Old” and “new” capitalism

Отношения между съвременните менажери в големите компании и собствениците им -
the divergences/различията & the differentiation/различаването/разграничаването между интересите на заинтересованите лица/ppl и интересите на (the real) акционерите/owners

 

 

I.                   The "old" capitalistic society - the culture of (individual) success, honor, merits, reputation and dignity. The real thing.
Of (value) Creativity.


            Shine on you crazy diamond винаги е била фирма управлявана (и особено силно изразено след лято’2004), по начин подобен на принципите на „старите” - големи (и устойчиви) фамилни фирми (или "приятелски кръг"), които съществуваха (основно) от края на 19 век до началото на 20 век – преди в USA Рузвелт да въведе колективистичния дух на „Новият курс”, (по примера на колективиста Ленин в СССР - „Новая экономическая политика, НЭП”) т.е. модела на тоталната ( mixed capitalistic economics ) глобализация и полит-предприемачеството (лобизма), който смачква рационалното и променя (към колективистичен морал) всичко в политиката и икономиката, а следователно в (социалния) живота на хората. След Втората световна война до падането на Берлинската стена все още тук-там имаше фирми, които създаваха отлично впечатление със свободното си пазарно поведение и разумно-рационалния начин на своето управление. Фирми, които (въпреки натиска на колективистичния морал) бяха станали легенди, (успяваха да бъдат) пример за това как честно, ефективно и почтено, based on market competition, трябва (can, should and ought to) да се прави истинския, автентичния бизнес (free market economy) и да се (independently) създава profit, благосъстояние и богатство (wealth).
            Преди
(през the “red decade” & Great Depression of the 30-те, the war years of the 40-те, 50-те, “richie Havens” of the 60-те, the inflation/poor economy of the 70-те, the Reaganomics/Thatcherism of the 80-те, дори the new East European beginning of the 90-те години на 20 век) politisized (интер-олигархична) глобализацията да обхване яко всички сектори, във всички държави, макар и да имаше (не толкова всеобхватни и строги) регулации, норми и намеса в "свободния икономически пазар" ( и особено във финансовия & банков сектор !) - все пак съществуваше и не беше толкова стиснат за гушата предприемаческия дух, който успяваше да се бори и се прилагаше сравнително ефективно, индивидуално отговорно. Не е трудно да видим добрите резултати постигнати през онези години, макар и белязани от Студената война. Смайващи резултати на освободения човешкия гении - във всички области на производството, науката и технологиите. Tогава една (все още) не (толкова) малка част от компаниите и предприемачите се "тревожеха" и внимаваха да не опетнят името си & репутацията си, което беше основата за обществена оценка - изграждане на некомпрометирано/обективно доверие и достойнство т.е. business management & авторитет, основани on merit! И доверието (deserved/earned репутацията, името, the image) продаваше добре (защото е objective мерило); (biz) репутация/доверие/име/имидж/авторитет very effortful/трудно & дълго се гради (, ала е absolutely възможно, very fast да се (раз)руши)! Характерно, нормално и типично за онези “old-type” фирми (of the good old years; e.g. of the 50’s, 60’s, 70’s, 80’s) беше, че те се самофинансираха почти изцяло и почти само от собстените си revenues - такива приходи и доходи, и до толкова, колкото съумяваше всяка една компания да си заработи сама/самостоятелно/автономно, а не изцяло (или както е today в 5-10-50 пъти, пъти повече от собствения си капитал (левъридж, debt money); liabilities, debt-base/leverage поведение/икономика) да взима (unsustainable!) заемен капитал от банки, фондове и инвеститори т.е. работеха главно като използваха/увеличаваха реалния си собствен капитал и приходи, а не hugely заемен такъв! И макар и mixed (economy), капитализма действаше (сравнено със социализма) прогресивно, prosperous и ефективно, за цялото общество - собственици и наемници. Имаше реална икономика и (добър) постоянен реален ръст - няколко десетилетия, но със всяко следващо десетилетие примката около врата на предприемача се затягаше все повече, както и безбожното предлагане на заемен капитал от всякакви институции! Имаше локални спадове ( с изключение на десетилетието на Голямата депресия, огромен спад). И (белия, civilized, secular, rational) свят вървеше напред & up, с добро (за цялото общество) темпо (след Втората Световна, до средата на 90-те). The spirit of (лесей феър) capitalism, itself! ( ала предприемача не разбираше, нито осъзнаваше (като цяло), че колективистите/етатистите и мистиците, яко и системно копаят, огромна и мега дълбока пропаст, някъде в бъдещето на 21 век - пропаст, която се ситуира в най-важната, най-невралгичната локация на човека - полето на („обществения”) морал; ала невралгията удря право в ума, по разума и в сърцето на човека!).

*******

 

The автентичната culture/morality of предприемача:

the free market is rewarding (с печалба) предприемача/business owner, if/when his risk management is successful and if/when not successful - фалит (икономическа смърт)

 

            Когато възнагражденията и бонусите на средния, големия (и на неприлично големия) капитал (в частния сектор) са на относително приемливо ниво, което е based on the обективно increase of equity и са пряко зависими от постигнатите реални резултати/returns на фирмата (profit-loss),
            когато не са в тотален дисбаланс със социалната структура на обществото
(ножицата бедни богати не е толкова ужасно, мега разтворена, based on олигархичната полит-банкерска общност/кланове от „приятелски обръчи/кръгове“ & държавен монетарен & фискален монопол, as well as малоумното чудо of fractional reserve bank system),
            когато не съществуват ултра-хипер-мега
(сложно и НЕпрозрачно изградени, полит-медийни) корпорации & лобизъм,
            когато нещата са прозрачни и с much too по-прости
(,но cost-ефективни и действащи) НЕрегулации, и
            когато не са
(мега масово) насърчавани финансово невежи хора към поемане на НЕразумен (unsustainable, casino) риск, социалистическа солидарност (more equality & „братство“) и нарцистична (олигархична) алчност for power -
            тогава нещата в
(макар и в mixed economy!) капитализма вървят горе-долу добре и пазарите успяват/могат (въпреки not so many регулирациите & субсидиите) (сами) да функционират добре т.е. не съществува в основата на самата система, заложен mega висок системен риск (for the immediate, short and middle term future of the economic development).

*******

            Характерното за онзи тип, някогашните (фамилни kind of) фирми беше, че в тях НЕсъществуваше разделение между (private) собствеността, управлението, (responsibility) и контрола т.е. имаше триединство на управленската (the management) и капиталовата структура на фирмата (the (owner of the) capital).
            Имаше добра мотивация, постигана чрез пряка
( и дългосрочна) зависимост/relationship между печалба/загуба/дълг и собственост/възнаграждения/задължения - по цялата верига на произвеждането на капитал/(positive)equity и нарастването му.
            Когато фирмата печели, тогава се увеличава и общественото благосъстояние; фирмата плаща
(добри, ала не и убийствени!) данъци, а печалбата си - реинвестира (задължително капитализира) част от нея в развитието си, и може да отдели (ако може да си го позволи) част от печалбата си (за заслужено възнаграждение), която да раздаде на собствениците си (дивиденти) и на работниците - бонуси. Ако фирмата губи и трупа дефицит/задължения - губи само за собствена сметка, собствените си пари/активи, тези на собствениците й (работниците могат само да загубят работата си или да им бъдат редуцирани заплатите). Това не оказва влияние върху никой друг - данъкоплатеца не разплаща грешките на (фалирала) фирма. Класика, добрата класика.
           
Win-lose situation. Handling risk: objectively rewarding success, punishing ирационалностите & mistakes! Автентични отговорност & печелене на уважение & доверие, (produce only) on (the principle of objective) merit/results/efficiency/effectiveness/конкурентоспособност, определяно само от пазара (а не от корумпирани държавни бюрократи/чиновници)! The essence of the ("old", лесей феър-like; in fact there’s no other type of автентичен) capitalism.

*******

 

 

II.                 The "new" capitalism. Новият "капиталистически” (infact капиталсоциалистически) ред. Corporatism mentality.
Новата синтетична (смесена) (интер-социал-)капиталистическа система. Новият (етатистки) световен/global ред.

The капиталсоциалистическото society - the 5K’s culture of (value) Extraction.

 

RR: “Every човек/company, which long-term is full of кредити/debt е всъщност really full of shit! Yes.”

 


            Огромната част от днешните глобализирани огромни (oligarch-) корпорации,
           
ултра големи компании, мега банки, хипер пенсионни, финансови, инвестиционни, хедж и незнам си какви още фондове са абсолютно тотална противоположност на онова триединство ( на лесей феър модела). Те са мега (диви) чудовища, под повърхността (си). Икономически unsustainable structures (и най-вече банките и банкерите; financiers!). И са dishonestly/политически/лобистки (задкулистно, прикрито, замаскирано) подкрепяни от правителствата, разбира се, с парите на данъкоплатеца (или с натрупване на дълг & deficit за бъдещия данъкоплатец)! Баси evilness! Тези чудовища знаят само как (по социалистически/колективистично безотговорно) да харчат заемни пари или пари на данъкоплатеца т.е. чужди пари, ала не и как автентично & honestly (based on конкурентноспособността си) да be efficient & профитабълни и да спестяват собствен капитал (т.е. тези мошеници, просто приватизират резултата, когато има печалба/gain и го социализират ако е загуба/риск!)! Забележете, че именно такива големи компании, точно те, са субсидирани от правителствата, което е де факто социализира кражба от всеки един данъкоплатец, която се осъществява от политици, етатисти и полит-предприемачи?! Правителствата не са и не могат да бъдат решението на финансово - икономическия "проблем" (или на кой да е друг казус) на световната (социално-икономическа) система - те всъщност са the real проблемът на тази democratic система!

            По правило, мениджъри на една компания имат най-добрата и най-точната фактологична информация за реалното състояние на компанията & инвестиционните ѝ възможности. Затова, ако мениджмънтът на една компания работи в интерес на настоящите акционери...ех...ала, всъщност практиката е:
            Хиляди на брой акционери в тези мега структури - духат супата (в по-дългосрочен план), защото избраните (мекерета) „мениджъри” могат (предоставена им е възможност!) да управляват дадена компания както си искат, on a whim, съгласно техните си капризи и прищявки. A, такива мениджъри управляват или посредствено, или лошо, или безсъзнателно лошо, но винаги в своя и само в своя лична полза & изгода, макар да притежават съвсееем малка (или по-често никаква) част от компанията – забележете, без да носят никаква лична отговорност и никакви лични последствия! Управляват (лошо и нечестно) чужди средства, като взимат (НЕрационални, НЕефективни) решения от името на акционерите (собствениците) – дори не от свое име, а “в името на...собствениците и за тяхна (фатална и скъпа) сметка”!

            Мисленето, действията и поведението на тези менажери са насочени единствено и само да постигнат целта си: от къде и от кого могат да измъкнат още и още (нови) заемни средства (които, разбира се, батисват уникално посредствено, абсолютно некомпетентно или откровено мошенически) за да покриват ( в някаква малка степен) предходните си загуби (и дефицит/недостиг на оперативни средства), а обективният резултат е: дълг, дълг и все повече натрупан дълг! Това е класическа пирамидална (понзи, unsustainable in the longer run) схема, само, че реализирана в огромни мащаби от такъв тип мен(к)аДжери т.е. псевдо-предприемачи, а, бе, направо - откровени (и интелигентни!) мошеници. Ако, обективно притежават и висок интелектуален потенциал - са (нарцистично, социопатично, психопатично) зло.
            Менажерите на тези "интелигентни" и НЕпрозрачни компании "изобретяват" най-различни "печеливши" инструменти и възможности, като "интелигентно" експлоатират ирационалността на акционери и "инвеститори" (които нито си дават труда да прочетат отчетите, нито really разбират за какво иде реч; функционално финансово-икономически НЕграмотни). По този начин, дали има или няма печалба такава компания, менажерите на тези компании реално взимат инвестиционните решения, решенията какви разходи да се правят и т.н. - всички значими решения. Няма никаква обвръзка между възнаграждението на менажерите и постигнатите резултати (печалба) на компанията [заплатите и бонусите им са wrongly обвързани в най-добрия случай не (as it should be) с ROAssets, ами с ROEquity (producing ниска/нулева рентабилност, ала десетки пъти over-надценени и раздавани заплати/бонуси), а в по-масовия случай - с nothing са обвързани, с dishonesty/мошеничество са обвързани]. Управляващите компанията ги боли фара - заплащането, бонусите и привилегиите, които получават си остават повече от щедри и когато резултатите са (виртуално) добри, и когато са (повече от или фатално/фалитно) лоши!
            Менажерите винаги се облагодетелстват лично мега повече, от колкото получават самите собственици - акционерите
( финансово/икономически НЕграмотни в голямата си част и не разбират въобще в какво "начинание" се забъркват и как се управлява то). Поради начина на разпределението на „печалбата” (често, въобще реално няма такава, а има дефицит и загуба) за менажерите, обаче, се намират - мега заплати, мега представителни, мега луксозни коли, мега бонуси, мега премии за управление, мега измислени „разходи”, мега („творчески”) счетоводно манипулирани машинации. За акционерите - к'вото остане, ако остане въобще нещо смислено. Може и (обикновено е) фалит да им остане, а може и фалит + мега дълг (ако Държавата или някой си не "помогне", „too big to fail”, и тогава се преобразува дълга (на бързо) от частен в държавен дълг (или от частен в друг частен); или Държавата (групата) започва да печата (ирационално) инфлация - награда за данъкоплатеца).
            CEO-та на големите
(и/или публични) компании (и тяхните сателити) използват парекселанс счетоводна измама & невежество на акционерите, за да изфабрикуват (по възможност балансова) „печалба” & висока стойност на „активите(поне в краткосрочен план). Така "компанията" показва фалшива, виртуална „печалба” & капитализацията й изглежда прилично на хартия. На криминален език, обаче, това се нарича измама, заблуда, мошеничество, защото когато правиш нещо, което води до загуби & трупане на убийствен дълг и не само го криеш, ала на всичкото отгоре - го представяш измамно като „печалба” & добри „активи”; това неминуемо ще излезе на яве, въпросът е само кога ще се случи - кога ще лъсне техническия фалит, който се подържа с години, кога действителността обективно ще бъде разбрана и осъзнана от всички ( на последно място от реалните собственици) - токсични активи & огромен дълг.
            В такива компании, липсва прозрачност, липсва регулиране и контрол от реалните собственици, липсва всякаква мотивация. Липсва (дългосрочно) обвързване на менажерските възнаграждения, бонуси и привилегии с печалбата и възвръщаемостта на фирмата.
Налице е процес на плячкосване! Ето защо thrust, respect & reputation are today (особено касаещи политиците, синдикатилистите, банкерите, правораздавателната система, бюрократичната администрация, държавните агенции/институции/фирми) very rare commodities!
            В такава ситуация, при наличие на много такива компании
(-мошеници/измамници), "пазарът", разбира се, че престава (защото е задушен from the existence of such non-free market companies, почти e удушен) да функционира толкова ефективно (колкото би могъл, can & could, in a автентична free market economy) и се превръща в (малък) хаос. Колабира. Следва (на първо място морален, после разбира се и икономически, и социален) колапс. Има дълговременни негативни последствия за много хора, ала не и за баш майсторите-менажери, които са се нагушили, и на които въобще не им пука, пет пари не дават за "репутацията" си, нито пък за загубеното доверие на другите към тях, нито пък за самоуважението им. „Просто всички „големи” го правят, така или иначе!” - това е техният опит за самоуспокоение на гузната си съвест & загубеното си достойнство; оснанала им е само едната гола, ала маскирана, лицемерност, която практикуват. Разменени - право на собственост и произтичащото от нея право на (вземане на) решенията! Баси! Ужас! Ужасно зло и вредно нещо! Ала всички (и най-вече колективистите/етатистите) (започват да) КРЕЩЯТ как, видите ли, „Пазара” и „свободната пазарна икономика”, оh dear, се били самокомпрометирали и се били, oh dear, oh dear, провалили?! Крадецът ВИКА „дръжте крадеца”! Ала мнозинството, за съжаление (ала clearly ясно защо), се хваща на тази отколешна лъжа/заблуда/измама/delusion - вярва, догматично сляпо.
            За (псевдо) менажерите е винаги win-win situation, възнаграждение на ирационалността, rewarding failure & посредствеността & мошеничеството. Capitalism, а?!
Баси! За акционерите (the real собствениците, инвеститорите) lose-lose situation! Баси! Баси инверсията!

*******

            Такива са ужасите в света на типичното (днешно) корпоративно управление - мега нарцистично-алчно, мега „егоистично”, мега безскрупулно, мега нагло, мега НЕчестно, мега НЕсправедливо, мега безнравствено - ала мега доходно - единствено и само за „менажерите”/“големите“/дебелашките бизнесмени (костюмирали се вратовръзки), които са хипер хитреци & пресметливковци, ultra ирационални лицемери и ultra наглеци, целящи само собственото си mega облагодетелстване за сметка на причиняването на някой другиго на - загуба, болка, щета, мъка и нещастие. Този тип „managers” нямат absolutely никакво място за принадлежност към неприкосновеността на private property & private contracting, ала притежават в мнооого субективистично-алтруистичен (religious и/или secular ) морал, гарниран с нарцистичнo-мошеническа невроза.
            И на това му викат „бизнес”, и то "голееем" го наричат?! Бахти бизнеса, бахти бизнес „честта”! Бахти
(афро-латино) капитализма! Това си е направо като световната Политика - голямото ограбване. Франкенщайнскo робинхудство, рекетьорство, гаменство/гангстерство!
            Тъжничко, ала фактологично, нали, Джозефин?



ПС
1./ Примери има колко искате.
                WallStreet, banks & ФЕД, Лондонското сити, Токийските самураи, Руските олигарси & държавни фирми/банки, Арабските шейчета, Пекинските нови златни патици, Корейските "дребни мъжкари", Индийските "тъмнички полупечки", банките по света и у нас,
пенсионните фондове по света и у нас, застрахователните дружества (AIG ), АДСИЦ, фондове, 67% от компаниите листвани на борсите по света и у нас... вероятно 90% от всички предприятия с (реални) активи над няколко милиарда евро в света на баш капитала, - и (над) няколко десетки милиона евро, като за у нас, за 20г. капитализъм.

2./ Създаването и умелото насочване на настроения и очаквания, чрез ирационален оптимизъм насаждан у акционери, "инвеститори" и "средностатистическия човек" - води до образуването на балони и бумове. А, значи и (временно) големи печалби. За кого ?
                По време на период, на такъв "ирационален оптимизъм" - масата е дълбоко приспана и (почти) всички подценяват (яко) рисковете. Перфектна смес от еуфория + психологически транс и купонът тече (яко) готино. Важното е повечето да (си) повярват, че са в отбора на отличниците. И един друг да се (само)навиват, катерейки се (в галоп) нагоре по спиралата на ирационалния „оптимизъм”.
                Хората (когато спомените за поредния балон избледнеят достатъчно) ще могат да бъдат насочвани и управлявани към надуването на следващия балон. Ще го правят винаги в една mixed type икономика. С цикличност през 7-10 години. Балоните не са чисто икономически феномен, те са по-скоро социално-психолочически феномен.
                И "сметката" накрая на "банкета", след болезненото събуждане от транса, винаги се плаща от един и същи субект ? Мда.

3./ Koй избира менажерите ? Акционерите (собствениците) на компанията ли ? Как е възможно менажерите да правят (дълговременно) каквото си поискат без да се съобразяват със собствениците ? Менажерите да могат да лъжат, да крадат, да се (мега) облагодетелстват (за сметка на собствениците) - и акционерите да не могат да направят нищо за да ги спрат или изритат ?
                Има, разбира се, (точен и ясен) отговор на тези въпроси.

4./ Изводът :
Мошениците (измамниците) трябва да бъдат порицавани, наказвани или да влизат в затвора, а не - да бъдат възнаграждавани или давани за „пример”, както е today (особено при banksters).

 

Паразитите       Предприемачество и риск       Що е морал и що е вярвания  Четирите морала         

Работа, Усилие, честен труд                   НЕзависимост, НЕзависим/productive човек