Доходите (of a истински capitalist/предприемач)

Често чувам и присъствам на обсъждания касаещи основен въпрос за всеки един човек - този за неговите доходи (или за income & profit на някоя фирма). Как да бъдат доходите на един човек по-големи от текущите му такива ? Как да не намаляват, а да се увеличават ( и то повече от инфлацията)? Как разликата между собствените му доходи и собствените му разходи да е по-голяма (с какъв math знак, а)? Тук ще разгледам въпроса only за доходите на предприемач - онзи човек, който има собствен бизнес т.е. не е наемен работник.
Отговорът, който обикновено се дава (почти автоматично) е - да се избере, създаде и подържа - в дългосрочен план - такава организация на дейността на бизнеса на този предприемач, като целта е по-висока производителност на труда т.е. по-ефективно & more efficent управление на бизнеса, така, че да се осигури нарастване/add-ване на the capital (value) за successful doing (на този) бизнес и като краен резултат да има излишък (profit & savings), а не, не, не дефицит (& кредити, заеми, задължения)! Ключовият елемент за the real успех на всеки бизнес e на първо място (в [НЕ]способностите на) предприемача thyself (, който е създал и/или ръководи the бизнес; his личн(ост)ни capabilities to really успешно communicate with (and да рационално sell his product to) клиентите си & to really успешно/страстно motivate/inspire/lead работниците (and съдружниците/съмишлениците) си - по real пътя of real success/productivity/профит!) и след това - (управлението на) кадрите (кадры решают всё come second!), които участват в него; степента на their професионални умения и способности, мотивация и действия, емоции и желания, техните собствени цели, и наличен more/less разум, интелект, рационалност, логика и лоялност - сравнявани със хората в други компании от този бранш; кадри (почти) винаги за (почти) всеки бизнес могат да се rationally/rightly привлекат (by кого?; by an ambitious & истински rational плачльо/вечно мрънкащия & оплакващ се предприемач, in the right way). Конкуренция, (real) free market competition (to efficiently produce & успешно -at a real profit- sell a company’s product…long-term).

Реалният проблем,
real предизвикателство и real предпоставка, обаче е, че
когато се дава горния отговор, the individual, който го дава приема парекселанс, дефакто wrongly, че the ppl участващи в some business са в достатъчна степен really разумни, рационални (i.e. moral & practical) и consistently волеви хора (,а не само да се смятат за такива), които взимат решения, се мотоворат и извършват действия, чиято обща цел е такава екипна работа на всеки един, че да доведе до успешно постигане на така дефинираната цел (to make/produce profit; to self-sustain the normal/succesful функционирането на the company…the normal/healthy is the successful, the successful is the normal/healthy) в някакъв достатъчно дълъг (some десетилетия) времеви период. На практика, обаче, нещата не са такива, in the (BG) reality. Защо?
Защото (BG) хората, the majority of them, usually действат ИРАЦИОНАЛНО (not enough rationally) - в дългосрочен план -, както по отношение на това, което работят, така и по отношение на себе си (на личните им цели & objective achievements) и на децата си! Защо това е факт ?
Защото, като principle правило, огромна част от хората, все още не са способни, нямат (have not self-taught themselves) необходимите знания, не са изградили умения да формират абстрактни концепции на по-високо равнище; нямат правилно изградени такава objective & rational морална/етична (приоритизирана) система на своите принципи, ценности и добродетели, които да really consistently & persistently спазват i.e. да управляват рационално и последователно в дългосрочен план, през целият им съзнателен живот! Именно в името на the making/achieving of по-добър own живот.

Well Jos,
this на първо място e essentially валидно за самите предприемачи, които choose to менажират собствен бизнес.
На второ място (дори когато предходното не е вярно), то (БГ) кадрите, (БГ) наемните работници, са на много ниско базисно-простовато равнище, поради яко изтичане outside the boundaries of BG на основната част от the smart, сериозни, можещи & talented (younger) ppl. Което обективно обрича - в дългосрочен план - всяка една система, която отговаря на горните две предпоставки. Тогава, дори не стои въпроса за увеличаване на производителността на труда, а този за възможен по-малък номинален спад на разликата между приходите и разходите. Това е съвсем absolutely друга (in fact точно обратната задача) - да се спасяваш от потъването и удавянето в блатото. Отваря се път към НЕсигурността, worrying, fear и по-вероятно към yet more doing of по-нерационалното действие - в желанието и фантазията „да се компенсират” проиграни & загубени вече сигурност, спокойствие, удовлетворение, радост, гордост и самоуважение (if изобщо са били налични в накакъв минал период).

Огромната част от хората харесват & (без)съзнателно choose по-лесното, автоматично заложеното ни в нашата човешка същност: автоматизираното емоционално-интуитивно състояние, без много много влагане на разум, правилна и рационална логика базирана на факти и objective знания, което ususally успява да ги държи на повърхността на някакъв казус, проблем или задача, която трябва да решават. Това състояние не им позволява (забранява им) да се really гмурнат по-надълбокото за да интегрират правилно и практично всичките факти, знания и умения с които (често) разполагат и които са objectively (cap)able да взаимосвържат logically - всеки според и до равнището of his own capacity. Ако това им състояние е възможно да "работи страстно" от време на време за достигане до някакви решения, които са с елементарна, ниска или средна степен на сложност, то със сигурност НЕ може да допринесе за много успешно и вярно решение при висока и много висока степени на сложност и многопараметричност на някакъв проект. По-лесното, Жос, does not, not, not обезателно means това, че е в наш собствен interest in the longer run! По-скоро the opposite е обикновено вярното, in this complex world that we really live in today. По-трудното (meaningful & productive) done действие/effort usually e rationally по-(really-)доброто in the long run - за the (real интереса of an) individual; това е изискване на (& reward връчвана by) the reality - за достигането на really успешни achievements by an individual, според неговите real способности & възможности of the according равнище в Стратата. Например, много по-лесното е човек да хапва повечко, да не спортува regularly отколкото обратното - to be really a fit/nice body; много по-лесното е на мрънкаш и да не полагаш efficiently productive труд/effort, като of course as a result печелиш (много) малко money/доходи in the long run отколкото обратното; по-лесното е да хапваш (честичко, regularly) сладки работи отколкото да се really ограничаваш long-term; по-лесното е in the longer run да се (irrationally & безволево) оставяш to be addicted към нещо си отколкото to истински rationally & волево to be in really успешен self-control, really flourishing self-regulation i.e. real успешен self-management [self-дисциплина на one’s own (раз)ума, the real (раз)личността]. In the name of a better life, the (long-term & challenging) pursuit of happiness in IHS terms. OK, Jos?

Ала в живота (ни), на всеки от нас, се налага да решаваме задачи от всякакво равнище на сложност - независимо от нивото ни на интелигентност и способности that we possess, както и no matter how rich or poor we are, независимо дали искаме, харесваме или - не толкова the reality. По пътя към индивидуално, волево и свободно търсене на удовлетворението, удоволствието и щастието - чрез нашите choices и the последствия + отговорности. Ясно, че без страст и без емоции - не става really good; е много скучно. After all, we are all human. Aren't we, Jos? Но не трябва да изживяваме живота си - just getting by някак си...dutifully going to a job everyday - from 8 to 5, from paycheck to paycheck; from hand to mouth…drinking beer...This would be истинска stupidity, a waste of one’s own lifestyle & lifetime, not истински fulfilment & flourishing of an individual.

И накрая, трябва, young & lovely Jos, да помним, че обективно правило е, че постигането на успех (доброто, положителното) се изгражда бавно, степ бай степ, consistently и с много persistent усилия и усъвършенстване на способности, ала разрушението (лошото, негативното) може да нахлуе с огромна скорост! Защо ?
Черният лебед на метафизиката, епистемологията и етиката. Или този на the irrational политиката & economics, based on an irrational morality.

ПС
Моля те Жос, да не сравняваме креативните изяви на really добър бояджия с тези на really добър художник, нали?! Ако го правим няма rationally да стигнем до никъде.

kрай