4

Aз и другото ми не-Аз
by Erin Robsan

Uploaded Saturday, August 06, 2011

Full version

Descartes “I think, therefore I am”

Aristotle “Свободата е основата на демократичната държава. Happiness is the ultimate purpose of human existence”

Ленин, последовател на Маркс “Човешкото съзнанието е огледален образ на действителността”

Маркс, последовател на Хегел , Кант и Платон “Алчността в капитализма е основният стимул на хората във всички сфери на живота”

Schumpeter “Oсновният фактор за ръста на производителността и конкуренцията са предприемачите”

Лудвиг фон Мизес – Държава и Икономика: Социализъм, Либерализъм, Либертарианизъм, Капитализъм.

Адам Смит „Не от благотворителността на месаря, пивоваря или хлебаря очакваме нашата вечеря,

а от тяхното осъзнаване на техния собствен интерес.

Ние се обръщаме не към тяхната човечност, а към тяхното себелюбие,

и никога не им говорим за нашите нужди, а за техните ползи.”

Томас Джеферсън „Ние приемаме тези истини за самоочевидни: че всички хора са създадени равни,

а техният Създател ги е надарил с някои неотменими права,

измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие.”

Айн Ранд „Моралната обосновка на капитализма не почива на алтруисткото твърдение, че

той е най-добрият начин за постигане на „общото благо”.

Моралната обосновка на капитализма се основава на факта,

че това е единствената система, която е съвместима с рационалната същност на човека.”

Фредерик Бастиа „Законът е колективна организация на индивидуалното право на законна защита;

той заменя силите на отделните хора с колективна сила, за да действа в сферата,

където те имат право на действие, за да прави онова, което те имат право да вършат,

за да бъде гарант на Личностите, Свободите и Собственостите.”

Джон Лок „В естественото състояние има закон на природата, който управлява и който е задължителен за всеки:

и разумът, който е този закон, учи всички хора, които пожелаят да се съобразят с него,

че понеже всички са равни и независими,

никой не трябва да накърнява живота, здравето, свободата или имуществото на друг човек.”

Фридрих Хайек „Тоталитаризъм е дума, която възприехме, за да описваме неочакваните, но неизбежните проявления на това,

което на теория наричаме социализъм”

Андрю Бърнстийн „Критиците на капитализма го атакуват главно с морални, а не с икономически аргументи,

на базата на дълбоко погрешен жертвен морален кодекс,

който неизбежно ги прави слепи за множеството добродетели на капитализма.

Най-голямата битка на капитализма е, била е, и винаги ще бъде, битката за фундаменталните морални принципи.”

Отделете малко време да обмислите и разгледате някой широк философски въпрос (разумът ни да дръзне да опознава), например: Съществува ли действителността? Съществува ли Бог - някаква свръхестествена сила или не? Притежава ли човек свободна воля? Трябва ли да приемаме нещата чрез вяра или да ги смисляме с разумът ни? Каква политико-икономическа система е подходяща за просперитета на хората и как да бъде организирана? Дали както казва Хегел съзнанието ни определя социалните отношения? Дали производствените отношения могат да се сблъскат с политическата структура на социалната формация и тогава да настъпи диалектика? Какво е страх? Какво е desire? Как се формира илюзия? Какво е comparisson? Какъв е процесът на мисленето ни, thoughts, къде и защо могат да бъдат допускани грешки? Могат ли тези грешки да бъдат “хванати” и отстранени?

По всички такива въпроси ще срещнете несъгласие, спорове – хора с противоположни мнения или антигонистични позиции.

Ала, в областта на етиката, морала – кое е добро и кое лошо; какво означава да си добър или лош; има ли правилни и погрешни choices – то, в тази област съществува уникален консенсус сред огромното мнозинство от хората: Да бъдеш морален означава да си ... НЕегоистичен, самопожертвувателен; да не поставяш личният си интерес над интереса на другите хора, да си солидарно социален (социално отговорен)! Това е моралният стандарт на Обществото, и почти навсякъде по Света, днес. The only standard in the public domain – от интелектуалците, през журналисти и писатели, училища и университети, приятели, родители, роднини и познати, до – „обикновеният” човек! Почти няма изключение от тази позиция, която е de facto - базисната обществена норма. Ако се опита някой, случайно, просто да зададе въпросът дали егоизмът е възможно да бъде морална добродетел – то, е все едно да попита дали Земята се върти! Такава позиция се смята за абсурна. Немислима! Вулгарна! Не допустима! Проява на лош разум.

Доказателство за горното – може да бъде наблюдавано навсякъде. Всеки, който изрази открита амбиция и passion да търси и преследва цел - да стане заможен или богат предприемач, основано на собствените му възможности, способности, рационалност и идеи; да просперира в икономически план, да има добро общо благосъстояние - ще му бъде лепнат етикетът „себичен и алчен индивидуалист”, ще бъде заклеймен като „себелюбив егоист”, ще бъде сочен с пръст като „лошият пример”, като „зло”. Етикиране. Би бил човек, който не отчита нуждите на „не-толкова способните”, на „социално онеправданите”, на “the less fortunate”, на “less able” – за които трябвало, бил си длъжен (възниква duty) да се жертваш - за да не нараниш чувствата им и личното им човешко достойнство. Това било морална отговорност. На политиko-икономичесko равнище – Държавата, Правителството ти казват, задължават, принуждават и коват закони (не ги ли спазваш – наказания, глоби, съд, затвор), които утвърждават този принцип – щом си productive, you must осигуряваш и се грижиш за non-productive. На социално равнище – аko работиш, you must осигуряваш и заделяш от онова, което си изкарал с твой честен и упорит труд за да го предоставиш на the unemployed, както и на public service’s administration; аkо си здрав – за болните; аkо си образован – за невежите; you must pay - за родилките, за майчинство, за цигани, за паразити и мошеници, за детските градини, за автомобили, за пенсионери, заради държавно-общинска собственост, заради лошо управление на public property & funds, заради това, че печелиш, заради дивиденти, за болука, which you have not created, за недвижима собственост, която притежаваш. За това, че ако притежаваш нещо стойностно (of value) - да го жертваш за (или споделиш с) онези на, които им липсва (lack it).

You must subsidize them all! It’s your (moral) duty!

Защо?

Бил си морално задължен да жертваш личният си интерес – в името на другиго. Оцеляването и живота на другите е приоритет, по-важен от твоя собствен такъв.

We, the people, the government, the society – say so! You- must obey (us), because we are the majority! And we know better (than you)! We’ve always known (better than you) – for many centuries. We, the majority tell you - this is not а destruction of your (the) self, rather - this is creativity, the nature of things, the way to prosperity of the welfare society. The psychology of morality. It is called - human(ism)!

Tara-a-a-a! Tara-a-a-a! Tara-a-a-a! : A-a-a-a! Triumph of the WILL, and the смесения, pseudo-mixed-capitalism !

The result.

*****

   Когато участвам в някаква тема, сред добри познати (приятели, роднини), аз (когато съм решил да участвам) не се съобразявам дали този или онзи имал някакво мнение по темата - правилно или не толкова. Просто изказвам моето, базирано на факти и разбира се след това, правя гласно по-подробен мой обективен анализ (а, 'ората си искат по-накратко, с по-малко думи), произтичащ от фактологичната информация и нейните атрибути, а не от това дали ми харесва или не, сам за себе си анализът ми. Дали ми харесва или не - е отделна тема; ако желая говоря и по тази друга тема, ако не - не говоря.
   Не изпитвам никакъв (ни открит, ни вътрешен)  страх някой си дали ще се съгласи или не с моето мнение, ала чувам мнението на другият ( if, дълговременно съм го оценил, като разумен, интелигентен, свободен и независим ). Безпокойство, страх? За какво? При дискусии, обсъждания, общуване: разумният човек е необходимо да "влиза" и да изразява свободно, с уважение и добронамереност (поне такива от общ характер) своята позиция - спрямо другите участници;. Ала, само ако другите са също разумни и интелигенти хора; и само докато те, като човеци (потенциална ценност), заслужават такова отношение (такава ценност) - толерантност. Ako открия (presumably, още в самото начало на темата) грешни фундаментални принципи (или дори само един) на някой мой опонент, който именно на тях базира тезата, която защитава, то (почти) всичко което казва този опонент е НЕправилно – остава ми само да му покажа (ако желая) и да докажа (ако желая) грешните му фундаменти. Ако ли не желая – занимавам се с нещо си друго. Even - drifting away; it can be an enjoyment, too.
   Всяка тема (всеки казус) е необходимо да бъде разумно сведена до основният и елемент; до същността й; до важното; до принципното в нея; до конкретиката й, ала не чрез опростачено опростяване. Стремя се да не позволявам по-маловажното, детайлите да ме отклоняват от основното (Лесно е да усложниш нещата, ала трудното е да ги фрагментираш рационално, на по-малки и по-лесно смисляни и смилаеми части). Мисля - в принципи, и йерархично. Гледам в цялостната перспектива. Постулатите "детайлите са важни, най-важни" и "малките камънчета обръщат каруцата" могат и да бъдат валидни само и единствено в конкретен контекст ; но могат и да не са верни. И в повечето случай - не са! Те са достатъчното условие, ала не първично необходимото. Концентрацията ми е върху концептуалната същност на дълбочината на темата. Ако нещо си ме накара да преместя акцентът си върху някакво следствие, а не принципната причина - то, тогава заблудата ми би била сигурна. И методът на логиката ми - би бил погрешен. И изводите ми - биха били неверни. А, решенията ми? А, изборите ми? А, действията ми? Постигането на целите ми? Удовлетворението и самоуважението ми? Радостта и щастието ми?
   От близки хора често съм получавал (силни) удари с плоското на сабята; тогава, след подобен удар, страстно и разпалено се защитавам и решително отстоявам (моите разбирания, убеждения; моята етика и морал) и не ме интересува дали съм кротък или не в техните очи. Аз никога не съм бил кротък, по принцип - от малък съм НЕкротък, дързък, НЕпослушен (казваха ми, че се налага да усмирявм мойте амбиции за "успех и лидерство", да се уча на „търпение и толерантност” , be temperate and gentle, защото животът + обществото го изисквали, за да бъда better off, за да бъда “greater in excellence and higher in quality”). За ударите и раните - юнак без рана не може. Инак не е никакъв юнак. А, само юнаците не позволяват да ги мачкат.
   Мнението си променям (или корегирам) само ако целта на темата не е била ясно дефинирана или с недостатъчно ясни променливи параметри, или на база недостатъчно факти (ако не съм ги видял; ако съм ги пропуснал), но понеже нормалното за мен е предварително да съм мислил, да съм вниквал и да съм смислил дълбочинно в (много и разни) теми (преди да говоря), то в повечето случай е малка вероятността да го променя, защото няма реално разумно основание за такова действие ( би било ирационално; що тогава да го правя?; щото повечето така правят? ). Повечето хора, в повечето случай разполагат с повърхностни факти, знания, способности, логика, рационалност за участие на дълбоко в пълният контекст на темата - но това хич не им пречи да се изказват ( и викат, плачат) много компетентно и абсолютно сигурно, "експертно"; обикновено с много грешки или напълно сбъркано; управлявани главно от емоционално-интуитивното, от инстинкти, страсти и прищявките си; прегръщат популярният постулат, че всичко било субективно, всеки си имал субективно мнение, което за него си било вярно и правилно...та, нема нищо, де....немало абсолюти, немало нищо обективно и всичко било въпрос само на компромиси и толерантност - това било правилният модел на общуване и държание. Затова, пък, като компенсация, приказки, думи, емоции и страсти - има бол, на килограми, с фадрома да ги ринеш. Ама, ако всичко е субективно и всеки си е прав за себе си, то тогава - и аз съм прав за себе си, нали? И ти - за тебе си. И всеки - за себе си. Значи няма проблем? Или има много проблеми? Или някой си може да е по-прав субективно от друг ? Субективно, по-субективно, най-субективно, мега субективно. Просто нямало нищо обективно, нямало абсолюти, нямало правилна обективна: етика, политика, икономика, социални отношения. А ?!

   По-късно, в хода на темата, аудиторията започва да се гледа подозрително, снизходително и/или агресивно (обикновено разделена на 2 лагера; винаги има и някой "помирител", "разумен", "мъдър", дет' бил за "средното положение" т.е. ни за едното, ни за другото ) - в търсене на виновен, а не на истината, на правотата. От давна съм разбрал, че при липсата на "явен" такъв (виновник), от мен се изисква да заставам в тази роля и при това ми е „вменено” + било мой дълг, мое задължение. Освен ролята на "виновен" трябва да демонстрирам чувство и поведение, което показва, че се намирам за реализиран и добре в тази „кожа” - "по-умният, по-можещият, по-разумният трябвало да отстъпва на другите; да се снишава; да не бъде толкова самоуверен в собствените си способности". Егати удоволствието, егати удовлетворението, егати щастието, егати тежката глупост - се проповядва! А ?! Ай, сиктир, бе! А къде да захвърля моят ("субективен") морал, мойте ("субективни") ценности, мойто ("субективно") себеуважение ? На боклука? Не съществува (изключая рационалният разум и неговата цел) по-висока ценност от самоуважението !
   Трябвало да уважавам оня, който бръщолеви глупости и дърдори неверни неща, оня на който му липсват базисни знания и умения (ала чувствал точно обратното), оня който ме оценял като "не достатъчно адекватен; а себе си обратното", оня който реално не е създал сам нищо в живота си, който съм издържал десетилетия, който се държи снизходително и нагло с мен, който изисква от мен да бъда по-интелигентен и по-благороден. Недостатъчно съм се бил жертвал, още по-ларш трябвало бъда , по-толерантен, по-умерен, по-разбиращ околните, по-диалогичен, по-търпелив, по-съгласен, още по-мъжкар, още повече съм длъжен да давам, още по-незнам-си-кво-си. И да му се надупя още повече?! Щот’ такъв бил приетият обществен морал.

Ами, ако "системата" е сбъркана? Негативна и отричаща ?

Субективно невъзможно, а? Не! Ирационалното е невъзможното; aко един идеал е невъзможен (Utopia), то той по необходимост е ирационален.

Възможно ли е да има практичен морал? Yes. Моралното може да бъде практично - ако ideas, идеалите ти са рационални (идеалист) + принципите ти са основани на действителността (практик)!

Ама, ако, съвсем случайно, някой си е ирационално субективен - отде да го знае, или усети? Как да стане? Чрез просветление? Чрез talking? Хората love talking, small talking – and they practice it a lot. Most of the time.

Субективно-социални мнения, по разни (основни) теми, стъпили на готин 'риаш ли „обществен” морал. Ето какво опитва „Обществото” да ми внушава, че

Аз, който чесно съм се трудил и достигнал със собствени си способности висок материален статус трябвало да съм придобил следните “ценности”:

Аз съм имал дълг, нечии нужди и искания да покривам;
Било моя отговорност, нечии желания да задоволявам;
Изисквало се моя саможертва и толерантност, заради нечие си благо;
Аз съм бил алчен деспот и тоталитарист, а друг някой е свободолюбив и независим;
От мен се изисква готовност за себеотрицание, в името на нечие благополучие;
Аз съм с някакви си ангажименти, някой е с не по-малко;
Аз съм бил насилник, някой e хрисим, готин и добронамерен;
Аз съм бил нагъл, някой с много добродетели;
Аз съм имитирал и подражавал, някой е оригиналът с иновативни идеи;
Аз съм нямал собствени, а съм бил участвал в чужди проекти;
Аз се мотивирам от колективното, а не обратното;
Аз съм бил средното, обикновеното и съм допринасял малко за public domain, а не изключителното от което всъщност съм се бил страхувал;
Аз съм постигал обикновени резултати, някой големи успехи – които ме хранят и издържат;
Аз съм гледал назад или пред носа си, някой напред, бил виждал по-надалеч;
Аз съм бил дървен философ, някой си е по-знаещ и по-можещ;
Аз съм имал лош имидж сред Обществото, някой си много го харесват;
Аз съм бил егоист, някои си бил благороден, ларж и широко скроен;
Аз съм бил НЕблагодарен на съдбата и случайността, някой си разбирал действителността, кое било причината и кое следствието;
Аз съм бил себичен, някой е хуманист;
Аз правя много и често грешки, някой е логичен, практичен и рационален;
моя комплексарщина и субективизъм, нечий обективизъм и разум;
Аз не мога на нищо да се (за)радвам, друг е щастлив;
мои трудно и честно изкарани пари с мойте способности имат задължение (цял живот), нечии (високи) разходи да покриват; дълг било; така трябвало; това било нормалното, социалното;
Аз трябвало да бачкам до кръв, припадък или даже (ако требе) да умра от изтощение в гърч, щот така било прието, друг да се чуди как да НЕизкарва нищо , да ми пречи и същевременно да ме учи к'во и как да правя по-правилно и риаш'ли за по-доброто; в името на всички ни;
Аз съм тотално отвратителен материалист и паразит, друг е по-духовен естет; щот двете не можело никогда да се вържат в едно цяло; камо ли аз да мога да го постигна;
друг акъл да ми дава щот моят не бил (вече) (толкова) достатъчно в "новите" времена, ала да иска да си харчи и преразпределя (изкараното от мен), колкото си му требело (съгласно неговите си обективни нужди и стандарти); така било честно и (социално) справедливо; всички достойни хора, „мислели” и правели така.

Инак – някой си - ще ми би бил много обиден, ужасно огорчен и адски разочарован, щото аз не съм оправдавал негови очаквания?! Аз съм бил придерчив и язвителен.
Щото аз, видите ли, аз не моа да гледам толкова извисено, като на общ отбор, колективна работа, екипно, социално - ала съм, видите ли, бил един себичен нарцис, зъл индивидуалист. И аз съм си го бил, риаш ли, бил избрал, сам - така съм си бил устроил самият аз живота (си). Такъв окончателен избор съм бил направил аз самият! Всичко било просто субективно, въпрос на гледна точка - на дивака от Зимбабве, на президент Обама, на средностатистическият гражданин на република Корея, на приятели, на роднини, на...все едно, ...било.
А?! Нормално?! ОК?! Дали пък не е инверсно? Що за "правилна житейска" философия е това?

**********

Ето моята теза.
Общественият социално-етичен стандарт сочи, че да се жертваш (готовността за саможертва превърната в duty) за други хора е морална добродетел, да отказваш такава жертва е недостатък, порок. Добре, де! Аз не приемам нуждата и необходимостта, като основание за искания (или повод за саможертва) ; като the universal moral standard - това намирам за сбъркано т.е. immoral! Ако приемам обратното - би означавало да приемам НЕсвободата, зависимостта като ценност. Някой си, който има някакви нужди – aз, to (be obliged to) pay and fulfill those needs (and necessities)?! The moral doctrine of today, ЕС, БГ = Kойто не работи, трябва да яде! = тривиална максима = колхозният морал = social benefits = колективни ценности = социалната отговорност = солидарност = рекетирай работещия и предприемача, за да хрантутиш паразита и мързеливеца (мошеника)! Нечия нужда не бива да се счита за достатъчно условие, което да поражда обстоятелства и отговорност, които да принуждават някой друг човек да изпълнява принудително - това би било условие за налагане на власт от човек над човек, НЕсвобода! (Чия отговорност? За сметка на кого? Колко струва? Със закон да я въвеждат?! Да я етикират като цивилиовано милосърдие, compassion, помощ, грижа за ближния, любов към хората, реализъм, солидарност, социално duty, човещина, humanity?! Да я наричат „право” на „нормално съществуване” - в целият ЕС – някой да има „право”, което да произтича от задължението на някой друг?! И за чия сметка е всичко това? Да задължават и налагат принуда чрез закон - някой да работи за някой си друг?! Не е ли точно това НЕморалното, разврат? Робство или справедливост? И кое – за кого? Приемливо? За кого? Кой разплаща и колко струва тази Utopia, която корумпира, демотивира и разрушава хората? )

I agree to challenge този морал, да не го поддържам, to choose different, да мисля различно, to behave & действам different – because I (also) have the right of my own life and convictions, нали? Какъв човек съм аз, що за човек? And you? Who is JfG – you can be good, you can be shit - can you be both, at the same time? Да, разбира се – a good shit.

Do you ought to be a loser (climb down the social ladder, or just never bother to climb up, in the first place), to learn how to lose, to arrive on the ground, and laugh about it; it won’t hurt much? Do you motivate to be an average man? Are you able to be in peace with the self?

Аз аплодирам поговорката, която е вярна и логична (ала Парламента, Правителството, Синдикатите, Обществото и демокрацията не мислят, милите, така) - “Който не работи, не трябва да яде !” т.е. никой не е длъжен да работи за да издържа и хрантути някой си паразит. Нещо повече - този принцип е възможно да просъществува само временно - в дългосрочен план, този „принцип”, води до колапс т.е. не е правилен „принцип” на действие т.е. не е принцип. Който волево желае (и има способности) да е свободен и независим, трябва сам да умее да се справя - за да оцелява; да разчита сам на себе си. А, не на някой си другиго; или да иска да получава от някой си НЕзаслужени възнаграждения, въпреки волята и убежденията на този някой си. Желанието е подсъзнателен или съзнателен стремеж, копнеж по нещо хубаво; нещо, което би ни доставило удоволствие или радост. Желанието, обаче не е воля , нито пък Природата е еманация на волята (анти теза на един философ). Чрез желанието не можеш да промениш нито себе си, нито околния свят, ала чрез волята можеш, защото е насочена към някакво наше действие, което бихме могли да извършим т.е. да се самоопределим (self-identification). Волята е предшественик на рационалният избор и рационалното действие. Волята се кове от индивидът (и тя няма нищо общо с "Божията воля", което е противоречиво словосъчетание), а не - зад гърба му (oт някой си другиго). Тя обитава съзнанието на индивида и изисква да е честен със себе си. Желанието е само необходимата предпоставка, волята е второто необходимо условие. Обективното знание приложено практично о’време, в контекстта на фактологичната информация, чрез (интелигентна) рационална логика (на причинно-следствената връзка) е вече достатъчност – за правилен choice & action на всяко вземано от човек решение. И съгласно йерархията на ценностите, които този човек е изградил и притежава!
Подходящият метод за преценка на това, кога или дали човек трябва да помогне на друго лице, е да се разгледат: собственият (рационален) интерес и личната йерархия на ценностите - времето, парите, усилията (ресурсите), които този човек влага и рискът който доброволно поема - трябва да са (право или обратно?) пропорционални на ценността на лицето, което е свързано с неговото собствено щастие. Помощта трябва да е осъзната и основана на доброволност, а не на задължение (за помощ). Порядъчността е вярност към собствените убеждения и ценности. Тя е политика на съответсвие на действията ни, на собствените ценности, на тяхното изразяване; на последователното ни придържане към тях; на превръщането им в практическа реалност. Ако ваш приятел е в затруднение, вие би следвало да предприемете доброволни действия, за да му помогнете - с всички подходящи за целта НЕсаможертвени средства, ако (if) реално можете да си го позволите. Това е акт на порядъчност, това е да си морален.

      Аз не приемам, намирам за сбъркана концепцията: чрез рекет, власт или сила - да наказващ читавото (можещото, способното, креативното), като принудително отнемаш от него и го даваш за възнаграждение на НЕчитавото (както и на още други, който администрират нечитавото) – това е акт на съзнателно деморализиране, както на читавото (винаги ще му отнемат чрез принуда поне половината! от онова, което е често изкарано), така и на нечитавото (знае, че винаги някой е длъжен и ще му дава - за да покрива нуждите си); предпоставка за съзнателно налагане на антигонистични отношения; формиране на групи, възникване на „групови права и задължения” – разделяй и владей (групите). Да утвърждаваш тази концепция в правило, право, норма и принцип – върху които да изграждаш политико-юридико-социално-икономическите отношения и политико-юридико-социално-икономически институции. Да наказваме способният и да възнаграждаваме НЕспособният - (мързеливия, неефективния, паразита, некреативния), който отказва (достатъчно и дълговременно) да мисли или да се труди за да оцелява сам – това ‘риаш ли, било социално-доброто и справедливото! Той имал нужди и ти (способният) трябва, длъжен си - да му ги осъществяваш и разплащаш, винаги. Ти, принудително (а, не доброволно) трябва по този принцип да действаш, инак ще те вкарат в затвор, защото който нарушава тази принуда е criminal – това е колхозническата социално-икономически manifesto на „справедливост и солидарност”.
   Хора, нали уж всички знаем, че всяка една поддържана зависимост, води до следваща зависимост, а не до лекуване на първата такава.
     Независимостта е много, мнооого трудно постижимо нещо, от което обикновените хора изпитват боязън или страх (защото е свързана с носене на отговорност), ала независимостта си струва - до последното усилие; дава свобода (повечето неща зависят само от мен - от моят (рационален) разум, мойте choices, мойте actions), срещу другата алтернатива - робството (нищо не зависи от мен, всичко е съдба, всичко е предопределено). Изборът трябва да е индивидуален и въпрос на реални възможности, съгласно индивидуалните способности; интелектуална борба - формира степени на свободата. Така, че без свобода не е възможна нито любовта, нито благордаността, нито красотата, нито удовлетворението, нито щастието т.е. свободата е изначалната предпоставка за всички други неща. Новото , по-прогресивното в Светът и духа (т.е. разум) на индивида може да дойде единствено чрез свободата и независимостта. Дори рационалната критичност е нов прилив на свобода. Когато добронамерено и доброволно критикуваш нещо, просто тестваш границите на валидност на това нещо.
   Необходимо е обективно да можеш да се докажеш пред себе си до една определена възраст, съгласно и според твойте собствени способности. Обществото, както винаги, не харесва  - "различните", “Ама, че его!” - индивидуалистите са сочени със пръст, като лош пример, като неприемливи, като неадекватни. Трябвало било да сме по-еднаквички, по-равнички, по-колективистичнички, по-average, по-умеренички, по-толерантнички, по-смиренички и с по-ограничени желанийца, с не много големи амбиции – трябвало около „златната” среда да се придържаме. „Нали всички ще умрем, така или иначе?!” По-спокойничко (с по-глуповато добродушие, и по-ирационалничко) да живеем на таз земя, пък след туй – шъ видим?! Страхът от свободата е страх от това да бъдеш аз. Преди да можеш да кажеш "Аз мисля ", трябва да се научиш, да можеш да казваш (както е редно) - Аз (а не само да сме овладели дателен падеж падеж - иска ми се, случва ми се, харесва ми се...).

************

Now.

Световният въпрос, вечната тема, безкрайният спор - (базата) за неравенството и несъгласието между хората; за необходимостта от преразпределяне на „колективната” баница, за социалното и солидарното; за Обществото!; за индивида и неговата жизнеутвърждаваща енергия и сила; за "справедливостта"; за човешката същност - една толкова позната на всички историйка за наложени и приети етични норми и стандарти. Ето го „мисленето” (и манталитета) на демократичното мнозинство, неговото „Аз”; (анти-тезата на моята теза):

________________________

  "Аз съм вече достатъчно пораснал; голям съм; зрял, свободен, демократично мислещ и дееспособен човек съм аз. Аз съм поне средно амбициозен.
     (Обаче. Дателен падеж :)
   Дай ми готина къща и ми я готино обзаведи и я подържай готино, дай ми готина кола и я подържай готино, давай ми готини пари, давай ми готини средства за да инвестирам готино, давай ми готини средства за да се забавлявам готино и сам готини гаджета да си намирам; донеси ми биберона, щото ми се яде. Давай ми, трябва, длъжен си (ми) да даваш. Искам и твой дълг е да ме финансираш повечко (ти нямаш представа днес, колко е скъпо всичко!), ала не ми говори за материалното 'щот аз съм много духовен естет (ала ти не разбираш от тия работи). Няма никакво значение на колко години съм АЗ или на колко години си ти, колко аз зная, какво аз приказвам, какви ги върша аз, в какво вярвам, какво ми е отношението към теб и другите. Не виждаш ли ти, че аз съм чудесен, прекрасен, независим, свободен и обективен; аз съм еталонът. Аз вярвам, че знам и мога - затова имам собствено мнение по всякакви си въпроси и въпросчета. То е правилното, вярното, съвременното, актуалното; (почти) всичко ми е ясно. Ти - давай ! Няма значение на колко години си ти - давай! Аз си имам мой си стандарт да подържам, мой си собствен имидж (и твоят трябва да крепя)! Трябва, длъжен си ти да бачкаш (колкото повече, толкоз по-добре за мен), ти да изкарваш (колко кеш имаш, а?; к'во друго притежаваш, а?; К'во още имаме?) и ти да се жертваш заради мен (това би било твоя добродетел). В името на моето благо т.е. да ми служиш за мойте си цели и да подчиниш съществуваването си на тях. Трябва ти да бъдеш по-отговорен, да се гордееш с мен - това е също добродетел. Всичко това е етичното - културата "да даваш " на другите; това е моралното - да бъдеш по-малко self и повече selfless ; това е практичното - прието от Обществото; това е нравственото - да се грижиш първо за нуждите на другите. Ти това трябва да адмирираш, да му се възхищаваш, да уважаваш. Това те кара ти да се чувстваш удовлетворен и да изпитваш удоволствие. Това означава ти да бъдеш в състояние на щастие. Защото това е социална справедливост и така правят мнозинството хора (от много векове), всички, които имат правилната (солидарна) ценностна система! И не ми дръж сметка, щото аз съм голям, свободен и независим. Мога да си правя каквото си реша, каквото аз искам ! Нема нужда ти да се нервиш, въобще, всъщност ти мен изнервяш!
   Аз вярвам, че моето (което не съвсем сам съм си изкарал, не съвсем със собствен труд и не съвсем със собствените си способности ), си е мое; и ти трябва да се грижиш за него. Ала, твоето е общо, на всички ни, колективно; и пак ти трябва да се грижиш за него. Нали сме партьори в живота, за какво иначе си го създал твоето (и в крайна сметка, никой сам не е могъл и няма да може, нищо сам да си изкара; един по-рано, друг по-късно; един повече, друг по-малко подкрепа и помощ получава - к'во толкова; годините и възръстта т.е. времето - не е от абсолютли никакво значение; споко, relax; I know). И ако евентуално и случайно ти решиш да правиш нещо, с нещо си твое, то по логиката на предходното, ти си длъжен да ни питаш дали и ние сме съгласни или не - нямаш право на твой си някакъв си избор или действие, щото сме колективни партьори и трябва да си общуваме, да си хортуваме, трябва ти да ме харесваш и приемаш такъв какъвто съм, да го съвместно обсъдим, разбира се. Инак ти си саможивец, единак!
     Аз вярвам, че съм демократична - активна и дейна - личност , както е мнозинството (general public), а не пасивна, НЕконформистка, не short-term енергетична – аз съм дръзка личност. Това съм аз  - с мой си вътрешни и лични възгледи, които ми въздействат основно емоционално; вярвам много в интуицията си, в усета си; разчитам на инстинктите си. Ако срещна някоя си сродна душа от противоположният пол (ама не конвенциална), която (сякаш) ми ги въплащава (инстинктите ми), то романтиката между нас пламва; следва - страст, action и любов голяма. Не е възможно, ей тъй, просто (нескопосано) аз да си проектирам собствените нужди, желания, прищявки и копнежи. Че кой въобще може да бъде застрахован от това? Никой. Нима продават такава застраховка някъде по Света? Не.

*****

     Ей, няма твое, няма мое - всичко е общо, наше, колективно. Така аз и ти, заедно - сме си го избрали и сме се разбрали, договорили, нали? Следователно, имаме, полага ни се от всичко колективно и по равно; или (още по-добре) съгласно нуждите на всеки - социално. А, не толкова - съгласно приносът на всеки. Това да не е бизнес, я - там важат съвършенно други правила!
   ТУК, никой на никого не може и не трябва шеф да бъде! Имаме демокрация. Няма ти на Господ да се правиш, я! Защото всички сме свободни, равни, независими, разумни (и рационални) в равна степен. Няма, и не може да има нищо индивидуално; нали е демокрация, нали сме демократи, нали важи принципът на мнозинството. Всичко е колективно, горе-долу процентно равно - солидарно. Полага ми се по рождение, а не заради някакви си мой качества, и не ако ти решиш. Не е необходимо да разменяме някакви си ценности помежду си, ала просто трябва да си се харесваме, да си прощаваме, и да си се обичаме (любовта е, казват, над всеки и над всичко - заслужена или не, тя е просто любов; all you need is love, love is all we need ; and faith), като всички да правим компромиси (ама не и с мат'риалното, please). Любовта (и обичта) е просто ценност, която си съществува просто, ей тъй, като даденост - в определен обем и количество. Та, стои си тя, статично "в склада" и чака да бъде разпределена. Тази ценност (като всяка друга) не е динамична; не трябва да се залужи continuously от някого, а просто трябва само да се поиска от този някого, one time.
   Това тук е друго, много по-друго, коренно различно нещо от бизнесът; абсурдно НЕсъпоставими; съвсем противоречиви са тези две неща! Ти ще носиш, вечно, материалното, а аз пък ще допринасям - с другото. Както виждаш сме си разделили и приносът, и задълженията - хем честно, хем по равно, демократично. Защото ти си малко по-бедничък откъм духовното и нямаш някакъв съществен принос, ала аз съм духовен естет (разбирам ги тия работи) и огромния принос е мой, (почти) интелектуалец съм. Следователно, така е честно, така е справедливото, това е да имаш чувство за практическа реалност - за всички ни – for the people, by the people. Фазата на (пре)разпределението на колективното имане e валидна само в твоят си измислен свят, светът на фантазийте ти, на НЕреалността ти...
   И стига вече, стига ти си ми говорил за някакви си: разум, воля, рационалност, цел, себеуважение, рационален егоизъм, любов, постижения, гордост, способности, щастие, свобода, доброволност, морал, почтеност, справедливост, доблест, честност, права, private property и комунален дух. Мнозинството хора знаят и добре разбират тези нещица, аре сега, стига, да не би да не е така? Никой няма никаква си нужда, допълнително от твоята яснота! Пък и с този твой често сбъркан тон, назидателно морализиращ ! Не приемлив и дори агресивен! Нема нужда, остави ме, аз си най-добре знам! We live in a Democracy.
     Ти просто, трябва да искаш да жертваш себе си заради мен, макар,че аз не желая (ама може да поискам някога) да жертвам и аз себе си за теб (или за някой друг) ! Ти тотално бъркаш алтруизмът с добротата, с добронамереността, с доброжалателността и с необходимото уважение което ти дължиш към другите - това са първични фактори, причини, ала не обратното, аз ти казвам! Това е толкоз просто и логично! Аз-ът винаги е рефлексивен ( елитарна проблематика), а етико-моралните ценности не са индивидуални, ами колективни - моралният императив от ancient times известен и прилаган. Аз вярвам, че Истината е волята на мнозинството – the will of Обществото, социалистическо-социалната Държава ! Аз вярвам, че това е практично, а не идеологично-квадри-апокалиптично-идеалистично; не полит-административно-бюрократ-конспиративно; НЕцинично, а регулативно; свободно, независимо и доброволно; аз съм просто практик в три-измерния релеф на public домейна! Аз вярвам, че лесей-капитализмът е сбъркана и експлоататорска система, срещу обикновеният човек насочена, в името на печалбата на алчно микро малцинство към което ти принадлежиш. Аз вярвам, че богатият е лош и затова е богат. За това богатият трябва да бъде презиран. Аз вярвам, че доброто, духовното, възвишеното намира убежище в отхвърлянето на богатите.

Социалната (колективистичната) етика - философия, основна (подпомагана от смесен тип, pseudo-капитализъм ) философия, базирана на етика (моралният Кодекс), която утвърждава в политико-икономическите отношения, като добродетел – ЦЕНТРАЛИЗИРАНО (икономическо) ПЛАНИРАНЕ и ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ, обществена (колективна) собственост върху всички средства за производство, както и върху всички ресурси и целият продукт на това производство т.е. отричане на индивидуалните права и осъществяване на солидарна и СОЦИАЛИЗИРАНА КРАЖБА на частна собственост (и интелектуални права), прикрити чрез лозунги: „В името и за благото на всички – социално-обществено преразпределение чрез принцип на „солидарност”; „Общо благоденствие и социално равенство” (еманацията достига при Комунизма). За „добруването на Обществото и общото благополучие” – социална справедливост и дълг. „В името на народа – колективна (социална) правда и вярвания.”. Ала, всъщност, на практика малка група политици са се превърнали в Господ (т.е. макар, че уж са атеисти по своите убеждения, то социалистите са мистик-идеалисти по своята същност т.е. проповядват видоизменена мистична етика, както родоначалника Платон), играят го такъв в своя групова полза, за сметка именно на народа (данакоплатецът); насилствено преразпределение на „обществени” блага и ресурси от Държавата и политиците, чрез прилагане на принципът на мнозинството – погазвайки тотално (чрез прилагане на сила) правата на индивидът т.е. диктатура на Държавата (State-ism) по пътят на НЕсвобода, НЕнезависимост, принуда. Диктатура (на пролетариата), the “new” democracy, the “new” beginnings. Всяка диктатура е най-ефективното средство (оръжие, tool) за принуда, за унищожаване на свободата на индивида! Превръща в норма и изискване – (само)жертването на човек в името на друг човек (хора) + на Държавата; Лесей-феър-предприемачът, който сам, индивидуално и честно изкарва материалното „става” „алчен и себичен материалист”, който Обществото отрича, псува и гледа изпод вежди (долен богат капиталист), ала полит-предприемачът (мошеникът) е защитен от Държавата и просперира. Държавата + Обществото заместват Действителността – Държавата е всичко, индивидът е (почти) нищо !. „Колективни права” елегантно заместват индивидуалните права и стават основен принцип. Колхозничеството става манталитет на Обществото. Индивидът съществува заради Държавата, а не обратното, а?!

Централизираното планиране е невъзможно, поради факта, че наборът от възможните решения, choices и действия е безкраен и динамичен. Следователно, ирационално е, НЕвъзможно е да има един общ, централизиран, всеобхватен, глобализиран и цялостно интегриран икономически („петилетен” ) план, който стъпка по стъпка да „намери” вярното (икономическо) решение във всички области, сектори и дейности на икономиката. Това е НЕздрав идеализъм, произволна и недостижима фантазия, Utopia (наречена Демократичен Социализъм). Това не е, не е възможно и не трябва въобще да бъде „задача” на някаква група хора или на Държавата, или на Правителството. Сбъркано е - още на фундаментално, принципно равнище. Следователно, не може никога да „(про)работи”. Необходима е друга, съвсем различна идея, базирана на съвсем различен и верен принцип на работа и действие! Това е задача за индивида, на отделния човек, на всеки човек - той да планира, той да си прави choices, той да си взима решения, той да си извършва действия (ала НЕмошенически, като нарушава или погазва индивидуалното правото на друг човек). Той (индивидуално) трябва да постига и консумира резултатите и да си носи отговорността - успехите и неуспехите (си). Сума сумарно от (стойността на частната собственост и благосъстоянието на) индивидите е (благосъстоянието, благополучието, благоденствието на) Обществото (а, не политици, Правителство от време на време да си осигуряват легитимност „чрез народния вот”, като автоматично бъдат „освобождавани” от отговорност (на извършени огромни кражби и далавери) от същият този вот?!). И, точка.

Соц-етиката си затваря напълно очите (и отрича, до последно), че целият съвокупен народ краде колективно – кой каквото може и що докопа! Помните ли или как? Арогантно, агресивно и всеобхватно бюрократично управление е наложено като стил и метод, като фундаментален управленски принцип. Политбюро е the one and only Бог – всичко и всеки, може да издигне или накаже, а никой обикновен смъртен не може нищо да предскаже; ЦеКа (с предимство, с незаслужена помощ, с връзки - най-лошите, най-неспособните, пердетата, Seltakis, конформистите, популистите достигат върхът) е наместникът на Бог – в държавата, в социалните отношения и в икономиката, във всичко; Райкомът е местен феодал – ръкоположен от Наместникът; партийният boss е върхът на копието, където лежи справедливостта; СССР, големият кораб – е вселената; соц икономиката е изворът на всеселенска мантра, чудото; петилетката и преизпълнението й - е лавровият венец. A, отруденият труженик е – работлив, упорит, отговорен и честен. Едно готино socially справедливо, социално Oh_бщество? Раят – Социализъм – „Солидарност” „Справедливост” т.е. SS , „Сътрудничество” и „Доброволност” т.е. SD ? Е, социализЪма само може да изглежда (за утопист-идеалистите, невежите или заблудените) справедлив, но де факто и де юре не е (ако приемаш свободата, независимостта, възможността за собствен избор - като най-висока добродетел ! В соц „реалността” всичко има – тотален стоков (и морален) дефицит и НЕсвобода, и к’вото Партията - рече и отсече. А, индивидът ? Кучетата да го ядат?

Да потретя за привържениците на социализма - колективистите : Аз не приемам, намирам за сбъркана концепцията: чрез рекет, власт или сила - да наказващ читавото (можещото, способното, креативното), като принудително отнемаш от него и го даваш за възнаграждение на НЕ(толкова)читавото (както и на още други, който администрират нечитавото) – това е акт на съзнателно деморализиране, както на читавото (винаги ще му отнемат чрез принуда поне половината! от онова, което е често изкарано), така и на нечитавото (знае, че винаги някой е длъжен и ще му дава - за да покрива нуждите си); предпоставка за съзнателно налагане на антигонистични отношения; формиране на групи, възникване на „групови права и задължения” – разделяй и владей (групите). Да утвърждаваш тази концепция в правило, право, норма и принцип – върху които да изграждаш политико-социално-икономическите отношения и политико-социално-икономически институции. Да наказваме способният и да възнаграждаваме НЕспособният (мързеливия, или неефективния, или паразита, или некреативния), който отказва (достатъчно и дълговременно) да мисли или да се труди за да оцелява сам – това ‘риаш ли, било социално-доброто. Той имал нужди и ти (способният) трябва, длъжен си - да му ги осъществяваш и разплащаш, вечно. Ти принудително (а, не доброволно) трябва по този принцип да действаш, инак ще те вкараме в затвор, защото който нарушава тази принуда е criminal – това е колхозническата социално-икономическата „солидарност и справедливост”. Защо? Защото мнозинството, голямото мнозинство от хората винаги, е по-неспособно, по-мързеливо, по-неинтелигентно, паразитно-зависимо (по-малко допринася, повече получава) и по-мрънкащо от малцинството. А, принципът на мнозинството е наречен (и прилаган във всички области и дейности) демокрация! Управлението му е демократично. И действа като „Demo” партия - чудовищно сбъркана интелектуална група от хора-демагози, добре организирана, добре образована, многобройна и добре платена, умели оратори-конформисти, амбициозни полит-кариеристи, теоретици на колективисткото колхозничество, без реални базисни икономически познания - която се опитва да адвокатства и продава „анти-капитализъм” - пакетен 2 в 1 продукт (смесен), който уеднаквява икономическата и политичеката власти, с цел да се престави на широката публика като „компромат” - атакуващ моралните основи на свободното общество и свободния пазар, като ги превъплащават в „обекти” със съмнителна репутация (за съжаление, трябва да призная, че Demo са добри и имат успех в масовката, която извършват – основно за хората от масовия public domain! / , което означава, че Demo задачата, сама по себе си, е от ниска степен на сложност, защото песиместичното, една негативна философия, една отрицателна цел (сравнена с положителна) е винаги много по-лесното, което да бъде „автоматично и инстинктивно” (емоционално-интуитивно) избрано от мнозинството, който избор да го сплоти в единство; една положителна философия е по-трудното и може да бъде избрана само от (разумно-рационално) малцинство; тя - положителната философия, цел - по необходимост изисква свобода, независимост и избор да мислиш. А, този избор, сам по себе си, е труден избор, който изисква long term усилия, воля и фокусиране на съзнанието. /

Лозунгите им са:” Гладният не вярва на ситият!” ; „Дали те яздат социалисти , комунисти или капиталисти – все лошо е положението на народа!”; „Капитализмът е по природа анти-социален т.е. НЕсправедлив за народа, НЕморален!” или „Капитализмът не може теоритично да съществува (по принцип)!”; „Правителството не като благотворителност, а като социално задължение!”; „Човекът не е измислил нищо по-добро от демократичното управление!” ; „Право на работа, право на образование, интеграция на малцинствата и социална защита за онеправданите!” (т.е. раздаване пари на калпак)”.

Повечето (наивни) (невежи) (обикновени) хора купуват този продукт – с неговата лековерна двусмислица, което е тотално подменяне на истината, чрез извъртане, изкривяване и „подмяна” на различните properties на две съвсем различни концепции - скриват кое е причината (политико-държавна намеса и регулация) и кое е следствието (икономика, която е НЕсвободна)); синтезиране на „нов” продукт, който е НЕдефинируем (и трудно диференцуем от обикновения човек) и заблуждаващ, по неговата „цялост” и същност. Mixed политико-социално инженерство, което създава и продава смесени продукти (democracy + pseudo капитализъм). Какво става, когато несигурността, безпокойството, паниката и страхът подчиняват ежедневието на обикновения -средностаистическият- човек? Когато съзнанието на масата хора е подведено и „разстроено”? Когато виждат заможни и богати хора наоколо? Социално-обществена, „криза”? Зависимост? Фобия?

Разликата между политическа власт и всяка друга „социална” власт (между Държава и всяка друга частна организация) е the fact, че всяка Държавата (Правителство) държи и осъществява (в смесен тип капитализъм – сбъркано) легален монопол на употребата (използване) на физическа сила ( МВР, специални служби, secret agencies)!

Пакетните продукти (2 in 1, 3 in 1, 5 in 1) са любима техника за разни „интелектуални доказателства”, на разни групи хора, ползвана за всички области на човешкия бит – философия, познание, етика, политика, социология, икономика и естетика. Каква е целта на тези смесени продукти? Да обвържат, да накарат повечето хора да „мислят” за капитализма, да го асоциират с лъжа, измама, лошотия, неморалност. Как, с какви средства се опитват да постигнат тази цел? Чрез технология на мултиплексия (комутиране) на социални ключове, по начин, чието превключване, чрез метода на доминото, да постигне състояние на заблуда, избягване на реалността (чрез размиване, замъгляване, размазване и подмяна на истината) - “компроментиране” на истината. Първата паднала жертва на тези инженерни пакетни продукти е винаги свободата (+ индивидуалните права). И на нейно място - насаждане на концепцията за групи и „групови” права (НЕсвобода)!

Този морал, по дифолт, отнема свободата и независимостта на индивида. А всъщност, политическата свобода е необходимо да се основава на (неприкосновеността на) частна собственост, свободна пазарна икономика, много ограничени пълномощия на Държавата, при спазване и защита на индивидуалните права. Liberty does not need a license! Only non-liberty does. Leave (it) alone, let (it) be - laissez-faire капитализъм, а не mixed type (който също е (сигурен и „мирен”) път към диктатура)! Hey you – don’t let them…don’t allow them ...франкенщайство, ...за твоя сметка т.е. което ти да разплатиш! Такие, брат, дела...

*****

Слушай,такъв е редно, трябва, да бъде твоят живот, вервай ми, I know, my friend. I know - това е формата на твоето себеуважение, твоят имидж, твоето добруване. I can tell you -това е правилният и съвременен модел; разбери го, най-после,ти; хайде, опитай + бъди малко по-intelligent ти. Не е възможно да си по-често и повече прав, отколкото не си - обратното е; винаги, и за всички ни. Няма знам повече, няма знам less - просто всеки е такъв какъвто е! Защо ти е на тебе нужно - погрешно да се самоизтъкваш, а? Relax. Стига, ти си манифестирал твоето примитивно психологическо ниво с “everyday psychological” анализи! Твоята "работа" (production, ideas and creativity) не трябва да бъде above всичко друго. Тя не е основния ти фундамент, ти не черпиш твойта енергия, мотивация и сила точно от нея; тя не ти носи толкова удовлетворение и не допринася чак пък толкова за материалното ти благосъстояние; не трябва да й позволяваш да ти се натрапва! Рилакс. Бъди по-общителен, по-търпелив и по-социален, ти.
Ти погрешно и ненужно натоварваш с някакъв си филосовски смисъл основните неща и (психо-социал) въпросите възникващи в живота на всеки индивид. Ти погрешно имаш особени и високи expectations към хората (да притежават идеи, визия, амбиция, long term постоянство, способности и интелект много над средното ниво, ала не пасивност), които смяташ за твои friends - колкото по, толкова по (и ако "не" - да питаеш разочарования и като следствие да спираш да ги уважаваш толкова). Ти погрешно и съвсем не-необходимо се стремиш да (пре)мислиш повечето обективно важни неща; обсебен си, изискванията, които ти налагаш (към себе си и други хора) са нереално high! Защо ти трябва? Нима е нужно? Ти по грешен начин (почти налудничево, хладно, познавателно и не-интуитивно) се опитваш да (се) (с)мислиш чрез някакви си абстракции, perceptions, концепции, принципи и дедуктивни дърдории, като нижеш думи в разни силогизми. You do not believe in отколешните постулати. Грешно вярваш, че нещото, трябвало да се формулира + да означава точно и единствено еди-кво-си, и притежавало точно и единствено еди-кви-си properties, и то, точно и единствено в еди-къв-си context . Ти казваш, че имало било - само бяло и само черно ; само something и само nothing; само true и само false ; само нули и само единици. Possible ли е това?! Само presence и само absence in a given context? No, no, no - I know.

*****

Аз знам, че е абсурдно, само от двоичното да се получи мега пъстротата, хипер цветността и супер разнообразието на всичко друго, на целият живот, на цялата безкрайна Вселена ! Who въобще, би могъл да бъде сигурен в каквото и да е? Как може някой въобще, да знае толкова си нещо, пък и то да бъдело и верно? Не, не, не! Аз вярвам, че всичко, simply е много субективно, относително, винаги според зависи ! Relatively, чак релативистично, пич! Аз вярвам, че това е реалността - релативистична, за всеки е very различна! Всичко, което аз правя е правилното, защото аз съм избрал така; всичко, което Обществото избере да направи е правилното, защото Обществото е избрало така. Аз вярвам, че liberty не може да се загуби, когато е налице демократично управление защото демокрацията assures, че волята на народа will prevail – това е свободата, щом democracy e на лице, значи хората могат да sleep спокойно; че народа е добре когато имаме изградена социална държава – the Welfare state. Ако по някаква причина не се изпълни някое мое желание , означава, че интересите ми са пожертвани. Мойте friends трябва да се отзовават на мойте needs и искания, that's what friends are for, aren't they? Аз искам да постигам мойте цели, независимо от фактите на действителността! Аз знам, че Тhe law of logic is not the truth & facts about reality. Истината е въпрос на гледна точка - няма правилни и неправилни решения, choices и действия; има множество различни такива и всеки, субективно, може да реши кое такова е по-добре за него си ! Как мога аз, например, да знам коя е правилната религия, кой е правилния политически строй, коя е правилната икономическа и социална организация, коя е правилната етика – когато има толкова много такива. Всичко е субективно и всеки е субективен. Ето например, в капитализма има нещо сбъркано макар, че има може би, и нещо правилно; ала и при социализма е така; следователно трябва ни нещо по средата. Сега, ако в живота ми се случи тъй, че стана някак си случайно капиталист, то тогава аз приемам, че капитализмът е относително не-чак-толкова-bad; аз съм прагматик , ала ти си или социален Дарвинист, или се опитваш да „конкурираш” Ницше! Платон – the first planner - още го е казал (по-късно Томас Мор въвежда Utopia концепцията, Бейкън - икономическа система the NewAtlantis , а Кант, Хегел и гениалния Маркс установяват догмата на социалистическата nationalization, фундамента на на класовия Свят и диктатурата на управляващия пролетариат – Държавна намеса, планиране и контрол на всички човешки activities – от памперса до гроба; antithesis of the ideal, който приема, че индивидът трябва да е архитект и организатор на собствения си живот), че човешките качества, способности и възможности се онаследяват, всичко е кодирано в гените, в ДНК-то; no choice; ето защо всичко (property, material assets, labour, prices, prestige, trust, rewards) се определя (според нуждите на индивида) и решава от управляващите (the wise men, the welfare State and the nationalized production & materials & finance ), свързаните с тях, и тяхните деца – бъдещи управляващи! Трябва да се жертва съвсем мъничко от свободата (и от доброволността) на хората, съвсем мъничко restrictions да се въведат - в името на, за сметка на повече ред и повече спокойствие на цялото Общество. Аз казвам, че това въобще не е the National Zoo, a просто социализъм и капитализъм могат да co-exist и да се вземе доброто от всяка от двете системи, идеологии!

*****

Субективистката етика – философия базирана на смесени - правилни и неправилни - принципи. В политиката - смесена и основна роля на Държавата, а не на индивидът; в социалното -„хибридна социална” организация; в икономиката - смесени „малко” капитализъм и „повече” социализъм (или обратното), повече „ред и дисциплина” - утвърждаване на the Welfare State, НЕсоциализъм, ала социална Държава, споделяне, че принципът на мнозинството е the good, споделяне, че е необходима активна намеса и правене на „социална Държавна” политика, чиято цел е именно тя да се грижи за „създаване” на „повече средна класа” (т.е. „за” класовост на Обществото, съгласно кои философи, политолози и социолози?) - над 50%-60% от хората т.е. отново в името на мнозинството чрез политико-икономически Statism ; или другата форма - политиките на Консервативнитe партии (които създадоха проект – да пренапишат Библията! А?!). В етиката – mixed, НЕсистематизирани, НЕйерархични, НЕприоритизирани ценности, следователно вътрешно „се бият” ценности при взимане на решения, правене на избори, извършване на действия т.е. НЕподреденост, НЕупорядъчност и следователно напрежение и безпокойство т.е бъркане на причина със следствие и обратното т.е. нанасяне на самовреди и щети на the self т.е. доминантно emotional state of лутане, колебания, НЕудовлетвореност, НЕjoy, НЕhappiness – маскирани чрез обществено употребявани постулати „We must enjoy life! We should be happy! Life is short! We must be grateful – look at what we’ve achieved! Живот и здраве, другото...съдба и благосклонност (и „мъничко” мрънкане, мърморене?) ! Има къде, къде – по-зле, много по-зле (от нас) ! Relax! BE happy.” …

***

Субективиста, да, ама – не.

Колкото повече човек лежи върху сигурността, толкова по-сигурна е вероятността да падне, а не обратното – както е традиционният постулат! Демокрацията, сама по себе си, не може да гарантира свобода. Точно обратното е - това вярване на хората е голямата заблуда и най-голямата опасност за свободата. Справка - историята. Древна Гърция, Рим, първата и третата Френски република, Ваймарската република в Германия и Италия разкриват, колко unreliable са такива очаквания и надежди – как свободата се стопява, загубва и изчезва „по мирен и демократичен начин” и се замества от някаква форма на тоталитаризъм, диктатура. Власт, придобита дори с демократични средства и по демократична процедура - също може (и ние всички го виждаме на практика, нали?) да се превърне в произволие при употреба на тази власт, във вреда на всички хора, във деспотична и еднолична власт. ЕТО ЗАЩО всяка власт и най-вече Държавната Власт трябва да се ограничава, колкото е възможно повече - до степен на пределна необходимост (за защита и гарантиране на индивидуалните права) т.е. very limited правомощия на Държавата. И никаква централизация на икономиката, или пък регулагии и управление на същата. Индивидът знае повече и по-добре, индивидът го може най-добре. Всяка диктатура (дали на пролетариата, или някаква си друга „демократична” такава) destroys личната freedom, точно колкото и всяка автокрация. Дали някой ще я обосновава и аргументира, дали ще адвокатства за Социалната Държава или The Welfare State e все тая - индивидуалната (икономическа) свобода не може да се примири с върховенството на една единствена цел, на която цялото „Общество” да бъде подвласно. Фразите, че ограничаваме (малко) свободата в името на (повече) „ред и сигурност”, в името на „мирът” са подвеждащи и ирационални т.е. противоречиви словосъчетания т.е. untrue, false. „Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.“ - Бенджамин Франклин.

Субективиста, да, ама – не.

Нима не можем да видим същото и днес в БГ (или ЕС) – с нашата представителна форма на демократично управление, републиканско? Управление чрез принципът на мнозинството – the will of the majority оф people - в Парламента, в Правителството, в политиката, в социалното, в икономиката, в Обществото, в мисленето. Система, която утвърждава групи, групиране, групови (политически и икономически) интереси като фундамент на социалните отнощения. Просто трябва да погледнете вестниците или новините и ще видите ежедневно десетки доказателства. Само защото мнозинство иска нещо, не означава, че „по-голямото добро” е наистина обслужено т.е. НЕсвобода е да разглеждаш този принцип, като избор на „по-малкото зло” – the greater good, for the greater numbers (of people). Този принцип не води автоматично до устойчивост of the process of making the правилни choices при democracy. Напротив. Това е in favour of статуквото т.е. ограничаване и задържане на иновативното и прогресивното.

Субективиста, да, ама – не .

Remember – ако някакво действие, нарушава свободата на индивидът – няма значение кой, как и защо го е извършил, или кой, как и защо го е овластил за това му действие! 2 principles: principle of the individual rights + principle of НЕнасилието. Freedom, liberty е правото на индивида да прави онова, което му диктува неговата воля, неговото съзнание – според неговите знания и способности, включително правото да греши и да търпи последствията от грешките си. Да прави онова, което желае (право, right), а не онуй, което другите му казват или мислят, че е правилно (задължение, duty, принуда, obligation)! Държавата трябва да е само и единствено инструмент, „маша на народа” т.е. да охранява чрез МВР, армията и съда – правата на индивида. Нищо повече т.е. трябва да стои далеч от икономиката т.е. феър рефер, който съблюдава правилата, а не играч; правилата са индивидуалните права. Инак – свободата се превръща в робство, авторитарно управление, power(force) (master, monarch, фюрер, генерален секретар, председател на, президент – все едно как се самонарича) – форма, степен на зависимост; анархия; тоталитаризъм; социализъм; фашизъм – формализация на government authority, която прави легални (узаконява) действията на някои си „управляващ(и)”. Гражданите на “the democracy” създават, държат в ръцете си средствата, с които сами да се самозаробят – и когато „му дойде времето” му казват, че само bloody революция може да го спаси! Powerful illusion, spelled and spelled, more and more, by more and more people, че democracy и liberty са едно и също нещо. Политическо, социално и икономическо самоубийство т.е убийство на pursuit of happiness т.е. убийство на човекът, т.е. убийство на животът. Non-owners are able to control, force and overpower owners – въпросът за private property, the source of sources, of all other individual rights. Хората нито се раждат, нито придобиват равни (всякакви) способности и възможности. Те са със, и винаги ще имат много различни такива – физически, интелектуални, практични...много ниски, средни, високи, много високи... Рационалното трябва да бъде (разглеждано като) необходимото (изначално условие). Think. Политико-икономическата свобода се базира на natural laws: частна собственост, свободни лесей-феър пазари, принципът на индивидуалните права (а, не „societal”; не „групови”; антипод на принципът на мнозинството; Does God(majority) loves the good, because it is in fact good or is something good, because God loves it? ) и Ltd. Government.

Насилствената глобализация на световната (или регионална) икономика, подпомагана от лобизма на държавно-политическото съсловие (анти-пазарната държавна намеса, единни „правила и нормативи” на разни Съюзи и други групи, хилядите НЕправителствени организацийки и корумпирани институционални „полит-предприемачи”) потиска, пречи и руши (по нелоялен и непазарен принцип) локалните икономики (за които възникват дълг и задължения да се съобразяват с условията на групата; инак - следват принуда, отнемане на „групови права” и наказания). Такъв централизиран социален проект (на „големите и силните”), чието „управление и регулиране” цели подчинено глобализиране на световната икономика, ако продължава да се развива по такъв начин (както в последните десетилетия), може не след още много дълго време да бъде разглеждан, като проект сходен по своя контекстуален характер с централно планирана (социалистически тип) икономика, където отсъства принципа на конкуренцията (на пазарния ред) и на неговото место (неприкосновенност на private property и съблюдаване на individual rights) е присаден принципа на бюрократично управление. Ако това окончателно се случи с икономиката на Света – ясни са какви ще бъдат резултатите, нали? Total социална и икономическа дисинтеграция. И за да сме наясно - това няма нищо общо с идеята на Марксовия (ИСМАТ) детерминизъм, или изначален песимизъм, или теория на конспирацията. Има общо с преобладаващите днес - ирационални „сили”, настроения и не достатъчната независима и свободна воля на обикновените хора, както и на intellectuals. Ала и в предходни векове се е случвало, но по-късно хората отново са намирали верния път - към прогреса, новото и по-доброто. И досега винаги човечеството е вървяло силно напред (за да се убедите е необходимо само да сравните днешния век, с които изберете от предходните векове) - към по-високо благосъстояние, по-добър комфорт и повече благоденствие. И естествено - към все по-висок, по-добър стандарт и качество на човешкия живот, при все повече и повишени изисквания, стремежи, копнежи и искания от човека. Но това, както всяко друго нещо си има цена, която е необходимо да плащаме за да се случва - повече усилия да се влагат, още повече смисляне, още повече свободна воля, още по-голяма производителност (ефективност) и все повече рационалност и НЕколективистичен манталитет; много повече толерантност, НЕпречене и респект към Читавото (повече знаещите, по-способните, по-можещите, по-разумно-рационалните). Целта? Да си заслужи да бъде човек и децата му, tomorrow, още повече better off (ала, според прага на възможностите си), както е било досега през вековете, ала по възможност, това да бъде придружено и синхронизирано от много по-малко (неизбежно съпътстващи) болка, нерадост, ирационалност, неудовлетвореност, откровенно мрънкане и стотици пъти по-малко (от наличното днес) завист и зло.

***

Колко mixed може да бъде нечия си субективистична етика, морал, понятия? Или това не е субективен морал – добро, лошо; плъзгач на степени? 1 2 3 4 5

Субективистът. Цял живот неговата етиката му насажда и внушава, че всичко което го заобикаля, че всички факти, че действителността – е плод на всечие си субективно и НЕрационално съзнание. Следователно, въпрос на субективен (си) анализ, интерпретация и тълкуване; няма абсолюти. Той приема и утвърждава – с изборите и действията си – като the best fundamental principle на всяко (си) semi-rational, semi-irrational (колебливо) съзнание: принципът на релативното или полу-йезуитското. Първата паднала жертва на субективизма е фактологичната истина, а втората свободата – коeто прави път на насилието и страхът; Бенджамин Франклин: ”Този, който е готов да пожертва свободата заради сигурността, не заслужава нито едно от двете”. Морал, който по дифолт отрича действителността.

Може ли човек да не бъде (да престане да бъде) субективист? Yes. Човек, по принцип, може да се willfully change, да се смисли. Yes. Able and ought to - за да не бъде comfortably numb. За да може да се научи свободно да прави логични и рационални choices, базирани на знанието, което притежава, оценка на реалността и собствения си (индивидуален) интерес. Без да нарушава този на другите хора. За да бъде обективно и рационално морален.

*****

И накрая, нека аз ти кажа още нещо. Бог и хората са simply не съизмерими - това е откровението. Tова е истината! Истината е една ! И любовта! И силата! И справедливостта! И мъдростта! И смисълта! Триединството - Бог, Син и Дух (- нима някой някога е доказал, че триединството не съществува, a? Не, не е ! ). Само вярата (в кого?) е достатъчна и необходима ! Какъв, иначе, би бил смисълът на човешкият живот? Та той е толкова релативно различен, малък и жалък - за всеки му ! Човек е грешен още с раждането си; дошъл е на тази земя за да се мъчи, защото има и трябва грехове да изкупува; защото е немощен и ограничен! Съмнявай се във себе си, отричай материалното, защото си част от неизбежното; ала не смей да се съмняваш във вярата си, в твойте вярвания (в какво?), във вярванията на огромното majority of хората, във хуманността и правотата на Обществото; или в нечие "образ и подобие" - това, всъщност означава да си пълноценна личност и добър индивид. Иначе - си ужасно краен, ужасно абсолютен; ужасно неприемливо непоследователен и много заблуден! Сбъркан индивид, мръсен материалист, ала само тук, на този свят. Там горе в Другият, паралелният - ще гниеш в Адът (защото не си готов да се (само)жертваш; и не се боиш; и не изпитваш страх). Харесва ли ти, все пак, идеята за Рая? А? Милиарди хора я споделят на Света! (милиони - добре платени (от кого?) земни посредници - разясняват, утвърждават, разпространяват и проповядват религия за жалките и малки хора на обречеността) И хич не ги използват за това или онова. А, науката и научните доказателствата - са само (човешка) суета и доказват ограничеността (му).

*****

Мистичната етика - философия, доминираща философия, beautifully списана, базирана на и практикувана _{(от многомилионна (платена) армия)} чрез етика (моралният Кодекс), която отрича човешкият разум и рационалност като (основно) средство за дългострочно оцеляване и the ability of man for дългосрочно pursuit of щастие; утвърждава pain, страданието, неспособността, fear, мъката и саможертвата на човек като добродетели; свръхестественото като действителност; догматичната вяра (и вярвания във виртуалното) e основен принцип; послушанието, смирението и покорството като главни предпоставки за „добър” и духовен живот. The first паднала жертва на мистицизма е човекът, оня който го приема.

„На тази земя няма свобода, има илюзия, че може да съществува; това е "...истината, която ще ви направи свободни. - Йоан 8:32 - Свободни от този грешен във всяко отношение свят, където свобода е дума лишена от съдържание.”

Морал, който по дифолт отрича действителността, свободата, независимостта, ненасилието, възможността за (дългосрочно) изпитване на радост и щастие. Философия на отрицанието, на uploading of колебанието, несигурността, раздвоението, страха, the bad and evil into a man. Negative philosophy (of the inevitable) – NEGinevitable - the all pessimistic everyday philosophy and (“social”, “business”) psychology - of the fatal end, чиято цел е да дискриминира – изпитването на радости, удоволствия, удовлетворения и щастие (психология на личността, на семейството). Личностна и социална психопатология. Целта? Follow (only me), worship (only me), love (me), imitate (only me), подчинявай (ми) се – защото ти човеко, си ограничен and you should not ask yourself : Who you are? Ти не трябва, нито можеш да си сигурен в каквото-и-да-е, и най-вече в себе си. Стюпидити.

Аз пък си задавам от години точно този въпрос. За да се (yet better) self identify. And I did, and do so - all the time. The simple answer, (but very very deep answer i.e. the true answer) is that I am a mankind, the (hi)story of mankind. Притежавам разум, могa да смислям и ти -mystic (and non-reasonable) ethics- не си ми необходима през това хилядолетие за да мога да изживея остатъка от my life, както аз избера. Няколко хилодолетия ти стигат, може би. I despise you, because you are bad and your dream is over - an absence of rational evidence.

На тази философия по повод смъртта мога да кажа: It is an absolute, which I despice. So, what? I am not afraid (не experience-вам fear) за моята собствена смърт. Изпитвам страх от това да не загубя близките хора (докато съм alive), които I value much т.е. да не заgубя висока (за self) value. In the mean time - Welcome to the human race! I’ll try and make so to fucking enjoy my life, to experience радост, desire, passion, pleasure, pride, admiration, love, sex and satisfaction – I’ll fight, not to suffer, not to be in pain (of the body or the mind)! I don’t buy it! I am only a reasonable and rational human, who is able, can tell the difference. Welcome to life! I love my life, I do not hate it. I want to survive – this is the love of my life, of life.

Моята осъзната цел е to live (as much as) happily в настоящето, като се грижа да to plan едно добро бъдеще, за себе си (and if possible – за the ones that I care and value a lot) – as much as I understand it; as much as I am able to; as much as I am alive – according to my values and convictions! Аз избирам развод с догматичната „вяра и вярвания”, а не да се профанатизирам; профан + фанатик.

*****

Аз знам, че нищо не е и не може да бъде въобще, въпрос на твоето (разумно и рационално) оцеляване ; както и факта, че това оцеляване не се определя въобще от твоята (човешка) nature! На кой му пука за твойте субективни патологични разбирания, разни притчи и грешни убеждения! Тhey are all, simply, not true! Истината е това, което аз искам да видя, което аз чувствам, в което аз вярвам. Защото аз съм правилото, а ти си просто обикновенното изключение. Ти си много обективно лош, а аз, ние сме добри! И сме мнозинство (, което има материално, психологическо и интелектуално превъзходство над другите! ).
Аз вярвам, че животът на индивида не е цел за самосебе си, действителността може и да е виртуална, а причинно-следствената връзка не е абсолют - има изключения."

________________________________________

____________________

________________________________________

А ?! Какво ?! Верно ?! По какви стандарти?

Защо огромната част от хората, днешния, обикновения човек е придобил своята лична философия, като смесица от различни количествено-качествени характеристики на тези 3 морални стандарти, разгледани по-горе?
Не е ли горния обобщен морал (всъщност 3 на брой) тотално сбъркан? Защо и трите са основани на недоверието в човекът, на отрицанието, на негативното, на свръхестественото, на виртуалното ? Защо на колебанието и субективното, като се отрича съществуване на обективното, добродетелта на решимостта и валидността на действителността? Защо в полза на колективистичното, като се удря по индивидуалното - което се олицетворява като зло? Защо социално справедливото трябва да е основано на принуда и насилие, а не на доброволното и индивидуалните права - на природната ни същност? Защо не борба за рационално оцеляване и живот, ами война, колапс и разруха? Защо виждаме и обсъждаме следствията, а не търсим, слепци сме за причините им? Защо да утвърждаваме нечитавото, злобата, завистта и омразата, а не да поощряваме – читавото, практичното, рационалното, доброто? Защо водещи да са мъката и болката, ала не – радостта и щастието (ни)? Negative vs Positive, по-лесното вместо трудното, статичното вместо динамичното, ирационалното вместо рационалното, принципът на мнозинството вместо принципът на индивидуалните права, колективната собственост вместо private property, централизирано-планова икономика вместо свободна пазарна икономика, принудата вместо доброволната свободна воля, избора на мнозинството вместо индивидуалния избор, „сплотеното единство” (колективното) вместо индивидуалното разнообразие, социализъм(Социална Държава, Велфаре стейт) вместо лесей-феър.

Не трябва ли да е всичко точно на обратното, не трябва ли да се основаваме на положителното - за да бъдем всички better off , за да просъществуваме въобще, за да to be?

Ако се отнася за взаимоотношения между разумни, рационални и свободни хора - моралът (ценностите) е необходимо да бъде рационален. Не може да бъде едновременно и субективен, и/или мистичен, и/или социален – в контекста на горните три етични системи! Защо? Съгласно законът за identity. Смесен морал означава НЕустойчива система! Неустойчива система е проблемна система: произвежда не-ефективност, производственият брак е голям т.е. производителността е ниска. Проблемите, рано или късно – сриват цялата система, не може да съществува т.е. negative т.е. смърт т.е. липса т.е. наличие на НЕсъществуване.

И, да – (стронг) емоциите са също много важни (и са присъщи properties за човек). Обективният рационален морал е практичен – основан е на идентифициране на действителността, като съчетава действия на здрав разум за да генерира добър емоционален статус. Две в едно. Едно цяло. Едно добро цяло основано на причинно-следствена връзка. Тогава рационалният човек, който не е на тази земя, просто за да извърши саможертва (или НЕдоброволно да задоволява нуждите на други; или желанията и капризите на паразити, мързеливци и лентяи), то този човек придобива естествена потребност (причина) да види и други рационални хора (техни избори и действия) да просперират (а, не да им завижда тайничко или отрича публично) – формира го като добродетел и ценност у себе си, които му носят радост, удовлетворение и удоволствие. Дори – вдъхновение, гордост и възхищение ( и от постиженията на други хора).

***

     Аз като човек, който се стреми към рационален морал (за „ужас” на Ницше, мистиците, колхозниците и мнозинството), чиято религия е – познания, смисляне и science; свещеник, physicist на реалността (do physics, man; it is – logic; derive the metaphysics from the physics – than you’re in the “credibility” game), който разчита на себе си, на принципите които съм избрал, и на способностите които притежавам - избирам да отбягвам хора, които не отговарят на горните ценности. A, понякога направо прекратявам отношенията с такива хора (дори с дългогодишни приятели).
     В днешния интелектуален хаос това, което е субективизмът в областта на етиката (морала, психоепистемология т.е. философия и психология), колективизмът е в областта - на политиката (властта, Държавата и социално-икономическата система, социално-политическият фактор т.е. политология и социология); а, мистицизмът (т.е. религия) е simply връо на сладоледът.
   Нищо не е предначертано, нищо не е априори предрешено, нищо не е предначертано от Съдбата. Не вярвам в исторически детерминизъм, исторически материализъм, I believe in man – че човекът може да се научи да действа рационално, волево да фокусира съзнанието си. Защото, възможно е чрез публична акустика да се прави пазарлък с истината, ала не и с действителността; на действителността „не й пука”, нито „се съобразява”, нито „се синхронизира” с нечий си емоционално-психологични състояния, желания, амбиции, нужди, искания, choices или планове. I believe (and live) in the big reality – the Universe, while the small reality (part of the big) - is the Earth. Всеки от човеците живее според choices, които той сам прави (или онези, които той е позволил на другите да правят вместо него?!) - неговият собствен свят на хилядите разклоняващи се пътеки. Има главни пътеки (направо магистрали), има пътища, има второстепенни и “n”-степенни пътища, има пътеки, пътечки и пътеченца. Има и патки! Някои отварят направо нови Светове, други не чак толкова нови, трети - не отварят, ала могат и тупик да са. Reality.

Внимание, please, фокусирайте ума си now : необходимо ми е да бъда (one) логичен, (two) рационален + (three) “left”-minded. Yes – “left”. No mistake. You read it correctly. Physically, biologically, psychologically. I am (and need to be) “left”-minded, ала не ми допадат леваците, нито колхозниците. Необходимо, но не достатъчно. Затова, за да стане и достатъчно – аз също grasp и от the „right”. The point, which I try to make clearer is that – the best place to be – is to be whole-brained. Тоест, нито доминиращо „ляво”, нито доминиращо „дясно” – на равнище thoughts, смисляне i.e. meditate “left” and meditate “right” – I see the bigger perspective, see the big picture from up above (the big World) and than I do what I got to practically do in the (small World) . Ляво и дясно – в малко съревнование помежду си, ала integrated into едно цяло (psycho killer; Quoi de neuf ), което балансирам (с разумът ми) in the long term ! Otherwise – I will be restricted and constrained i.e. I live in the big reality, като по-точната ми текуща позиция е в small действителността. Милиони хора разполагат с (correct and wrong) pieces of the answer, but cannot get to the whole true answer. There’s only one reality, there’s only one truth. And many non-truths i.e. one false.

That’s all, folks.

*****************************

   Именно материалното богатство (wealth), което огромното majority хора изначално са научени, че е нещо лошо, нещо към което "добрият, възвишен и извисен" човек не трябва да си поставя като цел, нещо към което не трябва да се стреми, трябвало да бъде above онова"егоистичното" нещо. Материалното е средство да се подържа човешкият живот (nothing is FOC; you must work to get and achieve препитанието си), така, че да се подпомага задачата за търсене на индивидуалното щастие (не съществува щастие, по принцип), а не на не-щастието, мъката (ирационалното, анти-обективното). Без изграждане на достатъчно голямо индивидуално материално богатство, животът на този индивид е скучен, безинтересен и много труден (лутащо се обикновен или посредствен). В този смисъл индивидуалното материално богатство (придобито без мошеничество, базирано на собствените способности) е основната предпоставка за (по-добър) индивидуален живот; of your life. Твоят живот, това което и доколкото има значение за теб самият, твойте цели и твойте действия – in the first място. И след това - за други хора, за по-други, за най-другите; при спазване на принципът на индивидуалните права! (себе)Заблуда би било, (само)измама ако живееш на първо място за друг някой си човек и за неговият по-добър емоционален статус. Никой интелигентен, образован, разумен и в достатъчна степен себеуважаващ се човек НЕ трябва да живее за или чрез някой друг човек! Моделът „Майка Тереза” е сбъркан начин да изживееш your own живот. Ала всичко е въпрос на your own, индивидуален избор - така е. To think, or not to think - morally & rationally; independently & individually; прецизно и бързо, в сериозна дълбочина на контекста; freely, factually & reasonably - according to your aims, in search of your own happiness, as long as you are alive. That is the right (moral) choice. И, да - всеки заслужава неговото (самоуважение)! К'вото и да е, неговият си избор; без обаче да пречи или да го налага на другиго ( някой си, който е свободен, независим, free will човек). Смайващо, по детски, а?!

   Но това няма ли да доведе до сблъсък на противоположностите? До конфликт на "интереси" ?
   Материалното и духовното са единно цяло, една монета състояща се от two неделими страни - нито могат, нито трябва да се разделят, макар мнозинството (general public) да правят опити точно за това, като ги противопоставят на "добро и зло", съгласно масовите философии изградени с цел да държат ума (и следователно човекът) в подчинение. За да развиваш обективно индивидуалните си духовни интереси, за да обогатяваш интелектуалните си познания и потребности - първо е необходимо да решиш задачата за своята материална свобода и независимост (комфорт, не като самоцел, а като необходимост). И след това достатъчнността на предпоставката за изграждане на цялото – духовното. Why? Диалектика на материалното и духовното в 21 век.
   Материалното богатство не е игра с нулев резултат – факт е, че световното материално богатство grows значимо през последните три века. Материалното богатство, само ако бъде разглеждано в много тесен ( и ограничен; простоват) смисъл, може да бъде (и обикновено е) фетишизирано, (дори шизофренирано) от мнозинството обикновени хора. Материалното богатство трябва да бъде създавано чрез НЕмошеничество, и със собствените способности; с точни сметки. Богатството, само по себе си НЕ е самоцел, не е категоричен и безусловен признак на притежание на стойност! Богатството не бива да бъде условие за придобиване или получаване на власт! Ако the wealth се превърне на някого в самоцел, то този някой е престанал да бъде разумен и рационален (или никога не е бил), макар, че дори в този случай, той има право да мисли и се разпорежда със своето богатство - както той иска и както той намери за добре. Ако ли пък богатството стане условие за придобиване на власт (от човек над човек), то това е изграждане на тоталитаризъм, робство. Всяко принудително преразпределяне на богатства от някаква си група хора е отнемане на (индивидуалната) свобода (от същите тези хора от групата, на онези - заработили богатствата - каквато е ситуацията днес в БГ, ЕС, УСА..., каквато е фундаменталната конструкция при социализма и комунизма - т.е. пряк път към заробване)! Но, материалното богатство е the basis of всяко благосъстояние - на човек, на семейство, на нация, на всяко организирано от humans Общество. И следователно е от първостепенна, необходима важност за всеки. То е компас за the right жизнена посока и барометър за интелигентността, рационалността, success, достойнствата и добродетелите на всяко Общество - т.е. за степента на съществуване на обективни и правилни ценности и права между индивидите, които живеят организирано и заедно. Ясно е, че огромното мнозинство от хората са наемни работници, или такива, които не могат да създават много значимо, много сериозно като количество материално богатство за себе си (тезата им е - искам да имам не много, ала достатъчно за да живея нормално, прилично ; акцентът е върху думата” искам”). Същото това мнозинство разглежда другата част – minority - като хора, които са длъжни (понеже имали били НЕприлично много; или повече) да преразпределят (под най-различни форми) част от своето богатство към мнозинството (general public); така трябвало, било повече от хуманно, било (социално) справедливо! Претенциите им, всъщност са социализирана принудителна приватизация, кражба, рекет - на изкараното от друг - в посока от малцинството към (в полза на) мнозинството (general public). В по-голям ущърб на кого? На онзи, който повече е допринесъл в общият публичен фонд!
   С какво право?
   Когато Обществото, или някоя група, или някой надава вой плачейки (като грозно ви обижда и нечестно атакува, ала не престава да си иска), че твоето individual материално богатство, което сам ти честно си създал; благодарение на твоите способности, умения и действия - трябвало да бъде общо, колективно притежание; и да се преразпределя съгласно нуждите или исканията на други, по братски или еди-как-си; то, тогава този някой изисква , по същество, обществена (collective) собственост върху ума ви и върху всички продукти на ума ви - това винаги става чрез натиск; принуда; упражняване на сила - прикрита от теорията за общия интерес: „в името на общото благо, в името на доброто (на всички), в името на свободата и равенството”, ала малко със сопата. Со кротце, со благо, со малко кютек – наложен върху the private property и индивида.
   По какви принципи?
   Същността на многобройните passive people  - copy-paste имитатори, паразити, соц колхозници - в обществото е да са винаги недоволни , защото не били получавали достатъчно ( от материалното! ) съгласно нуждите, необходимостите и исканията им; винаги мрънкат, плачат или крещят, винаги твърдят разпалено, изискват, ругаят и убеждават наред, че моят активен мозък, създаденото от мен (което било невероятен мой късмет, a chance), моят живот (онова, което ми остава) - всичко им принадлежи, трябва да се collectively (национализира и/или) преразпредели; така било феър; това било справедливо; това било моят (обществен, group) дълг. А аз съм бил задължен (obliged) да бачкам, да „снасям” и да си мълча, като по-често трябвало да се съгласявам (agree) (с тезите) на другите (независимо от нивото на знанията им, уменията им, опитът им, компетентността им, интелигентността им, или празната им риторика) . И в никакъв случай да не се гордея със постиженията си, със себе си, с активността и постоянството си - което определят като фукльовщина, горделивщина, показност, самоизтъкване, (себе)obsession, нарцисизъм и egoism; за което съм бил направо "за pity", дори. Това бил (неписан, обществен, "морален") договор, сключен между мен и паразитът - за цял живот. Аз, пък си мисля, че това е нечий дефицит. Moral дефицит - в буквалния смисъл. Ала този същият нечий, притежава и излишък - от завист, гневна злоба, хипер конформизъм и огромна неприязън (особено към "по-успелите и по-можещите" = "жизнерадостно превъзходство"; такива хора все гледат да се (само)convince, говорят loudly и настойчиво, че и те са поне толкова "амбициозни, последователни, качествени, разумни, рационални и способни хора, long-term решителни хора на смисълта и действието"). Мда.

   Защо хората не могат да "видят" и усетят практическата необходимост от НЕгрешни принципи? Защо хората не могат да открият какво отговаря на истинските им interests? Кое ги ощетява? Защо, по същество, действат against себе си?
   Ако човек не е много сляп за да разглежда и observe животa на Обществото, ще забележи, че обикновените хора - онези с ordinary възможности и average способности - които формират majority във всяко Общество или група, тези хора (особено с трупане на години към ЕГН-то си ) почти неусетно (за тях), ала съвсем сигурно - се превръщат в добродушни глупци или в бъбриви завистливци, които когато има кой да им слуша брътвежите (small talk), усилено и постоянно, с много енергия адвокатсват винаги полуприкрито, ала често нагло - "за" колективизмът (социалната етика; нивото на компетентност на тази етика, като норма, е невероятно ниско), което de facto  е насочено срещу интелигентността, рационалността, разумността, оригиналността, изобретателността, амбициозността, long term последователността, упоритостта на всеки човек, който обективно се е доказал като по-способен да се реализира (камо ли ако е и по-заможен, и/или по-удовлетворен) от тях. Защо?
   Защото обикновените хора от една страна винаги „симпатизират” на по-бедните и по-нямащите, като проявяват "заложена" (всъщност придобита) склонност към социалистически алтруизъм, ала същевременно се стремят да увеличават благосъстоянието си чрез придобиване на повече money (и други мат’риални активи); от друга страна не харесват по-заможните и/или по-богатите от тях хора т.е. онези хора притежаващи повече money, които тези обикновени хора често заклеймяват като себични егоисти, алчни, non-хуманни и зли. Това същностно вътрешно противоречие, което неизменно присъства в профилът на ordinary човек, произхожда именно от нестабилната и неструктурирана етична система, която те (semi-автоматично и не съвсем осъзнато) притежават (чрез заимствене от мнозинството; са придобили) - като жертват някакви тяхни „основни” ценности, в името на някакви действия, с мотив (и грешна презумция), че и те имат "нужда и право" да искат и желаят повече пари, повече комфорт, повече благоденствие, макар обективно да нямат необходимите и достатъчни способности и умения да ги материализират; чрез обективно (не-мошеническо) съревнование; чрез обективно (не-мошеническо) съизмерване; and the winner to be objectively - the better.
   Всички ли обикновени хора са с такъв манталитет? С такъв начин на мислене?
   Сред обикновените хора има много интелигентни, образовани, доста умни, ала intelectualy лековати хора, с не достатъчна степен на волевото си съзнание! За съжаление, точно този тип хора, (които имат potential, които биха могли да станат острието на копието на change of организацията на "обществените" правила) поради това, че са израснали и са се оформили в среда, която размива, скрива и фалшифицира реалността - са неизбежно формирали ценности, разбирания, убеждения и психика, които са типични за начинът на мислене на масовите философии и конвенционалните психологии т.е. притежават смесени принципи. Това ги прави изключително "социални" (ала всъщност е точно обратното, но те не го осъзнават); политико-икономически opportunists; трудно могат да "see" и разберат истински правилните фундаментални принципи и ideas - в пълният им context ; и като такива са лесно манипулируеми от управляващите социал-популисти и тяхната virtual "социална метафизика", като приписват на мнозинството (general public) уж "техни собствени прозрения" = манипулативното мошеничество , уж "left", уж "дясно", уж "центриско", уж "либерално”, уж „републиканско”, уж "concervative", уж "демократично", уж "незнам-си-кво" . И разбира се - хората, точно the ordinary хора разплащат пълната цена за това; (раз)плащат последствията. Because nothing на този свят не е, и не може да бъде безплатно: грешките + compromises + ирационалостта + безпринципността струват ужасно, terribly скъпо. Неизбежно кръчмарят на реалността ще донесе сметката at the end - за да могат обикновените хора да я оправят!
   Кога е възможно мисленето на значима част от хората да бъде променено (changed)? Още колко време (time) трябва да мине?
   Погледнато в исторически план: необходими са ни още десетилетия , първо за да смислим реалността и да опознаем същността си (кърмачето да порасне и да спре да суче, да се отбие); второ - да произведем рационални идеи (детенце да спре да лази, да може само да стои на краката си); трето - да ги превърнем в стандартен манталитет, в етика и морал (да се научи само да ходи); и тогава, след това - още няколко десетилетия за да ги приложим (apply) на практика (целеустремени действия) в политиката, икономиката и естетиката (да може вече порасналото дете да тича: бързо, уверено и силно). В името на? Животът (му). Of the man. Аргументът за човешкият живот е стандартът, изначалната предпоставка. И, yes - промяната (на начинът на мисленето и на реализацията; mentality) ще бъде болезнена, because we are humans! (Просто the ordinary man ще разплати цената на “преходa”. Sorry, reality.)
     Защо въобще е необходима промяна ?
   За да бъдем личности, а не виновници по рождение! (Изпитване на удовлетворение и удоволствие; мъка и болка; са присъщи за всеки индивид; това е неговата nature.) Правилният залог е: In the name of your own happiness. Човекът е достоен за щастието си, ала природата му е предоставила choice - дали (всеки сам) да се бори, да живее за да го заслужи. Природата, животът изисква (а, не дава на готово; не автоматично!) всеки сам да заслужи и спечели ценностите си, които не са изначална даденост; етичният кодекс се придобива и избира от всекиго - волево. Етиката е обективна необходимост за всеки индивид; нейната достатъчност се изразява в applied действия от индивида - целеполагане и целенасоченост на действията. Етиката е подвластна на разума - рационален или ирационален; колкото, толкова т.е. всеки му - неговото (си). Заслужава.
   Аз съм суверен на моят собствен живот! Ти - на твоят. Той - на неговият си. Аз, ти и той - сме Общество. The sum of individuals.

*****

Няколко десетки (високо интелигентни, с широки познания и много способни) хора, през 20 век, са списали и предложили подходящ и рационален стандарт. Разписали са детайлно необходимия и достатъчен стандарт на такава етиката, на такъв рационален морал. Систематизиран морал, който е формиран последователно, аргументиран научно – от няколко гениални хора, (и най-добре систематизиран и обобщен от един гений). (topic 22)
Ала today, ако (си разумно-рационален и) опиташ да представиш систематизира и рационално-обективна етика на (мнозинството от обикновените) хора, то е по-вероятно ужасно да ги засегнеш, to hurt them или озлобиш (и те въобще да не те understand; да са убедени, че или се правиш на "интересен" многознайко; или искаш да им навредиш – да им сложиш прът в колелото; или искаш да ги заблудиш като забиваш клинове; да станат докачливи; да го приемат "personally", to make looong faces. It’s called mental_ity. Majority’s mentality.), като направиш опит to explain (и как, въобще е възможно ти пък точно to know ! ; кой и who си ти, бе?!) какво е необходимото и достатъчното за правилни морално-рационални смисляния и действия. Защо (they can’t here and get the message)? Защото мнозинството, масовите медии и масовата култура ги учат и възпитават лошо, развращават ги. Защото времето още не му е дошло и все още хората не са готови за такава personal философия (+ psycology, + sociology, + политология, + икономика) ! Вредно е, защото мнозинството хора (все още) не са в достатъчна степен НЕзависими, knowledgeable, рационални и intelligent; защото ги мързи да мислят (бягат от истински трудното, а прегръщат догмата, лесното), винаги се хващат за average, по-елементарното и „разбираемото” – като по този начин преиначават и изменят същностно целият контекст на идеите. Една модерна визия, идея, система не само, че може да не бъде правилно разбрана, ала може да стане и разрушителна ако не се смисли meaningfully или не се прилага рационално. Сори.

Решиш ли,трябва да обсъждаш тези теми само с a few, единици хора - достатъчно intelligent, независими, достатъчно educated (ала, не догматици ), с достатъчно knowledge и само с онези, които ти цениш; такива koито притежават реален потенциал (и имат желание, изпитват или потребност, или необходимост ) за да се смислят и да мислят rationally and objectively, according to the reality (инак: твоят ум, не техният - ще те разстройва, ще те безпокои, you won’t feel at rest).

Ako избереш да communicate с някой хора, you have to start from wherever they are. Not from wherever you are. Трябва ти да отидеш при тях, до тяхните understandings и убеждения, а не да очакваш обратното. Когато (you) избереш да го правиш, да споделиш убежденията си – тогава, обясни тезата си ясно, фокусирано, последователно, integrated, контекстно, passionately и на малки steps, one at a time, step by step – за да им help да разберат какви са твойте understandings, какви са тяхните. В противен случай, няма да можете to communicate ако ти не започнеш от там където your audience exists – и ти ще станеш причина за вреди + словоблудство + „неразбран”. И за теб и за другите. Нима това искаш? Не бива. Не го прави - не е възможното т.е. ирационалното е! Ако разберем, че някой човек не е отворен към своя собствен разум, а към общи догми; че не прави достатъчно усилия да смисля тезите; или, че няма капацитет, то, тогава е необходимо да изоставим опитите за establishment of communication. Дори "царят ни", през 2004 каза: "Не му е (все още) дошло времето!" (макар, че той е с профил на добродушно-ограничен человек). Така е - необходими са the right time, the right place, the right inteligent & rational people (ала НЕмошеници). Не ограбвай собственото си време (собственият си живот) - не е рационално, тъпо е! Do something else. Прави онова, което не ти носи вреди, болка или безпокойствие, онуй дето (ти) носи повече мир, радост и happiness - здравословен, разумен, рационален egoism (аууу, как хората не харестват тази "мръсна" дума?! ), с възможно по-малко твой (епистемологични) грешки. Съхранявай себе си рационално, to servive с радостта - не се хаби!

Tова е интелектуално-идеологическа борба, която се води в полето на морала. Неравна и трудна борба, най-трудната - водена през всички векове. Опонентите ти, дори някой твои близки - ще те етикират с (много) лоши, с (много) гадни епитети, незаслужени. Така е. Не е лесно. Ала, ти, недей да (си) мълчиш, не се отказвай от тази битка; когато ти е необходимо - ignore them or take a break, relax, вземи въздух и… пак...я продължи! С разбираеми думи, изложение на твойте убеждения и с рационални дейсвия. Действителността, Природата (е вечна, и) ще победи – as it is; причина, следствие, identity, самоуважение. You can really see, now? Agree? Yes, no? Менталити (хора с еднаква умствена нагласа).

Борба за бъдещото. От тук на сетне няма кой знае колко да помръднем напред в развитието си, преди да сме смислили, че голямата част от онова, което човечеството е правило в миналото, прави и днес - е ирационално! Необходимо е първо да кажем:”Царят е гол!” Необходимо е промяна на идеите, промяна на морала. Необходимо е ресетиране на цялата Система, ала първо на индивидуалната (ни). Ако искаме да вървим напред в развитието си, като Общество, - не ни трябват прагматични технократи, арогантни бюрократи, конформистки и лобистки НЕправителствени организации и синдикати, нито пък НЕморални и корумпирани политици. Без активното участие на интелигенцията, без отговорната роля на интелектуалците, без медиите да престанат лобистки да облъчват и промиват мозъци в полза на сбъркани принципи - няма (как) да стане. Такие, брат, дела.

Триединство : обединена общност на "съмишленици" т.е. тяло + рационален разум + емоции. А, не – „или”.

Dialectics - опознай the self, за да love yourself; възнаграждение и удоволствие за твоят ум.

In the name of? Your own life. In search of? Your own goodness and happiness. As long as you are? Alive . Because (your) life is worth living and fighting for.

Смисли се, ID yourself - и, тогава ти никога няма да можеш да го забравиш. Твоят живот ще бъде основно променен. Завинаги.

*****

******************

To think, or not to think. To be happy, or to be not (so much!) happy. To deserve no-thing subjectively or to deserve some-thing objectively?

To have a sense of life – breathtaking passion, a joyful eagerness, an emotion of complete and utter admiration of life. Self-esteem.

Philosophy ? Who needs it , в реалния живот?!

I do. How about you?

Много е трудно, дори обезпокоително (нарушаване на индивидуалния баланс), ако човек открие, че схващанията му, разбиранията му и убежденията му са били грешни. Но, когато this man establishes the truth (правилните natural fundamental principles), тогава всичко си идва на мястото. Piece of mind, piece of неговото си Триединство. Бюти.

Ала необходимо е да си до 40-45 годишна възраст. Необходимо, но не и достатъчно.

HOME