вещните отношения над субекта на труда; в социалната сфера - трудовата дейност и отношения стават външни, противоестествени за човека; в морала - трудът не е свободна изява и самореализация на човека; в политиката - човекът се включва в труда посредством външна принуда, трудовите отношения се реализират посредством политическите институции. Отчужденият труд е исторически първата форма на цялостното социално отчуждение и е в основата на останалите негови форми - идеологическо, психическо и пр.

Коренът на капиталистическата система е частната собственост върху имуществото (капитал и средства за производство). Капиталът включва богатството от всякакъв вид: индустриалните предприятия, парите разбира се и институциите, които създават богатството. Пролетариатът не притежава капитал. Дори когато труд на работниците е оценен, съществува разлика между това, което те получават като заплата и стойността на това, което те произвеждат. Тя представлява остатъкът, който е отклонен за буржоазията. Откъде тогава идва капиталът? От принадената стойност на труда на пролетариата. В капиталистическата икономика работникът превръща своя труд в капитал, спечелен от буржоазията.

Но, това положение не е вечно, а само временно. Всеки строй в историята съдържа в себе си зародиша на собственото си загиване. Капиталистическата система, според Маркс, загива от собствените си противоречия. Пролетариатът извършва революционна смяна на обществения строй.

Неизбежният резултат от пролетарската революция е напълно новата система на устройване на обществото, комунистическото общество, в което личността ще бъде наново свързана със самата себе си когато частната собственост е премахната и всички хора правят това, за което са най-добре устроени, и получават от обществото всичко, от което се нуждаят не просто за да живеят, а за да живеят богато и изцяло като завършени човешки същества. Маркс предвижда двуетапен процес, чиято първа част е диктатурата на пролетариата (в нея работническата класа ще дойде на власт, ще унищожи класата на капиталистите, ще премахне частната собственост върху средствата за производство и ще насочва страната според нуждите и интересите на работническата класа). Това е формата на всички съществували и все още съществуващи комунистически общества до днес. Но постепенно, смята Маркс, крайният комунизъм ще се роди и държавата ще отмре защото няма да има повече нужда от полиция, която да защитава групите една от друга.
От интерНЕТА