Собствен бизнес; doing (private) бизнес

Често чувам (особено сред по-младите хора):

"Всеки бизнес, в началото е стартирал от нулата, нали?  Бил е нов, нали? Не се е пръкнал като стабилен от нищото, нали?
            Аз, младият,
не чувствам (достатъчна, или изобщо!) подкрепа (от родители, приятели или познати),
            не ме насърчават да опитам, да започна някакъв бизнес.
            Напротив, точно обратното !
            По-често срещам (в моята среда, в обществото) НЕподкрепа, страх, пречат на желанието ми и ентусиазма ми!
            Защо мнозинството са толкова скептични, песимистични, негативни ? Нима има нещо лошо в това (един млад човек) да опита да създаде собствен бизнес ? Нима не трябва да вярвам в собствените си възможности ? Нима по-възрастните трябва да ми подрязват крилата (ентусиазма ми) ?
            А бе, (ако искате да ме подкрепите и имате възможност )
дайте ми пари (начален капитал),
            стига само акъл сте ми давали!
            Вие, вече,
            не разбирате толкова нещата - времената са по-други, не са както онези времена, когато вие сте били по-млади! Всичко е абсолютно различно!
            Вие, вече сте станали по-неинициативни, по-страхливи, по-консервативни! Не виждате и не усещате различната действителност. И затова така ми говорите.
            Заблуждавате ме - или умишлено, или защото, вече, просто не сте в час; или искате да ме свръх, свръх предпазите - това не е добре за мен.
            Аз имам желание,
            искам да опитам - да организирам собствен бизнес. Не ми се работи за някой друг, това не е за мен. Искам и трябва сам(а) да се оправям в живота."

***

Да имаш (long-term) успешен собствен бизнес (really самостоятелен бизнес; да бъдеш истински предприемач), lovely Josephine,
е много, много сладко нещо! Really! Ала absolutely very, very малко на брой хора могат (have the abilities) да го really осъществяат!
Huge majority of the (BG) ppl са хора на заплата – наемни работници.
                        Да бъдеш част от наемния труд - it is much, much the easier stuff (and with много пъти по-малко отговорности) than having собствен бизнес!

*

            Управлението на собствен бизнес (really самостоятелен бизнес), lovely Josephine,
дългосрочното (15 and above години) & успешното управление, (по отчетени обективни икономически резултати и параметри), (особено такъв,)
which създава работни места
                        за повече от 9 човека (в БГ над 90% от работодателите са малки и средни фирми с по няколко човека персонал) -
            е really extremely трудна, със сложна степен и absolutely отговорна задача (икономическа цел).  Absolutely!
            Малко хора (необходими характеристики: предприемач; хъс; вдъхновение, passion, consistency, воля),
много, много малко (БГ) хора, lovely Jos,
            са really способни (придобили са и притежават : базисни знания + подходящи умения + шанс)
            да организират и оперират такъв бизнес [in the long run]!
Да [(не)можеш да] [really] управляваш някакъв (private) бизнес означава да [(не)можеш да] [really][to take &] управляваш риск (it’s all about risk management, риск handling)!
            Онзи, lovely Jos,
който не осъзнава (с разума си, a не само на интуитивно ниво…“със сърцето си”)
            това [в real дълбочина],
absofuckinlutely няма голяма вероятност
            да създаде, организира и ръководи успешно собствен бизнес, in the longer run. Вероятността (му) [за оцеляване и постигане на истински успех in his business дела] е много ниска.
            It’s a great, great joy [with lot’s of 2U’s] to be able to long-term manage успешен собствен бизнес! That’s an absolutely beautiful & rewarding lifetime love story! Really!

*

            Например, lovely Jos,
            в София съществуват
            около 150 частни клубове, детски градини и училища (пазара на частното образование).
            Ала едва около 10% от този пазар
            функционира (truly, objectively, really) успешно и работи "на необходимата” норма на печалба
(здравословно възпроизводство of the profit, effectiveness, accumulating, surplus, в дългосрочен план, от раждането си) -
                        онази, която
                        има really здрав икономически смисъл (автентична целесъобразност & usefulness) от упражняване на тази дейност,
                        а не икономическа принуда (or at a loss, destruction of capital/equity/value).

*

В България, lovely Josephine,
повече от 95% от всичките работодатели [about 400 000 in total]
                        са дребни и малки фирми
с до няколко човека персонал [нает труд] – около 40% of these са with до 4-ма работници, a about 7% са фирмите със персонал 5-9 човека.
Около 45% от фирмите [близо половината от всички фирми!]
са активни предприятия с нула наети работници!
А повече от
77% от всички създадени [“родени“] бизнеси в БГ, lovely Jos,
фалират [“умират“] (или са в технически фалит; неплатежоспособност + изпадат в реална НЕликвидност)
през първите 7 години след своето създаване [“раждане”] (в криза, този срок намалява пще повече – почти на половина).
Факти, които ясно (нали?) обобщават [the objective]
резултатът на
успеваемост
of (правото на) създаване и управление на собствени бизнеси [от индивидите within the BG].
Баси “смъртността” – of the [newly създадени] companies!
OK? Do you understand these facts?
[нищо, че често в БГ ще чуваш почти всички хора under 45
            да се хвалят с това
            колко значи, ти да видиш,
са били “добри“ doing (някакъв си) собствен biz – irrationally pretend to be „успешни“ ppl?!
Баси!]

*******

What career should I pursue: Shall I start/own a business¹ or Shall I work for someone² (else than myself)?

            Морето, lovely Josephine,
            е really (много) красиво нещо, природа. Действителност.
Повечето хора харесват морето, омагьосва ги някак си.
            Искат, желаят (и изпитват необходимост, особено когато са в близост до морето; в прекрасно, слънчево време) да поплуват в морето (т.е. океан от knowledge & информация). За удоволствие и удовлетворение - от живота.
            За да можеш, обаче,
            да плуваш в морето (дори не тоолкова правилно, не тоолкова красиво, дори с малко гълтане на вода от време на време),
            е необходимо да really придобиеш поне
основни базисни (принципни, based on objective and rational principles!)
умения и (по)знания.
                        [трябва да се really научиш, да се really обучиш, да се really образоваш, to истински acquire skills, abilities, capacity; най-добре от лицензиран спасител, експерт; най-добре първо, изначално в басейн]
            В противен случай (като само гледаш как другите плуват; колко са самостоятелни и колко много разчитат на себе си; как красиво се "забавляват"; какво голямо удоволствие получават плуващите), ако влезеш в морето (ентусиазирано и решително, само)
            вероятността, lovely Jos,
            да НЕоцелееш е голяма! Don’t be stupid – както са мнозинството (ppl)!
            Не е разумно,
            не е смислено,
опасно е за теб и живота ти ( и ще причиниш вреда и на близките си) - рискът е много кофти висок. В този случай, колкото по надълбоко и навътре навлизаш в морето, толкова шансовете за оцеляването ти намаляват драстично - по експоненциална крива!

*

            Преди да си (по)мислиш (доброволно), lovely Josephine,
да влезеш изобщо в морето е необходимо (, разумно и рационално)
            да вложиш много усилия (и време)
            да се really научиш (с упоритост) и really усвоиш (последователно) - какви са the objective правилата и стиловете на плуването. Как, how-to, да плуваш по-бързо, или по-бавно; как да можеш да си "взимаш почивка" без да излизаш от водата - в зависимост от какво е морето (какъв флаг е вдигнат). Как да разчиташ и да различаваш знаците на природата и човека (спасителната служба) - за (по-голяма или по-малка опасност) да имаш по-значим real шанс да оцелееш, да не се удавиш. За да те има, за да бъдеш удовлетворен и тогава да изпиташ удоволствието, което ти предоставя водата.

*

            Самa (on your own), самостоятелно можеш ли, lovely Jos,
            да сториш това, днес? По желание, доброволно и с real rational мисловност [and according действия]?
            Да, възможно е.
            Но, в такъв случай, lovely Jos,
каква [in real numbers] е вероятността (измерена обективно, изчислена в проценти)
            да успееш да оцелееш,
            да не се удавиш ( в слънчево време; в по-развълнувано море; в сериозна буря; в ураган)? И разбира се, това [ти действие]
да ти really доставя real удоволствие (дълговременно),
            да си really удовлетворен (дълговременно) от плуването си - това [нали?] е целта ти, за да идеш на море, да влезеш въобще във водата на морето?
            Когато престанеш да изпитваш и получаваш (дълговременно) удовлетворение и удоволствие, lovely Jos,
            е необходимо [в твоя полза, в твой интерес e]
            да излезеш от водата (доброволно), преди да изчерпаш всичките си сили. Излез на брега, там е значително по-безопасно, по-доброто за теб. И на най-добрите плувци силите някога им свършват - природа (personal space-time domain).
            Съвсем различно е, друга тема,
            ако ти се налага, или си принуден да скочиш в морето - по някаква причина. Тогава нямаш (право на свободен)  избор. Не говорим за такъв казус, за сега.

*

            Аз, почти на всеки, бих препоръчал (to try) морето – докато е really млад!
            Идете на море, много е готино. Особено, когато не си (много) близко до брега, в слънчево и топло време. Обичам това невероятно изживяване и усещане, чувствам красотата, силата и безкрайността на природата. Разбирам колко съм малък [compared to the nature] и това ми really харесва! Животът е абсолютно, мега чудесен!
            Но, lovely Jos,
            трябва да сме really обучени и да [be able to] understand & следим непрекъснато (за съжаление)
знаците и сигналите на природата и хората –
                                                                                   за вероятна опасност,
                                                                                   за оцеляването ни.
            Защото, lovely Jos,
            ако не оцелеем absofuckinlutely няма как да сме удовлетворени и да изпитваме удоволствие! Няма никакъв смисъл в това!
            А само веднъж, one time only, имаме the really уникалният (изключително малък шанс) шанс да сме се родили на тази Земя. По (готин за всеки от нас) шанс/каприз на природата/reality/действителността, на НЕпредвидимостта (,която също е част от реалността)! Мда, случайността.
            Дано, lovely Jos,
            ние отделните и различни хора
            да можем да употребим този уникален шанс (раз)умно [рационално],
            за себе си,
            as individuals,
            as a human qua human (дано, ама изисква яко, hard working, ала преди това е rationality: критично мислене, логически верно анализиране! Това, обаче, се придобива, учи се, independently, by one’s one (раз)ум, в така степен & практичност!). И, разбира се, [всекиму] според his own собствените мисли и логически анализи and according actions – верни, неверни или полу-(не)верни! Kолкото [всеки си really го може]-толкова!
            Противното е (голяма) скука, мъка, заблуда, ирационално - за (the real) човек.
            А,
ирационалното, lovely Josephine,
            е (absolutely) невъзможното, in the domain of the reality.

*

            И все пак, мисля,
            че е препоръчително всеки човек (поне)
            да (може да) види/зърне морето (още по-готин е океана, ала и по-голям е …).
            Колкото по млад, толкова по-добре - но под контрола на мама и на тати [presumably some rational guardians], само в началото, дори само да го гледа.
            Влезте, ppl,
            влезте,

            натопете се в морето,
            –до глезените, над коляното или до шията–
            не се (толкова!) страхувайте!
            Трябва, обаче,
            да really можете (сами, on an individual level, или в началото с помощ)
            да предцените [to be able to truly evaluate], за себе си, [to be able to reason, според вашите current умения да плувате] – а, не, не, не само според [great] желанията ви!
            И помнете - за удоволствие и за удовлетворение, за нищо друго не го правете!
            С [истинска rational] мисъл, обаче.

*

            Тогава, (част от удоволствието ви е да)
            виждате и добри плувци,
            които плуват по-навътре в морето, на по дълбокото.
            Observe them [real] good swimmers!
Плуват красиво,
            с равномерни и синхронизирани движения.
            А тези,
            които са много, много навътре,
            които почти не можете да ги видите с просто око -
                                                                                               са really отлични, професионални плувци,
                                                                                               [real] excel плувците. Красиво е. Прекрасно е!
И ако случайно изпитате (малка, човешка) завист - веднага я отхвърлете!
            Наслаждавайте се,
            вдъхновявайте се, ppl – from seeing & observing the good swimmers!
Ако (си  по)желаете (достатъчно силно и дълговременно) това, което наблюдавате [да ви се случи и на вас]
            е възможно,
            някой ден,
            да станете real част от онези real [excel] плувци.
            Само ако изпитвате такава необходимост и
            само ако успеете да се really обучите толкова добре (задължително на (малки) стъпки),
            колкото these excel плувци have been really [good] обучени. Но не е и не може да бъде гарантирано. Нищо не е гарантирано, нали?
Ако наистина някога постигнете
            това да ви наричат отличен плувец (имате пълно основание за гордост),
тогава започва още по-трудното,
            ала и по-удовлетворителното
            -задържане и (ново) увеличаване на отличните ви умения-
усъвършенстване, но според вашите индивидуални възможности ( а не човешките, въобще; те са безгранични).
            Трябва да се помни,
            че ако престанете с усъвършенстване на вашите [individual] плувни умения (по каква да е причината),
            то това е
            началото на вашия [individual; company’s] край – the end. Природа, к’во да ’праиш, отново тя - в нея трябва да има вечно движение и нов растеж, а не застой, упадък, заблатяване.
            И накрая, lovely Josephine,
само набързо да споменем:
Непридвидимото
            не е предмет на тази приказка,
            ала повече от ясно е, че съществува (както с положителен, така и с отрицателен знак). [Да кажем, например,
            една (или повече) вълна цунами (акула; инфаркт; инсулт)
            докато си плуваш в страшно готин и слънчев, безоблъчен летен ден...природа.  Или пък нечовешки приток на огромно количество енергия.]
            Непридвидимото е също природа, както е и разума (на човека).
            Вероятността, обаче, за настъпване на някакво събитие е важна - не може тя да бъде фундамент, но ако и това може някакси да бъде отчетено или изчислено...

            Морето е absolutely [НЕвероятно] полезно нещо;
            няма по-полезно нещо от морето, от природата. Освен природата на
            the human (hero) и неговия рационален (раз)ум [, that efficiently produces stuff].
            The really beautiful mind, the best mind of all other organic things, here on our lovely Earth. Rational mind.

-END-

PS 1

Собствен бизнес; failure & успех in doing that game;
предприемачески spirit, а не, не, не the spirit of resentment (към the doing of private business)!

            Съгласно официалната статистика of Bulgaria
средната продължителност на живот на една семейна или малка фирма в България е 3 години;
            5 години след “раждането“ си успяват да оцелят only less than 5% of all фирми! Баси продължителността на живот (of doing business)! It’s absolutely short lived!
            Да, Джозефин,
many ppl искат (и/или emulate, imitate, talk about, pretend) да имат собствен бизнес, ала few actually се really решават to do it!  Why?
Да бъдеш наужким истински предприемач,
an owner (and manager) of (собствен) бизнес,
            е very, very much
трудно and very, very much отговорно нещо,
            особено in the long run (>15 years), където -in the free market- само the истинските rational ppl успяват (те нямат нищо общо със the state-cartel шуробажанашки „капитализъм“)!

            A какво на практика означава това?

            Означава, че всеки човек
is planning how to succeed, а не, не, не how to fail;
            real предприемачът (раз)умно оценява предпоставките of бизнес, планира бизнеса и реализира бизнес риска  – to win!
            Означава, че
            не, не, не трябва да си страхлив или емоционално НЕстабилен човек, by (your individual) character! Трябва да си real практичен куражлия, както Аристотел правилно (ни) учи! Absolutely!
            Означава, че
the risk of trying & failing is much, much higher отколкото вероятността от trying and succeeding in the longer run!
Означава, че absolutely
огромното мнозинство от (BG) хората, които try to (honestly) do собствен бизнес, as a matter of fact
или фалират, или стагнират (бизнеса & живота си)! They просто fail; and stress builds up in their minds. Такава е играта of (doing) business – it’s a win-lose game; you either (make) profit or you don’t and fail/stagnate. Really.
Означава, че
failure in (doing) бизнес …
            всъщност
is the n-o-r-m,
            правилото, обичайното,
            а не, не, не изключението!
И-з-к-л-ю-ч-е-н-и-е-т-о of (the norm is) doing собствен бизнес (of being real предприемач)
е (having & managing)
long-term успешен бизнес
            i.e.
истински increasing (& keeping the value of) активи in the long-term & in real terms,
а не, не, не всъщност decreasing (equity, от един момент нататък) in the longer run! Absolutely!
            Така, че, lovely Josephine,
            it’s not about just having собствен бизнес!
It’s all about having (based истински on your own personal действия)
long-term успешен (stable, проспериращ) собствен бизнес (на всякакво равнище, ала of course, че the quantity & the quality of постигнати & запазени values/assets matter!),
            а не, не, не стагниращ такъв. Първото е really good/beauty, второто- кофти stressful.

            ОК, lovely Жозефин?
Do you understand колко трудно, сложно и малко вероятно е
            човек to be a real(ly успешен) предприемач/капиталист в по-дългосрочен план?
            Only a few ppl, lovely Жозефин,
            can истински do it,
особено за среден or по-голям (by the millions in USD) бизнес! The real (big) heroes (of real productivity); value creators, not value destroyers, not parasites!

But most of the ppl, обаче,
могат & ought to бъдат (self-built) със истински resentment of предприемачески дух (of the real capitalсошълism),
            без значение дали притежават собствен бизнес или са наемни работници in (and work for) a private business enterprise!

Get it?
For that’s the only productive way (for успешно achieving) to
по-високо благосъстояние, просперитет & happiness. Individually and accordingly. Толкова, колкото всеки човек може, can. Really.
            Can you, lovely Jos? Are you good? Really?
Don’t be absofuckinlutely stupid – to just pretend [only за пред другите, че си] being “good, so good”!
            Be really good at what you do [with real passion] i.e.
            be real smart, НЕзависима & успешна! Това in fact означава – being истински happy/healthy. Do, really do, the art of a happy living – your living, в реалността!

******

PS 2

Родителят, децата и (възпитаване в) предприемаческо мислене
т.е. the morality of (real) rational capitalism

Вредно е, lovely Josephine,
            родителите да дундуркат their own children!
            В БГ, обаче,
дундуркането (of one’s own children) е absofreakinlutely масова практика, баси!
Предприемачеството, lovely Josephine,
                                     [, based on competition],
предприемаческото мислене,
[, което всъщност означава capitalistic rational thinking i.e. the morality of creativity & productivity i.e. doing (реален) business]
                                    което е an absolutely great ценност,
трябва да се consistently & persistently
възпитава [(основно) by the родителите] в собствените им деца! Практически – if possible! Get that? That’s very, very much important!
Предприемаческото мислене е характеристика на the (rational) individualism!
В БГ, lovely Jos, [модела на]
българското образование absofreakinlutely
не, не, не може да възпитава учащите into предприемачество, предприемаческо мислене!
                                    Защото (the majority of) преподавателите, във всички степени на (especially висше) образованието,
                                    са full of етатистко (collectivistic) мислене,
                                    са really НЕпрактични ppl! Абсолутли!
                                    Баси!

******

related: Предприемач Риск, управление на риск. Доходи на предприемач Селтакис profiles Наемен работник Alchohol