Докуметът, lovely Jos,
 който трепетно изучавахме и
разпалено коментирахме,
когато бяхме млади, under 30
!

УКАЗ 56

[13 january 1989]

Указът е издаден на 9 януари 1989 година. Правилникът за неговото прилагане е приет на 15 февруари. Той е елемент от радикалните промени, започнати от Тодор Живков. На 29 октомври 1987 година Политбюро взема решение за разпускане на стопанските отдели в партийните комитети. На 30 октомври Секретариатът на ЦК набелязва конкретни мерки за изпълнение на решението.

Започва изпълнението на решението. По този начин се премахва значителният сегмент от дублирането – държава-партия.(Всеки партиен комитет освен с партийните и политическите въпроси се занимаваше и с всичко останало. Поради това комитетите дублираха структурата на общинските или окръжни съвети. Там има отдел “Промишленост”, в комитета също има отдел “Промишленост” и т.н.)

Указ 56 недвусмислено показва:

- че Живков започва пазарни реформи. Комунистическият проект е изоставен.

- че Живков иска да запази политическата система (замисълът му (вероятно!) е бил – китайския път).

В Указа се определя, че “стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост” (чл.1, ал.2) и “основна форма на осъществяване на стопанската дейност е фирмата” (чл.2, ал.1). Фирмите могат да бъдат държавни, общински, кооперативни, на обществени организации, дружествени, и “на граждани” (чл.10, ал.2). Фирмите на гражданите се регистрират в съда чрез заявление. “На всички фирми се осигуряват равностойни условия за осъществяване на стопанска дейност.”(чл.4, ал.1)

 Стратегията на социално-икономическото развитие на страната се планира от държавата, но фирмите действат, като се съобразяват със закона и “пазарните механизми”. В Указа и Правилника са разгледани въпросите за акционерната фирма, фирмата с ограничена отговорност, фирмата с неограничена отговорност, фирмите на граждани. Интерпретират се въпросите за несъстоятелността и ликвидацията, за държавното регулиране, чуждестранните фирми, данъците, арендата, ролята на банките, стопанския арбитраж...

*************************************

ДЪРЖАВНИЯТ СЪВЕТ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ на основание чл. 94, точка 2, ал. 1 и 2 от Конституцията на Народна република България издава следния

  

  

УКАЗ № 56 ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ

  

Глава първа.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

 Чл. 1. (1) Този указ се прилага при осъществяване на стопанска дейност във всички отрасли и сфери на народното стопанство.

(2) Стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост: предоставени за стопанисване обекти на държавна и общинска собственост, собственост на кооперативни и обществени организации, на граждани, на чуждестранни лица и смесена собственост.

 Чл. 2. (1) Основна форма за осъществяване на стопанска дейност е фирмата.

 (2) В духовната сфера могат да се образуват издателски, рекламни, импресарски, изложбени и други къщи, които работят като фирми.

(3) Отделни граждани и колективи от граждани могат да извършват стопанска дейност и без да регистрират фирми.

Чл. 3. Чуждестранни юридически и физически лица извършват стопанска дейност в страната при условията на този указ.

Чл. 4. (1) На всички фирми се осигуряват равностойни условия за осъществяване на стопанска дейност.

(2) Стопанската дейност и инвестициите на чуждестранните лица в страната са под закрила-та на държавата. Държавата осигурява еднакви икономически и правни условия за извършване на стопанска дейност и инвестиции в страната на всички чуждестранни лица.

(3) Министерският съвет може да постанови разпоредбите на този указ да не се прилагат изцяло или отчасти за стопанската дейност на чуждестранни лица от страни, в които спрямо български фирми се прилагат дискриминационни мерки.

Чл. 5. Стопанската дейност се осъществява при съчетаване на планово-регулиращите функции на държавата по стратегията и целите на социално-икономическото развитие със самостоятелността на фирмите, с действието на пазарните механизми и в съответствие със закона.

Чл. 6. Стопанска дейност в страната не може да се извършва, без да се спазват изискванията за опазване на природната среда.

Чл. 7. Държавата не отговаря за задължения-та на фирмите, както и фирмите не отговарят за задълженията на държавата  или  на  други фирми.

Чл. 8. Фирмите и другите юридически лица могат да образуват дружествени фирми и да се обединяват в съюзи.

Чл. 9. Ежегодно до 31 март на следващата година фирмата представя на данъчния орган по седалището й счетоводен отчет и баланс, заверени от правоспособно лице.

Глава втора.

ФИРМИ

Раздел I.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 10. (1) Фирмата е имуществено, социално и организационно обособен участник в стопанска-та дейност с отделно наименование и работи на стопанска сметка. Фирмата е юридическо лице освен едноличните и колективните фирми на гражданите. (2) Фирмите могат да бъдат: държавни, общински, кооперативни, на обществени организации, дружествени и фирми на граждани,

Чл. 11. (1) Инициатива за образуване, реорганизиране или прекратяване на фирма може да имат: държавен орган, обществена организация, банка, съществуваща фирма и граждани.

(2) Образуването, реорганизирането и прекратяването на фирмата се регистрират в окръжния съд по седалището й. Решението на съда се обнародва в Държавен вестник, от която дата възниква, съответно се реорганизира или прекратява юридическото лице.

(3) Съдът регистрира фирмата въз основа на:

1. учредителен акт, който в зависимост от ви-да на фирмата може да бъде:

а) за държавна фирма - решение на Министерския съвет или на определен от него министър или ръководител на друго ведомство;

б) за общинска фирма - решение на общинския народен съвет:

в) за кооперативна фирма - решение на учредително събрание на кооперацията:

г) за дъщерна фирма - решение на управителния съвет на съществуващата фирма;

д) за дружествена фирма - учредителен до-говор;

е) за фирма на обществена организация - акт на органа, предвиден в устава на обществената организация;

ж) за фирма на граждани - писмено заявление, съответно учредителен договор:

2. устава на фирмата и   други документи, предвидени с правилника за прилагане на този указ.

(4) В регистъра се вписват: наименованието, седалището, предметът на дейност,  уставният фонд, поделенията,  органите и лицата, които представляват фирмата,   както и настъпилите промени, и се прилагат образци от подписите на лицата, които я представляват.

(5) Вписванията се извършват при условията и по реда, определени в Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 12. Фирмата се прекратява по решение на съответния орган или лица по чл. 11, ал. 3, а в случай на несъстоятелност - по решение на окръжния съд.

Чл. 13. Министерският съвет може да прехвърля възмездно или  безвъзмездно отделни обекти на държавна собственост между държавни фирми. С акта за прехвърлянето задължително се уреждат неблагоприятните последици.

Чл. 14. Спрямо стопанската дейност на кооперативните и на обществените организации се прилага този указ.

Чл. 15. (1) Фирмите могат да образуват, ре-организират и прекратяват дъщерни фирми по реда на чл. 11. Дъщерната фирма е юридическо лице.

(2) Самостоятелна фирма след съгласие от органа, предоставил имуществото за образуване-то й, може да приеме статут на дъщерна фирма по договор с приемащата фирма. Тази промяна се вписва в регистъра по чл. 11.

(3) Половината плюс един от членовете на управителния съвет на  дъщерната фирма се определят от управителния съвет на фирмата, която я е образувала или приела.

Чл. 16. (1) Фирмите сами определят:

1. вътрешнофирмената организационна и производствена структура (институти, заводи, фабрики, магазини, цехове и други поделения);

2. правата, задълженията и отговорностите на поделенията и начина на взаимодействие между тях;

3. вътрешнофирменото управление.

(2) Поделенията на фирмата се изграждат и работят на принципите на самоуправлението и на стопанската сметка.

Чл. 17. (1) Фирмата е длъжна да осъществява своята дейност съобразно определения й предмет. Тя може да извършва и всякаква друга стопанска дейност с изключение на дейностите, за-бранени със закон, указ или акт на Министерския съвет.

(2) Фирмите - юридически лица, извършват външноикономическа дейност при условията на този указ самостоятелно, чрез дружество, в което участвуват, или чрез друга фирма.

(3) Външноикономическата дейност на фирмите, включително образуване и участие в зад-гранични дружества и други инвестиции в чужбина, се извършва свободно, без да е необходимо разрешение на държавен орган, освен в случаите, предвидени с този указ.

Чл. 18. Министерският съвет може да опре-деля условия и квоти по вноса и износа и да забранява вноса и износа на определени стоки и услуги.

Чл. 19. Министерският съвет може да установява разрешителен режим за определени от не-го външноикономически сделки и дейности, както и да въвежда експортни такси.

Чл. 20. (1) Имуществото на фирмата се състои от право на собственост, съответно на стопанисване, ползуване и други вещни права, права върху обекти на интелектуална собственост, ценни книги, дялово участие в сдружения, вземания и други права и задължения.

(2) Фирмите могат да предоставят под аренда свои обекти за стопанисване на граждани и на други фирми по ред, определен с правилника за прилагане на указа.

(3) Фирмите могат да издават облигации при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на указа.

Чл. 21. (1) Фирмите могат да издават трудови акции по ред, установен с правилника за прилагане на указа.

(2) Трудовите акции могат да се придобиват от лица, които са в трудови правоотношения с фирмата не по-малко от една година.

3) Трудовите акции са поименни, с номинална стойност на една трудова акция 50 лв. Те дават право на дивиденти от годишната печалба и се изкупуват задължително от фирмата по номиналната им стойност при поискване на притежателя и при прекратяване на трудовото правоотношение.

(4) Управителният съвет на фирмата определя максималния брой на трудовите акции, кои-то може да притежава член на трудовия колектив, но не повече от 200 акции.

(5) Пенсионерите могат да запазят трудовите си акции, ако са работили не по-малко от 10 го-дини във фирмата преди пенсионирането.

(6) Трудовите акции се наследяват. Акциите на наследници, които не са в трудови правоотношения с фирмата, се изкупуват от нея по номиналната им стойност.

Чл. 22. Органи на държавната и общинската фирма и на фирмата на обществена организация са: общото събрание на трудовия колектив (събранието на пълномощниците), управителният съвет, контролният съвет и ръководителят.

Чл. 23. (1) Общото събрание на трудовия колектив (събранието на пълномощниците) е редовно, ако на него присъствуват най-малко 2/3 от неговите членове. То приема решенията си с явно гласуване и с обикновено мнозинство.

(2) Общото събрание обсъжда плана на фирмата и приема насоки за социалното развитие на трудовия колектив.

Чл. 24. (1) Половината плюс един от членовете на управителния и на контролния съвет се определят от органите и организациите, предоставили имуществото за образуване на фирмата, а останалите се избират от общото събрание (събранието на пълномощниците).

(2) Управителният и контролният съвет й ръководителят се избират за срок до 5 години.

(3) Управителният съвет:

1. приема устройствения правилник на фирмата;

2. определя стратегията и приема плановете за развитие на фирмата и правилата за организацията и управлението на стопанската дейност;

3. избира и освобождава председателя на управителния съвет, ръководителя на фирмата и неговите заместници;

4. определя трудовото възнаграждение, дава поощрения и налага наказания на избраните от него длъжностни лица;

5. взема решения за образуване, реорганизиране и прекратяване на дъщерни фирми;

6. приема годишния отчет за стопанската дейност на фирмата, годишния баланс и разпределението на доходите;

7. взема решение за издаване на облигации и  трудови акции.

Чл. 25. (1) За членове на управителния съвет н за негов председател могат да бъдат избирани и лица, които не са в трудови правоотношения с фирмата, с изключение на длъжностни лица, определени от Министерския съвет.

(2) Председателят на управителния съвет и ръководителят на фирмата могат да бъдат чуждестранни граждани.

Чл. 26. (1) Членовете на управителния съвет получават годишно възнаграждение за сметка на средствата за работна заплата на фирмата, размерът на което се определя в зависимост от крайните резултати от дейността й.

(2) Членовете на управителния съвет носят имуществена отговорност за виновно причинени-те вреди на фирмата.

Чл. 27. (1) Ръководителят на фирмата:

1. организира, ръководи и контролира дейността на фирмата по принципа на единоначалието и осигурява стопанисването и опазването на нейното имущество;

2. представлява фирмата и изпълнява функциите които са му възложени с нормативен акт или от управителния съвет.

(2) Управителният съвет не се намесва в оперативната работа на ръководителя.

(3) Ръководителят по право е член на управителния съвет.

(4) При необходимост в помощ на ръководи-теля се образува оперативно бюро, в което се включват заместниците му и други, определени от него лица.

(5) Ръководителят може да бъде освободен предсрочно от управителния съвет или от съответния орган по чл. 11, ал. 3 само когато до-пусне нарушения на нормативни актове, лошо стопанисване на имуществото или ръководи не-ефективно фирмата. (6) Решението за освобождаване на ръководи-теля може да се обжалва пред районния съд до седалището на фирмата.

Чл. 28. Контролният съвет проверява изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет и опазването на имущество-то на фирмата. Той се отчита за дейността си пред общото събрание.

Чл. 29. Не може да бъде член на управителен, на контролен съвет, контрольор или ръководител на фирма лице, което:

1. е осъждано за умишлено престъпление:

2. не може да заема материалноотговорна длъжност;

3. е било член на управителен съвет или ръководител на фирма, прекратена поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

4. е съпруг или роднина до  трета степан включително по права или по съребрена линия на член на управителния съвет, на контролния съвет или на ръководителя на фирмата.

Чл. 30. (1) Фирмите могат да образуват икономически групировки за провеждане на стратегията в определена област, за изработване на основни инвестиционни решения, за маркетинг, за управление на иновационните процеси и други.

(2) Конкретните задачи н компетентността на икономическата групировка и нейните органи се определят от фирмите с договор.

Чл. 31. Фирмите и техните съюзи могат да членуват в Индустриалнотьрговски съюз. Органите на съюза се избират на  конгрес, който приема и неговия устав.

Раздел II.

АКЦИОНЕРНА ФИРМА

Чл. 32. Акционерна е фирмата, чийто уставен фонд е  разпределен в акции.

Чл. 33. (1) Акционерната фирма се учредява въз основа на учредителен договор и устав.

(2) Органи на акционерната фирма са: общото събрание на акционерите, управителният съвет, контролният съвет и ръководителят.

Чл. 34. (1) Уставният фонд и акциите се определят по номинална стойност в левове. Минималната номинална стойност на уставния фонд е един милион лева.

(2) Акциите могат да бъдат поименни и на приносител. Български граждани могат да при-добиват само поименни акции по ред, определен от Министерския съвет.

(3) Минималната номинална стойност на една акция е хиляда лева.

(4) Една акция дава право на един глас в събранието на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията.

Чл. 35. Учредители на акционерната фирма могат да бъдат две или повече юридически лица.

Чл. 36. За регистриране на акционерната фирма е необходимо:

1. да е приет уставът;

2. да са записани всички акции;

3. да е внесен 30 на сто от уставния фонд:

4. да са избрани управителният и контролният орган;

5. да са изпълнени особените изисквания, пред-видени в този указ и в правилника за прилага-нето му.

Чл. 37. В устава на акционерната фирма се определят:

1. наименованието и седалището на фирмата;

2. предметът на дейност;

3. уставният фонд;

4. броят и номиналната стойност на акциите, включително броят на поименните акции и акциите на приносител;

5. начинът на вземане на решения от колективните органи на фирмата;

6. условията и начинът за внасяне на цялата номинална стойност на акциите и последиците от неизпълнението на това задължение;

7. начинът на разпределяне на печалбата, покриване на загубата и определяне на дивидента, условията и начинът на изплащането му;

8. начинът за свикване и компетентността на общото събрание на акционерите:

9. начинът на избиране и свикване на управителния и контролния съвет, мандатът и правомощията им:

10. редът за намаляване и увеличаване на уставния фонд.

Чл. 38. (1) Общото събрание на акционерите:

1. изменя и допълва устава:

2. определя основните насоки за дейността на фирмата;

3. взема решение за реорганизация или прекратяване на фирмата;

4. определя броя, избира и освобождава членовете на управителния и на контролния съвет и определя възнаграждението им за участие в тях:

5. одобрява баланса, разпределението на доходите и отчета на управителния съвет за дейност-та и резултатите на фирмата и взема решение за освобождаване на членовете му от отговорност;

6. одобрява доклада на контролния съвет;

7. приема решение за издаване на облигации и трудови акции;

8. приема решение за намаляване или увеличаване на уставния фонд;

9. назначава ликвидаторите  освен в случай на несъстоятелност на фирмата.

(2) Решенията на общото събрание по т. 1, 3, 8 и 9 на предходната алинея влизат в сила след вписването им във фирмения регистър при окръжния съд. Тези решения се вземат с мнозинство на притежателите на не по-малко от 3/4 от акциите.

Чл. 39. (1) Управителният съвет:

1. приема и предлага за одобряване от общото събрание годишния отчет и баланса;

2. приема планове и програми за дейността на фирмата;

3. предлага на общото събрание увеличаване или намаляване на уставния фонд:

4. избиран освобождава от длъжност ръководителя и неговите заместници и определя заплатите им;

5. избира между членовете си председател;

6. одобрява правилата за организация на вътрешната стопанска сметка, работната заплата и другите вътрешни правила на фирмата; 7. взема решение за откриване или закриване на дъщерни фирми, поделения и представителства и за участие или прекратяване на участие в дружества в страната и в чужбина;

8. взема решение за образуване на парични фондове и определя реда за набирането и изразходването им;

9. взема решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права, ползуване на инвестиционни кредити, даване на гаранции и поемане на поръчителство, придобива-не и предоставяне на лицензии, участие в търгове и конкурси:

10. обсъжда и решава всички въпроси освен тези, които са от компетентността на общото събрание на акционерите.

(2) Решенията по т. 1, 3, 4, 7 п 9 на предходната алинея се вземат с мнозинство от 2/3 от членовете на управителния съвет.

(3) Управителният съвет може да взема решения неприсъствено чрез протокол, подписан от всичките му членове.

Чл. 40. Ръководителят на акционерната фирма се избира за текущия мандат на управителния съвет и става негов член по право.

Чл. 41. Ежегодно до 31 март управителният съвет е длъжен да публикува в централен ежедневник баланса за предходната година, Заедно с баланса се публикуват:

1. печалбите и загубите за всяка от последни-те 5 години;

2. изплатените за всяка от последните 5 годи-ни дивиденти.

Чл. 42. (1) Всеки акционер в двуседмичен срок от узнаването може да поиска от окръжния съд отмяна на незаконосъобразните или противоуставните решения на общото събрание на акционерите и на управителния съвет.

(2) Съдът разглежда делото с участието на прокурор. Решението на съда е окончателно.

Чл. 43. Извън общите и предвидените в устава основания за прекратяване на фирмите акционерната фирма се прекратява и когато уставният фонд спадне под един милион лева.

Раздел III.

ФИРМА С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 44. (1) Фирмата с ограничена отговорност има уставен фонд, в който съдружниците имат дялове.

(2) Отговорността на съдружниците за задължения на фирмата е ограничена до дяловите вноски, които са направили или са длъжни да направят в уставния фонд.

(3) Дяловете са неделими. Уставният фонд не може да бъде по-малък от 50 000 лв.

Чл. 45. (1) Фирма с ограничена отговорност се образува най-малко от две юридически лица въз основа на учредителен договор - устав, приет от съдружниците.

(2) В устава се определят:

1. наименованието и седалището на фирмата;

2. предметът на дейност:

3. уставният фонд и дяловете, които поемат отделните съдружници:

4. условията или срокът за прекратяване на фирмата.

Чл. 46. Органи на фирмата са: общото събра-ние на съдружниците, ръководителят и контролният съвет или контрольорът.

Чл. 47. (1) Общото събрание се състои от по един представител на всеки съдружник и един представител на трудовия колектив на фирмата, който има съвещателен глас.

(2) Ръководителят на фирмата и председателят на контролния съвет участвуват в заседанията на общото събрание със съвещателен глас. (3) Общото събрание на съдружниците:

1. изменя и допълва устава:

2. приема нови съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дял на нов член или на друг съдружник и изключва съдружници от фирмата;

3. приема годишния отчет и баланса в разпределя печалбата между съдружниците;

4. взема решение за увеличаване и намаляване на уставния фонд;

5. избира за срок до 5 години и освобождава от длъжност ръководителя;

6. избира за срок до 5 години контролен съвет или контрольор и определя възнаграждението им;

7. взема решение за откриване или закриване на поделения, представителства и за участие или прекратяване на участието във фирми в страната и в чужбина;

8. взема решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях и за ползуване на инвестиционни кредити;

9. взема решение за издаване на облигации и трудови акции.

(4) Всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в уставния фонд.

(5) Решенията по ал. 3, т. 1 и 2 се вземат с единодушие, а по т. 4, 7 и 8 с обикновено мнозинство, освен ако в устава е предвидено друго.

(6) Представителят на изключвания съдружник не гласува при вземане на решението за изключване.

Чл. 48. (1) Съдружник може да бъде изключен от фирмата, когато не е внесъл уговорената дялова вноска в срока по договора или не е из-пълнил други свои задължения съгласно устава.

(2) Ако в единодушно решение на общото събрание делът на изключения съдружник не се изкупи от останалите съдружници или не се приеме нов член, с неговата стойност се намалява уставният фонд.

(3) Изключеният съдружник има право да получи по-малката сума между номиналната стойност на дела или действителната му стойност според баланса.

Чл. 49. Съдружникът се освобождава от фирмата при условията на учредителния договор. В случая се прилагат разпоредбите на ал. 2 и 3 на предходния член.

Чл. 50. Всеки съдружник може да поиска отмяна на незаконосъобразни или противоуставни решения на общото  събрание по реда на чл. 42.

Чл. 51. Фирмата се прекратява с единодушно решение на общото събрание

Раздел IV.

ФИРМА С НЕОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 52. (1) Фирма с неограничена отговорност е тази, в която един или няколко съдружници са неограничено отговорни за задълженията на фирмата, а останалите са отговорни до раз-мера на уговорените вноски.

(2) Неограничено отговорните съдружници отговарят солидарно. Отношенията между тях се уреждат с договор.

3) За вноските на ограничено  отговорните съдружници могат да бъдат издадени акции.

Чл. 53. (1) В устава на фирмата се опреде-лят:

1. наименованието и седалището на фирмата:

2. предметът на дейност;

3. уставният фонд;

4. неограничено отговорните съдружници и частта от уставния фонд, която внасят;

5. частта от уставния фонд, която се поема от ограничено отговорните съдружници, и разпределението на дяловете, а ако се издават акции - броят, видът и номиналната стойност на акциите:

6. начинът на представляване на фирмата;

7. редът за разпределяне на печалбата:

8. редът за напускане и прекратяване   на фирмата.

(2) Ако не е предвидено друго в устава, ограничено отговорните съдружници могат да прехвърлят дяловете или поименните си акции на трети лица, за което трябва писмено да уведомят фирмата.

Чл. 54. Неограничено отговорните съдружници трябва да   внесат  най-малко 1/3 от уставния фонд.

Чл. 55. Стопанската дейност на фирмата се извършва от неограничено отговорните съдружници.

Чл. 56. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат съответно правилата за фирмата с ограничена отговорност.

Раздел V.

ФИРМИ НА ГРАЖДАНИ

Чл. 57. (1) Гражданите могат да образуват еднолични и колективни  дружествени фирми.

(2) Фирмите на гражданите могат да извършват в рамките на регистрирания предмет стопанска дейност от всякакъв вид с изключение на забранената със закон, указ или акт на Министерския съвет.

(3) Дружествената фирма на граждани трябва да има уставен фонд не по-малко от 10 000 лв. и се регистрира след внасяне най-малко на 75 на сто от обявения уставен фонд. Едноличните и колективните фирми на граждани не са длъж-ни да регистрират уставен фонд.

(4) Гражданите са длъжни да участвуват с личен труд в регистрираните от тях фирми.

(5) Едноличните и  колективните фирми на граждани не се облагат с данък върху печалба-та, а участниците в тях се облагат по чл. 13, ал. 2 от Закона за данък върху общия доход.

Чл. 58. (1) Дружествената фирма на граждани е юридическо лице. Тя се образува въз основа на учредителен договор, с който се опреде-лят:

1. наименованието и предметът на дейност;

2. уставният фонд и дяловете на съдружниците в него;

3. органите на управление и начинът за вземане на решение;

4. правата и задълженията на съдружниците;

5. начинът на разпределяне на дохода;

6. редът и условията за приемане на нови съдружници, за напускане или за изключване от дружествената фирма.

(2) Ако не е уговорено друго, имуществените вноски се оценяват по реда, установен в правилника за прилагане на указа.

(3) Индивидуалният доход на съдружниците се облага по чл. 13, ал. 2 от Закона за данък върху общия доход.

(4)   Съдружниците отговарят солидарно за задълженията на фирмата си до размера на направените или дължими вноски в уставния фонд, а при недостиг - с личното си имущество, но не повече от стойността му към датата на спиране на плащанията заедно с увеличенията до приключване на производството по несъстоятелността.

Чл. 59. (1) Всеки гражданин може да участвува в една фирма на граждани и да работи по договор с други фирми.

(2) Не могат да образуват и да участвуват във фирма на граждани лица:

1. осъждани за престъпления против социалистическата и личната собственост;

2. лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност;

3. които са участвували във фирми, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

4. на които са наложени административни на-казания за системни нарушения при упражняване на съответната дейност.

Чл. 60. (1) Върху имуществото на фирмата на граждани не може да се налага запор или възбрана за задължения на съдружниците. Не се допуска прихващане на задължения на съдружник срещу заемания на фирмата и на задължения на фирмата срещу вземания на съдружник.

(2) Когато кредиторите на някои от съдружниците не са удовлетворени от личното му имущество, те могат да насочат изпълнението върху дела на длъжника във фирмата. Съдружниците могат да изплатят дълга в размера на дела на съдружника в срок от 3 месеца от датата на поискването. Ако не сторят това, фирмата се прекратява от съда по искане на кредиторите.

Чл. 61. (1) Едноличната фирма се прекратява и със смъртта или поставянето на гражданина под запрещение, освен ако наследниците или някой от тях я пререгистрират на свое име.

(2) Дружествената фирма се прекратява и със смъртта или поставянето на някой от съдружниците под запрещение, освен ако е уговорено друго.

(3) Всеки съдружник може да напусне дружествената фирма с предизвестие от една година, ако не е уговорено друго.

Чл. 62. Фирмата на граждани се регистрира в окръжния съд по реда на чл. 11.

Чл. 63. (1) Във фирма на граждани могат да работят по трудов договор до 10 работници и служители при спазване на изискванията на трудовото законодателство. С индивидуалния трудов договор може да се уговори участие на работника в печалбите и загубите на фирмата.

(2) За сезонни работи фирмата на граждани може да сключва срочни трудови договори с неограничен брой работници.

Чл. 64. Фирмите на граждани, както и индивидуалните производители могат да образуват съюзи за защита на икономическите и социалните си интереси.

Глава трета.

НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И ЛИКВИДАЦИЯ НА ФИРМИТЕ

Чл. 65. (1) Неплатежоспособната фирма се обявява в несъстоятелност.

(2) На фирмата, изпаднала в неплатежоспособност или обявена в несъстоятелност, може да се окаже помощ от държавата или по споразумение с кредиторите.

(3) В случай че несъстоятелността не може да се преодолее по реда на ал. 2, пристъпва се към ликвидация на фирмата по реда на тази глава.

(4) Ликвидацията на фирмата при другите случаи на прекратяване се урежда от правилника за прилагане на указа.

Чл. 66. (1) Фирмата е неплатежоспособна, ако повече от 60 дни не изпълнява отделно парично задължение поради липса на парични средства по сметките си в обслужващите я банки, които обявяват състоянието на неплатежоспособност.

(2) При обявена неплатежоспособност между фирмата и кредиторите й се провежда производство за споразумение.

(3) Производството за споразумение започва по искане на фирмата или на някои от кредиторите до една от обслужващите банки. Ръководителят на фирмата в 14-дневен срок от откриване на производството уведомява с писмо с обратна разписка всички кредитори по изискуеми вземания.

(4) В производството за споразумение креди-торите и длъжникът могат да приемат мерки за възстановяване платежоспособността  на длъжника, като му окажат финансова или друга по-мощ, отсрочат или разсрочат погасяването на задълженията.

(5) Производството за споразумение се ръководи от председателя на банката, при която е образувано   производството, или от определен от него служител на банката,

(6) В производството за споразумение може да участвува и представител на държавата, определен от компетентния държавен орган,

(7) Производството за споразумение трябва да приключи в едномесечен срок от започването. По съгласие между кредиторите и длъжника срокът може да бъде удължен.

Чл. 67. (1) Ако не се постигне споразумение по предходния член, председателят на банката, който ръководи  производството за споразумение, е длъжен в 3-дневен срок писмено да уведоми окръжния съд,   където е регистрирана фирмата.

(2) Въз основа на съобщението по предходна-та алинея съдът образува дело за обявяване на несъстоятелност. Делото може да се образува и по искане на самата фирма, на кредиторите или на прокурора.

(3) Съдът дава на длъжника подходящ срок, в който да представи:

1. баланс към деня на образуване на делото;

2. списък на вземанията и задълженията на фирмата:

3. данни за наличното имущество и неговата стойност по счетоводните книги.

Чл. 68. (1) Въз основа на представените дан-ни по предходния член след изслушване на длъжника и на встъпилите в процеса кредитори съдът обявява с решение несъстоятелността и датата на спиране на плащанията.

(2) С решението по предходната алинея съдът:

1. назначава ликвидатор - едно или повече лица;

2. налага запор или възбрана върху имуществото на длъжника;

3. определя срок, в който ликвидаторът да представи подробен баланс за имуществото на длъжника, като вземе предвид 3-месечния срок, в който кредиторите трябва да предявят вземанията си пред ликвидатора.

(3) Решението може да бъде обжалвано от фирмата в 14-дневен срок. Обжалването не спира изпълнението на решението.

Чл. 69. (1) Решението по обявяване на несъстоятелността се вписва във фирмения регистър на окръжния съд, обнародва  се в Държавен вестник и по един екземпляр от него се поставя на определено място в съда и в Индустриално-търговския съюз.

(2) В 3-месечен срок след обнародване на решението по предходната алинея в Държавен вестник кредиторите са длъжни да предявят писмено пред ликвидатора вземанията си.

Чл. 70. От датата на решението за обявяване на несъстоятелността: 1. се преустановяват стопанската дейност на фирмата и компетентността на органите й;

2. всички задължения на фирмата стават изискуеми;

3. се преустановява начисляването на лихва върху всички нейни задължения.

Чл. 71. (1) За ликвидатори се назначават лица с подходяща квалификация.

(2) Ликвидаторът изпълнява решението на съда.

Чл. 72. Кредиторите се поканват от ликвидатора да изберат свой представител, който има право да проверява счетоводните книжа и дейността на ликвидатора.

Чл. 73. (1) Ликвидаторът е длъжен независимо от предявяването на вземанията от кредиторите да установи според разполагаемите данни и допълнителните проучвания всички задължения на длъжника, както и неговите вземания и да предприеме мерки за срочното им събиране.

  

(2) Ликвидаторът може да се споразумее да се прекратят сключените договори, да прехвърли правата и задълженията по договорите върху други лица със съгласието на другата страна и да продава вещите, подлежащи на разваляне или на бързо обезценяване.

Чл. 74. (1) След представяне на данните по чл. 67, ал. 3 съдът поканва  кредиторите за приключване на несъстоятелността със споразумение. Проект за споразумение се изготвя от ликвидатора, който го изпраща на кредиторите.

(2) В 14-дневен срок от изпращането на проекта за споразумение съдът призовава кредиторите за приемане на споразумение за приключване на несъстоятелността. Ако не се постигне споразумение, съдът разпорежда да се пристъпи към ликвидиране на имуществото на длъжника.

Чл. 75. Движимите и недвижимите вещи и вещни права на длъжника се продават по установения за тях ред, а когато няма такъв ред  чрез специализирана търговска фирма или на публичен търг. Не подлежат на продажба предоставените на фирмата държавни земи, гори, води и земни недра.

Чл. 76. (1) След осребряване на актива ликвидаторът съставя ликвидационен  баланс, който съдържа:

1. събраните вземания:

2. получените суми от ликвидацията на имуществото;

3. останалото налично имущество и неговата пазарна стойност;

4. задълженията на длъжника:

5. разходите по ликвидацията.

(2) Ликвидаторът представя ликвидационния баланс в съда и на кредиторите с предложение за начина на тяхното удовлетворяване. (3) В 14-дневен срок от представяне на предложението за разпределение кредиторите могат да направят възражение пред съда.

Чл. 77. (1) Когато един от кредиторите оспорва вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и ликвидатора. Ако искът не се предяви в двуседмичен срок от заседанието по чл. 74, ал. 2, вземането се смята не-оспорено. Предявяването на иска спира предаването на сумата, предвидена за кредитора с оспореното вземане.

(2) В разпределението се осигуряват необходимите средства за спорните задължения съразмерно с вземанията на останалите кредитори.

(3) Вземанията, заявени след изтичане на срока по чл. 69, ал. 2, се удовлетворяват от оста-тъка на имуществото след разпределението.

Чл. 78. (1) Съдът след изслушване на креди-торите, длъжника и ликвидатора одобрява с решение ликвидационния баланс и окончателното разпределение на сумите за  отделните креди-тори. (2) Решението по ал. 1 може да се обжалва в 14-дневен срок. Решението на второинстанционния съд е окончателно и не подлежи на преглед по реда на надзора и отмяна.

(3) Ако активът на длъжника не е достатъчен за удовлетворяване на всички кредитори, ликвидаторът предлага разпределението, като най-на-пред се отделят суми за изплащане на вземания на граждани от трудови възнаграждения и обезщетения за вреди от непозволено уврежда-не, суми от бюджета, вземания, обезпечени със залог и ипотека, а остатъкът се разпределя между останалите кредитори съразмерно.

Чл. 79. (1) След разпределението на актива и изплащането на сумите съдът служебно или по искане на ликвидатора постановява решение по приключване на несъстоятелността. Решение-то подлежи на обнародване в Държавен вестник. (2) С влизането в сила на решението за приключване на несъстоятелността:

1. се прекратява производството по несъстоятелността;

2. се прекратяват функциите на ликвидатора;

3. се погасяват непредявените и неизплатени-те вземания.

Чл. 80. (1) При обявяване в несъстоятелност на фирма на граждани, която не е юридическо лице, функциите на ликвидатор се изпълняват от съдия-изпълнител и се прилагат съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.

(2) При несъстоятелност на фирма на граждани по искане на кредиторите съдът с решение-то по чл. 68 налага възбрани и запори върху личното имущество на участниците  във фирмата.

Чл. 81. Държавата осигурява условия за пренасочване и преквалификация на освободените работници и служители в резултат на прекратя-ване на фирмата поради ликвидация, а също и социална помощ за определен период по ред, определен от Министерския съвет.

Глава четвърта.

ДЪРЖАВНО РЕГУЛИРАНЕ НА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ

Чл. 82. Държавата регулира стопанската дейност чрез: система от данъци, мита и субсидии, валутни нормативи, лихвени проценти, правила за заплащане на труда, амортизационни норми, правила за ценообразуване и държавни поръчки.

Чл. 83. (1) С държавния план и държавния бюджет се определят основните цели, темпове и пропорции, материалните, финансовите, валутни-те и други баланси, задачите на социалното развитие, макроструктурните промени, комплексно-то развитие на териториалните общности и насоките за участие на страната в международното разделение на труда и в социалистическата интеграция, както и икономическите условия, нормативи и регулатори.

(2) Компетентните държавни органи съгласуват съвместно със заинтересуваните фирми тях-ното участие в изпълнението на държавния план на основата на взаимни договорености и държавни поръчки.

Чл. 84. (1) Държавни поръчки могат да се възлагат само за изпълнение на поети международни задължения, за задачите на социалната политика, за постигане на стратегически, технологични и пазарни цели, както и за гарантиране на националната сигурност и за основни национални баланси.

(2) Държавните поръчки се възлагат с договор, включително на конкурсна основа. Те не могат да ангажират повече от 2/3 от капацитета на фирмата.

Чл. 85. Фирмата изработва   самостоятелно плана за стопанската си дейност въз основа на сключените договори, икономическите условия, нормативи и регулатори, държавните поръчки. собствените си пазарни, технологични и други разработки.

Чл. 86. (1) Цените на стоките и услугите се установяват в съответствие с цените на между-народните пазари и търсенето и предлагането на вътрешния пазар. Конкретните цени се договарят между фирмите.

(2) За определени стоки и услуги с особено важно значение за жизненото равнище на населението компетентните държавни органи опре-делят фиксирани или пределни цени на дребно.

(3) Пределни цени на едро се определят за суровини, материали и транспортни услуги по списък, приет от Министерския съвет.

Чл. 87. (1) Фирмите плащат данък върху до-бавената стойност, акцизи, рентен данък, мита, данък върху печалбата и данък върху средства-та за работна заплата.

(2) Фирмите плащат данък върху печалбата в размер 50 на сто. Облагаемата печалба се установява по ред, определен с правилника за прилагане на указа.

(3) Фирмите правят вноски за общинските на-родни съвети в размери и по ред, установени от Министерския съвет.

Чл. 88. (1) След изплащане на данъците и другите задължения остатъкът от печалбата се използува от фирмата за развитие, за дивиден-ти и за други цели. Минималният норматив за отчисляване на средствата за развитие се опре-деля от Министерския съвет.

(2) Фирмата решава какви парични фондове да образува и определя броя на сметките си в банките.

Чл. 89. (1) Фирмите осигуряват валутните си средства от постъпления от износ на стоки и услуги, валутни кредити от български и чуждестранни банки, покупка на валута от държавата и от валутните търгове.

(2) Фирмите продават част от валутните си постъпления на държавата по ред, установен от Министерския съвет.

(3) Фирмите могат да купуват и да продават валута чрез валутни търгове, организирани от банките.

Чл. 90. (1) От държавния бюджет на фирмите могат да се предоставят премии и субсидии, коя-то се определят от Министерския съвет по предварително обявени условия. Премиите се изплащат за реализирана продукция.

(2) За определени от Министерския съвет производства и дейности погашенията и лихвите по инвестиционните кредити се плащат от печалба-та преди облагането й с данък върху печалбата.

(3) Фирмите могат да бъдат освобождавани изцяло или отчасти от данъци за отделни дейности и производства или територии от Министерския съвет.

Чл. 91. (1) Министерският съвет съвместно с Централния съвет на Българските професионални съюзи определя общите правила за заплаща-не на труда, началните основни заплати по категории персонал и по квалификационни степени. размера на минималната  работна  заплата и други.

(2) Основните заплати на работниците специалистите и ръководителите се определят на основата на три квалификационни степени  на начална, средна и висша квалификация.

(3) Работната заплата на  всички категории персонал се поставя в зависимост от непосредствените и крайните резултати (произведена продукция, валута, печалба, рентабилност и други).

(4) Съобразно конкретните условия изплаща-нето на работната заплата се извършва почасово, дневно, седмично или месечно.

Чл. 92. (1) Фирмата самостоятелно определя средствата за работна заплата въз основа на приети от нея правила за заплащане на труда в съответствие с показателите, заложени в технологичните и техническите проекти, и с изискванията по предходния член.

(2) Средствата за работна заплата се облагат с данък, който се изплаща от фирмата по ред, установен с правилника за прилагане на указа.

Чл. 93. (1) Фирмата може да бъде обслужвана и да получава кредити от различни банки. Отношенията между фирмата и банките се уреждат с договори.

(2) Банките упражняват контрол чрез лева за ефективното използуване на предоставените от тях кредити.

(3) Лихвите се договарят между фирмите и банките на базата на основния лихвен процент в зависимост от търсенето и предлагането на кредити, платежоспособността на кредитополучателя, срока на кредита и други, а за валутните кредити - в съответствие с условията на международните кредитни пазари.

(4) Курсовете на чуждестранните валути в левове се определят от Българската народна банка в съответствие с измененията на международните парични пазари.

Чл. 94. Фирмите могат да се договарят плащанията на доставки и услуги да се извършват при условията на фирмен  (търговски) кредит при договорена лихва.

Чл. 95. (1) Държавните органи създават условия за разгръщане на  конкуренция между фирмите и за предотвратяване на монополна дейност и нелоялна конкуренция на вътрешния и международния пазар.

(2) В случай че интересите на български фирми са засегнати от нелоялна конкуренция от други български или чуждестранни фирми и фирми на чуждестранни лица или от съвместна дейност на български и чуждестранни фирми на вътрешния и на международния пазар, засегнатата българска фирма може да се обърне за съдействие към Индустриално-търговския съюз или да по-иска от компетентния държавен орган да вземе мерки за преустановяване на нелоялната конкуренция, а от съда - обезщетение за причинените й вреди.

Чл. 96. Областните и общинските народни съвети могат да участвуват в акционерни фирми и да издават облигации по ред, установен с правилника за прилагане на указа.

Чл. 97. Подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет и на други държавни органи, които противоречат на този указ, се отменят от Върховния съд по молба на заинтересуваните или по предложение на прокурора.

Чл. 98. Имуществените спорове във връзка със стопанската дейност могат да бъдат възлагани за решаване от доброволен арбитраж, състоящ се от един или трима арбитри, ако съгласието за това е изразено писмено. Решението на доброволния арбитраж е окончателно и подлежи на принудително изпълнение.

Глава пета.

СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ И СМЕСЕНИТЕ ФИРМИ В СТРАНАТА

Раздел I.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 99. (1) Чуждестранните лица могат да извършват стопанска дейност в страната самостоятелно, чрез филиал - фирма, или чрез дружество по реда на този указ.

(2) Този указ се прилага и за външноикономическата дейност на чуждестранни лица, филиали и дружества с чуждестранно участие.

Чл. 100. (1) Чуждестранните лица могат да извършват стопанска дейност самостоятелно с разрешение на компетентния държавен орган. Компетентният държавен орган определя дейностите, за които не е необходимо разрешение.

(2) Преди започване на дейностите по предходната алинея чуждестранните лица са длъжни да подадат декларация. Когато дейността се извършва съвместно с българска фирма или друго юридическо лице, разрешението се осигурява и декларацията се подава от българския участник.

Чл. 101. (1) Чуждестранните лица могат да създават свои филиали с разрешение на компетентния държавен орган.

(2) Филиалът е юридическо лице и може да извършва само стопанската дейност, посочена в разрешението. При изменение на предмета на дейност е необходимо ново разрешение.

(3) Банков филиал се създава по реда на ал. 1 с минимален уставен фонд от 10 млн. лв.

(4) Филиалът се регистрира в окръжния съд по седалището му въз основа на заявление на чуждестранното лице, което съдържа:

1. наименование и седалище на филиала;

2. предмет на дейност;

3. данни за чуждестранното лице: наименование, седалище, регистрация, предмет на дейност и капитал:

4. размера на уставния фонд и имуществото, което се внася в него;

5. лицата, които го представляват.

(5) Регистрацията на филиала се извършва по реда на чл. 11. Юридическото лице възниква от датата на обнародването на  решението за регистрацията в Държавен вестник.

(6) Счетоводният отчет и балансът на филиала се удостоверяват от правоспособно лице.

Чл. 102. (1) Чуждестранните лица могат да откриват свои търговски   представителства в страната с разрешение на компетентния държавен орган. Най-малко половината от служителите в представителството трябва да бъдат български граждани. (2) Представителството не е юридическо лице.

Чл. 104. (1) Дружество с ограничена отговорност се образува и регистрира по реда на този указ.

(2) Когато чуждестранното участие в дружеството по предходния член е повече от 49 на сто и над 5 млн. лв. в конвертируема валута или над 50 млн. преводни рубли, за дружеството са прилага раздел втори на тази глава.

(3) Компетентният държавен орган може да разреши дружеството да осъществява дейност-та си по реда на тази глава и при по-малко

чуждестранно участие.

Чл. 105. (1) Чуждестранните лица могат да придобиват поименни акции и да учредяват акционерни дружества в страната по реда на този указ. Когато чуждестранното участие е по-голямо от 20 на сто, изисква се разрешение на компетентния държавен орган. Чуждестранните лица трябва да внесат пълния размер на записаните акции.

(2) Дружества по чл. 103, ал. 3 и акционерните дружества с чуждестранно участие, по-голямо от 20 на сто, могат да бъдат учредители и да придобиват акции в акционерни дружества с раз-решение на компетентния държавен орган.

(3) За стопанската   дейност на акционерно дружество с чуждестранно участие се прилагат разпоредбите на чл. 104, ал. 2 и 3. (4) Когато чуждестранни лица придобият акции в българска акционерна фирма, в управителния й съвет могат да участвуват и чужди граждани.

Чл. 106. (1) Инвестициите на чуждестранни лица не подлежат на конфискация или изземване по административен ред.

(2) Инвестиции в недвижимо имущество на чуждестранни лица не могат да бъдат отчуждавани освен за държавни и обществени нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин.

(3) Отчуждената инвестиция се заплаща на чуждестранното лице по споразумение. Ако не се постигне споразумение, размерът на обезщетението се определя от окръжния съд.

Чл. 103. (1) Чуждестранните лица могат да учредяват или да придобиват дялове в дружество с ограничена отговорност. (2) Когато чуждестранното участие в дружеството е по-голямо от 49 на сто, изисква се раз-решение от компетентния държавен орган.

(3) По смисъла на ал. 2 чуждестранно е участието и на дружества с повече от 49 на сто участие на чуждестранни лица.

Раздел II.

ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ

Чл. 107. Печалбата на дружества с чуждестранно участие и филиали  на чуждестранни лица се облага с данък в размер 30 на сто.

Чл. 108. Печалбата от самостоятелната стопанска дейност по чл. 100 на чуждестранно лице се облага с данък в размер 40 на сто.

Чл. 109. (1) Чуждестранни лица, които реализират в страната доходи от дивиденти, дялово участие, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, заплащат данък в размер 15 на сто.

(2) Освобождават се от данък:

1. полученият дивидент при условие, че се из-ползува за закупуване на акции и облигации в страната;

2. лихвите върху заеми, сключени от правителството на Народна република България или Българската народна банка с международни финансови организации;

3. лихвите върху заеми, предоставени от чуждестранни банки на български банки при преференциален лихвен процент;

4. лицензионните възнаграждения за предоставяне на обекти на индустриалната собственост в приоритетни направления съгласно списък, утвърден от Министерския съвет.

  

5. възнагражденията за  технически услуги, предоставени във връзка с доставката на комплектни обекти, технологично, научно, производствено или търговско оборудване.

Чл. 110. Дружества с чуждестранно участие, които получават дивиденти от акции и печалба от дялово участие по реда на този указ, заплащат данък в размер 10 на сто от брутната сума на дивидентите.

Чл. 111. Печалбата от стопанската дейност на територията на свободните безмитни зони се освобождава от облагане с данък за първите пет години, а след изтичането на този срок се облага с данък в размер 20 на сто.

Чл. 112. Дружествата с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3 и филиалите на чуждестранни лица се освобождават от облагане с данък върху печалбата за срок от пет години от регистрацията им, когато осъществяват стопанска дейност във високотехнологични направления, определени от Министерския съвет.

Чл. 113. Загубите от стопанската дейност за данъчната година могат да бъдат приспаднати от печалбата през следващите пет данъчни години.

Чл. 114. Освобождава се от облагане с данък частта от печалбата, предоставена по договор за дарения в страната на български културни, научни и просветни  институти, фондации, висши учебни заведения и фондове за подпомагане на пострадали от природни бедствия, възстановяване на паметници, свързани с историческото минало на българския народ.

Чл. 115. Дружествата с чуждестранно участие, филиалите и чуждестранните лица по чл. 100 са длъжни да водят счетоводство по правила, утвърдени от компетентния държавен орган. Те ежегодно и при поискване на компетентния данъчен орган му представят счетоводна и стопанска информация за извършената от тях дейност.

Чл. 116. (1) Годишната печалба се декларира в едномесечен срок от деня на утвърждаване на годишния счетоводен баланс, но не по-късно от 31 март на следващата данъчна година.

(2) Облагателният акт се издава от данъчния орган в едномесечен срок от подаването на данъчната декларация.

(3) Актът може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му пред окръжния съд.

Чл. 117. Дружествата с чуждестранно участие заплащат данък върху  добавената  стойност, местни данъци и такси.

Чл. 118. Когато чуждестранното лице внася за нуждите на упражняваната от него стопанска дейност суровини,  материали и  съоръжения, предназначени за производство за износ, те се освобождават от мита за този внос.

Чл. 119. (1) Цените на стоките и услугите, купувани и предлагани от дружества с чуждестранно участие,   производствени и търговски филиали и чуждестранни лица на вътрешния пазар и за износ, се договарят свободно.

(2) Чуждестранните лица, филиалите и дружествата с чуждестранно участие могат да сключват сделки в конвертируема валута с български фирми и други юридически лица в страната.

(3) Стоките и услугите за населението, за които Министерският съвет е определил фиксирани или пределни цени, се продават в съответствие с определените цени.

(4) Министерският съвет може да определя допълнителни условия за чуждестранни лица относно цените на някои енергийни и суровинни ресурси.

Чл. 120. (1) Чуждестранното лице може да превежда в чужбина реализираната във валута печалба и валутната част от ликвидационната квота.

(2) Българската народна банка разрешава и обменя български левове във валутата, в която инвестицията е извършена, когато чуждестранното лице:

1. изнася от Народна република България по-лученото обезщетение за отчуждена инвестиция:

2. изнася ликвидационната си квота от прекратено дружество с чуждестранно участие до размера на направената валутна вноска;

3. е реализирало печалба в български левове от стопанска дейност по договор с компетентния държавен орган.

(3) Паричните суми се преизчисляват от български левове в чуждестранна валута и от чуждестранна валута в български левове по курса, по който Българската народна банка купува валута от фирми и от граждани.

Чл. 121. (1) Трудовите правоотношения с филиалите и дружествата с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3 се уреждат с трудовия договор.

(2) Страните по трудовия договор могат да уговарят част от трудовото възнаграждение да се изплаща във валута, независимо дали страна е чужд или български гражданин. Валутната част от трудовото възнаграждение на български гражданин се превежда по негова сметка в банката.

(3) Трудовите спорове с филиали и дружества с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3, когато страна е работник български гражданин, се решават от българските съдилища, а когато страна е чужд гражданин  съгласно уговореното с трудовия договор.

(4) За неуредените с трудовия договор въпроси се прилагат разпоредбите на българското трудово законодателство.

(5) Работниците във филиалите и дружествата с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3 се осигуряват задължително за временна и трайна нетрудоспособност по българското осигурително законодателство.

(6) За общественото осигуряване на работниците дружествата и филиалите с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3 внасят осигурителни вноски в размер 30 на сто върху изплащаното трудово възнаграждение.

(7) Този член се прилага и за трудовите договори между чуждестранни лица и работещите в представителството по чл. 102. (8) Министерският съвет може да определя допълнителни условия за трудовото възнаграждение на български граждани, които работят във филиали, дружества с чуждестранно участие и представителства на чуждестранни лица.

Чл. 122. Разпоредбите на този раздел се прилагат към филиалите на чуждестранни лица и дружествата с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3. В останалите случаи за дружествата с чуждестранно участие се прилагат общите правила за фирмите по този указ,

Раздел III.

ПРИДОБИВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ И ВЕЩИ ПРАВА ВЪРХУ ТЯХ.

Чл. 123. Дружествата с чуждестранно участие и филиалите на чуждестранни лица с разрешение на Министерския съвет могат да придобиват на територията на страната право на строеж и право на ползуване върху недвижими имоти за определен срок за осъществяване от тях на стопанска дейност.

Чл. 124. При прекратяване дейността на дружество българският участник има право да изкупи е предимство недвижимия имот, съответно вещното право. При отказ на български участник, при прекратяване на филиал или на дружество без българско участие право иа изкупуване има държавата.

Чл. 125. Цената на недвижимите имоти и вещните права върху тях, прехвърлени по реда на тази глава, се уговарят свободно между страните.

Чл. 126. Дружествата с чуждестранно участие и филиалите на чуждестранни лица не могат да придобиват собственост върху земята, земните недра, горите и водите.

Допълнителни разпоредби

§ 1. За укриване на данни и за внасяне на неверни данни в данъчната декларация виновното лице носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

§ 2. (1) При укриване на доход, който подлежи на данъчно облагане, данъчният орган съставя акт. За укриване на доход се счита и неподаването на данъчна декларация в срока по чл. 116, ал. 1.

(2) Въз основа на акта председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет налага на виновното лице с наказателно постановление глоба в петорен размер на дължимия данък за укрития доход. Ако наложената глоба не може да се изплати в пълния размер от виновното лице, остатъкът се дължи от фирмата. (3) Наказателното постановление може да се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 3. (1) Гражданските правоотношения между чуждестранните лица, филиали, дружествата с чуждестранно участие и българските фирми и други юридически и физически лица се уреждат от общото българско гражданско законодателство. Споровете между тях се решават от българските съдилища.

(2) По съгласие на страните споровете между чуждестранни лица, техни производствени и търговски филиали, дружества с чуждестранно участие и български фирми и други юридически лица могат да бъдат решавани от уговорен от тях арбитраж.

§ 4. Компетентните органи, на които се възлагат функции по този указ, ако не са определени със закон или указ. се определят от Министерския съвет.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 5. Заварените от този указ предприятия и обединения се реорганизират във фирми по реда на чл. 11.

§ 6. Отменят се:

1. Членове 115, 1724 от Закона за външната търговия (обн., ДВ, бр. 94 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 60 от 1974 г. и бр. 63 от 1976 г.).

2. Указ № 3420 за установяване на данъци, с които се облагат стопанските организации (ДВ, бр. 99 от 1987 г.).

3. Указ № 535 за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица (обн., ДВ, бр. 25 от 1980 г.; изм., бр. 26 от 1988г.).

4. Член 19, ал. 2, 3 и 7, чл. 20, ал.2 и чл. 42 от Закона за данък върху общия доход (обн., ДВ, бр. 132 от 1950 г.; изм., Изв., бр.  104 от 1952 г., бр. 60 от 1953 г., бр. 15 от 1954г., бр. 64 от 1955 г, бр. 91 от 1957 г, бр. 90 от 1958 г, бр. 91 от 1960 г., бр. 105 от 1962 г.; ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 52 от 1965 г., бр. 16 и 52 от 1966 г., бр. 15 и 100 от 1967 г., бр. 69 от 1968 г., бр. 60 от 1970 г.. бр. 101 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г.; попр., бр. 54 от 1973 г., бр. 36 и 93 от 1979 г,. бр. 7 от 1982 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 79 от 1985 г. и бр. 33 от 1988 г.). 5. Член 13, ал. 4 от Указ № 2242 за свободни безмитни зони  (ДВ, бр. 55 от 1987 г.).

§ 7. Член 19, ал. 1 от Закона за данък върху общия доход се изменя, както следва: „Обществените организации, ако не е предвидено друго със закон или указ, за стопанската им дейност се облагат с данък върху печалбата в размер 20 на сто."

§ 8. В чл. 43 от Закона за данък върху общия доход числото "42" се заличава.

§ 9. В чл. 3, ал. 1 от Указ № 2242 за свободни безмитни зони думите "и данъци" се заличават.

§ 10. До въвеждането в действие на данъка върху добавената стойност се прилагат данъкът върху оборота и данъкът върху печалбата със ставки, определени от Министерския съвет.

§ 11. Разпоредбите на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (обн., ДВ, бр. 51 от 1966 г.; изм., бр. 26 от 1968 г. и бр. 92 от 1969 г.) не се прилагат за случаите, когато този указ допуска свободни разплащания във валута и свободно движение на ценни книги.

§ 12. Заварените сдружения, образувани по Указ № 535 за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни  юридически  и  физически лица от 1980 г., ако не се пререгистрират по този указ, осъществяват дейността си по досегашния ред.

§ 13. При противоречие между разпоредбите на този указ и заварените нормативни актове се прилагат разпоредбите на указа.

§ 14. Изпълнението на указа се възлага на Министерския съвет, който издава правилник за неговото прилагане.

 Обн. ДВ. бр.4 от 13 Януари 1989г.

 

http://www.omda.bg/public/arhiv/Realii/Ukaz_56.htm

http://socbg.com/2014/09/%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%B7-56-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D0%BB.html

 

 

Указ 56 – пазарният маньовър на Живков или началото на разграбването

 

Указ 56 – малка крачка за човечеството, но голяма за Народна република България, която след близо 45 г. развит социализъм призна, че нито е толкова е развита, нито може да се оправи без класически капитализъм…

Историческият указ по същество признава, че Партията няма работа в стопанството на страната и определя, че стопанската дейност трябва да се извършва въз основата на собствеността от най-различни фирми – държавни, общински и – о, чудо – частни!

След половинвековно затишие връхлита битов ураган, който кара тълпи от предприемчиви българи да обсадят съда за регистрация на своя малък бизнес, например производство на наливно безалкохолно или поставяне на копчета тик-так.

Естествено Указ 56 е използван и от определени групи за прехвърляне на държавни средства в подходящи частни ръце, което на практика определи развитието на държавата ни  през следващите десетилетия…


https://4.bp.blogspot.com/-cgCIjaklB0U/VCVh05bNdvI/AAAAAAAACnA/AgZe6_twGg8/s1600/ukaz_56.jpg

 

Според документите Указ 56, който законодателно поощрява частния бизнес в страната е издаден на 9-ти януари 1989 г., а правилникът за неговото прилагане е приет на 15 февруари. Той е елемент от радикалните промени, започнати от Тодор Живков. На 29 октомври 1987 година Политбюро взема решение за разпускане на стопанските отдели в партийните комитети. На 30 октомври Секретариатът на ЦК набелязва конкретни мерки за изпълнение на решението. По този начин се премахва значителният сегмент от дублирането – държава-партия. (Всеки партиен комитет освен с партийните и политическите въпроси се занимава и с всичко останало. Поради това комитетите дублираха структурата на общинските или окръжни съвети. Там има отдел “Промишленост”, в комитета също има отдел “Промишленост” и т.н.)

Така заседанието на Политбюро на ЦК на БКП в сутрешния ден на 4 юли 1989 г. става паметно защото на него Живков произнася знаменитата си реплика:

“Трябва да ви кажа откровено,
че не случайно съм замислил този маньовър.
Аз съм го замислил като административно-икономически,
а не като икономически, тъй като не сме готови.
Сега на този етап трябва да съчетаваме едното с другото”.

https://3.bp.blogspot.com/-mQTksBjzE5o/VCVh6zebFlI/AAAAAAAACnI/xxgUsy92FFk/s1600/big_882280.jpg

Съвещанието тече динамично, тъй като първият държавен ръководител бърза за среща със съветския посланик в Анкара. Първа точка от дневния ред е “Предложение за развитието на акционерната форма на собственост и на стопанска дейност чрез акционерни фирми”.

С легендарния Указ, според анализаторите, Живков цели да изостави станалия невъзможен на практика комунистически проект, като иска да запази политическата система, а замисълът му (вероятно!) е бил да тласне страната ни по т.нар. китайски път.

На практика обаче, маскирано под тази благовидна формулировка, само година по-късно започва контролираното от БКП разпределяне на държавната собственост на определени частни фирми. По обясними причини преди 25 години няма как да се каже на българските „трудови хора“, че с влизането в сила на споменатия Указ на практика се поставя началото на голямото ограбване на тяхната „общонародна собственост“.


https://1.bp.blogspot.com/-8NV07ZO7dIM/VCViHxXFQII/AAAAAAAACnQ/Vwg4Fb26T34/s1600/download.jpg

Само за шест месеца от началото на действието на Указа за стопанската дейност
се регистрират и започват дейност 1500 фирми.
За тези пионери на пазарната икономика Петър Дюлгеров, шеф на единствените тогава профсъюзи, докладва: “Това са хора, които откровено споделят, че им е дошло до гуша от това, че не могат да покажат онова, на което са способни. Споделят много интересни неща: Започнаха да ни обвиняват, че едва ли не сме печалбари, шарлатани и пр. Логично се стига до много интересни изводи. Но в същото време те казват: тръгна в началото, но ние не можем да се оправим в тази бъркотия от нормативи, от неясноти, от една обстановка, която ще задуши тази инициатива. Ние сме свидетели и наблюдаваме много интересни начинания. Но много от тези начинания, свързани с риск, не излизат на бял свят.” Дюлгеров разяснява, че дейността на изследваните фирми е насочена към производство на стоки, детайли и пр. А хората, захванали се с тези рисковани в тогавашната соцситуация начинания, той определя като висококвалифицирани, напредничави, амбициозни, хора, които искат да покажат на какво са способни.” – А не бармани! – вмята със задоволство Живков.

В указа
се определя, че “стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост” (чл.1, ал.2) и “основна форма на осъществяване на стопанската дейност е фирмата” (чл.2, ал.1). Фирмите могат да бъдат държавни, общински, кооперативни, на обществени организации, дружествени и “на граждани” (чл.10, ал.2). Фирмите на гражданите се регистрират в съда чрез заявление. “На всички фирми се осигуряват равностойни условия за осъществяване на стопанска дейност” (чл.4, ал.1). Стратегията на социално-икономическото развитие на страната се планира от държавата, но фирмите действат, като се съобразяват със закона и “пазарните механизми”.

В Указа и Правилника са разгледани въпросите за акционерната фирма, фирмата с ограничена отговорност, фирмата с неограничена отговорност, фирмите на граждани. Интерпретират се въпросите за несъстоятелността и ликвидацията, за държавното регулиране, чуждестранните фирми, данъците, арендата, ролята на банките, стопанския арбитраж…


https://2.bp.blogspot.com/-O4XI3OQ3ehU/VCViTofb44I/AAAAAAAACnY/PKBWyvw2Cdg/s1600/bg_biznesmeni%2B(1).jpg

Както вече споменахме, Живковият маньовър “Указ 56”, целящ плавен преход към пазарно стопанство и частично раздържавяване на предприятията, след неговото сваляне от власт, се оказва плътен параван зад който се извършва пладнешко разграбване на държавното имущество. Първият набег е парцелирането на крупните фирми.

Примерно “Фениксресурс” (за вторични суровини) се цепи на 35 парчета, като по това време тя е едно от сериозно печелившите предприятия. “Целулоза и хартия” – също питателен комат, се дели на 21 хапки.

А предприятието за дамска мода “Валентина” се рои шесторно – на “Валентина”, “Сталина”, “Варина”, “Даяна”, “Ирина”, “Сеприна”, Софи” , които поемат по собствен път с държавен багаж. Поменикът на преобразуваните фирми с държавно участие от 1991 г. е колкото дълъг, толкова и любопитен от изследователска гледна точка. Каква участ е сполетяла, да речем, “Сталина”, “Саприна” и “Софи”-то? В чии ръце са попаднали, как я караха през тези 25 години.

Маньовреният Указ 56 е в сила до 1996 г. Дата, която маркира стихването на апетитите към държавната собственост. Или изчерпването на съблазнителните обекти.

На прословутото юлско заседание на Политбюро Живков изрично указва:

                         в енергетиката, жп транспортът, съобщенията, корабоплаването, металургията, химическата и биологическата промишленост, водещите направления в машиностроенето и др. държавата да запази за себе си не по-малко от 51% от акциите. А най-първо е погазена повелята “поименни акции да се продават само на граждани, които са в трудови правоотношения с акционерната фирма”. Акциите се разпродават както падне или на когото се “полагат”. Затова, че “Мултигруп” и Първа частна банка са регистрирани по Указ 56, не би следвало да буди почуда.

Така се сложи началото на БГ капитализма и раждането на червените капиталисти.

 

Източник: ДА „Архиви”, БНТ, в-к „Труд”, в-к „Монитор”