One’s own do’s and dont’s.

The standards of good and evil; of right and wrong; of value - които guide the (individual) ppl’s evaluations, choices & actions

The етиката of a (fe)male [и истината/истината, такава каквато (не) е],
that derives from the God, from [(non-)secular] Обществотоили from thereality

It’s all about the [(ir)rational] moral argument

Всичко, lovely Jos, започва with [and is motivated & guided by] [an (ir)rational ] morality [i.e. (un)objective values/principles] още от our childhood!
Life’s all about the deep & serious question of real morality, consciousness and the human nature! Това in fact е
the (ir)rational ценностната frame - of an (НЕ)зависим individual and his own съответстващи relationships.

Ерин Робсан: “Всеки свободен човек
трябва да има voluntary choice (of his own objective values and goals) to pursue his life. Само сбъркана morality, can judge действия целящи survival as immoral.

Неморален акт е онзи който унищожава the harmony of interests.

В human сферата - всеки човек има изначална потребност от две неща : свобода & справедливост.

Тези добродетели имат анти-добродетели : принуда & мошеничество.

Self-interest е същината на човешката добродетелна природа, а self-esteem - precondition добродетелта на свободата.

Способностите на индивидуалният човешки волеви разум единствено могат да интегрират & осъществят практически -

методологически правилен & рационално полезен интелектуален идеал на социална организация на тези 5 добродетели,

изграждащи фундаментта на рационален морален кодекс,

съпосочен с обективността на Природата и voluntary стремежите на човекът.

All it really needs -in the human field- is to be:

objectively honest & based on rational values/ends and principles, in a concrete time & place & context of a matter,

при конкретни и правилно defined предпоставки.

All в Природата is диалектично binary based, изграждащо едно единно абсолютно цяло:

факт или заблуда; value or anti-value; добродетел или анти-добродетел; true or false; или-или; съществуване или липса; бяло или черно; positive идея или negative идеал; нула или единица.”

Ерин Робсан: “Моралът, selfmaker, моралът! Watch and search for the rational morality,

чийто ключов принцип е рационалността на the Self,

generating self-esteem – the means of щастливото ти оцеляване, на твоят живот.” Защото "Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде...", мъдро го е изразил Дзен.

Поанкаре: „Науката {и реалността, Вселената –б.м.} е изградена от факти,

така както една къща е изградена от камъни, но

натрупването на факти представлява толкова наука,

колкото купчина камъни представлява къща.“

Ерин Робсан: “Радикалното & creative –at root, deep, fundamental– мислене, within the rational thinking in principles,

може да помогне за необходимата интелектуална рEволюция, през 21 век.

Но, без значима количествена промяна in the numbers на разумно-рационалните хора,

резултатите ще бъдат краткотрайни и незадоволителни. Time matters enourmously & objectively“

Voltaire: "I may not agree with a single word that you say but I will defend with my life your right to say it".

Nietzche:

„Тhe Dionysian and the Apollonian ruled the Hellenic world in a constantly new sequence of births, one after the other, mutually intensifying each other;

how, out of the “first” age, with its battles against the Titans and its austere popular philosophy, the Homeric world developed under the rule of the Apollonian drive for beauty;

how this “naive” magnificence was swallowed up once more by the breaking out of the Dionysian torrent;

and how, in opposition to this new power, the Apollonian erected the rigid majesty of Doric art and the Doric world view.“

Айнщайн:“Man's ethical behavior should be effectively grounded on compassion, nurture and social bonds. What is moral is not the divine, but rather a purely human matter, albeit the most important of all human matters.”

Erin: “Поведението, навици и характера на човек –култура, интелект & възпитание т.е. персоната му, идентификацията му– се определят от философията му:

ценностите и идеологията, които пък се дефинират от морала & ризънинга му; те за да са съпосочни с модела „П&П“, необходимо е да бъдат objective & rational & практично т.е. action-oriented Аполониевото

”

поговорка: "Преклонената глава сабя не я сече [, ама и слънце не вижда]."

Дейл Карнеги: "Помнете, че щастието не зависи от това кой сте и какво имате; то зависи предимно от това какво [and how; the method of - б. м.] мислите."

Ако мога да парафразирам популярния и true постулат от областта на икономиката дефиниращ важността й за всяка социална система „Икономиката, глупако, икономиката! “,
            то(гава) тази тема, lovely Josephine,
            и нейното водещо значение за цялостния живот на всеки човек
            мога да изразя така:
            “Моралът, selfmaker, моралът! The rational morality,
            based on фактологична информация, която е transformed в true епистемологично знание,
            изразено в интегрирани & систематизирани & методологични true принципи, благодарение на способностите на free human разум т.е. практичен ум. А не някой си да приема нещо си – on faith, on intuition, on emotion, on a whim, virtually, или на нещо си изречено -copy-paste- от някой си “big капацитет”. Learn, to know е true, ала още по-важното е да train & focus your mind: how to се научиш to know; how to трябва да (се) учиш. Think how to think - контекстуално, в дълбочината на multi integrated concept’s properties, based on one’s percepts & logics. Обективността & Справедливостта do exist (просто look around, не краткосрочно, не само today’s непосредствено видимото, но в целостта на long-term & today’s “НЕвидимото”), нищо, че много хора ще се съглашателствуват около идеята, че Светът е НЕобективен & НЕсправедлив. Няма по-лоша гротеска ирационалност, lovely Jos,
            от многото wrongly знание, което днес донимира и управлява the world of хората. При наличие на погрешно знание – заблудите са винаги сигурното присъствие. Simplistic complexity. Reality, always, sets and straightens the mainframe (of standards), of all. No matter whether one see it, смисля я, осъзнава я, синхронизира се (completely) с нея, accept-ва я as the onе and only fair & objective judge or – do not. The (objective) truth, the whole (objective) (и sometimes горчива) истина and nothing else, but the (rational) truth е ключът от бараката на objectively моралната evaluation & практика (of things, by an irrational RR consciousness). А, the only right път към истината (and the success) е
            чрез мистика, суеверия, религия, свръхестественото, астрология, езотерика, пророкуване/гадаене objective and rational ризънинг, self-knowledge accumulation & questioning,
            based on the (principles of) rational morality!
            Morality, morality, morality!
            Yes, lovely Josephine,
            it’s all about [to be guided by an (ir)rational](moral) философия, because the хомо сапиенса, like it or not, believing it or not, е fundamentally, above all, в същността си м-о-р-а-л-н-о животно (on Earth, което by its nature притежава the faculty of rationality). Yes, lovely Jos,
life’s (all about) philosophy; both are изключително важни - for an individual. Въпрос на живот и смърт. Залогът е живот - животът на човек. Really. And I mean it. I seriously mean it!

*

No male respondit, male enim prior ille rogarat!

"He did not answer badly; we had not put the question correctly!"
 An answer, whatever it is, is always conditioned by the question that provokes!
Не отговори лошо, лошо го попитаха (според въпроса и отговорът)!

Questioning, questioning, questioning. The [(ir)rational] why’s. Asking the why’s of things. Why?

For rationally understanding the (o-b-j-e-c-t-i-v-e) truth.
За да може an individual to истински (be able to think, be motivated &) действа така, че to healthily [happily] оцелява - in the истински flourishing way!

*

Задавайте (си), питайте (се) good/right (and маловажни essentially fundamental) въпроси … и по „полит коректен“ почтителен, clear & rational начин
(това е, онова което should learn to do всеки Бай Ганьо, селтакис, irrational интелигентен/challenging човек/(раз)личност)

[Въпросите, които задава (и/или wants to discuss) an adult (fe)male, разкриват in fact, the essence of her/his истинска (ir)rational identity: character & personality!]

Voltaire: „Judge a man by his questions rather than his answers.“

Сьорен Киркегор:"Единственото абсолютно „или-или", което съществува е изборът между good or evil,
но всяко собствено (субективистично - б.м.) "или" на първо място никога не означава избор между добро и зло,
то е само един от многото избори, посредством които се (randomly, arbitrary, by chance - б.м.) избират доброто или зло, или биват изключени.
Главна роля (yes) играе моралът (i.e evaluation & justification) на човека (of all the things: thoughts/ideas, motivations and actions) и поради това личното (every -б.м.) "или-или" е етическо. "

Франсис Бейкан: „A prudent question is one-half of wisdom.“

RR: “Спрете ли да (си) задавате (НЕтъпи, intelligent, smart, right) въпроси,
спрете ли настойчиво, consistently & persistently да (се) питате/(си)задавате (правилните въпроси)(и на правилните other ppl, too),
то, тогава истината (for you) - чезне, изчезва, остава скрита, cannot be revealed - за теб.

Само the objective and rational (i.e. principle) ризънинг, self-knowledge accumulation & questioning (with the right methodology)
can set/make a human free & earn/happen him a meaningful and healthily happy life.

And never forget the old objective & rational i.e. верен/valid principle:
Който твърди, той доказва! “

RR: “Спомням си като дете колко много questions задавах и never accepted the first answer!
Смарт пичове, не спирайте, never stop asking questions - why, what/whom, how!
Мнозинството (БГ) хора, особено привържениците на етатизма и/или (Islam, Christian or Buddhist) религионизма, за разлика от the smart and the practical/productive пичовете,
лайкват да разпалено smalltalk and argue за маловажни неща,
за последствия, за откъслечни факти,
ала, за съжаление, not about the истински essentials/principles & важните/значимите причини.

Въпросите които задаваме reveal всъщност who we try/pretend to be are. We are all истински/objectively different и се справяме различно -
that’s not a bad thing, that’s a good thing.”

Мнозинството хора, lovely Josephine,
апатично вярват,
            че изобщо няма валидни и еднозначно правилни отговори т.е.
            че не е възможно да съществува (въобще!) обективен стандарт (за evaluation на добро или лошо, рационално или ирационално),
            че всичко е субективно: „Всеки човек е прав от своята си гледна точка/view, ала от моята -може и да не (е)! Всеки е прав - за себе си. Няма абсолюти, няма и не може въобще да има absolutes, тук на тази Земя! Не можеш да бъдеш certain за нищо! All is (and can not be по друг начин) субективно! “Това е
            доминиращото разбиране
            при общуването днес - стандартите са за всеки индивид различни – неговият си, моят си, на трети, на другиго, на нечий си т.е. като freely floating електрони; произволни, случайни. Ала това, всъщност
            означава, lack of objective standards in morality (морални норми),
            означава царството of subjectivism/relativism:
            моралът (values/principles; evaluation method & justification/judgment of things) било, ти да видиш, нещо относително (and cannot be objective; обективността е илюзия/заблуда)!
            Това е
            съвременното типично/the traditional/масовото/popular съзнание/манталитет/mindset;
            представата & разбирането за морала на съвременния индивид (в БГ), формирано чрез copy-paste метода {through the processes in the post-(интер-)(национал-)socialist era, based on the Hegelian диалектически идеализъм и/или M-L диалектически материализъм и/или съвременния social-democratic прагматизъм: единство и struggle between two opposing, inseparable and clashing forces“, forming an uniti.e. unity & struggle between clashing opposites i.e. complement & conflict between the benevolent and the malevolent противоположностите} за да се превърне в типичното хаотично индивидуално съзнание (of the majority-то; ех, това мнозинство!) Истината за morality, за the rational morality, обаче, е само една & единствена, при това - абсолютна!

            Мнозинството хора (защото са функционално illiterate, не могат, не са придобили способност да разбират идеи & (широки, of higher level) абстракции, следователно именно за това) не (могат да) търсят отговори на причини, а обсъждат и се занимават главно със следствия – базирайки се на сбъркания постулат: „Няма неправилни или грешно задавани въпроси, има само грешни отговори!”

            Majority of хората, искат бързи, very кратки и лесни отговори, оh, they love да получават (да им слагат „със сребърна лъжичка" в устата и „наливат направо в главата“) отговорите наготово, the easy/effortless way, вместо самостоятелно to long-term try
            to dig/question
            последователно, систематично, методично, rationally hardworking и (on a much more) deep and truly draw their own (не)автентични conclusions i.e. да открият/смислят, comprehend and understand (кое/каква е) истината/реалността (, която понякога е грозна/НЕприятна/НЕжелана, ала е always само една-единствена & objective, ала е always rationally контекстуална, както и че, може да бъде grasp/discover/достигната чрез many and най-различни пътеки, ала всичките от тях не, не, не включват когнитивен дисонанс, contradictions, дисфункционалност на вместо използването на logic!).
            Хората (99.9999%; no matter тъпи или smart), lovely Jos,
            dislike/reject/unaccept-ват (,when им openly (до)кажеш, че те са) being wrong (thinking & acting), че са се заблудили, бау; все още most of the people, all over the world, са delusional i.e. irrational in thought and action, in the long run; бау!

            Ала, всъщност, на зададен въпрос, е възможно и да получиш правилния отговор... ама, ако задаваш неправилно формулирани въпроси, –обхващащи само непосредствен или краткосрочен time frame и само „видимата” част от контекста на някакъв казус– то тогава, дори няма (толкова) голямо значение дали отговорите (които получаваш) са грешни или верни т.е. (много) трудно (често невъзможно), по този начин, сам да се functionally образоваш, смислиш & understand правилните фундаментални принципи (true отговорите), по коя да е (важна) тема; масовите заблуди винаги са многобройни, големи и „невидими”, заслепяват лесно и дългосрочно огромното мнозинство от хората в социално-икономическата Strata, защото то отказва да разсъждава логично, рационално, дългосрочно фокусирано и всеобхватно - в пълният контекст на някаква тема. One, образован и нормален човек, should & ought to ask the right questions. And, if, he receives (some or most of) the right answers to these questions, than такъв човек е възможно да може и да смисли, to understand: which is the truth и кое - заблудите. Нищо, че хората се „дразнят & недоволстват“ от the radical (обективна) truth и от всичко онова, което не могат (концептуално, когнитивно правилно, логически) да схванат, смислят or разберат -казват не им „звучало“ добре или „не го мисля, чак пък толкова“-, ала in the meantime, they love да етикират с термина „крайно (мнение, теза)“ (изразяващи всъщност - контекстуално отричане, на the (only обективна) truth). Всички гениални (интелектуално huge) идеи, of utterly innovative (of епохално) importance, които ние humans, днес яко ползваме като приложения в ежедневието си, за последните 2500 години от Сократ насам, са били радикални & (радикално; дебелашки) отричани от мнозинството от хората, а носителите-откриватели на тези идеи са били хулени, обругавани, потискани и наричани (включително и от интелигентите, и от интелектуалците, и от академичната общност) луди, (природно) сбъркани, греховно погрешни, НЕпослушни, wrongly обсебени, еретици, крайни, радикални. А, по-късно, лелее-лелее, статуквото, хваналото паяжини pseudo-мислене, мнозинството (радикално) на 180 градуса (пре)обръща „мнението“ си, като започва именно да сочи същите тези мислители (крайните, радикалните) за модел, за пример, за уникални, за невероятно & нестандартно интелектуални, за еталон за вдъхновение, natural curiosity, любознание & confidence, за дръзко & бунтарско & анти-догматично & анти-ordinary & creative мислене, действие и поведение, за цел на подражание - започва (ordinary) процесът на (ordinary) copy-paste на техните true (radical) НЕобикновени ideas. Така е и с категорията – предприемач.
            Когато, обаче, обсъждат нещо съзнателно или подсъзнателно –независимо от интелектуалното равнище, social-economic status или индивидуалното си възприятие– огромното мнозинство от хората, независимо от темата на дискусиите си, се съгласяват и обобщават, че „Ние живеем в complex & НЕсигурен world, един сложен живот – “Oh, such is life! Светът е в ужасно състояние, вървим към по-зле, към по-сложен и много бързо променлив към negative живот и не може още дълго време да продължаваме по този начин, да вървим някакси криволичейки по този досегашен път.” Ако се вслушате внимателно в разговорите, които се водят между хората (of all the social-икономически категории) ще забележите, че надълго и широко се дискутират „комплексни и hopeless/powerless” (скептични или дори нихилистични) изблици т.е. (по)следствия, които вече са настъпили и какво в краткосрочен time-frame трябва (спешно) да направят хората постфактум, като следствие на тези следствия. “Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането!“ - says Хермес Трисмегист, thousands of years ago. Oh, that beautiful process of understanding & objective/critical ризънинг - типичен за the истински rational thinking (minority of) ppl!
            Настоящото (политическо, икономическо, intellectual, психологическо) положение
            е толкова лошо (след just стратиралата миналогодишна Great Rececion’08, ала for a long time to stay),
            че радикални, nothing less than radical („лекарствени“, за защита, сървайвал, рационални, принципни)
действия (скоро) трябва, like it or not,
            да се предприемат against наличната командно-административна democracy/мажоритаризЪма, ‘дето всичко се спуска (централизирано и) отгоре, by the o'Mighty “elite”/Правителство/group! Повечето хора, обаче, виждат, усещат, описват и потвърждават, че съществуват ужасно много (сложни) проблеми в организацията на живота им, НЕупорядъчност, hopelessness & безпокойство, хронично worrying & остър stress – ала, те или НЕзнаят (are not able to rationally see!) what & how need to be done/remedy, или пък (си) мислят, че видите ли, ми нямало, просто не съществува начин to solve (our) проблемите, защото просто there are no solutions (now); животът -говорят those people- бил станал too complicated, too complex, too uncertain, волатилен (НЕстабилен & full of НЕпостоянство) за да могат изобщо да съществуват simple отговори - достатъчно е да прочетете (& logically/objectively reason) каквото и да е по-голямо заглавие в медиите или да гледате TV новините за да се убедите в това или да „разгледате” фактологично & отстрани дискусии (out of the box), в които участвате. Simple, стана една дума -описваща едно whole condemnation- изразяваща укор, която е основата на модерния термин, подхвърлян в дискусиите - simplistic.

            Всеки рационален човек трябва to question all things; especially all dogmas, суеверия and beliefs.

            И Josephine, без емоции, задавай ясни въпроси, in a мистичен rational way & context; мнозинството (БГ) хора често се опитват „да помогнат, да дават акъл, да говорят“ за нещо, което не им е (too) ясно и всъщност на принципно равнище cannot understand за ‘кво става дума - следователно никога не могат to place някакъв казус/въпрос/принцип in the right context (,but irrationally натискат всякакви hyperlinks & out of the context се плъзгат по съвсем други плоскости, приемат wrong предпоставки, касаещи absolutely different теми/въпроси/казуси…chaos in one’s mind, НЕупорядъчност, instability, confusion).

            И пак, again and again, питай (се). Ала винаги (try to do it, try to think) rightly, rationally, in a principle/objective way.

            OK?

"I never believed there was one code of morality for a public and another for a private man." - says Thomas Jefferson

A rational person трябва просто to (learn to) ризън objectively i.e. to reason ethically, in the right context.

RR: “Релативистите/subjectivists са irrationalists,
са НЕпрактични ppl,
са confused skeptics;
за които all moralities are relative.“

Margaret Thatcher: “I usually make up my mind about a man in ten seconds, and I very rarely change it.”

Релативизмът не е самостоятелна доктрина, а по-скоро система от схващания, обединени от позицията,
че такива категории като знанието, морала и поведението са свързани и зависещи от нещо друго (например културата, историческия момент и езика).
Според релативизма истината и моралът са относителни и трябва да се разглеждат само от гледна точка на историческия контекст и преобладаващите принципи и норми.
Моралният релативизъм отстоява схващенето, че разбирането за добро и зло са въпрос на социално споразумяване и съгласие и по този начин нямат универсална валидност.

В етиката релативизмът е противоположен на абсолютизма.
Докато абсолютизмът отстоява схващането, че съществуват универсални етични стандарти,
които са непреклонни и абсолютни, релативизмът твърди, че етичните норми се променят и различават от епоха на епоха и в различните култури и ситуации.
Може да се нарече и епистемологичен релативизъм - отричане на абсолютните стандарти за преценяване на истината.

Хората, lovely Jos,
държат really много, много
да говорят,

да дърдорят и бръщолевят (просто някакви си) думи,
            -вербалната ирационална виртуозност на (голямата част от)(intelligent) малцинството или пък НЕпрактична/безсмислена словоохотливост на (голямата част от) мнозинството-
            да (те) заливат с думи (small talk, разговори на килограм, хилейки се или хилосвайки се „хитроумно“ ) – без да казват (почти) нищо (смислено) по същество/essential, още по-малко пък (to effortfully try to) да (objectively, logically and практично да) анализират нещо в дълбочината на някакъв контекст, при наличието на конкретни предпоставки (а не безкрайни условности и техни вариации). Налице е масова релативистична интерпретация, която е (wrongly) наложена като стандарт (на мисленето, public domain менталитито). Голяма скука! Почти навсякъде се наблюдава - отчаяние, апатия, крясъци, интелектуално лутане, confusion и в крайна сметка skepticism - усещане за общо изтощение & powerlessness ( и често хората, като уморените коне, се предават и изпадат в хронична депресия/negativism/невроза, дори хейтърство/нихилизъм). Почти отвсякъде масово се чув(ств)ат потретвания, подесетвания (на следствия), точно като развалена грамофонна плоча; на застояли и ограничени събития, обстоятелства & идеи, или по-точно на такива, които са логично несвързани чрез причинно-следствени връзки или такива изтръгнати от дъното на душата - емоционално-интуитивни гротески изблици (от вече настъпили последствия). Copy-paste (от помежду си) е такъв стереотип на общуване, който изгражда сходството на начина на мисленето на мнозинството – the typical менталити, ментална конфекция.
            Защо?
            Съвременният (dis)functional (greyish тъпизъм или) (кофтейшън) цинизъм (интелектуален, духовен и материален) е факта, че това, което огромното мнозинство от хората търсят е не отговори на (коректно/правилно зададени) въпроси, а потвърждение, че (ти да видиш, значи!) няма обективни, еднозначни & справедливо верни отговори, че онова, което вчера е било objective истина/вярно, днес вече не е задължително да е такова, а утре нещо съвсем друго ще бъде истина и нейния стандарт; че всичко е само и единствено субективно т.е., че (почти) няма по никой (важен) въпрос само една обективна истина, едно единствено обективно true, че няма и въобще не могат да съществуват обективни (непреходни in time and space) ценности, защото всичко винаги се променя и няма една непреходна действителност; everything –казва ни мнозинството- is relative/relativistic и човекът не може да бъде сигурен в нищо, factual certainty is impossible, няма абсолюти, има само субективни мнения/views на различните хора – това, което за някого е истината за друг не е т.е. етиката –учат ни навсякъде– е въпрос на вярата, чувствата, интуиция, емоции и инстинкти, а не (толкова) на разум, рационалност, практичност & логика. Толкоз!

            Това, in fact, е продукта на

            съвременната социо-биология, който продукт (дървено желязо, square circle) още от люлката започва да оформя (sells a kind of culture, та така чак до гроба) мислене, манталитета, разсъжденията, разбиранията, характера и в крайна сметка - lifestyle-а на индивида, на обществото as a whole.
            Отношението на повечето хора може да бъде представено с едно изречение: „Може и да бъркам (да не съм прав) по някакъв (широк) въпрос/context, защото е човешко да не знам отговора му, ала please, ако обичате, моля Ви - НЕ ми го казвайте (точно пък ти ли?!)!” (,защото не искам да го научавам, не искам и да го знам!; искам, вярвам и изпитвам необходимост само да го отричам или нуждата само to disagree, subjectively & loudly; или to just believe in безсмъртието, прераждането, провидението и/или откровението).
            Обществото заклеймява като догма и догматично мислене, всеки, който дръзне да каже, че притежава обективни знания и е възможно да е фактологично & рационално смислил/identified (правилните) отговори на важните/базовите теми (of life, of human life, of prosperous human survival). Забележете, че Обществото е склонно да прави огромни (консенсусни) компромиси, като толерира (емпатира & симпатизира на) почти всичко другo, освен това, че някой може да бъде сигурен или обективен, като принципно отстоява верните си отговори и обективно ги прилага (в практиката) рационално – единствения начин честно да постига успех, просперитет и прогрес, като изпитва joy, pleasure, pride and great spiritual/интелектуално & material fulfillment & satisfaction i.e. healthily happiness.

Faith в някаква догма е анти-разум,
            ала e always по-лесното (и автоматично заложеното, minimum base); religion, religious вярата изключва разума, науката, рационални и емпирични аргументи. Религията, вярата са просто една възможност (право на избор; moving backwards избор), онзи който вярва в догмата, не да търси истинността/автентичното, да избере не да отчита фактите, не да разчита на себе си, а просто
            да се страхува и да вярва в delusions/измислици/мистики/утопии/суеверия/теологии/е(к)зотерика за да си "осигури" примитивен & false piece of mind - на евтина цена,
            като демонстрира систематизирани „знания”, „последователност”, „обективност“ и „логичност” (и ако говорим за политика - консенсус подход). Другото обаче, е много пъти по-трудното, ала път към реално търсене на едната objective истина, на the right морал, на търсене (по подходящ начин) на индивидуалното щастие, на индивидуалното удовлетворение, на joy, на любовта към твоя живот. То е „характеристика” на малцинството, на много малкото rational/smart малцинство, което не (се) отказва да (actively and фокусирано, consistently & принципно да) consciously мисли. Там където свършват фактите и разума е границата, от която започва измислицата, мистицизма, субективизма.
            Обществото, голямото мнозинство,

            модерният релативизъм & колективизъм/statism/democracy/уелферизъм & мистицизъм - одобрява всичко друго, с изключение на различната (новата) идея (или ценностна система или модел на социално-икономическа система) -различна от тази на колективно общоприетата такава, status quo-то – дори и ако тя предлага практично решение (което не може да бъде „видяно“ от традиционото, status quo-то) на някакъв проблем, въпрос или казус. Или на цялостно систематизиран & обективно интегриран идеал, който да бъде практически possible, осъществим in reality (а не only утопично желан или мистико-идеологически пропагандиран).
            Забележете също, че обществото се обявява защитник на „човешкото в човека” („социализъм с човешко лице“, „капитализъм с човешко лице“); „за” (интелектуалната) свобода; „за” свободата на словото и мненията; „за” милосърдие, хуманизъм, солидарност, анти-материалистичното(!) и съпричастност към всички „социално онеправдани и ощетени”, като същевременно отрича, че това, което трябва да може, трябва да бъде нормално и допустимо да се случва е, че: човек когато греши, когато бърка, когато прави компромиси, когато действа ирационално - (ще) си самоврежда, (ще) изпитва болка, безпокойство, несигурност или страх – накратко казано, (ще) разплаща със страдания, failure & pain.

            Това, което прокламират (абсолютизират! „успешно”) съвременните интелектуалци и образовани НЕабсолютисти, това което се чува като пространен хленч на „научната” номенклатура, това което крещят ядосано & нервно категорията на масовите интелигенти, това което “споделят” конформистите и “поетесите“ (или обикновените мошеници) е, че:

· невежество, или снобизъм, или надменно & незаслужено самочувствие, или фуклявщина, или нарцисизъм, или се „правиш на Бог“, или горделивщина/грях е,
            ако казваш/заявяваш, че really притежаваш (,че хората can & should possess/learn/acquire) обективни/истински знания и рационални способности, умения и таланти - основани на обективни принципи/values;

· самозаблуда/self-delusion e,
щом си мислиш, че можеш да различаваш кога някакъв choice е верен & справедлив и кога ирационалнен/вреден/wrong; кога е откровена заблуда или защо е манипулативно утопичен;

· НЕморално(то) е,
            когато (дръзваш да) произнасяш/“раздаваш“ морални оценки [evaluation & justification/judging] - за някого или за нещо, of things, въобще.

Тогава мнозинството, когато дискутираш или argue с него-
            те нарича или обвинява че си:

selfish, себичен, себецентричен/егоцентричен, или непрагматичен, или твърде идеалистичен, материал(истич)ен, или наивен, или too radical, или „не може винаги ти да мислиш фундаментално правилно”, или НЕреалистичен и т.н., ала най-честата атака е, че “You are simplistic или си просто lucky.”
Забележете, че simplistic - в понятието влагано от мнозинството- означава over simplifying (заблудено) т.е. опростенчески- опростачено, елементарно- елементизирано, НЕрационално мислене или действия. Хората, днес, боготворят сложното, като същевременно го превръщат в conventional wisdom и схематични постулати - формулата за успех била -казват- да си pragmatic, консенсусен прагматик. Баси!
[Ала, всъщност един free & независим & образован човек (особено предприемач!) е правилно to simplify, ала трябва да го прави (основано на способностите на разума си) като evaluate-ва и compare-ва рационално – justify-ва логично, методологично, consistently, persistently, систематизирано & интегрирано, основано на обективни принципи (ала не противоречиви компромиси или отделни & несвързани конкретики), без да пренебрегва или изпуска важни факти, фактори и предпоставки (managing) в дълбочината на контекстта; а не конформистки да съглашателствува, защото така „прагматично му изнасяло днес” (всъщност не основано на рационален принцип, подобно на simplicity при животните (или невежите), които реагират on an instinct, on a whim (on faith)) в някакъв конкретен moment, по някаква си тема или казус. Парадоксът е, че мнозинството хора (се опитват да) го правят точно прагматично, именно защото „life is too short and too complex за да think & rely on рационални principles” (които те не знаят, ала субективистично отричат!), a и всеки друг -казват- го прави така.]

Защо го правят (the majority of) хората, ли?
Попитайте психолозите & психиатрите
            и те обективно ще потвърдят,
            че когато човек страда от невротично разстройство, lovely Jos,
            то(гава) той се вкопчва във всяка налична рационализация
            и чрез нея
            сам си „обяснява”
несигурността, лутането, НЕупоредността, НЕрешителността, anxiety, worrying, болката, фобията или страха,
            които изпитва, като същевременно се (съзнателно или безсъзнателно) самосъжалява;
            че си „мисли”, че е способен да мисли различно, логично или аргументирано,
            следователно
            стига до заключението,
            че „опасността може да бъде премахната или избегната еди как си адаптивно-прагматично”;
            че в това си (middle/long term) състояние, може да знае кое е правилното и кое ирационалното решение. Много е трудно, човек се чувства uneasy, stuck, дори (very) болезнено (нарушаване на баланс, out of balance; not “напълно” happy; not in “complete” peace of mind), ако “открие”, че разбиранията & убежденията му са (били) грешни & НЕосновани на рационални принципи (, особено, например, ако някой си човек е успял да придобие/profit богатство, а после да загуби/пропилее/погуби/затрие/destroy това свое материално богатство; to earn wealth/capital/positive equity is not easy, not at all, обаче все пак many предприемачи have done it, ала да be able to honestly съхраниш и увеличаваш вече изкараното от теб богатство in the long run, е absolutely ценно умение of true & consistent practicality, което е характерно само за една малка група practical & independent хора на света – повечето хора загубват, на по-късен етап в живота си, богатството, което са успяли да изкаратпо-рано в своя живот); по-лесното, обаче, е да отрича (главно пред себе си), като разума му заблуждаващо
 рационализира, че той няма,
            че, видиш ли, той НЕ е с грешни разбирания;
            че някой друг е с грешни такива, че може сам да се справи т.е. постулата: “Toва не се отнася за мен! Аз не съм такъв човек, с такъв профил. Това се отнася за някой си друг, ала не и за мен самия!”
            Но рационализацията (в психологията) е виртуален екран (маска), който скрива (от самия човек) истинската ПРИЧИНА за неговата несигурност, безпокойство и страх; причината, която той откровенно се страхува да погледне обективно и директно.
Това е нервното разстройство на една цяла (насадена) колективистична/welfare-истка КУЛТУРА (of комунално мислене; Оh, that communitarianism! Oh, that culture of crap!).
            Тези хора са толкова гръмогласни и постоянни в незнанието и заблудите си - ирационалното, че от собствените си крясъци, празна „риторика”, убягване, „укриване” & отричане на факти & логическите им взаимовръзките, даване на абсолютно отнесени & неконкретни отговори (на въпроси, които някой им задава многократно) - не могат по никакъв начин да чуят (камо ли да стигнат до същността, the essence of) на обективното и рационално (принципното) анализиране на някаква житейска ситуация, на някакъв казус. Превръщат всяка тема в словоохотливо словоблудство и безпонятийност. Стил на общуване. Grey.

Тежка екзистенциална криза
[of today, for the majority-то & its (масова) mentality/morality]

Thomas Jefferson: "The price of freedom is eternal vigilance."[Да, всяко поколение must be бдително! Хора, beware! Свободата изисква/трябва да се пази, дръзко отстоява!]

John Perna: “The battle for liberty is never won, and is never lost. The battle for liberty always continues.

It is never too late, and it is never soon enough, to defend freedom.

No matter how enslaved we are, we always have hope.

No matter how free we are, we are never safe.

Nothing ever limits the Government, except the people!

Any generation that fails to defend freedom will lose it

and the next generation will have to shed blood to gain it back. ”

Ayn Rand : “Contradictions do not exist.
Whenever you think you are facing a contradiction, check your premises. You will find that one of them is wrong.”

Мнозинството от хората, lovely Josephine,

            живеят живота си със стотици (взаимоизключващи се, antagonistic, clashing) противоречия (пакетирани и формиращи хаотично (под)съзнание), които когато общуват с други хора ги карат да се чувстват несигурни (uncertain & unsafe) дори в това, което знаят „прагматично”; да изпитват често негативни емоции, скептицизъм, отчаяние, powerlesness или дори вина. За обикновения човек идеите на моделите и принципите в обществото, в което живее, му се струват логични & неизбежни, предопределени (например демокрацията, като подходяща социална система), макар често да мърмори за това, че всъщност „няма справедливост и обективност в тоз живот“. Всъщност мнозинството приема, че изобщо не могат да съществуват такива (обективни и справедливи) принципи и интелектуални идеи, които да бъдат рационално & practically работещи (approach-a: „чакаме/видяхме месията, който може/ще ни оправи“ или „всички са маскари, и няма разумен изход, нямаме алтернатива, we are hopeless & powerless!“). Защо?
            Именно защото мнозинството, at large,

            не е наясно
            кое е правилно и кое не. Кое е вярно и кое невярно. Кое е факт и кое резултат на грешна мисловна интерпретация или следствие. Каква система (set of ideas, изразени чрез морални, политически, икономически & естетически (i)rational values/principles) е автентично подходяща (морална и практична) за healthily happy оцеляването на (honestly productive) индивида/човека, according to his own rational practicality. Коя е негативна интелектуална идея и коя положителна. Кое е обективно верен принцип и кое, at root, грешен такъв. Кога, какво и до колко могат да си позволят нещо и кога не могат (и не трябва, защото биха си купили болка и страдание, Д&Д, от които ума & емоциите им loudly се мятат и пищят). В същото време, огромната част от хората вярват, че могат (придобили са способности и знания) да „мислят правилно/рационално” и, че умеят горе-долу to make „правилни/практични” choices и действия; че собствените им искания, нужди & emotions (които за отделните групи са противоречиви), трябва да бъдат задоволявани от някой друг (или от Държавата), но не и (само и единствено) от самите тях, не и (само и единствено) от техните способности, не и (само) от техните обективни възможности, не и от това сами & здраво да се борят за да могат да оцеляват и сами да осигуряват дългосрочно качеството на живота си. Мнозинството най-много от всичко wishes, неговите искания & нужди & желания да бъдат задоволявани от Държавата (или виртуалното), която да помага, да планира, да регулира, да предвижда, да изправя грешките на хората, да бъде активна и дейна във всички области на обществено-социалния им живот – Държавата да бъде универсалната им Майка, която притежава непресъхващ извор на богатство & kindness и която им е длъжна (да се грижи) за всичко. Каква голяма измамна илюзия, която от векове е обзе(ма)ла човешкото съзнание; primitive и сбъркана склонност -тъжна тенденция- да търсят & очакват, да се надяват на някой другиго (господар), който да (трябва да) задоволява техните собствени искания и нужди (предимства) за сметка на ощетяване на някакви други групи от хора – принципът на взаимната (социализирана) кражба поставен като фундамент на организацията (Конституцията) на (съвременното) социално-икономическото общество; противоречива & невъзможна лудост е едната ръка (мека китка) да дава, ала другата (твърда ръка) – да взема, като същевременно да се обещават нереализируеми надежди за утопични: много блага („създавани“от Държавата) и ниски данъци (въвеждани от Държавата). Тези две неща са противоречиви и следователно неизпълними (ирационални) – детинско-химерни обещания или заблуди (които обаче могат да печелят време за политиците пред невежите или интелектуално лековатите хора).
            Когато някой (или Държавата) (случайно) им откаже да задоволи тяхно някакво си искане, желание, каприз или прищявка, хората изпадат в емоционален стрес, angriness и в пълно недоумение - не разбират, шокирани са: как е възможно и защо някой дръзва да им каже „не”; защо този някой е толкова "(социално) НЕсправедлив, НЕхуманен, НЕтолерантен". Баси! Неосъзнават logically, не могат и да допуснат дори за миг, че такъв отговор е possible; че такъв отговор трябва да бъде доброволен; че такъв отговор „не” е възможно да бъде правилен, обективен и верен; че такъв отговор е възможно да бъде at the same time морален & практичен. Забележете, че те не подлагат на никакво съмнение морала на тяхното искане (за задоволяване на техни нужди, на които те по презумция „имали право“, are entitled to)! Възприемат като „съвсем в реда на нещата”, това да искат нещо (което не са си заслужили, изработили и изкарали сами – със собствен труд/effort) от друг човек или от група хора (или от виртуалното). Не го възприемат нито като форма на услуга, нито като акт на наглост и арогантност. Те просто си го искат & изискват! Имат си собствена, субективистична представа за Морал (и Етика) – който опитват да налагат със почти всички средства и във всички форми на комуникация – с Държавата, с приятели, с колеги, с институции, със собствените си деца, в семейството, в бизнеса си: „Интересите ми са пожертвани, щом не е изпълнено от някой другиго, мое искане, желание, каприз или прищявка. Еди кой си ми е длъжен, защото еди си кво.“
            Това е морала и нормата на алтруизма, (the indoctrinated) готовността за жертване и саможертване, който за последните 80 години е напълно овладял повечето хора в целия Свят. Мнозинството хора не само, че не знаят що е то морал и етика (като категории), но дори не са започнали да го откриват, въобще. „Нямат време от ежедневните си занимания, работа и неща, които трябва да вършат. No time to think, because too many important things to do today.” Баси!

            Масовата форма на обучение/образование и методологии (the schooling), масовите медии и средства за информация, масовото автоматично позоваване на „народни” постулати, масово формираните (колективни) вярвания и разбирания, масовата безнравственост на полит-мекеретата - copy & paste - това е продуктът, които масово се произвежда и масово налага масови заблуди и противоречия, антагонизъм и ирационалност, като норма на „обществения” морал - в политиката, икономиката, производствените и социалните отношения. Oh, that комунално мислене; oh, that масов product. Продуктът, предназначен за functionally невежото, маргинализираното и полувежото мнозинство, който, обаче, прави (ясното & логичното) рационалното мислене и на голяма част от малцинството да стане в голяма степен НЕвъзможно, в дълбочината на причините и последиците.

***

Всеки човек, който притежава (objective & choses rational) values, principles & ideals

може (ако се образова) да се научи да различава/разграничава (to evaluate, to differentiate and to logically/емпирично да justify-ва) дали дадено нещо е (objectively) "good" или "bad" (for him).

Such values & ideals can be rationally achieved, here, on Earth.

People are their values/principles and ideas; we are what we (рационално или ирационално, правилно или заблудено) think (пакетирано и опаковано в навици).

Фридрих Ницше: „Най-напред човекът вложи ценности в нещата, за да запази себе си –
най-напред той създаде смисъл на нещата, човешки смисъл!
Затова се нарича той и „човек“, сиреч: оценител. Оценяване значи създаване: чуйте, вие, о, създатели!
Самата оценка е съкровище и скъпоценност [value, valuable] на всички оценени неща. Едва чрез оценката изниква понятието ценност: без оценката орехът на битието би бил кух. Чуйте това вие, о, създатели!
Промяната (the change) на ценностите е промяна на създателите[/character/personality/личността]. Винаги унищожава, който трябва да стане

Създател!;
Животът е извор на desire. Да опознаваш: това е desire на човека с лъвска воля.
А искането/wanting освобождава, защото е творчество. — Да не-искаш-вече и да не-цениш-вече и да не-твориш-вече, ах, дано тази голяма
умора да остане завинаги далеч от мене!
В познанието аз чувствувам само насладата от замисъла и творческото осъществяване на моята воля (reason -б.м.). И ако

има невинност в познанието ми, то е от това, че в него има воля за творчество!“

[Ех, този Ницше, ех тази will, will to power…и не само в политически контекст!
Ницше доста погрешно say that there’s no, Omg, objective истина/reality т.е.
той е subjectivist, при това психологически egoist, защото (, макар и да не е толкова много anti-reason) е follower на мощните философии (of the will, general will, good will, etc) на 19 век, в Германия - Кант, Шопенхауер, Хегел,
 all of which are са привърженици на skepticism & pessimism, както и важната фигура на екзистенциализма Сьорен Киркегор.
Има, обаче, и, и, и some, very екзактни & (фундаментално) true неща, които, ех, този Ницше, е мислил и писал… този Тъй рече Заратустра man!]

Какво е морал, lovely Jos?

Философията, като наука (of науките),
            се състои от няколко широки взаимосвързани branch-а.
            Те са НЕпреходни, не зависят от епохите и вековете. Timeless knowledge.
            Метафизиката и епистемологията, lovely Jos,
            са ядрото на философията, а етичните системи са „електроните, които обикалят, базирани на естествени принципи, в строга и consistent орбита около ядрото“. Ако етиката е рационално базирана на действителността, то в тази обективна етиката ключовата дума е рационален морал, чийто фундамент е човешкия разум и free will. Без морал, ние хората, would die, could not exist.

            Моралът/етиката е property на индивида, защото ценностите са absolutely необходимото за да може човек да оцелява, въобще да съществува; моралът е изворът of all социални conditions, събития, обстоятелства и факти. Ето защо морала е най-важният ракурс на всяка (подходяща & практична или утопична & вредна) социална система; the primary, фундаментът, който определя (характеристиките на) всички други компоненти of the социалната система – политика, икономика, естетика.
Моралът е кодекс от ценности (values are the means/tools) (values are contextual i.e. те зависят on the context of a given situation),
            an organized set of principles/goals (based on предполагаемо knowledge),

            който изгражда характера/identity на всеки човек (everybody’s persona, personalities) управлява и ръководи всички избори, решения и действия, които прави всеки един (нормален) човек, докато е жив. Изборите, които определят целта и средствата за постигането й - смисълът на неговия живот. Този кодекс of values е необходимо, if progress and prosperity is the aim, да бъде изграден от мистични/илюзорни, субективистични обективни (и приоритизирани, organized) ценности/принципи, а за да отговаря на предпоставката за достатъчност - трябва (if to be a RR human) да бъде рационално справедлив (и практично прилаган), като в основата му стои носенето на отговорност/последствията/effects за всяко (human, индивидуално) действие/choice. Aла не и да бъде – прагматичен, по начина и в смисъла, по който, огромното мнозинство от хората разбират значението на тази концепция (pragmatism, прагматичен консенсус, коалиционен/групов консенсус).

Как, обаче, човек да оцени и избере коя ценност е правилна и подходяща за неговия Кодекс от ценности и коя неподходяща/вредна? Не може ли всеки човек да си избира каквито и да са ценности, каквито му хрумне, че му харесват на него, като субективно (лично) предпочитание/like-ване (подобно на животните, невежите или диваците; or prejudice)? Има ли връзка между факт/артефакт и ценност? От къде идват human ценностите? Ами емоциите? How about motivations? Имат ли по-нисшия клас животни ценности; ами растенията? Обективно ли съществуват? Защо и дали въобще му е необходим морал на човека? Кое е добро? Съществува ли зло? Има ли истина & honesty и мистика & dishonesty? Има ли objectively красиво, а грозно (в сферата на естетическото)? Има ли ясна демаркационна линия между good and bad/evil; между useful and вредно; красиво и истински грозно? What is (non-)truth? What is (im)possible? Какво е (dis)honesty? Възможно ли е човек да бъде независим; а автентичен/истинен, ами false; how about (НЕ)справедлив? Съществува ли right/wrong moral knowledge (values/principles/choices); има ли, съществуват ли всякакви хора - например добри и лоши, скучни и интересни, красиви и уродливи хора? Is a value relational (to someone and желана да бъде постигната/съхранена for some purpose); how about a chain of values?
От къде/кого идват (,kой/koе определя или kоя -majority/minority- group определя всъщност кои и какви са)(т.е. the standards of)
            (анти-)ценностите/принципите - (предписват се и човек просто трябва да се съобразява с предписанията/commandments:)
от (вярата в и duty към) Господ/Алах/Исус/Мохамед/Буда,
            от (вярата в и duty към) King/Queen, от (вярата в и duty към) религията,
            от (елита на) Държавата/Правителство/Парламент/Президент,
            от (вярата в и duty към) Партията, от (вярата в и duty към) Родината,
            от (вярата в и duty към) Обществото/Човечеството, от културата,
            от (вярата в и duty към) „класовото“ самосъзнание,
            от (вярата в и duty към) расата,
            от (вярата в и duty към) етническия произход,
            от (вярата в и duty към) Алиса в страната на чудесата,
            от (вярата в и duty към) love,
            от (вярата в и duty към) роднините (и/или friends),
от (the ancient) history,
            от опита,
или (от нещо си друго, a)?
            Е, ли, lovely Jos,
            to live (or not to live)
            a (free) choice,
            that we (humans can/could/should) make/value? Or is it not a choice?
What are we living for; is it worth living;
            do you what (whatever happens) to leave it all to chance (or do you, Джозефин, want to leave it to me or God); do you want fairytales of yesterday to grow but never die (или не ми пука, да става ‘квото ще!)? Може (и трябва) ли (и какъв?) един робот човек да бъде накаран/принуден to accept (obey, служи) и изпълнява commandments/декретите/values/principles приети за правилни/верни/real/true от много векове (във all/различните сфери на живота; e.g. economics, politics, property, естетика, arts, наука, образование, media, правораздаване, бизнес(men), etc.), by the majority of the institutions & ppl, in the nation/region/world? Всички (всякакви)(groups of) хора ли заслужават (имат безусловното право на) уважение има ли (истински) НЕморални и/или аморални ppl; съществуват ли (истински) evil ppl; има/съществуват ли (истински) честни/морални хора? Има (съществуват ли изобщо) ли (un)true (good or bad) ideas/идеологии/moralities/values/principles or not? Има/съществуват ли „велики“ истини; а хора?

            Действителността (метафизично) е такава каквато е. Тя е основния абсолют. Базисната обективност. Тя съществува фактологично, извън и независимо от човешко съзнание, независимо от този или онзи човек, който я възприема или отрича, независимо от нечий емоции, капризи, предразсъдъци, вярвания, суеверия, комплекси или желания т.е reality (включва и the human consciousness) exists and is objective. Точка. OK, Josephine?

            Единственият път за получаване на knowledge е (humans) да се опитваме, през вековете, (все повече) да разбираме Nature and our human nature. Това understanding става, като хората observe действителността и концептуализират чрез логиката си за да формират, (чрез description and maths) надеждни и обективни теории & принципи, които доказват (имперично) с помощта на scientific methods и тогава се превръщат в закони, постулати, универсални абсолюти (например, 2+2 =4; гравитацията обективно съществува; слънчевата система обективно съществува), които се предават от поколение на поколение. Няма никакъв друг път към произвеждане на (човешко) знание, усъвършенстването му и никакъв друг път към прогреса и просперитета на mankind-а.

            Моралът, обаче, не е част от метафизичната действителност, не съществува в Природата, като факт. Ала в полето на човешкото, без някакви универсални порядки (принципи, норми), които хората (поне горе-долу) да съблюдават и да се (стриктно) придържат, оцеляването на mankind-а (като species) би било НЕвъзможно – chaotic, destructive. Порядките, или правилата, или принципите, като необходимост, трябва да се основават на нещо, което индивидите разбират (поне инстинктивно-интуитивно като усещане, в първобитните общества), че ще бъде в полза на физическото им оцеляване – наричаме го ценност. Всичко (в живота на all, all kinds of живи things/beings) започва от ценностите, желанието (и/или необходимостта) да бъдат постигнати, притежавани и запазени (vs страх от загубването на някакви ценности); именно (rational or irrational, objective or non-objective) values мотивират & подбуждат/карат/стимулират/make хората to (рационално, neutrally или ирационално) act т.е. to choose & do what they (wanna, have a wish/dream/desire to) do. Value responses (към positive desire for gaining or negative НЕжелание for losing ценности), evaluation (, което изисква истински/functional values & knowledge; ако липсва едно от тези 2 неща, то тогава няма, НЕвъзможно е value response); emotions, too, are caused by evaluation. Всяка човешка ценност за всеки човек е необходимо да бъде rationally обективна, а не да му бъде “вътрешно присъща“ или „дадена му”, или пък субективистично-утопична, ако целта е оцеляване, прогрес, благоденствие и проспериритет (включително и на морала на човешкото поведение) – П&П модела. Тогава, тази ценност е подходяща и правилна за човека. Защо? Защото тогава тази ценност е основана и произтича от фактите на реалността, от базисната необходимост, от the embedded necessity, а не произтича от някакъв мистичен образ или мистично нещо, или от някакво случайно човешко желание (e.g. very готина & young руса мацка, която passes nearby you, облечена готино в готина къса пола и миришеща готино), или от нечии случаен каприз, или от нуждата на някой си - били те лични или социални. Защото Действителността -в едно с нечие решение да я признава, разпознава и действа съгласно нейните обективно и consistently действащи закони - не е релативистична (т.е. съществува като абсолют), а следователно, именно тя диктува и изисква формиране на някакъв код (набор) от обективни ценности. Защо? За да бъде изобщо възможно човекa, as a species, да оцелелява, да to be. Без такъв код няма упорядъчност, не може да съществуват логиката и логичен behavior, няма изобщо обективен смисъл и следователно човек не може без това физически да оцелее, да съществува.

            За разлика от по-нисшите видове одушевени,

            човекът
            не (и е НЕвъзможно да) преследва собствените си ценности автоматично; той трябва да ги открие, смисли и да избере сам за себе си,
            ала това не означава субективизъм,
            а означава
            синхронизиране с обективните принципи (закони) на Природата (The Universe), с цел: оцеляването на човека, happily. Това е обективно смислена и положителна цел, ултимативната цел за всеки нормален човек. Всяка правилна и подходящо направена оценка на някаква ценност е идентифицирането на някакъв факт: даден обект или действие е полезно за живота на човек (тогава то е добро защото отговаря на обективната цел - оцеляването на (живота на) човека) или го заплашва и вреди на живота му (тогава е лошо или зло). Доброто, следователно, е видa (дрехата) на истинността, това е форма на признаване на действителността. Злото е вида (дрехата) на НЕистинността, това е форма на противоречие на обективната цел т.е. (faking) на действителността. Следователно, ценностите са вида (дрехите) на фактите; ценностите са факти/артефакти, които определят връзката с избора to live. To be. To stay alive (and be better off, joyful, pleasurable, fully удовлетворителен - happy). Ала никоя top ценност не е (no, no, no) автоматична т.е. човек трябва да мисли и to яко work for it за да я постигне, за да я (успешно) придобие {например, приятелството, партньорството, including sexual такова of love, които са social values; relationships (of love, of close/true/objective/автентично/honest friendship) require much taking “care & service”, require much work & синхронизирана communication, commitment to each other is необходимо, ала not enough, изисква (активно, in full attention/concentration) observing and understanding each other’s (съмишленически, инак няма да станат нещата!) values/принципи & preferences/вкусове & get-aways; изключително важно е да покажеш уважение/respect към (работата, интересите, ризънинга, intellect, efforts, achievements) на партньора си и окуражаването му (and worshipping the high/good honestly achieved results of your partner) (а това strengthens отношенията) to pursue his (rational, говорим само и единствено за rational/objective!) (social) values/principles, not to give up or sacrifice them for you or someone else; ако your spouse is not your top social value for communication, то тогава вие не сте един за другиго, не споделяте mutual фундаментални ценности/принципи т.е. вие сте „НЕвидими “ или „прозрачни“ един за друг in respect to (active) communication (talk & listen & full attention on all теми, а не keeping passive/мълчание; това също е skills) & (romantic, passionate) tenderness, а това (колкото, дори и цял живот, да се мъчите/try да доказвате на friends/публиката, че сте страшно готина двойка) означава, че не сте подходящи (matches) един за друг т.е. или активно/фокусирано комуникирате (work) с партньора си bothways или there’s no relationship, it can not work т.е. превръща се в relationshit!}.

            Всяка истинност/автентичност, по необходимост, изисква преценка & оценка (evaluation, justification, judgement) на всяка ценност (и анти-ценност, disvalue). Същевременно, всяка преценка & оценка на някаква ценност трябва да е истинна и когнитивно-концептуално (т.е. рационално) смислена в определен (deepness of) контекст (all things should be put into the right context, инак the logic fails), за определено време, в определено пространство, при определени предпоставки & properties, within определени граници т.е. 3D т.е. other things being equal. Преценката & оценяването (evaluation) - които по необходимост изискват когнитивни знания & познания - са приложими за всички (а не само за някои) аспекти от живота на човека или на реалността. Следователно когнитивното знание и evaluation не трябва да се разделят или разглеждат отделно, или самостоятелно, сами за себе си, или извън other thing being equal, защото биха били или (когнитивна) грешка, или грешка от недостатъчно фокусиране на ума, или заблуда (НЕистинност), или откровена манипулация т.е. противоречиво, недерминирано „преходно” състояние или ирационалност т.е. non-objective т.е. би се превърнало в „I wish”, а не основано на „It is” или „ It ought to”. Следователно, би било НЕоснова за смислено утвърждаване на някакво решение или действие за постигане (чрез сътрудничество & коопериране) на някаква цел (идеал, идея).

            Фактите са природни (изграждат метафизичната действителност, реалността) или man made (артефакти).

            Природните факти са основата за конституиране на всички (универсални) ценности, а когнитивното познание (знание само за себе си) без evaluation e безсмислие, нонсенс, non-rationality т.е. принципът, че за да бъде нещо ценност, предполага -human evaluation- преценка & оценка! В областта на human, man made фактите, артефактите, са свързани със справедливостта. Добродетелта на справедливостта произхожда, от същият принцип, че

всяко когнитивно познание по отношение на всеки факт, по необходимост, изисква (human) evaluation. Всеки факт, който човекът установява, пряко или косвено, носи последици за (оцеляването на) човека и именно за това трябва човек да осъзнава фактите - за да може да интегрира въздействията им в целите си, като choose подходящ и правилен начин на своите справедливи действия по оцеляването си. Характерите и поведението на другите хора са също факти, които имат и оказват влияние върху благосъстоянието/health на всеки отделен индивид. Следователно, истинността & справедливостта на фактите, именно те, налагат и изискват извършване/synchronizing to/allowing на определени полезни видове дейности за оцеляването на човека и забрана/rejecting на други, които са вредни, т.е. това води до конкретен и необходим (за оцеляването) набор от (human) ценности и (human) evaluation т.е. изисква doing of морална оценка.

 Моралът/етиката се отнася за волята (не за ината, нали?), of volitional; именно това го прави основа на всичко, което мисли и върши човек!

            Следователно, действителността е само една единствена и всички „други форми на съществуване на паралелна действителност“ са релативистични или идеалистични/materialistic утопии; обективно е необходим (морален) Кодекс, чрез който човек оценява: Кое е правилно и кое погрешно, кое е добро или зло, кое е рационално или ирационално, кое е практично или утопично-идеалистично, кое е факт и кое не е, кое е true или false, кое е причина и кое следствие, кое е фактологично знание или кое невежество. Според възможностите и съгласно способностите на ума на всеки отделен човек. В полето на морала, границите (мандата) на справедливостта са идентифициране на доброто (рационалното) и лошото (ирационалното) в определен човек (група), неговите действия и работа относно постигане на някаква цел и въздействието му върху други хора. Следователно правилният принцип ( в името на постигане на справедливостта) е да се съпортва & възнаграждава рационалното, като същевременно се бойкотира & осъжда ирационалното. Това е необходимата морална санкция, а не everyday’s психологизация. Стандартът на живота. Evaluation, въпреки че е от съществено значение във всяка област на познанието, е изключително важна по отношение на областта man-made. В свободно общество, човешкото действие е израз на волевото съзнание, затова всяко действие е необходимо да бъде морално evaluated. Именно този Кодекс, other things being equal, дефинира & управлява политиката, идеологията, икономиката и социалните отношения на индивида, както и тези помежду индивидите. Кодексът са идеите, разбиранията и убежденията на индивида. Характерът му. Интелектуалната му смисленост. Рационалността & ефективността на the choices и действията му. Самоуважението му. Следователно - животът му.

            Казано накратко,

            other things being equal,

we humans сме (essentially) moral agents;

моралът е онова нещо, чийто properties еднозначно идентифицират същностно всеки конкретен (волеви) индивид - evaluating ума, убежденията, действията, възможностите, капацитетите или идеите му! Обективната морална оценка (judgement & justification) изисква фактологично и рационално-логично use of evidence, evaluation of the true or false (right or wrong action). Pro живота или срещу живота - екзистенциалният въпрос. Pro истинността & справедливостта или against автентичното & честното/искреното (независимо - от разбиранията на мнозинството или малцинството) - но, без адвокатствания от недетерминирани „преходни” състояния на ирационалността, както и, please, без такива базирани на „blind вярата в” предопределеността на живота, действията, справедливостта или НЕсправедливостта, мистичното - в личностен или социално-икономически план. Ако morality-то (етиката) на някой си (или на някоя си група, ха, група!) е побрано в кобур, закачен на кръста му, то такъв човек, основал идеите & разбиранията & принципите & действията си на употребата/доминирането (the power) на физическа сила, принуда, заплаха от употреба на сила и/или принуда (или пък на първата й производна – мошеничеството/рекета и high нарцисизъм) е лош човек, very, very bad or evil персона/характер/entity. When you remove coercion (force, aggression, violence), flourishing (progress & prosperity for all) takes over! Едно free общество should not and must not reward употребата на сила, заплахата от употреба на сила (възнаграждаване на психопатите и социопатите) и/или мошениците/нихилистите (Тони Сопрано-вистите & политиците/синдикатилистите/чиновниците, с вредни/опасни за индивида войнствени идеологически –религиозни и/или социал-демократични– доктрини ) (както е днес, в БГ, където огромната част от богатите got their money through мошеничество & statism/етатизъм, демокрация – узаконено беззаконие на лицемерни лобисти-олигарси; огромната част от хората днес, мислят (само в рамката), че законите които са приети и действат са границата, отвъд която не трябва to think какво/кое е морално, истинно и справедливо и какво НЕсправедливо и НЕчестно т.е. че няма moral law извън това, което е легално днес; ала преди два века и робството, enforcing people, е било законно одобрено/supported/легализирано от държавата, закона и църквата/Папата, нима това е the moral standard (universally истинско и rationally надеждно средство of evaluation, justification and judgement), който е валиден и днес? No, no, no – това е просто пример за subjective morality, която, днес в БГ/on the Balkan Peninsula, мирише на шкембе чорба с доста чесън! По дяволите, кои по дяволите, like-ват тази чорба?! I know who, I know. Do you?).

            Когато се запознавате и общувате с някого, Вие всъщност му казвате: „Identify yourself!” т.е.” Трябва да разбера (колкото са ми възможностите за това, толкова) какъв морал притежаваш за да направя своя волеви и доброволен избор дали искам, мога, трябва ли, полезно & рационално & удовлетворително ли е за мен (за оцеляването ми) да общувам с теб (да те опозная)! The truth, the whole truth and nothing else but the truth.”

Етика

            Без етика, lovely Josephine,
             човек не може да живее; не може (цивилизовано, secular, happily i.e. истински) да оцелява. Ние humans сме (преди всичко друго) морални животни; това е което ни отличава от всички други living creatures, here on Earth; средството на човешкия морал е his rational mind т.е. разума i.e. (the ability & capacity for) ризънинг.

            Съществуват 4 основни етични Кодекса:
            Морал,
            който е базиран на faith и свръхестественото е (religiously, астрологически, е(к)зотерично) мистичен;
            който е основан на (индивидуалния) рационален разум и действителността - обективистичен;
            чийто основен принцип е диктатурата и всякакви „права“ на всякакви групи (of ppl) – колективистичен (групово/комунално мислене т.е. секуларно мистичен);
            чийто фундамент е the welfare dependency, изповядваща, че „Истината е въпрос на гледна точка. Всеки човек, по всеки въпрос си има негова си истина т.е. по всеки въпрос няма само една и обективна истина, ала има много-истинност т.е. всяко нещо, което аз правя е прагматично и правилното” – (прагматично) субективистичен (of democracy, of lobbyism & мажоритарианство/болшевизъм).
            Всички други етични системи, lovely Jos,
            са производни или смесица от тези четири етики (in fact, three, because the welfare of the social state моралитито e разновидност на group(ish) morality-то или миксваното groupish-mystical хибридно моралити).
            In broad terms всъщност
            there are only 2 (opposing) етики:
the irrational (based on false, НЕистински & irrational values/principles; the Standard of universal evaluation is Authority/God/State/Църквата/Обществото/”elite”)
&

            the rational (based on true, истински & rational values/principles; the Standard of universal evaluation is life).
            Когато някой ти каже (и убеждава), lovely Jos,
            че
саможертвата
            е най-голямата добродетел или най-висшата ценност на ТОЗИ СВЯТ,
            то този човек е или много дълбоко заблуден (с промит мозък от religion, Обществото, от TV, от книгите и романите, които чете с удоволствие, от разбиранията на хората, с които общува в живота си, от това, че не е имал възможност да общува и комуникира с други хора от други /бели/ държави); или принадлежи към някоя политическа клика (група), чиято основна цел е да насажда заблуда, объркване, несигурност и зависимост (, с цел to dominate/dictate over the lives of the ppl). Накратко - мошеничество. Да, има лоши хора т.е. хора с лошо сбъркан/confused/greyish морал. Има и ужасно лоши хора, дори и такива с evil морал/mindset. Съществуват и такива - родени такива; ала те са изключително, изключително малко на брой, and based on (an error in) the biology/gene “machine”!
            Не трябва да смесваме (трябва да умеем да различаваме)
            алтруисткия морал
            с любезност (уважение), свободна воля (свободен избор), респект (толерантност) към правата на всеки друг човек! Тези три свойства НЕ са първични/изначални, те са СЛЕДСТВИЕ/резултат, в отговор на one’s собствен/personal/private морален Кодекс. Изграденият начин на мислене при огромното мнозинство хора –алтруистично-комуналното мислене– има точно задачата да ги смесва и обвързва по такъв начин (така да ги маскира; като мъгла), че тези три свойства да бъдат НЕВЪЗМОЖНИ за разграничаване; да бъдат дефинирани като БАЗА, а не като следствие. Като основен абсолют! Именно чрез този обърнат на обратно (инверсен) принцип of алтруистично-комуналното мислене обръща (or tries to mix) местата на вярното и невярното; дълг с добродетелност; почтеност с мошеничество; желание с реалност; наука с волантаризъм; рационалност с рационализация; психология с шарлатанство; социология с политика; политология с догма и мистицизъм; социализъм с производствена стопанска дейност; възнаграждения с нужди и способности; интелект с ограниченост; герои с мутри; чалга с култура; ден с нощ; бяло със сиво или черно; добро със зло.
            Как успява
            алтруистично-комуналното мислене да се уталожи (насади, така невидимо) в съзнанието на милиарди хора по света? Как е възможно да се е превърнал в основен начин на мислене (of the majority of ppl)? Нима е възможно да бъдат заблудени милиони интелигентни (и дори интелектуалци) високо образовани хора? И то за дълго време, за много десетилетия?
            Чудно? Толкова чудно, че сте готови да кажете, че това е абсурдно, т.е. не реално, т.е. не действително, т.е. невъзможно би било мнозинството интелигентни хора да са попаднали в капана на алтруисткото мислене? Дори в най-напредналият от всички векове 21 век? Това би било някаква извратена форма на световна конспирация? Така ли?
            Не, разбира се.
            Просто, както в математиката, физиката, химията, астрономията и икономиката, т.е. природните науки,
            всичко се подчинява на обективни и независими /от човешкия ум и знания/ ПРИНЦИПИ И ЛОГИКА на действие, и
            точно по същия начин и в същата степен,
            всяко отклонение или НЕепистемологично (или НЕметафизично) човешко съждение, което се намира в областта на човешките отношения,
            е погрешно, заблуда или ирационално,
            т.е. всеки казус, всяко събитие, всяко действие на всяко Общество, всяка група от хора, на всеки един човек /индивид/ има причина и следствие, т.е. причинно-следствена връзка в дълбочината на някакъв контекст и в някакъв time frame, и при някакви точни предпоставки.
            Ако човек НЕ знае, НЕ разбира, НЕ може да проследи логиката, не е усвоил/придобил еднозначно математико-физичните закони, теории и аксиоми,
            възможно ли е такъв човек
            да конструира работещ (реактивен) двигател? Възможно ли е такъв човек да създаде ядрен синтез или разпад на атомната структура? Възможно ли е такъв човек да произведе Боинг 747-8i (или Airbus A380), космическата совалка, да се разхожда на Луната, да построи небостъргач, да създаде компютъра и милиардите електронни продукти, да му хрумне идеята и да реализира интернет, да произвежда електричество, автомобил, гориво, енергия, къщи и жилища, пътища, транспортни комуникации на Земята и извън нея?

Principles и разум

I’m sick of днешния, навсякъде ширещ се, морален релативизъм, irrationalism!
Ако човек, lovely Jos,
            НЕ разбира the onjective ПРИНЦИПЪТ на действие на нещо си – възможно ли е въобще, такъв човек да направи /създаде/ това нещо?
            Не. Абсурдно е, absolutely НЕвъзможно е.
            Без обективен и назависим принцип на действие нищо в природата, не би могло да съществува. Ако атома и електроните вътре в него не се подчиняваха на принципно действие (не се движеха с 1000 км/секунда по строго определена орбита, около ядрото) НИЩО НЕ БИ МОГЛО да съществува, изобщо?
            Ако човешкото тяло, човешкият организъм (който е изграден от атоми) НЕ работеше като ЕДНА ЕДИННА ЦЯЛОСТНА СИСТЕМА; ако обективните принципи на работа на тази система (или дори ако един единствен базисен принцип бъде нарушен!) не съществуваха обективно, то човешкото тяло не би било възможно изобщо да съществува.
            Следователно,
            ПРИНЦИПИТЕ, the objective principles на действие, на работа са онова нещо, което ПРАВИ ВЪЗМОЖНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на всяко ЖИВО и НЕЖИВО тяло или предмет. Така е и не само в метафизичната област, ами и в сферата на епистемологията и морала (както и в политиката, икономиката и естетиката) т.е. във всички области на реалността/живота, ала не и в домейна на субективистичните wants, wishes, whims, beliefs, opinions and възприятия!
            Сега, нека се върнем на основният въпрос в областта на човешките отношения, решения, избори и действия.
            На въпросът за алтруистичното мислене на огромното мнозинство от хората; за заблудите на човешкия разум насадени от многото философи, от социално-икономическите системи, от политиците и управляващи, от религиите, от държавите, от Обществото, от писатели и медии, от училищата – от хилядите неща, които още от раждането промиват мозъка на индивида.
            Разумът, интелигентното и концептуално мислене на човека е ЕДИНСТВЕНОТО му „оръжие” (полезно, мощно и красиво средство), с което разполага до смъртта си. Човекът няма никакво друго средство за ОЦЕЛЯВАНЕ - за взимане на неговите решения, за изпълнение на неговите действия, за pursuit of happiness!

***

Faith. Blindly hooked on (религиозна и/или секуларна; dogmatic) faith.

(масовостта на лошото или тъпото, in any shape, color or form)

Сьорен Киркегор (1813 — 1855): “Вярата започва там, където свършва мисълта/разума.”

Ayn Rand: “To rest one’s case on faith means to concede. . .
that one has no rational arguments to offer . . .
that there are no rational arguments to support the American system, no rational justification for freedom, justice, property, individual rights,
that these rest on a mystic revelation and can be accepted only on faith—that in reason and logic the enemy is right.”

Beliefs/вярванията/суеверията,
да (догматично) вярваш,
            не, не, не означава (непременно) да знаеш, както many (религиозни и secular) доктрини/философски системи/идеологии се опитват да brainwash-ват the ppl from all over the world (и в значителан степен, за мое съжаление, все още успяват)!
To (objectively) understand, to (objectively) know -
означава to (learn, to aquire the skill, to be able, to have the capacity to)
rationally think i.e. objective ризънинг & осъзната practicality.
            To believe в нещо просто (just like that) on faith,
            означава knowledge, understanding, смисляне irrational thinking (което носи huge вреди и щети) i.e. free-float thinking, а не, не, не да си духовно „достатъчно извисен“.

Обратното на разума
            е вярата (faith), която е ядрото, същината на всяка религия!

Кога човек се обръща към вярата, lovely Jos?

            Когато вече не вижда разумни reasons,
            когато не може да grasp, разбере и смисли нещо,
            когато не може да (си) докаже нещо,
            когато cannot (logically) follow нещо,
            когато не може да открие evidence т.е.
            когато този човек се give up on reason и/или is afraid of something! Ако такъв човек разполага с налично evidence, то тогава не би било възможно съществуването на faith ( би било probability) - такава е the very nature of faith. Всяка религия е силно зависима от (и оръжието й е насаждане, from as earlier in childhood as possible of the religious dogma -) вярата. Там където съществува голямо количество functionally невежи/primitive/НЕразбиращи хора, беднотия, недостатъчност на знания и липса на schooling “просвещението“ objective образованост - там е естествената и благоприятната среда за процъфтяването на faith & religion (and their religious/мистични доктрини/идеологии/политики; мистичен идеализъм)! Faith е to believe във нещо, за което няма evidence, че съществува и да го превърнеш в култура (да вярваш във виртуалността/измислицата, като отричаш the facts/reality).

            Догматичната вяра (верска основа)
            може да премине във radical (cultural, етнически, расов, религиозен и/или интер-национал-шовенистичен)
            фанатизъм & екстремизъм - готовност за употреба на сила, убиване, самоубиване, унищожаване, деструктивност, причиняване на огромни щети, насилие, мъка и болки - всички те „в името на вярата на конкретна религия/догма/философия/доктрина”, на Бог, Аллах, Той …Свръхестественото/Свръхразума/Перфектното/“Истината“ (или неговия „messenger“, пророк/гадател/апостол - Мойсей, Мохамед, Исус, Буда, Ной, Петър, Юда, Яков, etc).

            Всяка религия
            е форма на (елементарна) философия, доктрина, theology,
            която проповядва саможертвата, the weak/poor/deficit и НЕсвободата като доброто, като „възвишената духовна цел” т.е. зависимост от свръхестественото, което се приема на доверие, като правилното. Обучение в негативна („everyday”) психология. Където свършва научно-методологическото и рационалното мислене (“It is.”), започва faith (и хегелианската, М-Л диалектика) - “I wish/fantasize”.
            Всеки човек има (право на) personal мнение, view, тълкувание, personal preference, ала няма, cannot have, свои/лични факти! Факта е факт; truth! Objectiveness. Absolute.

            Всяка една идея, no matter what its content - true or false- въздейства (more or less) на индивида и на неговата (социална) организация. Например, интелектуално безчестните и false ideas (част от които са откровенно evil за живота на човека: фашизъм, комунизъм, egalitarianism, нихилизъм, сепаратизъм, колективизъм, масовия конфекционизъм, расизъм, заблуждаващ врачувизъм, прагматичния & конформиски подход към компромиси като стил & методология. (Само да отбележа тук, че гениални откриватели на обективно true & huge интелектуални ideas, на безпрецедентно голям scale, се раждат на няколко века един. Те винаги, много дългосрочно и много безпардонно са отричани, хулени, обругавани, лошо етикирани и бичувани ( и не рядко физически малтретирани и унищожавани) от огромното мнозинство (и от невежите, и от интелигентно образованите), ала винаги имат малко, но от класа - интелигентни и рационални последователи, които поддържат и доразвиват на системно ниво, живи, тяхните цялостно интегрирани идеи. Такива гениални хора, в пълният и дълбок смисъл на понятието интелектуални иноватори, за последните 2500 години са около десетима, а техните true intelectually followers няколко хиляди. Същото, в някаква по-ниска степен, важи и за онези иноватори - откриватели на иновативни идеи в някаква конкретна област на когнетивното познание, които са само няколко хиляди, а тяхните последователи са милиони, докато ползващите тяхните открития - милиарди хора.)

Вярата,
            religious faith,
            няма нищо общо с увереността и сигурността, която (трябва да rationally, through обективно self-knowledge, придобива и) притежава (като своя характеристика) разумно-рационалния човек; религиозната вяра ( existence of God/Allah/пророци/consciousness without matter/Висшата & Безсмъртна Сила някъде up in the Skies/, etc.) е форма на irrational (метод на) мислене (of an irrational/brainwashed mind, of an anti-reasoning ум), which believes that "a square circle" can exists някъде във Вселената (това е logically incoherent i.e. rationally & емпирично the impossible т.е. a nonsense, logical contradiction in terms - a concept that is self-contradicting i.e. that negates itself). Увереността и сигурността of an objectively rational (раз)ум се състои в това, че such a mind е истински способно да различи/разграничи мистицизъм и/или (социал-)утопизъм/delusion/фикция/Darwinism (i.e. the domain of the impossible) от домейна на възможното, да clearly разграничи the universally objective truth (in thought, motivation and action; e.g. gravity, 2+2=4, radiation са truths, които са objective universal, everywhere in the Universe) from the personal (и пристрастни) opinions/preferences/wishes/non-objectivity.

            Всяко (construct of) общество, в което за някакво време,
            липсват (do not съществуват) разумно-рационални (смарт) leaders (,а има, is full with много, страшно много мистици, невежи, не(до)образовани и/или социал/национал-Дарвинисти i.e. faith-based ppl)
е в състояние на стагнация, регрес или total destruction - dysfunctionality.

***

Кое е НЕморално? Възможно ли е моралното да бъде (и същевременно) практично?

            Човешкият живот, lovely Jos,
            е процес
            на акумулиране
            на знания и познания,
            които индивида придобива (НЕ)последователно през жизнения си път (смисълът на придобиване на знания и познания е to understand; човек да знае/разбира/смисля the truth, to differentiate it from the untrue, the non-fact). Чрез тях, чрез методите на логиката & сравнението всеки формира концептуалното си мислене, т.е. безкрайните висоти на човешкия mankind’s разум, който няма граница (за разлика от индивидуалният разум).
            За младите хора – бебета, деца, тийнейджъри, юноши – въздействието на обществено-социалната им среда, в която израстват е изключително важно. Тя определя в голяма степен за повечето хора, формирането на – характера & убежденията на младия човек през целия му живот. „Началното програмиране” на разума (осъзнаване, начин на мислене, начин на формиране на концепции, придобиване на повече интелигентност) на човека; рационалността и ефективността на използването, от младия мозък, на методите на логиката & сравнението – чрез индукция и дедукция – за интегриране на „абстрактните снимки” правени от неговите пет сетива и анализирани чрез способностите на разума му, според неговите придобити възможности при изграждане на взаимоотношенията му с „външния” свят.
            Те, младежите: живеят, учат или работят в социални структури от хора и имат вродени любопитство & първичен нарцисизъм & self interest - тяхната задача (която решават през живота си) е чрез едновременно сътрудничество & конкуренция, като увеличават равнището, интензивността, амплитудата, честотата и интегритета (3D properties) на своите знания, способности и интелект да изградят свой ценностен кодекс - да взимат (свободно и независимо) решения, да правят избори, да действат на тази основа, т.е. формират своя мироглед.

Защо им трябва всичко това?

            Първо, защото човек, по своята същност, не може да съществува без някаква форма на своя, personal философия, дори и да е член на някое племе в някоя точка на Света. И второ, защото истината, правотата – е критерият за правилните & подходящите морални ценности т.е. НЕморално означава НЕистинно (false) & НЕсправедливо т.е. означава ирационалното & НЕсправедливото т.е. означава заблуда & мошеничество. Да бъде моралното практично - правилният морал - означава идеалите (ценностите, разбиранията и убежденията) да са рационални, а принципите да са основани на обективната действителност, такава каквато е.

В едно свободно общество,
всеки сам избира (и действа изцяло и във всеки един момент чрез) собствения си морал. Няма, илюзорна заблуда е, ако някой вярва, че съществува някакъв „скрит бутон”, който когато му хрумне, може да го натисне - с цел да може да се смисли обективно или за да му достави a piece of mind - удоволствие, радост, удовлетворение, любов и щастие. Тези неща трябва да бъдат заслужавани, everyday, чрез извършваните choices & действия (произтичащи от степента на обективност и рационалност на собствения ум & морал на всеки индивид) в условията на конкретни предпоставки & context, за конкретен времеви период от действителността. Това, което всеки се бори да заслужава е (право или обратно) пропорционално не толкова на вложените количество и качество на труд & усилия, ала на тяхната производителна ефективност, при избрана рационална употреба & разпределение на наличните ограничени ресурси на конкретно място, в (икономическа и социална) среда на (лоялна или не толкова лоялна) конкуренция, за достигане на определена цел. Шансът или някакъв каприз на природата са част от тази реалност.

Философията е само необходимата предпоставка, а личните (придобити) морал, възможности, способности, амбиция, последователност, фокусиран ум и рационалност на конкретен човек определят в огромна степен на достатъчност - неговата реализация (в живота му); определят равнището на състояние, по скалата дефинирана, между изпитване на радост & удовлетворение или болка & безпокойство; определят краткосрочния и дългосрочния му - емоционален и психичен статус; неговото интелектуално съзряване и самоуважението му. Успехите (изключителността, обикновеността, посредствеността) или неуспехите му.

                        И да, човекът може (и трябва) да спазва и следва objective морални принципи (values/ends), като може доброволно to choose действия, които да не могат да го отклоняват от такива принципи! Разбира се, че човек може несъзнателно да греши, ала може и да поправя осъзнато грешките си, а не да ги превръща във вредни навици и компромиси.

Може ли обаче, да си представи разумен човек, който мисли всеобхватно и в дълбочина на контекста, по-голяма ирационалност от тази - в усилията и желанията си да градим (по-добро) бъдеще (в съответствие с нашите разбирания, идеали и ценности), несъзнателно да правим точно обратното на това, което се опитваме да постигнем? Защо?

                        Защото БГ majority-то (of people),

                        е научено и облъчвано, през последните десетина поколения, на много wrong principles, values/ends and applications of the relativist’s -collectivist’s/groupist’s and mystical/religionist’s- type of moral,

                        as well as leftish/егалитаристичен and/or righties етатисткия морал,

                        което се е превърнало в култура: предаване и обучение в традицията, обичаите, разбиранията, ценностите, непрактичността и непоследователността на този морал;

                        който морал, има сериозен проблем да кореспондира и общува с реалността;

                        има сериозен проблем to face the truth и предпочита действията на щрауса (лобиста, страхлив ирационалист), или на лисицата (хитруващ наглец, манипулативен комформист; Патрашковите), или на отявлените диваци, примитиви & простаци (often притежаващи нечленоразделна реч; Златките, тризначките, Фънките и Багите ), или на посредственото (обикновеното, средното), или на провинциалния манталитет (селтакис начина на мислене), или на най-опостушителното животно: вирус-приносител, disease-transmitter (e.g. malaria parasite) – досадния „комар“! Ала няма такова животно, като човека, който е двуличен, hypocrisy; badness or evilness of some people (’s utopic ideology & wrong ideas, which shapes majority’s mentality and morals, for centuries ahead).

*******

Заключение:

Конформистката шлака/периферия е най-големия популист-хамелеон,

а (moral and intellectual; консенсусен) compromiser,
който много бързо и популистки/селтакис се движи към силния на деня, в the construct of Welfarism: Социалната Държава/демокрация.

Martin Luther King Jr.: “Many people fear nothing more terribly than to take a position which stands out sharply and clearly from the prevailing opinion.
The tendency of most is to adopt a view that is so ambiguous that it will include everything and so popular that it will include everybody.
Not a few men who cherish lofty and noble ideals hide them under a bushel for fear of being called different.”

[днес, мнозинството ppl in BG/EU са научени (и отлично го правят!), че е кофти да говорят ясно онова, което really мисли; не смеят да се изказват различно!
Баси конформизма/паразитизма, НЕсвобода - робска mentality/morality of наведена/зависима главица сабя не я сече.]

Рационалният морал, other thing being equal, lovely Jos,

е
            необходимото условие
            за подреденост и упорядъчност в ума (и характера) на човек. Peace of mind. Самоопознаване. Следователно, прави човек дългосрочно: логичен, последователен, практичен и по-конкурентноспособен - genuine истинно & справедливо - за постигане на целта по оцеляване с добър стандарт и качество, във всички области на живота му. Морален и практичен интегритет на систематизирани знания и положителни (обективни) рационални ценности, от които се извличат правилните принципи за правилните действия на човека (с порция премерен риск). Ако към този интегритет добавим и интелект - способност на разума (независимо, дръзко и обективно) да identify & смисля аналитично-дедуктивно фактите и връзките между тях - то, това вече е достатъчното условие. Резултатът е - триединство и съмишлие между: Тяло (материя, energy/power) + Разум(дух, focused energy/power) + Емоции&feelings (душа, resultant output energy/power) = интегриране на 3 в 1, в трояк смисъл = синхронизиране между материалното и духовното. Което именно, ако е пълно, доставя Удовлетворение & Удоволствие & самоУважение (3-те „У“-та) на такъв човек (щом като е синхронизирано с реалността): desire for & влюбеност в живота, will to & гордост от успеха, search for & стремеж към happiness (великата, the ultimate, универсалната цел за всеки нормален човек; an end for itself). Положителното. The good. И, о, да, пълно щастие може да бъде постигано, пълно щастие има, пълно щастие съществува! При това, всеки нормален и разумен човек, може, ала трябва, сам да се бори, независимо да мисли, прави избори и действа за достигането на тази (the one and only) final цел!

Справедливостта, justice, fairness изисква justification: морална judgment & обективно evaluate-ване. А, това пък, изисква човек да може да идентифицира не само merely истинска свобода, но и all рационални ценности & принципи. А, всички други доктрини - колективистичната, мистичната, субективистичната - да бъдат разобличени, разкривани, бойкотирани и морално осъдени. Морална judgement, ала не някакви прагматични калкулации за печалби & losses, е онуй, което трябва да предшествува any dobrowolen choice, решение или действие (или с кого да общувам или да се сдружавам). Не трябва да се правят никакви компромиси с фундаментални рационални ценности & принципи, или някакъв “cost-profit анализ” на justice vs НЕсправедливостта. Моралното is практичното (без значение как може да изглежда в краткосрочен план),
is the possible, is the practical! Не е възможно да бъде ценност, ако нещо ирационално се е предрешило в дрехите на рационалното, защото НЕморалното - мошеническото, НЕчестното, Несправедливото, ирационалното - е по природата си anti-life, anti-progress, anti-prosperity и не може да предложи никаква (смислена) ценност. Първият основен (морален) принцип на действие идентифицира, че всичко, което удовлетворява фактологичната реалност е правилното, обективното & доброто за еталонът - човешкият живот. Ако даден choice (и действие) е в съответствие с рационалните морални принципи, тогава и само тогава, може да става (и е необходимо да става) въпрос на evaluation & сравнение на „ползи-загуби”. Философията на рационалният морал е „рестриктивна” философия, защото тя настоява да не се support-ват многобройните заблуди, погрешни принципи & ирационалности в днешното менталити & култура, а да се разбират, изобличават и доказват.

Другите 3 вида морал - колективистичния, мистичния и субективистичния - създават предпоставки за интегриране на - безпорядък, или хаос, или анархия, или нихилизъм, или невротична депресивност/обърканост/лутане/НЕрешителност, or all of these,

в ума на човек,

които упражняват репресия. Упражняват му различна степен на НЕжизнерадостен натиск. А, всеки такъв натиск стресира/worry разума, който преминава в режим на работа „състояние на потиснатост и/или депресия”, като го прави да действа ирационално, заблудено т.е. НЕобективно и/или НЕсправедливо, - „I wish. I want. I need.” - за да (опита да) отрече, avoid-ва, преиначи или заличи реалността, което е the very essence of ирационалното (ала това не променя самата реалност). Това е стремеж към неморалното и непрактичното (,което in the long run е и НЕефективно/НЕконкурентноспособно). Несамоопознаване, non-ID. Смесване на факти с грешни понятия, delusions & принципи, което може да бъде и опасна рационализация (особено в религията, политиката и икономиката { например: Islamic фундаменталистите - born into religion & hooked on faith, които не схващат, не виждат, че тяхната философия води до убийства на несъгласните, до насаждане на антагонизъм & омраза и съпортване на тероризма; Марксистите - отричащи private property и основават възгледите си на колективна собственост & отричат индивидуалните права и адвокатствуват за колективизирани групуви права & утопична централизирана планова икономика и производство, дистрибуция и маркетинг & абсолютно non-objective price system - които не схващат, не виждат, че тяхната философия води до Диктатура на тоталитарно поробване & унижение на личността & НЕсправедливост за всички индивиди, с изключение на едно nano малцинство, което го играе Господ чрез употреба на принуда, във всички области на социално-икономическия живот; Алтруистите - чиято върховна ценност, доказваща силата и красотата на човешката личност е (готовността за) саможертвата ( в името на другите, в името на „обществото”, на Партията, на нацията, на групата)- които не схващат, не виждат, че тяхната философия на „национална мисия” води до (субективистичен, морално-ценностен, нравствен, назидателен, групов) нихилизъм & (национал) шовинизъм или фашизъм. Няма по-лоша комбинация от диктатура, характеризираща се с национализация + национал социализъм.

               Нищо не може да промени присъщите ирационалности на тези гледни точки - независимо от интелектуалното равнище или благосъстояние - на такива заблудени хора, които уж в името на свободата и справедливостта подбуждат или разпространяват разрушителни (интелектуални) идеи}).

Такъв човек -притежаващ някоя от другите 3 философии- в цялостта си, в дългосрочен план е неудовлетворен (и дори може да стане диво ревнив, или свръх нарцистичен, или завистлив, или злобен, или зъл), има склонност към популизъм & конформизъм, disintegration, и много пъти по-често изпитва болка, мъка, неразположение, безпокойство или страх: извивката към non-happiness. Отрицателното. Такъв човек should съзнателно и фокусирано reevaluate (and if needed, to reset) his own domain/ризънинг, инак (ще) разплаща negatively/bitterly.

            А човек се ражда, като his main purpose е to be (healthily) хепи,

            to, in the long time frame, изживява joy, pleasure & satisfaction; ала за такова дългосрочно психо-интелектуално състояние of experiencing positive emotions е необходим to be придобит & practiced: рационален & практичен морал/манталитет. Човек трябва да бъде почтен & honest, (consistently rational) in thought and action! That’s what we the people objectively need, if to progress and prosper.

            Aла, днес,

go, go, go and have some great fun today!

-END-

PS

Мнозинството хора,
            през по-голямата част от живота си
            неoсъзнато живеят с много (antagonistic & clashing each other)

противоречия & заблуди,
            като същевременно кикотейки се, рационализират (фактологичната инфо & разбиранията си) с разума си (например, хората се шашкат, когато аз, често, им казвам, при това съвсем сериозно че няма никакво морално, политическо, хуманно и икономическо основание да се прилага правилото за „равно заплащане/възнаграждение при равен труд", а напротив, там където и когато се прилага това правило е НЕморално, НЕпрактично, НЕчестно, дискриминиращо и always води до Д&Д, до разрушения или унищожение) т.е. дълбоко и разсърдено са убедени в обратното - че не е така. Защото е ужасно трудно (дори за повечето НЕвъзможно) и би било изпитване на болка, когато са те научили & обучавали (и често успяли да ти внушат!) няколко десетилетия в нещо, ти да не „ мислиш” именно по този начин, по който са те научили да мислиш т.е. да не мислиш (правилно). Да не си задаваш правилните въпроси, а да търсиш някакви си отговори на следствия. И да бъдеш сигурен & убеден, че следствията са причини, че другите грешат (или са прави). Най-убедителните доказателства и достоверени сигнали за това са: емоционалните състояния на несигурност, лутане, неувереност, uneasiness, безпокойствие и страх за/от бъдещето, които един човек изпитва, когато трябва да прави свободни choices и предприема действия. Когато тези чувства не са много на рядко провокирани, то човек по-често се обръща към миналото си - носталгичното завръщане, „живеене на често в/с миналото си” т.е. несъзнателно избира завоя към болката и НЕщастието, негативното & противоречивото, като движещите сила & мотив за оцеляването му - разионализира изминалите си „сигурност”, „успехи” и „красота”, получава joy & удовлетворение от миналото си. Тогава, такъв човек определя разумно-рационалното мислене ( морал, действия), като НЕадекватно, като НЕистинно или погрешно. На вместо сигурността, увереността, обективността и рационалността, които са смисълът на пътя към търсене на joy, pleasure, удовлетворение & щастието на бъдещето му; смисълът на живота. Нищо ново под слънцето, of mankind’s history.

            Ала, мнозинството, вътре мнооого скрито изнадълбоко в себе си, неосъзнато „знае”, усеща и с нежелание „разбира” ирационалното си човешко поведение (или същност?), което almost everyday изпитва и разплаща. И което, с всички сили, противоречиво се стреми да не си го в никакъв случай (само)признава и да не го допуска до разума си - докато му е възможно. Но действителността, in the long term - доказва обективно, че кикотенето му (и това да не взима на сериозно) е било погрешно. Защо?

            Защото „гордо”, демонстративно, показно, „смело”, решително и нарцистично - по ербапски мъжки - е избрал да се НЕ смисли (о’време & независимо, ако или докато е възможен този процес за него си), а да принадлежи към менталитито на мнозинството т.е. да не се самоопознае и да не опознае (другите хора и неща). Е що така?

            Може обратното да бъде. Може и трябва. Why?

            In the name of your own happiness, а не на кикотенето ти. E, whichever either, you волево choose to deserve.

PS1, Summary.

1./ Действителността е,
            тя съществува независимо и сама за себе си, е основният абсолют, е фактите (планетите, пространството, предметите, растенията, животните, човекът, раждането, смъртта): е базисната фактологична обективност, the truth. Следователно обективното съществува т.е. действителността (обективното) съществува (фактологично) извън и независимо от човешкото съзнание: действителността е обективното (the truth). Животът на човек, по необходимост, е най-високата ценност. Следователно: Всичко, което помага обективно на човек да to be, да оцелее, да е жив, да запази живота си е доброто, правилната обективна ценност; всичко, което пречи на човек да оцелее е - лошото, неправилната и НЕобективна ценност (анти-ценност). Следователно знаем, че обективното е инстинното (фактологичното). Следователно можем обективно, истинно, да знаем (да различим) кое е добро и кое лошо! Следователно е възможно да придобиваме НЕсубективно знание (обективно, базирано на действителността, истинно, а не субективно (основано на нечие си съзнание или wish)). Следователно, обективно знание съществува и то е истинно и за да може човек да оцелява трябва, по необходимост, да се базира на това знание.

            2./ Фактите са природни или man made - действителността е природна или man made. Следователно човекът може да променя действителността, и на свой ред действителността може да променя човекът - the change, the interconnected change. Всеки факт индетифициран обективно (истинно) от човешкият разум е знание. Понеже човекът може да оценява, кое е добро и кое е зло, то той може да evaluate-ва кой факт е ценност и кой факт е анти-ценност за неговото (му) съществуване и оцеляване; кой факт (и кога, в какъв контекст) е полезен и кой факт (и кога, в какъв контекст) е вреден за оцеляването (му). Слънцето, което е факт, което е ценност може да бъде или полезно, или вредно за човекът - според контекстта; всеки факт може да бъде (положителна) ценност или отрицателна ценност (анти-ценност) за човекът; всяка ценност има отричаща я анти-ценност и всяка анти-ценност има утвърждаваща я ценност. По необходимост, за да може изначално човекът да оценява въобще нещо си, то човекът трябва да съществува, да го има, да не е мъртъв: следователно, животът на човекът е най-високата (му) (обективна и истинна) ценност. Доказахме, защо НЕсубективно, животът на човекът е най-високата му ценност, първата (му), изначалната (му), базовата (му) ценност (анти-ценността на живота е смъртта).

            Логически правилният (обобщаващ и truthful) извод:

            Следователно, всяка обективна ценност, която е полезното добро за човека е справедливото, е правилното, е подходящото (за оцеляването, в полза на човешкия живот). Всяка анти-ценност е ирационалното, е вредното, е злото. Животът е най-високата ценност, е доброто, а смъртта е неговата противоположна анти-ценност, е злото. Всеки принцип, избор и действие, което някой човек извършва трябва да бъде обективно рационален (базиран на обективни и рационални ценности (Кодекс от ценности, формиращ обективни fundamental принципи; мислене в condensed & integrated principles, а не отделни short-term прагматични concretes)).

            Разумно-рационалният човек (онзи, който базира рационалността на оцеляването си - на разума си, чрез идентифициране на фактите в определен контекст) е човекът, който може правилно & справедливо, non-subjectively - да оцелява и да се enjoy-ва на ценностите си.

            Ирационалният човек (онзи, който извършва ирационални действия ) е негативното и вредното за него си самият (упражнява зловреден натиск върху ума си), той е противоречивото и НЕобективното същество, което разплаща цената на действията си чрез състояние на болка, мъка, безпокойство, неувереност, заблуда, невротизъм, депресия и страх (или страх от самият страх). Умът на такъв човек боледува. Лекарството срещу такъв убийствен натиск върху ума на ирационалният човек, когато е изпаднал в тежка форма на ирационалност, е само и единствено grasp-ването на истината, чрез процесът на самопреживяването (а, не на смисляне!), с цел адхок (щрак) отстраняването дрехите на заблудите (приемане на реалността, такава каквато е) и възвръщане на самоуважението му - възвръщането на the peace of the mind, ОБАЧЕ, по необходимост - with the rational support & objective guidance of някой разумно-рационален human, other things being equal (психоанализа, ала не безсмислено& шибано и хипер-вредното психологизиране). Защо употребявам глагола grasp? Защото ирационалният човек - независимо от неговото интелектуално равнище или богатство - не разрешава изобщо достъп на абсолютно нищо до самият процес на смисляне. Дори и на онуй, което му е необходимо и би било истински полезно, добро или лекуващо за него самият. Такъв човек отчаяно отрича всичко и подлага на параноидно съмнение всичко друго, отхвърля всяко външно изказано от другиго мнение или начин на рационално действие, освен собствените си рационализации на ума му за които е безпомощно (ала яко) hooked on; реалността е безсъзнателно & дълговременно подменена от свръх-субектизимът му, а това вече е трагедията на живеенето в миналото или виртуалността - НЕразпознаване на обективната истинност от тези на инстинктите & wishes & фалшивите очаквания или голи надежди - играта на казино или тото с цел да спечелиш джакпота - които още повече усилват спиралата на депресивното му състояние. Ирационалният човек е възможно да разпознае (или понякога дори да идетифицира напълно) някой друг ирационален или разумен човек, ала не и собствените си рационализации, които именно обуславят неговата собствена ирационалност. Ирационалният човек е възможно да действа рационално в някоя конкретна област (или в някакъв конкретен time frame) от живота си, ала НЕвъзможно е да действа рационално & дълговременно във всички области на живота си. Такъв човек е възможно да се позовава в говоренето си на common sense съждения (всеизвестното, обичайно известното, или изреченото от еди-кой-си „авторитет”), говори само и изключително за себе си или въобще изобщо не говори нищо за себе си (и за проблемите си), ала същевременно е лишен от всякаква форма на обективност или рационалност на действията си докато не се излекува умът му; оставил се е на случайността и drift-ва по течението й. Капанът, в който се намира ирационалният човек действа non-stop & безотказно в негова вреда и срещу интересите му до тогава, докато не успее или да излезе от него (евентуално с помощ от друг human), или да остане в него завинаги; или да избере да бъде и да заслужи да бъде happy, или - нещастен.

I have chosen (I am not chosen), for myself, to support my objectively and rationally (истинно) search of my happiness, through (conceptual) възможностите на разума си - смислянето.

I do.

I do it буквално, based on absolute principles, дългосрочно и в конкретният контекст, to the best of my knowledge & abilities - non abstractively или субективно, but I am able and ought to think, when necessarily, abstractively.

Dialectiscs - необходимо и достатъчно.

I do.

I do it - positively & joyfully, but I am able and ought to understand & accept, when necessarily, pain & отговорността (the negative, the irrational ).

Reality of facts - необходимо и достатъчно. Not (only) my own wishes, instincts or whims.

I do.

Аз мразя, absolutely ненавиждам death, ала не я отричам, че и тя е абсолют. Че е действителност. А, действителността е такава, каквато е; тя са фактите, които аз мога да смислям или да откажа да смислям.

I do, смислям.

But, in the meantime, within the boundaries of my birth and my death - I do. I do my own радости - обективно, свободно, независимо, волево, амбициозно, дръзко, справедливо, individually чрез полагане на усилия, ала не и (мошенически) за сметката на някой си другиго, който обаче е също с такъв profile.

I do it, by thinking & acting how to choose the right. Not the wrong, which is much more easier, ала ирационалното.

I do. And I will (гордо) continue doing it my (own) way. За да - to be.

I am.

I know. I know (that) I am. I have (objectively & rationally) decided & смислил, that I am ( when I was much younger than today - под 35).

35 какво?

*******

Природното tree явор, окичено с лилии & the great аристотелски Alexis - съпортвани от лъчът на разумът - е реалността, която съществува основана на обективни (истинни, Природни) принципи. The raymind’s mankind. Това индивидуално tree, за да happily to be, за да може хармонично да exists, за да се размножава (within its lifetime and in the woods), за да може да се enjoy-ва и удовлетворява от успешно постигнатите си слънчеви цели, има витална необходимост consistently & longterm to apply рационален морал - Кодекс основан на систематизирани & приоритизирани & fully интегрирани рационални ценности & objectively human principles. To think (not pragmatically!), да се смисля концептуално, да се selfID, да дръзко ID, да практично валидира, to (динамично и правилно) see & evaluate-ва фактите и взаимовръзките им. To synchronise itself’s character to the Mother Nature’s principles. За да може (интензивно & гордо) да заслужава & feel & experience-ва: the self-esteem; the (es)sense of (its beautiful) life.

2009, 2010, 2011г.
Erin Robsan - 4 етики

PS

Това есе „Морал, етики, вярвания & заблуди” - I do -
               е фундаментът, крайъгълният камък, the very essence of мойте убеждения и разбирания (а, не вярвания!).

               То, по необходимост, интегрира цикъл от следните йерархично подредени есета, които съпортват тази тема:

0.) Racio morality

1.) The Universe - the Standard; Life - Еталонът на Стандартът

2.) Планинарство сред природата - изкачването към върхът

3.) Усилия, work и полагане на труд

4.) Независимост

5.) Ирационалният човек

6.) Принципи

7.) Грешки & компромиси

8.) Equality

9.) Second-handedness. A way of life.

10.) Blood & water

11.) Ерин Робсан - 4 етики