Профил на младия човек (лесей феър капиталист, предприемач)
който е able & has the
capacity (of knowledge, дързост, амбиция, risk handling & practicality) to make profit, wealth/благосъстояние:
0. Свободен, независим и (функционално, (високо)) грамотен/образован човек, който се опира на
своите: разум, мисловност, рационалност,
знания, умения, способности, капацитет и логика т.е. нтелигентен човек.
Човек, който very clearly differentiates от
една страна между лични (subjective) предпочитания, beliefs, вкусове, мнения и от друга страна objective ideas, ценности, убеждения & принципи! Рационално
мислещ и практичен човек
1. Идеен търсач-откривател (с голямо въображение), иноватор, който принадлежи към малцинството; предприемач
с огромна енергия, мислещ, свободен и независим индивидуалист с
широк и интензивен метод на рационално мислене (differentiates между www thinking и genuine ризънинг; wishful/whisky thinging
или
аналитично thinking!), човек на практическото действие (а
не пасивен, не мърда, не
флегма, не Нирвана; НЕ short-range, а long-range
thinker), не колеблив/НЕрешителен; (very) big предприемача е (вече, като изначално изискване, to be) много над "средното" интелигентен и самоусъвършенстващ се откъм (смисловност и) знания. Обикновено е неформален лидер сред (малкото) приятели и (многото)
познати, flexible организатор (лидер of интелектуално-когнитивни
идеи, actualizing them into material practicality т.е. generating his own ideas, мотивиран от личния си rational self-interest, ambition & curiosity, с цел извличане на полезност, смисъл & experiencing 2У, чрез applying of objective values/principles), отворен,
лесно комуникативен; не приема, че може
и е редно да забогатява, като ползва
някаква държавна подкрепа, лобизъм, мошеничество или status quo т.е. works, makes business, като разчита on his own, in the private sector, not in the public (или пък
частно-публичния);
1а. Оригинален/genuine индивидуалист с (self-created, self-discovered, self-made) обективни принципи, който създава сам своите шансове (и
бизнес), а не ги чака да се появят; не следва trend-а по който
върви мнозинството, а създава trend-ове по уникален свой
начин. Не копира, нито имитира действията на другите, а другите го наблюдават
и се опитват да му подръжават. Отваря врати, ако иска,
и предоставя възможност за доброволно участие (вкл. споделяне на инвестиционен
риск) и на други хора в някакъв
негов проект, но не зависи по никакъв
начин и в никаква степен от тяхното доброволно участие или НЕучастие,
от тяхните реални възможности или материални ограничения, съзнателна подкрепа или неосъзната
пречка, рационално убеждение/принцип или ирационално
мнение/предложение, желание или несъгласие, удовлетворение
или разочарование. Мисленето, решенията и действията на предприемача СА the project, his собствен
проект, който
той independently реализира и материализира, и носи сам и единствено той отговорност за резултатите of this/his
project. Участието на други хора в негов проект е сведено само до материално
такова, или мнения или предложения, или ъпдейт на резултатите,
ала никога до оперативното управление, функциониране и
изпълнение на проекта, в която част предприемачът държи мажоритарното кормило, крайната дума.
{
Антиподът му,
Псевдо-предприемачът разчита на Държавата, на групата
и/или основно на ресурсите на други хора (да
му бъдат осигурени от друг
човек usually (почти) изцяло/нацяло: идеи, пари, земя, недвижимо, изпълнена някаква част от нечии
други идеи и проект, и прочее); той не може
да разчита единствено и само на свойте ресурси, талант, рационалност, капацитет и способности; псевдо-предприемачът
винаги харесва и участва в общи (колективни) начинания и политики, приема с отворени обятия колективистичните ресурси и целта му е да се възползва максимално от тях т.е. не може да бъде независим като решения и
действия.
Без наличието
на (ресурси на) друг човек,
псевдо-предприемачът
не може и не разчита да
постигне собствен, независим, личен успех; той винаги
търси участието поне на един
друг човек притежаващ (по-големи
от неговите) ресурси и няма успешни (напълно) собствени
и индивидуални проекти ! Псевдо-предприемачът никога не държи в ръцете си,
предварително, всички необходими (и само собствени) ресурси за реализиране на
даден проект; по дифолт той не разполага изначално с налични единствено
собствени ресурси (пари, умения...) за завършването на даден проект;
необходим му е поне един друг човек на чиито ресурси да разчита и от
който да извлече собствена полза !
Псевдо-предприемачът изпитва несигурност и страх, ако опита да прави изцяло/независим собствен
проект - без никаква подрепа от някой друг човек и чужди ресурси; ако
оперативно управлява някакъв проект винаги разчита колкото на себе си, толкова ( в същата или дори в по-голяма степен) на поне още един
друг човек, ала никога само на себе си. Той е хибридна структура, колективист-социалист-материалист, който дълбоко в душата/съвестта си изпитва раздвоено/negative чувство на някаква несправедливост и вина за това,
че прави пари ( с чужда
помощ ); раздвоява се, изпитва необяснима
за него вина
и негативна емоция, когато говори за
капитал и капитализъм, защото това не
е неговата идейна платформа, а просто средство и желание чрез което
да забогатее т.е. парите вместо средство са се превърнали в цел,
сама за себе си. Това
обаче означава, че псевдо-предприемачът не е и
не може in the long term да бъде в мир
със себе си. Оставен сам на себе си, псевдо
предприемачът блокира и замразява/destruct/destroy
собствените си ресурси, които не умее да
управлява самостоятелно по правилен (very effective/productive,
very конкурентноспособен!) начин. Имитиране решенията и действията на
мнозинството е неговата стихия. Псевдо предприемачът
притежава провинциално мислене през
целият си живот и по неговата същност е тази на паразита - който умее да смуче,
а не да произвежда като разчита само и единствено на себе си. Не може да
бъде благороден като мислене,
а e циция/стисня (и
хитрец) - винаги и за всичко, материално
или духовно.
}
2. Притежава
много силна и дълговременна
degree of концентрация, фокусиране и огромна practical работоспособност при преследването на целта (и забогатяването/profiting,
achieving successful results), без да са му необходими почивки. Обсебен е от
идейте и целта си; горд
е със своите достижения и няма нужда да крие
тази си гордост, нито пък да се показно фукляви, а я изживява пълноценно,
making/building his self-esteem да расте higher.
3. Хората не
могат (напълно) да разберат неговата психология - бъркат решенията и
действията му (средствата чрез които постига дадена цел; следствията) с целта
му (причината). А целта му
е една - да направи, в условия на конкуренция на свободния (private) пазар, много пари за
едно-две десетилетия, (1/3 или половината
от неговия active & съзнателен период от неговия живот); за да
може
да се чувства, през цялото време
на живота си, УДОВЛЕТВОРЕН и да
изпитва УДОВОЛСТВИЕ от живота си, именно в процеса на successfully постигане
на целите си т.е. да
преследва щастието си. Хората, мнозинството, го налазват
като пиявици, винаги искат и изискват да смучат
фискални и материални услуги от него;
казват, че щом той има
възможности
и
способности, то означава, че е длъжен
да помага на другите (с по-малкото
способности,
капацитет и възможности); че това
е благороден дълг, предопределено призвание и приятелска необходимост - грижа, дълг за
споделяне на част от (honestly изкараното)
материалното благосъстояние, което той предприемача имал (и късметлийски
or благодарение на другите е придобил); не било, всъщност, право на
свободен избор, ами, най ми било негово (хуманно, морално) задължение?!
4. Не гледа
на работата си като задължение (или скука) от което
просто (го прави зашото трябва да) получава някакво количество
пари за да
се (физиологически) издържа/живее/оцелява, а е страстно влюбен в нея (в работата си, в бизнеса си, в
онова, което doing) и й се отдава напълно, joyfully
и съзнателно; убеден, че това което
make-ва & do/act е правилно и рационално начинание, (което мнозинството не "виждат днес", ала предприемача, не се съобразява с тяхните анализи и оценки, а със собствените си такива) от което
(ще) направи не „едни пари“ или „някакви
добри пари“, а скокообразно (на порядък различно, в пъти) количество
пари - много пъти над "средното на средната класа".
5. Не е комарджия (мрази gambling-а), ала разбира се, че приема/предприема (пре)мерения (разумен) риск на база неговата
rational и независима (knowledgeable, концептуална, основана на неговия опит) оценка, а не "главната роля и посоката, която му сочело Държавата,
Обществото, групата, племето или еди-кой-си". Не се срамува
или страхува от това, че
може, че е развил/придобил/постигнал skill, да прави
(честно) пари (profit, богатство, благосъстояние, материалното), а се гордее със собствените си способности и умения - нищо, че Държавата,
Обществото, групата, племето искат да
му внушат вина и злобно/завистливо и
кресливо/истерично го (без съд и присъда) осъждат за това му (useful and beautiful) умение:
"Българските новобогаташи (всички под един
аршин!) са неморални капиталисти, себични империалисти.
Стремят се, интересуват се само и единствено от материалното, печалбата,
парите, бизнесът т.е. нямат правилната (или никаква!) ценностна система,
нямат (никакви) добродетели и затова не могат да бъдат щастливи. Те са
сбъркани полу-хора, които въобще са НЕдуховни, а алчни паразити и елементарни
комплексари, на които им пука единствено за тях си и за никой друг и затова не
могат да изпитват никакви „висши” чувства, емоции или истинска любов към никой
друг човек т.е. те са примати удовлетворяващи низки първични инстинкти и
страсти. Мошеници са и гнусни манипулатори, които словоблудстват – всички до
един. Лоши са, защото парите са ги развалили и тотално покварили – всички до
един. Експлоататори са и зависят точно от наемният труд, който всъщност им
изкарва богатството и формира благосъстоянието им - а не обратното! Мръсници,
боклуци и грандомани, които живеят на гърба на Обществото и това е източникът
им на необоснованото им мега самочувствие. За тях всички останали хора са
мравки, които нямат никаква стойност. Богатите са зло! А, капитализмът (капиталистическите отношения) е
най-голямото зло, източникът на всички злини на този Свят.
Да
живее колективизма, или социализма, или комунизма, или democratic етатизма т.е. алтруизма
(идеите, ценностите/принципите, морала и политическата икономика на егалитаристите Платон, Кант, Хегел,
Маркс, Жан-Жак Русо, Улянов, Сталин Висарионович, Брежнев
и живков); колективната
= обществената (колективно-частната,
личната?!) собственост, ала НЕ частната собственост (НЕ
върху средствата и оръдията на производството, Не върху идеите, НЕ върху
продукта от реализацията и материализацията на идеите; НЕ на пазарната
икономика, НЕ на милионери и милиардери) - това е доброто, това е което ни
трябва, това е което е честно, морално и справедливо, това е прогресивно, това
е което може да работи в полза и за благото на Обществото, за всички ни. Това е the goodness. Това е истинското, човешкото,
моралното. Всеки индивид-гражданин може да изкаже собственото си субективно
мнение според нуждите си; но ако се
налага може да бъде жертван в името на благото на Обществото, за доброто на
мнозинството, за да се удовлетворят най-високите обществени интереси и обществен дълг,
които са над всеки един индивид, които са над интересите на някаква си група,
малцинство, която не е мнозинството, не е Обществото. Държавата трябва да бъде
силна, да създава здрав ред, да
контролира, да се намесва - в икономиката, в собствеността, в
социалните и трудови отношения, във всяка област; да регулира(административно) цените (поне на основните стоки) -
това е неин (почти като съпружески) дълг
и задължение, а не на свободният пазар; за това съществува, това е
смисълът и фунцията на Държавата ! Да контролира и регулира
социално-икономическите отношения на Обществото, между мнозинството и
малцинството; да определя и създава моралът (и етиката) за всеки гражданин;
това е демократичното, това е човешкото, това е гражданското, това е реалната
истина, а не някаква си идеалистична илюзия. Или накратко: “От
всеки гражданин според възможностите и способностите, всекиму според нуждите.” "
6. Нито може, нито иска да бъде
наемен работник; няма манталитет на наемен работник
- той има манталитет на работодател,
на предприемач, на иноватор, на organizer. Каквото и да работи научава много за бизнеса, мега повече от това,
което работата му изисква от него - ала не просто много по количество и обем
(почти ненужно и заблуждаващо) инфо.
Не всички хора, които притежават този профил могат да направят
голямо благосъстояние, успяват напълно да разкрият възможностите на човекът
който умее да прави пари без мошеничество, в една относително пазарна
икономика, базирана на върховенството на частната собственост. Ала без да
притежава харaктеристиките и качествата (properties) на този профил,
не може човек да бъде (честен) предприемач,
който ще направи значително благосъстояние за себе си, а като следствие и за
други хора, и за Обществото. Обратното не е вярно, грешно е - човек не може да
се грижи за благосъстоянието на други (дори да има или изпитва желание), преди
да се е погрижил за собственото си благосъстояние !
PS
Моделът на успеха
(в БГ), за съжаление, е сбъркан (смесена „кап-соц” икономика) - поощряват
се (издигат се като добри примери) хора и бизнеси, които НЕзаслужено придобиват
материалните неща, капитал и активи; които нямат необходимите предприемачески +
интелектуални характеристики; или направо мошеници, мутри и
политпредприемачи. Но, така или иначе, новото (младото)
поколение въпреки всички приказки, които ние възрастните (из)приказваме за него
е по-добро от предходното, и от по-предходното. Факт. И около 5%-10% ще се
реализират успешно, както и при всяко друго поколение. Въпреки Системата, която
е мошеническа, несправедлива, нечестна и потискаща - спрямо реалните (можещите
и с обективни способности) предприемачи, които дърпат Светът forward. Нищо, че всички ги
псуват, хулят, ругаят, отричат, анатемостват, рекетират, винят и им (тайно) завиждат.
Related теми : независимост
Риск,
управление на риск. Паразитите Предприемач Селтакис profiles Наемен работник
Доходи на предприемач Alchohol
Second-handedness Кръвта вода не
става
Усилие и полагане на труд I-man Съвременните "менажери"