To фатално lose [смисълът of thyself’s] life.
death
[To be gone]
[No more lifetime (living) – for an individual!]
The (universal) principle of death; all stuff, in time, decays i.e. dies.
Всяко начало има своя край
!
And you, lovely Josephine,
ought to enjoy life to the last moment!

Домейнът of death, of nothing(ness).

It’s the reality of living! As I get older & older
it’s more & more part of (my) story’s end!
I do not fear death. It’s life’s end. Bitter, but real.
A momentary end of an individual life.
I’m here now, and I will be gone – someday.
Някога, но не right now.
Before you die – [((l)earn how to] live [happily and do it]! Absolutely!
And there’s absolutely no (after) life in death! OK? Get it, lovely Jos?
So,
don’t be (a) dumb! Be smart, while you are alive (& have a sense of…)! OK?


THE (IRREVERSIBLE) FINALITY OF A LIFE(TIME).

The end of an individual (human unit of) matter & consciousness; end of an individual reality/world!
It’s the individual world, lovely Josephine, that (really) ends, not the
cosmos! It’s an objective (rational) principle. No мистицизъм.

And an objective (rational) principle is a principle; is a truth! No matter, lovely Jos, if sb likes/understands/wants it (to be true) or not.
Most of the (БГ) (greyish) ppl (, because irrational,) don’t really like/understand/want (to think in rational) principles! Воистина!

 

(short version – all important, there is to say)

 

Спиноза: "Един свободен човек не мисли за нищо тъй малко, както за смъртта;
неговата мъдрост е размисъл не върху смъртта, а върху живота!"
[Да, lovely Jos,
за смъртта трябва да можеш,
трябва да се научиш да мислиш, не повече от един-два пъти годишно;
при това
only след your late 40’s, а не преди това! Oh, yes!
И само в контекста на това, lovely Jos,
да си (само)припомняш, че life is really (getting more & more) кратък
и именно затова you трябва да го живееш (все повече) rationally -
achieving (and using) истински, yes truly flourishing, вкусни fruits!]

 

And then (one day) it’s all over! Life ends.
Everybody is really finished one day: his
(life)
time is all over – forever! Absolutely!
[And no, no, no lovely Josephine,
there’s no other (parallel; eternal)
свят up нейде си in the Skies!
One day everybody dies – as a body and as a consciousness. Yes.
And yes, yes, yes, lovely Josephine,
your world
започва и свършва с теб! Get it?]

 

The Right to Die

Paul Laurence Dunbar

 

I have no fancy for that ancient cant
that makes us masters of our destinies,
and not our lives, to hold or give them up
as will directs; I cannot, will not think
That men, the subtle worms, who plot and plan
and scheme and calculate with such shrewd wit,
are such great blund’ring fools as not to know
when they have lived enough.
Men court not death
when there are sweets still left in life to taste.
Nor will a brave man choose to live when he,
full deeply drunk of life, has reached the dregs,
and knows that now but bitterness remains.
He is the coward who, outfaced in this,
fears the false goblins of another life.
I honor him who being much harassed
drinks of sweet courage until drunk of it,
then seizing Death, reluctant, by the hand,
leaps with him, fearless, to eternal peace!
*
Death is the background; life is the foreground – of an individual!
A truly rational
персона се фокусира onto the foreground, only!

 

Никой и нищо не е вечно! Няма нищо вечно, освен енергията! No exceptions (are possible, ever)!
Everything (real) has an end; comes to an end! No exceptions (are possible, ever)!
Everything, all stuff, every(thing, that has been) something, lovely Josephine, has its life expectancy i.e. an actual lifetime. All the real(ly existing) stuffs!

All living същества, lovely Josephine, are mortal(s).
Хората today, have a general life expectancy of about 70-80 years.

Amongst the mortals, lovely Jos,
some ppl are (strong)
gods [истински heroes][in their individual lifetime в реалността], and
some ppl are not!
       In fact – most [of the] ppl (все още) are not; cannot [i.e. have not (l)earned to] be real heroes, gods.
There are no [good] angels and there exist no [bad] demons;
       there are no [so, don’t you think -
както те учат the absofuckinlutely мистични доктрини- of] heaven or hell, някъде си [to be found] in the Future!

There are good and bad people. И винаги ще има. Beware, don’t be stupid [as the мнозинството все още is]!

       Be aware, be истински smart [ризънable]! In your own lifetime, в the [objective] реалносттатук на Земята.
But
,
all living creatures are mortals, come to an end. To their (individual) dead end – once and forever.
      
Мъртвият/мъртвото е несъществуващия/несъществуващото;
       е (в) домейна на
нищото [the nothingness]!

 

Всичко, винаги, and forever, lovely Josephine,
започва (и свършва) with the (objectivereality;
there’s only one reality; there’s no multi (realities)!
That’s the absolute (small letter) truth! OK?

http://www.robzor.com/rhouse/universeorder123_files/image087.jpg 

Човек е или жив или мъртъв; или съществува [в the objective действителността] или не;
            is either в домейна на нещото
[objective reality] или в домейна на нищото!
            No other alternative exists (in the reality);
а в мистицизма – там just anything goes!
           
Няма, не съществува живот след смъртта! Не, не, не, lovely Josephine, (physical) смъртта не е форма на живот!
Всеки човек иска да живее; to be alive!
            За всеки
rational човек, lovely Jos,
           
най-скъпото (the most valuable) нещо е живота му, his own life(time), тук на Земята, в реалността!
На всички хора, lovely Josephine,
           
които не, не, не са загубили their individual (ability of) волево rationality/ризънинг (разум),
            ни се живее!
Yes, we all desire to be alive, to live (HAPPILY our individual life)!
            Но
,
            да умреш,
lovely Jos,
           
без really успешно да си really постигнал the ultimate purpose (същността) of (your) life,
            е absofreakinlutely (белег of) irrationalityпростотия и(ли) фанатизъм!
            В този случай жалко - за теб (самият)! Жалко! ОК?
Get that?             
Human’s life, lovely Josephine,
every
човешки lifetime (when compared to that of the Universe/Earth) in the reality,
е мимолетен! Really!
Затова
you ought to remember, that you, lovely Jos, are (a) human;
            and that your
ultimate (end) goal
            is to really be (
успешен и) happy - all of your timeline тук в (the only) реалността;
            e
да [(l)earn how to be(come) able да] се truly (& fully; а не, не, не to falsely pretend as the majority do it) наслаждаваш на живота (си)!
Yes, always remember that you are human!
            And must
като най-важната предпоставка [(l)earn to] use your rationality [for (independently) making your choices],
           
за да be(come) a real hero, lovely Jos,        
           
if to [be истински able to] achieve your ultimate goal: your lifetime happiness! Yes!
Remember that, lovely Jos! Be(come) a real goddess; (really) do it
тук в реалността – for your own (human) sake! Yes!
Remember (your) life! You cannot remember or know (your) death!
Remember that there’s
no Heaven & no Hell (нейде си) в „отвъдното“, в „другият“  (паралелен) свят, нейде си в Бъдещото – that’s absofreakinlutely irrationality, мистицизъм!
                       
But there’s Stairway To Heaven! And it is real; and it is lovely; and it is full of some good memories! Yes! 
Yes, remember to be(come) not, not, not a fearful [фобийна, скучна] (тревожна) персона,
                       
but a true [strong &] proud (living) human of the (BG) minority,
                       
който е a happy (успешен) hero!
Не забравяй! Никога не забравяй, lovely Josephine, че



OK? Get it?                                                                                  

*

Още веднъж,

       because this is absolutely important,
нека (реторично) да попитам (отново, именно в тази тема):
каква, обаче, lovely Josephine,
ни е най-важната задача [на задачите] [required to be fully изпълнявана] докато сме [being] alive;
       what
’s the [real] meaning of life?

Докато сме [really] alive, lovely Jos,
докато сме [living] in the реалността,
if [really]
rational,
we, the gods
[of 21 century],
      
can, should & ought to (achieve to) живеем истински щастливо, in [(l)earned] abundance, в истинско [(l)earned] благоденствие!

       Yes, we can! All the rational (wo)men can (do it)! 
OK?

 

Now then, lovely Josephine,

I want + аз волево се боря to [достойно, honestly, НЕразочоващо] survive, [for] as much as longer [time].  
Аз искам да живея, as much as possible!
Имам an absolute необходимост да бъда жив – [
i.e. to really be] in good health и със (раз)умa си! Absolutely!
       Ала not a living bored(om), but
to (истински) be a (greatly) successful happy човек!
       To
истински do [earn] my own successful happy living. To be a real hero!
Да really, really живея [в благоденствие, flourishingly]!

Аз, lovely Josephine, съм жестоко влюбен в (my) живота и го обожавам! Really!
Ала, I am not afraid of death
, от моята смърт. No, I’m not. Really!
       Because I (know, that I) am a human
при това истински (раз)умен, a (BG) hero (of the minority domain)!

Не е страшно да умреш. Страшното е да не живееш!“ – казва the really great Виктор Юго.
            И той е
absolutely прав! Yes, he really is right!
                       
Страшното е само за онези [irrational (weak; fearful; compromising) ppl], lovely Jos,
                        които
не, не, не са живели истински (independently & happily, in IHS terms)...
            Yes, Hugo is right!   
            Защото животът, lovely Josephine,
                        is really larger than
смъртта – for a strong (wo)man; a healthy [happy] живот is [really] larger than anything! Absolutely!
            Death
, lovely Jos,
                        is not
really worthy to be thought about – освен [в редките случаи] когато [ти се налага да] присъстваш на погребение.
           
OK? Get that?

 



  

            Death, lovely Josephine,
            is an absolute,
                       
как(во)то е раждането,
                        както е
Вселената,

                        как(ва)то е действителността.
            Това е моят фундамент по тази тема.

***


            Обективно, lovely Jos,
            аз гледам на концепцията за смъртта,
просто като като (на) една човешка концепция. Още една, real. Толкоз.

            Какво е смъртта?


           
Нищо. No-thing. Аn аbsence. Липса. Non-existence. That’s all it is. Буквално.
            Смъртта е точно същото, както
no-thing е липсата на some-thing. Диалектиката, сократическа dialectics на нищото и нещото.
           
There’s absofuckinlutely no beauty, no joy, no meaning, no life and no freedom, lovely Jos, in [the] nothingness!
            There nothing in the nothingness!
            The something(ness) [existence] is zillions of times better than the nothing(ness) [non-existence]!
            Only absofreakinlutely irrational [religious] ppl, lovely Jos,

            opt for (believe in) the nothing(ness)
                        [by
irrationally preach:
                        “We, humans,
сме nothing! We are here on Earth – (not for search of individual happiness & joy, but) for the purpose of (collective) suffering!

                        Животът, real life, започва след смъртта, в отвъдното, във вечността!
                       
Там, в отвъдното, са и Истината, и Пътят, и Животът! Там е Любовта!

                        „Мислете за нещата на Небето, а не за нещата на Земята!
                        Който обича живота си, ще го загуби,
                        а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот, ще наследи живот вечен
(в отвъдното)!
                        ] ?!      
            OK? Get that? 
           

 

Death is обратното на раждането.
            Ако “нямаше” съществуване
(be not gone), нямаше “да има” и не-съществуване (to be gone).
           
Yes, lovely Jos,
            there’s existence (of a thing) and

            there’s a non-existence, (of nothing)! Stuff either (really) exist or it does not.
            Без концепцията за раждането [нещото] - не можем да дефинираме концепцията за смъртта [нищото]. Ю
            Както и няма "живот" абстрактно! Няма живот на "обществото", или "живота учи". Има моят живот, твоя живот, нечий си живот.
            Обективно, самият "живот" съществува,
lovely Jos, само на индивидуално ниво.
           
Same is true и за съвестта, за нравствеността и т.н. на някой индивид;
                        общество е просто сбор от индивидите в определен период от време,
                        ала сборът от индивидуалните животи на индивидите не,
не, не може обективно да резултира в "обществен" живот!
                       
OK, lovely Josephine?
            Както за всяко друго понятие, така и за смъртта
            е важно да
understand и смислим (as much as our ум is able to process and sustain rationally) the death’s properties.
            Помниш (от темата за диалектиката, за „двоичното”), lovely Jos, че
            всяко
some-thing притежава и може да се опише еднозначно чрез it’s properties. Нещото е съществуващото, нищото е НЕсъществуващото.
            Точно както всяко нещо, умножено по нула, дава резултат, който е нула (пак
zero),
            така и
nothing e възможно да се опише само и единствено чрез „другото на something” т.е. това е "границата" между двете. Просто е, нали т.е. не е сложно?
           
That is, lovely Josephine,
            the (Natural) law of identity -
                       
всяко нещо,
                        което (о)познаваме добре [
i.e. познаваме it’s properties] т.е.
                       
което сме идентифицирали [by it’s essential properties],
                        което сме
really смислили [through its real properties]
            е НЕсложно
and we (humans) can (rationally or irrationally) apply it + its concept into our practice (into reality) –
                        according to the
истинските individual (cap)abilities of our logical and rational ум! Нашият собствен ум, според триединството на нашето the ”A”, the self.
           
Помниш, също, lovely Jos,
            че със
the reality – никой не може, никога, да се пазари! Нали?
           
Действителността exists (as an absolute) и е винаги, the one and only winner, the one and the only judge of all there is!

*

 

 

            Смъртта, lovely Jos,
            е началото на
the one’s нищото,
            продължението на безкрайността, която също е абсолют
            т.е. безкрайност...малко
life/living...и?... отново безкрайността! Реалити!
           
Това е [the секуларната, the rational & the universal] логиката на живота – за всички видове [органични] същества
            т.е.
човек, всеки човек,
           
се ражда, живее и умира. Absolutely, objectively; no relativism (is) possible, освен онзи в главите на some kinds of [by the millions; majority of] мистици!
            Това
, lovely Jos, трябва да се разглежда само в конкретика, в контекста за конкретен човек.

            Ако се разглежда в общ план, обобщено, то това е the (hi)story of mankind, което също е част от the reality, както всяко друго нещо и всяко друго нищо. Eternity.

            Нечия смърт не е „съдбата” (на този някой си).
            Няма,
            не съществува
, lovely Josephine,
            „предопределеност от съдбата”
(или пък М-Л исторически детерминизъм),
            в контекста в който на хората се прави опит да им бъде внушено, от много векове
(от кого? Защо?).
            Смъртта
, lovely Jos,
            е просто един от абсолютите на реалността. Промяна. Концепциите за - "унищожение", "преставане" да съществува, липсата на нечий си разум &
flash. Това е
           
the (натурал) law of preservation (& transformation) of energyвсичко тече, всичко се променя [колко красиво, верно и просто го е формулирал този философ];
       
материята exists и е движение, е пространство, е енергия, е неунищожима, е метафизична, е философо-абстрактна, e practical.
           
Материята е; it is.
            Никое одушевено тяло не може да бъде едновременно и живо, и мъртво! Или е, или не е.
           
That is, lovely Jos,
            the
(natural) law of causality смъртта е следствието, на това, че сме се родили; причината за смъртта (ни) е раждането (ни)!
           
A вероятността за нечие раждане, lovely Josephine,
            е
 absofuckinlutely ужасно-изключително-нищожно малка! Really!
           
Causality rulz, lovely Josephine –  
                        a
ко си налея в една (читава) чаша, едно 25 годишно Chivas питие
                       
не, не, не мога, lovely Jos,
                        хем да го изпия
(и да му се насладя!),
                        хем
Chivas-а да остане в тази чаша (без да се напълни отново, което може да се случи, нали?). Сори. Reality.
                        Наздраве! OK?

 

*******

               Сега, щом като знаем, lovely Josephine, че не можем да говорим за смъртта, без концепцията за раждането, то
           
let’s now ask какъв е:
            Смисълът и причината за да се роди някой
(си)?
            Да се обърнем към Библията и
концепцията "Бог и Исус [,че и Светият Дух]".
            Защо се е родил Христос in the first place
[за разлика от всички други хора, които се раждат "грешни"); раждат се в грях!]?
            Защо му е трябвало to become и да се роди
(от майка му, a human) човек - в плът и with (раз)ум?
            Защо му е било необходимо?
            За да
страда [и да покаже на всички хора, че това не е чак пък толкова лошо нещо] ли?
            Да се мъчи
[както all the ppl, които се раждат "грешни", раждат се в грях!, и all of them ppl се мъчат, because desiring]?

 

 

За да умре, lovely Josephine,
            чрез извършване на
absofreakinlutely
            показно,
саможертвено, ритуално и жестоко самоубийство!
            В името на някакъв
(по-по-най-)висш, (по-по-най-)върховен морален „дълг"! Баси!
           
В името на някакъв истински [good]” ideal! Баси! Кауза(та)! Баси, каузата!

“Fools that laugh [и са щастливи] on Earth, must weep in Hell!” [Мефистофел]

 „Do not 
      love the world or the things in the world. 
      If anyone loves the world, the love of the Father is not in him. For all that is in the world—the desires of the flesh and the desires of the eyes and pride of life—is not from the Father but is from the world. 
“ т.е.
      
Не, не, не обичай this (земен) world, нито което е в света i.e. 
      do not, not, not like/love civilization, 
      
престани да искаш [to achieve more values]
      стоп да 
желаеш [да постигаш more високи резултати]: ако някой обича света/civilization и има desires, то той няма любовта на Отца! 
      Защото всичко, that is in the world 
(цялата цивилизация) – the (process of) желанието, the lust of плътта, the похотта на очите и the гордостта of life, 
      не е от Отца
 и неговото Царство up in the Skies (доброто)
      а от this world
 (от Дявола/злото)!
      „Този Земен свят 
(i.e. the civilization) 
      е 
very материален 
      и 
very (terribly) лош - кофти [damned!] земен свят [full of damned ppl!]
      другият/паралелният
/отвъдният свят 
      е
 (не the primitive, ами -ти да видиш- е воистински) 
        
духовният/божественият/ангелският/реалният 
      и е много, много 
above света човешки/низък/materialistic!“, „ Не знаете ли, че приятелството със the world е вражда против Бога
      
Затова
      който иска
/реши да бъде приятел на света (и живота), става враг на Бога (и отвъдното)!”,

      Put to death (всички светски/civilized и) 
      земни неща

      които действуват 
у теб на Земята: sexual immorality, impurity, passion, evil desire и greed, което е идолопоклонство!”
      
Осанна на Небесните неща!

           

Това не е ли негативно, сбъркано, лошо, lovely Jos?
Това не е ли омаловажаване, отхвърляне и отричане (на стойността)
                        на живота i.e.

                        на
                       
absolutely най-великото,

                        absolutely най-важното,

                        absolutely най-красивото,

                        absolutely най-ценното нещо of the world? Really!
            Пронизващ вик, нелеп и вреден (за човека) призив
            да вярваме и да се уповаваме на
мистичното,
            в "съществуването" на свръхестествен и "паралелен", друг
(и , Омфггг, вечен!) свят? В “отвъдното“!
            Където някога вечно ще "живее" всеки един от нас, грешните хорица???
! Баси! Простотия. Ла гранде stupidity!

*

Yes, lovely Josephine,
            това е желана и съблазнителна идея [for the
мнозинството of ppl] – of вечният живот [в отвъдния “real” world]! Living forever [в блаженство]! Баси!

Захаросана(та) идея,
           
добра (low level) концепция [of the “possible & glorious” Future]. За кого (е предзначена тази absofreakinlutely delusion)?
            За разумно-рационалните или за
(functionally) невежите;
            за практичните
ppl или за утопичните идеалисти or materialists?
            Нека чуем какво казва самият Исус -
                        “In fact, for this reason I was born, and for this I came into the world (каква е причината?).
                        И Jesus добавя, “To testify to the truth.”
("Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината!")
                        "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе
Бог."  
                       
{"In the beginning was the Word and the Word was with God, and the Word was God.”} (Ясно е що е Словото, нали? Ясно е как се продава в едно изречение "пакетно" 3 in 1, нали?!)
           
Truth? True? Дали, a?!
            Дали Jesus е (истински) квалифициран
, lovely Jos,
            за да говори the truth, the whole truth and nothing but the truth?

            Той really интелигентен и образован експерт ли е [нещо като съвременната [БГ] Media (& intelligentsia)]?
            Експерт, който притежава способност да интегрира много по обем знания и много концепции
or a сошъл intelligent “expert”?
            Дали той е truthful ? Дали свидетелства за истината, защото,
            пак да си припомним
, lovely Jos - казват, бил "дошъл на Земята" “to testify to the truth”?
                       
[когато запитват Христа, защо е дошъл на Земята, той отговаря: "Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината]
            Well...?
            Аз ще ти кажа моето скромно мнение – не!
No, no, no! Absolutely not!
            Истината
, lovely Josephine,
           
е винаги (only) една [многоистинност exists only в the indoctrinated minds на the сошъл Darwinists, the delusionist’s домейна!];
            не зависи от някакъв "източник" на истина;
it’s (objective) реалити.
            Чрез the truth се отстоява
[заслужва се, (l)earn-ва се] свободата (ведно със one’s own истинска НЕзависимост) – of the individual!
            Затова е важна
(за истински разумния human) истината - заради свободата и незавимостта (му)! Абсолууутли!
            Без (
individual) свобода и НЕзависимост,

            човек cannot be
                        a flourishing entity with a real good identity,
в реалността, тук на Земята.
                        OK, lovely Jos?

***


            Аз съм се родил
, lovely Jos,
            преди
(повече от) петдесет години.
            Преди това
(събитие; a fact of the reality), аз съм бил non-existent; absent.
            Моето начало е започнато,
            в мига в който, майка ми
[Слава to her] ме е [in радост][and съзнателно] заченала – in agreement with my [honest & разумен] father!
                        Thank you ma, thank you pa! You
’ve been [really] great – to me!
            Реалното ми съществуване е -
            процесът на физическото ми раждане, от
[Слава to] майка ми (в една болница построена, оборудвана с апаратура и притежаваща експерти - humans).
                        По този начин съм "дошъл на този свят".
Absolutely; no miracles!
           
Това, lovely Jos, се отнася за всички хора! Absolutely.
            Show me ако някъде бъркам! Някой може ли да ми покаже моята "грешка", защото аз не съм perfect
(as HE "is")?
            Някой, някога през вековете,
            дали е представил на хората поне едно
(objectively разумно, рационално и научно)
                                                                                                                                                                  
доказателство, че Той съществува?
            Не,
не, не, lovely Jos,
            няма нито едно такова доказателство,

което да е представено от поне един човек, през цялото време of the mankind’s existence!
            Not a single one!
Absence of evidence. - "по това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди"?!
            There’s no evidence
, lovely Jos,

that God exists; а следователно мистично-религиозната [concept of] morality is just a [dogmatic] belief! Faith!
            It’s just faith.
           
Това е, lovely Josephune,
            да
приемаш идеи без доказателство,
            да приемаш
idea(l)s в подкрепа на които няма rational доказателства!
           
Don’t be stupid; don’t you do it, lovely Jos! Не, не, не приемай an idea(l) just on faith!
            Don’t or else – you’ll be (
раз)плащаш that stupidity! By negative, at large. Absofreakinlutely!
            You don’t [really] want that!
           
           
 

***


           
Ако някой (си) твърди, lovely Josephine,
            че Бог воистина съществува
(и/или, че Христо се е възкресил),
            то
(гава) именно тоз някой (си)
           
трябва, трябва, трябва [да може]
           
objectively (, based on facts and scientific objective ризънинг, а не, не, не основано на faith and emotionalism)
            да
(може да) докаже (should -be able to- justify)

това негово (си) твърдение! Инак – това е просто (едно) мнение or (dogmatic) belief.
            Защото, lovely Jos,
            in all the rational
/real world,
           
(трябва да) се доказва
            само положително твърдение,
            а не
, не, не отрицателно такова!
            Ако ли
(това) твърдение на (този) някой не бъде подкрепено с безспорно фактологично evidence от него самия,
            то тогава
that is the evidence of being wrong. Absolutely!
           
All idea(l)s, lovely Jos,
           
should, can, and ought to
            be accepted
не, не, не on faith,
            but based on rational evidence

            чрез най-важното средство of a rational човек: ризънинг!
                       
Objective reasoning in principles!
            Absolutely!

***


           
Причината аз да се родя, lovely Josephine,
            е реалността!
           
OK? Get that?
           
Смисълът на моят (and any other човешки) живот, lovely Jos,
            е да
(бъда really able да) го изживея целият (колко мога, толкова)
            възможно най-добре, според и съгласно мойте си real (придобити) възможности, талант(и) и способности,
           
чрез полаганите от мен honest усилия и действия при вършене на полезна работа,
            както ми диктува my own rational
(придобит, рационален и приоритизиран) Кодекс от ценности
                        + възможно най-малкото да се поддавам на
заблуди, ирационалности и грешки на моят разум - чрез (o)смисляне!
            My life
, lovely Jos,

            is an end (aim) in itself;
                        and should be a meaningful & beautiful prolonged end!
                        И така е
with every individual life.
           
Човекът, lovely Jos,  е really велико същество!
           
A способностите (му) на разума (му)
            са най-великото (му) нещо; абсолютно предимство пред всички други одушевени!
Really.
            Причината за това предимство
            е в наличието на свободната му
воля1,
            възможността да мисли
2 самостоятелно [& обективно & дръзко & рационално],
                        съпосочно с
[the absolute & universal] природните закони [prinsiples] на действителността.
            Аз съм. Аз съм част от човечеството - част от
really смислената му и really добрата му част.
            ОК?
Get that?

***

 

            Така, аналогично на горното,
           
докато сме живи здрави!), lovely Jos,
            е необходимо & трябва
            да се
[really objectively] смисляме
                        и за [ the different (и)рационалните] morality,
                       
и за икономиката,
                        и за политиката,

                        и за социалните отношения,
                        и за естетиката!
            Трябва, lovely Josephine,
            да
(be able to)
           
търсим рационален смисъл при осъществяването на тези truly and fully практични idea(l)s и концепции - както на индивидуално, така и на по-глобално равнище!
            Утопиите и заблудите

            са винаги огромно мнозинство от разбиранията & убежденията на (БГ) мнозинството хора.
            Често, като обобщителен "аргумент" на тази тема,
            която неизбежно присъства в разговорите (особено на маса)
            -икономика, доходи, благосъстоятелност и политика-
            чувам убедително да се изрича от някой "мъдростта": "А, бе, нали в крайна сметка, всички ще умрем!".  
            Това плитко "остроумие"
, lovely Josephine,
            цели да се отрече или унищожи необходимостта от дългосрочно и дълбоко смисляне на темата от присъстващите,
                        като чрез почти неизбежно следващото го

                        "А, наздраве! Да сме живи и здраве, пък другото каквото и както дойде!" ,
            в психолохически смисъл се "обосновава", замъглява, емоционализира
                        и рационализира опита за бягство от действителността
!
                       
[, което може и да се случи в краткосрочен план, поради наличието на дрога и силно приповдигнат, или силно понижен моментен емоционален статус]

            Това, разбира се, lovely Jos,

            е чиста проба спекулация със [абсолюта на] смъртта!
            И в това не би имало нищо лошо,
            ако тази спекулация не се използваше с цел
            да се спусне
absofreakinlutely мъглявина над рационалността of the здравия разум.
            А, това вече означава
            -за
every разумен човек-
            да свали, доброволно да сложи на страна
,
            единственото оръжие за оцеляване, с което разполага през целия си живот -
разума & смислеността си; (self-)awareness! Don’t be stupid; don’t you do it, lovely Jos!
            Разбира се, че
a rational human
           
може понякога to do that, когато (съзнателно) желае да изпита drifting-a,
            ала е необходимо
            това да става в собствените му граници на [
psycho-emotional] възможностите му – of his real индивидуални способности.
            За да feel & experience, още по-пълно, the sence of ( the beautiful ) life! Йес! Ала, не и само "feelings...nothing more, but...feelings..."
            ОК?

***

 

            А, на разни там,
            негатив
(истично)но-колебливи-субектив(истич)но-отричащи (се) философии и „философи” -
                        по повод смъртта, мога да им кажа ясно:
            смъртта is an absolute,
           
which I despise и ще (ми) се случи, of course!
           
So, what?!

*

            I am not afraid  (не experience-вам фобия i.e. an irrational fear)
            от
(че ще се случи)
            моята собствена смърт!
            Това is а part of the
(мистичната objective) reality;
            an
energy (from within myself) will be released and will be moved and (ex)changed (transformed), my body will be burned.
            "MY world will be finished."
(как готино го е изразил един философ, само в едно кратко изречение).
            My
(own) world will come to an end. Ще се прекъсне нишката на живота (ми). I will be absent, for all times – I’ll be a part of the non-existence, of the nothing.

*

            Ала,
            докато съм жив,
lovely Josephine,
           
смъртта ще привлича изцяло наличните ми човешки злоба и омраза,
            а
живота (ми) - ще фокусира всичките
                                   радости, joy, любов, съзидателност, удовлетворение и щастие на които съм способен (
to earn)!
           
Absolutely!
            ОК?
Get that?
           
Аз

            всецяло & fully love (my) (real) life, на Земята -
           
напълно му се отдавам,
            с всички съзнателни и подсъзнателни, волеви & инстинктивни сили в мен; влагам абсолютли всичките си (
real) ресурси в тази моя цел; everyday and everynight, lovely Josephine!

*

            Изпитвам ли страх
                                    от онова, което някога ще ми се случи,
                                  
от (неизбежността of) моята смърт?
            Изпитвам страх
, lovely Josephine,
            от това
                                    да не загубя близки хора
(докато аз съм alive), които I value [much];
                                   
да загубя някакви огромни (и важни) за мен values.

            Това би ми донесло огромна, mega болка! Absolutely!
            С която
болака,
            ako
се случи, lovely jos,
            аз бих бил се борил, с всичките си (и до последните си) сили и способности -
                                   да редуцирам, да заглуша, да победя, до колкото мога;
                                   до колкото съм способен; според способностите на моето (си)(real)
Триединство (of): Тяло (физическа + икономическа matter) + Разум (дух) + Емоции (душа)!

***

 

            In the meantime ...
            In the meantime,
welcome to the human race, lovely Jos!
            I am human, a human.
            I’ll try and make so to absofuckinlutely (en)joy my life, to (a living) experience (of)
           
радост, desire, passion, pleasure, pride, admiration, ambition, love, sex and satisfaction
            I’ll fight, to not suffer, to not be in pain (of my body or my mind)! I don’t buy that stuff!
            I am only a reasonable and rational man,
           
който is able,

            can tell the difference. Really!

            Welcome to life! Welcome to living, lovely Jos!
            I love my life, I do not hate it! I want to survive, Iwant to
истинки be living – this is the goal & love of my life; of life. Successful happy living!

            Yes, lovely Josephine

            моята absolutely

            осъзната цел е to live (as much as)
            h
-a-p-p-i-l-y
            в
настоящето,

            като at the same time
            се
really грижа to plan едно добро и възможно бъдеще!
                        За себе си
(and if possible – за the ones that I care and value a lot)
                       
as much as I understand it,
                        as much as I am able to,
                        as much as I am alive –
according to my values and convictions!
                        To
истински be.
           
Don’t be stupid, lovely Jos! ОК?

 

***

            That is enough to describe какво е смъртта.

            A simple absolute.
            So, what?!

            Enjoy and love passionately
           
(your) life
(time), lovely Josephine! And let it be. Alive. And (be) истински ambitious. And истински хепи. OK?

            Experience your own beautiful  „миракъл” life – that’s why, you are born, in the first place! Get it?

            Go on, deserve and take your  pleasures (, ала НЕхедонизъм),

            make the most of them – out there.
            Feel the (real) sense of life -
                        breathtaking passion,
                        a joyful eagerness,
                        an absofuckinlutely emotion of complete and utter admiration of life, your (own) living;
                        a
(truly and fully) happy living; (истински) успешен живот, тук на Земята, в the реалността! OK?
           
I can (:лол, the late MM). I am really able to.
            How about you, lovely Jos
ephine?

 

    Norma Jean http://www.robzor.com/rhouse/marilynstar.jpg  a sense of life
http://www.robzor.com/rhouse/Marilyn_M.jpg http://www.robzor.com/rhouse/marilyn_.jpg http://www.robzor.com/rhouse/marilyn.jpg http://www.robzor.com/rhouse/marilyn-monroe.jpg http://www.robzor.com/rhouse/marilyn1.jpg 
http://www.robzor.com/rhouse/marilyn4.jpg http://www.robzor.com/rhouse/marilyn3.jpg http://www.robzor.com/rhouse/Marilyn%20(1).jpg http://www.robzor.com/rhouse/marilyn2.jpg http://www.robzor.com/rhouse/monroe2.jpg 

 
http://www.robzor.com/rhouse/ib.jpg

 

Goodbye Norma Jean!
Though I never knew you,
(at all)
you had the grace to hold yourself;
while those around you crawled.
They crawled out of the woodwork.
And they whispered into your brain,
they set you on the treadmill. !
And they made you change your name.
**********
And it seems to me you lived your life,
like a candle in the wind.
(reality)
Never knowing who to cling to,
when the rain set in
*
And I would have liked to have known you,
(better)
but I was just a kid !
Your candle burned out long before;
your legend
(n)ever did.
*********
Loneliness was tough,
the toughest role you ever played.
Hollywood
(and the politicians) created a SuperStar,
and pain was the price you paid.
(nothing ever is for free)
Even when you died,
(an absence)
Oh, the press still hounded you.
All the papers
( and the majority, the Society) had to say, ( you don't care; I don't, too)
was that Marilyn was found
(just) in the nude.
*****
And it seems to me...
*
Goodbye Norma Jean,
from the young man in the 22nd row,
who sees you as some-thing
(much) more than sexual (symbol).
More than just our Marilyn Monroe!
*
(you are my (own) Mer'lin)
(you are a sense of life, much more than a sensation)
(an inspiration, a joyful passion, complete fire and utter desire)
(an admiration)
(for my own life)
( I love you, life!)

 

[And yes, lovely Jos, all the things come to an …]

-END-

 


[One’s own end – of the world.]

 

 

PS:
           
Накрая,
            нека
directly да ти (го) кажа, lovely Josephine:
                       
не, не, не НЯМА живот след смъртта!
                       
Гледай да избягваш смъртта! До колкото (really) можеш. ОК?
                       
Живей! Really! Happily, productively, independently, freely!
                       
Живей, живей, живей FLOURISHINGLY преди, преди, преди (your) смъртта! ОК?
                       
Грижи се (рационално!) за себе си, for (успешно achieving, increasing & keeping) your own (rational!) values; for your (rational!) self-interest! Absolutely!
            So, be smart
и горда (& honest), not stupid (& suffering), lovely Jos – докато си жива, all of your lifetime! OK?
            And never be(come)
a dependent женска; all of your lifetime! Инак – щастие йок, а живота ти - язък! Really!            
            Get it?

 

 

PS1:
            something и the concept of the something - are 2 different понятия, с различни properties, както и смъртта (нищото) и концепцията за смъртта ( за нищото).
            Вакуума (Квантова физика) е едно голямо no-thing. Вакуума - се приема като концепция - че е съвсем нищо т.е. никакво присъствие на some-thing. Във вакуума няма частици или каквато и да било друго; "чиста празнота"; пълно отсъствие на каквато и да е материя/енергия, на каквито и да е частици - иначе не би бил вакуум. И въпреки това вакуума - т.е.нищото - има properties! ( Нищото има "способността" да създава Нещо?! ). Dialectics. Където свършва (обясненията на) диалектиката и science т.е. the reality - там започват mystery, Свръхестественото, beliefs, religion...the virtual World of the leaving humans.
            Диалектично е както something, неговите properties, така и самото понятие за something. The same for - nothing.

            Vacuum

ПС end
           
Да не пропусна - нещо маловажно: Аз искам, желая, изисквам - да бъда кремиран, one day. А, не - погребан, в някакъв си гроб или гробница, в земята. Пепел искам да стане тялото ми. Една липса. И НЕМА нужда - някой, някога да "посещава" урната ми. По-добре (рационално за него би било) ако "посещава мислите и идейте" ми и да ги развива и усъвършенства. А за мен, тогава, не би имало никакво значение. Не би ми пукало, въобще. И на никой няма да му пука, some of these counted days. Reality. Lol. Капиш?