Of (bloody аферата) социализъм.
Фиаското (of изграждането на) Сошълist State!

[Социализмът е (социално-икономическа система на) НЕсвобода и НЕпазарна икономика. И затова
социализмът, lovely Josephine, is always a failing State! It always fails именно защото е НЕпрактичен!
А всяка
НЕпрактична (НЕпродуктивна) система, lovely Josephine,
е НЕспособна да решава индивидуалните потребности на хората!
В крайна сметка цялата
(coercive) система фалира; както и навсякъде другаде,
където
хепи соца беше победил. Тотален (loud) провал, all over the world!
И това е
естествения край на всяка Социалистическа (тоталитарна) Държава!]

 
 
 
 

 

Of the red (СССР) version of социализъм.
Of
НРБ, Народна Ре(с)публика България!
[Of the „икономика в интерес на хората“!
Of the
„(раз)умното invest/харчене на народните пари“!
Of the
Социалистическата 100% държавна икономика,
based on the evil Marxian concept, lovely Josephine,
за the absofreakinlutely 100% socialized собственост
върху (капиталовите) means of производство
, баси,
която всички знаем как завършва (, нали?), all over the world,
въпреки dumb опитите за „фирменизация“ by the July’s пленум!
The
July’s пленум на БКП не можа да произведe July morning?!
[the good “summer-like” living in
Рая.]

Защото идеята, the very idea, lovely Jos,
„Една Соц Държава – две economic системи!
(каквато и днес е при Китайската КомПартия)
и преди, и сега, може да работи, lovely Jos,
only
в главите на the hardcore левичарите!
Социализмът (по Маркс) не работи! It fails!
http://www.robzor.com/rhouse/BG_above_all_files/image479.jpg
Socialism does not work, in the longer run!
[Но никоха не, не, не забравяй, lovely Josephine,
че за EVERY absofreakinlutely (mystical) влак/idea
си има absofuckinlutely (
dumb) пътници/followers!]
Днес huge majority of държавите, lovely Jos,
all over
the world, имат mixed икономики.,
because of the huge
съпротивата на SJWs!]
*
Of народно-демократичната държава
(НРБ) BG!
Of
(НРБ) SSоциалистическа България: 1944-1989!
ОХ, ТАЗИ ЛА ГРАНДЕ НАРОДНА („ХУМАНИТАРНА”) ДЕМОКРАЦИЯ!
ОХ, ТАЗИ ВЕЛИКА ГЛУПОСТ - ЗА „НАРОДНИТЕ/ОБЩИТЕ ПАРИ“, БАСИ!

http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image070.png
НРБ – част от the really evil empire of the СССР!
Ох, тази Руска (a hungry for power) имперщина (& днес дори)!

http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image085.jpg 
http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image086.jpg 

 
За
the evil (соц) идеологията, философия!
За мотивацията
of the (great) омразата!

[the eternal омразата на левичарите, lovely Josephine,
съгласно марксистко-ленинската ideology,
към the private property! Баси!
А следователно и към the productive (& the rich) ppl
т.е. към ИЗТОЧНИКЪТ на богатството/благоденствие,
т.е. омраза към
the Engine of (individual & social) progress!
Yes. it’s all about
hatred of the good for being the good!]


Of
големите соц мистици и their мистификации!
Of the absofreakinlutely селтакис (НРБ) политиците,
които обещаваха (соц) Раят (в близкото бъдеще),
които си (absofreakinlutely wrongly) мислеха, omfg,
че са (били) very интелектуално (& морално) smart!
Of the dumb (идеологически, философски lost) people!
The
dumb ppl и днес развъждат these dumb idea(l)s!
Винаги ще има dumb (мистични; confused) хора;
forever (ще има dumb хора indoctrinated with идеологията на) Тато!
So, beware, be aware of the dumb ppl, lovely Josephine!

 

 http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image075.png  
 
 
http://www.robzor.com/rhouse/raciomoral123_files/image360.jpg 

ЗА (THE EVIL) СОЦИАЛ ИДЕОЛОГИЯТА (ПО МАРКС)!
При
the égalité системата of РСО-то на НРБ, lovely Josephine,
при соц режима на polit НЕсвобода & НЕсвободна икономика,
именно номенклат(ик)урните кадри на ЦК на КомПартията,
ведно с Всесилните (вождът на и) членове of ПолитБюрото,
бяха
реално най-големите (morally & intellectually) боклуци,
бяха really най-големите (evil) ideological пропагандисти,
на
диктатурата на (the goodкастата на) пролетариата,
the biggest
(moral & intellectual) конформисти & паразити,
най-големите bloody вредители на морала & икономиката,
които най-много се НЕзаслужено лично облагодетелсваха!
И БГ
соц наследството, е „след нас е огромен потоп“! Баси!
ТОВА,
lovely Josephine, (беш)е Злото в чистата си форма!
Злото, което и днес, за съжаление и беда на
the honest ppl,
продължава да се репродуцира
по един  или друг начин!
 
Злото е зло! Доброто – добро! Две различни неща!
Злото е зло! То (иска да) УБИВА доброто!
Absolutely!
 

Злото притежава САМО отрицателни качества, lovely Josephine,
и се състои
, е изградено, само от all negative определения! Yes!
Yes,
злото е истински НИХИЛИСТИЧНО чудовище:
иска, стреми се (съзнателно)
to destroy real values! Yes!
А не, не, не, lovely Josephine, the wrong (East religion) идея of:
 
и как, ти да видиш, във всеки човек, система, конструкт,
имало (ПО РАВНО 50%) както от едното, така и от другото!


Е, баси! Баси истисни
evil stupidism!
So, don’t you ever let that evil stupidism
, lovely Josephine,
 
да проникне в съзнанието ти! Защото инак – ще го изяде,
така както БАВНОТО и ПЛАВНОТО загряване на водата
сготвя жабата, lovely Joss, без тя да се усети или против(опостав)и!

http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image071.png



Защото социализмът, lovely Josephine, is UNsustainable & UNjustifiable! It doesn’t work!
Морално, интелектуално и икономически UNsustainable & UNjustifiable! It cannot work!
ИСТОРИЯТА ГО ДОКАЗВА – НЕ САМО В 20-ТИ ВЕК, НО ДОРИ И В 21-ВИ ВЕК!



 

 


Доклад "За състоянието на страната, Партията и непосредствените задачи."

Петър Младенов описва (в доклада си) краха на Социалистическа Държава България

 

На 11 декември 1989 година, месец след свалянето на Тодор Живков, се провежда Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия.
На него новият генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов изнася доклад "За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи."
Докладът описва the total катастрофата на
социалистическа България и управлението на Живков.

 

http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image085.png 
http://www.robzor.com/rhouse/raciomoral123_files/image598.jpg 
http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image089.jpg 
http://www.robzor.com/rhouse/raciomoral123_files/image249.jpg  
http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image068.jpg 
http://www.robzor.com/rhouse/raciomoral123_files/image522.jpg 

 

http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image106.jpg 
   


http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image329.jpg 
 
http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image083.jpg

 Пълният текст на Доклада (ето какво наследство ни остави НРБ соца):

Другарки и другари,
http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image540.png
     Ето последствията от прилагането на 45г.
          Развито Социалистическо Общестсво:
         

 

Измина един месец от Ноемврийския пленум на ЦК на Българската комунистическа партия.
Неговите решения се посрещнаха със спонтанно одобрение от българския народ. Той изрази категоричната си подкрепа за нов курс на партията, за преодоляване на допус­натите дълбоки деформации, за изграждане на съвременна
социалистическа и правова държава със силите на целия народ, на цялата българска нация.

 

И така поставено бе началото на коренен поврат в положението на страната. Едва ли има съмнение, че е необходимо да започнем дълбок и честен анализ, за да осъзнаем съ­щината на причините, които доведоха партия са и държавата до настоящата криза, за, да намерим верния изход от създалата се си­туация.

 

У нас намира израз отдавна натрупалото се недоволство. И тази реакция е напълно обяснима.
Изминаха няколко десетилетия от
           
победата на
                       
социалистическата
                  
революция,
           
която откри пред България широк простор за обществен, икономически и духовен прогрес,
            за истинска народна власт и човешки свободи. Страната преодоля наследената изостаналост и създаде голям икономически потенциал. Осъществен бе бърз напредък в културното развитие, ликвидирани бяха теж­ки социални язви. Народна република България получи най-сетне истинска международна сигурност. Тези постижения са безспорни и всеки опит за тяхното подценяване би вля­зъл в противоречие с историческата истина.

 

Ние обаче няма да се окажем на висотата на своята отговорност
            пред народа
            като управляваща
Партия и като Централен Комитет,
            ако не видим, че през последните годи­ни страната навлезе в период
            на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие.

 

Когато говорим за сериозна кризисна си­туация ние имаме предвид следните явления и тенденции, оказващи силно социално, икономическо, политическо и морално влияние върху общото състояние на нашето общество:

 

дълбоки деформации в обществото и системата на управление,

 

стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурно­то и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопан­ската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг,

 

– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция,

 

сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности,

 

– достигане на уродлива стенен в развитието на режима на лична власт на Тодор Живков – и като резултат от всичко това сериозно намаляване на доверието към пар­тията.

 

Затова първият главен въпрос, на който трябва да отговорим, е: как се стигна до това положение и кой е виновен?

 

Преди да се опитаме да отговорим като партийно ръководство, би следвало да се напра­ви едно уточнение. Очевидно на сегашния етап ние не можем да дадем подробен и ар­гументиран отговор относно всички многоброй­ни обективни и субективни причини за създа­лото се положение. Това може да стане само след внимателно и безпристрастно изучаване, за което трябва повече време. Окончателно­то заключение тепърва предстои. Но ние днес поставяме решително начало на една всест­ранна преоценка на досегашните години на българския социализъм. Ние започваме остър завой в нова посока. И въпреки това относно главните, принципните причини за създаде­ното трудно положение в България сред на­шето общество има пълно единодушие.

 

Става дума за сталинския модел, 
            който в нашите условия придоби специфично български национални черти.

Що се отнася до осмислянето, до възприятието на този извод, смятам, че и в партията, и в обществото е нормално да има диску­сии, различия и нюанси. Всеки бе (по своему) съпричастен към системата, по своему търсеше в нея своето място, имаше своето отношение към произтичащите в нея процеси.

 

За всички нас тук влошаването на положението в страната не бе гръм от ясно небе.
           
Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап.
            Бившето ръководст­во формираше екипи, създаваше "концепции". От тях се очакваше чудо, което да доведе до преодоляване на тежките проблеми и да започне едно щастливо развитие. В ход бе непрекъсната смяна на кадрите, трескави ре­организации следваха една след друга. Някои твърдяха, че така се трупа положителен опит, но от практическа гледна точка резултатът бе неизменно нулев, направо вреден.

 

И така 
            главната причина за създалото се положение
            бе неизживяната сталинска административно-командна система,
           
монополът на властта, фактическият тотален (партиен, държавен) контрол върху (средствата за) производството и разпределението,
            намиращ се в ръцете на
бюрократичната върхушка. А нейна основна грижа бе не преодо­ляването на кризисните явления, а запазва­нето на господствуващите позиции във всеки сектор на обществения живот.

 

В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление
            Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узурпира властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те получаваха от върхов­ния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществе­ни институции.

 

Това бе дълбоко обидно за нашия народ, който със самоотвержен труд положи осно­вите на един обществен строй, свободен от експлоатацията на човек от човека. Върху базата на съграденото от него режимът дегенерира в диктатура на клан, при която реално действуващите лица бяха личният кръг на генералния секретар и неговият про­паганден и репресивен антураж.

 

"Научните кадри" на предишното ръководство се опитваха да оправдаят проблемите с "грешките" на класиците на марксизма-ленинизма, с изостаналостта на българското общество, което не било дорасло за социалистическа революция, с интригите на империализма или с дефектите на субективния фактор. Това се правеше с явната цел да се оправдае Тодор Живков и неговата камарила. Но тук е и гвоздеят на въпроса. 
            Сред ръководството, по чието време се допускаха раз­личните неуспехи,
            а
ако трябва да бъдем честни, нека ги наречем провали,
           
бяхме и ние, сега тук присъствуващите, или по-голяма част от нас. 
            Това ръководство бе едино­душно избирано на редица партийни конгреси, получаваше от тях одобрение за своята политика.
            Нашето чистилище може да бъде само
оповестяването на истината, на цялата истина.

 

Много са въпросите, които чакат отговор. Навярно първият е
           
как можа да се случи така,
            че четиридесет и пет години след
социалистическата революция ние да изпаднем в днешната обществена стагнация?
 Без да навлизам в по-обстоятелен социологически и политически анализ, който неизбежно ще се наложи ако не днес, то утре, ще споделя с вас някои съображения, които, щем-не щем, трябва да имаме предвид, ако истински търсим отговор на въпросите и решения за ста­билизация в политически и икономически план.

 

Другари,

Направените дотук тежки констатации и обвинения ще "увиснат във въздуха", ще станат повод за политически спекулации и ново напрежение, ако ние не разкрием
            реалистична и правдива картина
            за състоянието на икономиката, държавата и
КомПартията.

 

Обективната оценка на социално-икономическото състояние на страната
            трябва да за­почнем с извода,
            че предишното ръководство ни оставя в наследство
            един прогресиращ икономически спад.

 

Първо. Очертава се силно спадане на тем­повете на икономическия растеж.

 

Като имаме предвид, че това спадане протича паралелно с бързо увеличаване на вът­решния и външния дълг на страната и на инфлацията, може да се направи изводът, че
            по същество през последните години
            не само че няма никакъв икономически ръст,
            а напротив,
            има рязко връщане назад.

 

Второ. Появиха се и се задълбочават ня­кои остри диспропорции в икономиката.

 

Влоши се материалната и суровинната осигуреност на производството. Прогресивно се увеличава делът на амортизираните про­изводствени фондове, който в края на 80-те години достигна 40–45 на сто. Нарушиха се основни народностопански баланси.

 

Засили се тенденцията на изоставане на количеството и качеството на произведените стоки от изискванията на потребителите. Про­изводството на редица стоки през последни­те няколко години е по-малко в сравнение с 1980 година. Това се отразява преди всич­ко върху жизненото равнище на хората и върху състоянието на вътрешния пазар.

 

Особено опасна за цялостното развитие на страната е нарастващата "пропаст" между па­ричните средства на населението и налични­те стоки и услуги. Така например за пери­ода след 1980 г. паричните доходи на насе­лението са нараснали с 54 на сто, а обемът на стоковите фондове — с 39 на сто. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само през 1989 г. се очаква свободните парични средства да се уве­личат с още 1,8 млрд. лева!

 

Трето. Изключително сериозни проблеми се натрупаха във финансовата сфера.

 

Дър­жавният бюджет е поел непоносими за нашите мащаби разходи. Много от тях прикри­ват некадърност в управлението, неефектив­ни инвестиции, нискокачествен и лошо орга­низиран труд. 

ПРЕКОМЕРНИТЕ РАЗХОДИ НА ДЪРЖАВАТА И СЪЗДАДЕНАТА СЛОЖНА СИСТЕМА ОТ ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ НАПРАВИХА ГОДИШНИЯ РАЗМЕР НА СУБСИДИИТЕ, НАДБАВКИТЕ И ПРЕМИИТЕ ОКОЛО 7 МЛРД. ЛВ, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА НАД 1/4 ОТ ОБЩИЯ РАЗМЕР НА БЪДЖЕТНИТЕ РАЗХОДИ.
            КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ТОВА
            МНОГО ГОДИНИ НАРЕД
           
БЮДЖЕТЪТ ПРИКЛЮЧВА С ГОЛЯМ ДЕФИЦИТ.
            ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БАНКИТЕ НАДХВЪРЛИ 10 МЛРД. ЛВ ПРИ ГОДИШЕН РАЗМЕР НА БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ ЗА 1988 Г. 26 МИЛИАРДА ЛВ..

 

Всички тези проблеми намират краен из­раз в задълбочаването на инфлационните тенденции. Непризнаването на инфлацията досега, а оттук и отсъствието на надеждни лостове за нейното управление ускоряват обезценяването на българския лев, намаляват неговата вътрешна и външна покупателна способност.

 

ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ТРЕВОГА БУДИ
            СТРЕМИТЕЛНОТО НАРАСТВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НИ В СВОБОДНО КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА.
            БРУТНИЯТ ДЪЛГ НА ДЪРЖАВАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА
           
НАДХВЪРЛИ 10 МИЛИАРДА ДОЛАРА.
            ПРИТЕЖАВАМЕ ЗЛАТНИ ВАЛУТНИ РЕЗЕРВИ В РАЗМЕР НА ОКОЛО 1,3 МИЛИАРДА ДОЛАРА.
            ОТ ПРЕДОСТАВЕНИТЕ КРЕДИТИ НА ДРУГИ СТРАНИ ЩЕ ПОЛУЧИМ В БЛИЗКИТЕ ГОДИНИ ОКОЛО 1,8 МИЛИАРДА ДОЛАРА.
            ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ЧИСТИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАБЛИЖАВА
8 МИЛИАРДА ДОЛАРА,
            КОЕТО ТРЯБВА ДА ОЦЕНЯВАМЕ КАТО КРИТИЧНА ГРАНИЦА.

 

Особено неблагоприятно е, че нарастване­то на задълженията става на фона на намаляваване на постъпленията в конвертируема валута и при съхраняване на зависимостта на икономиката и на социалната сфера от вноса по второ направление. 
            Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута. 
            САМО
ЛИХВИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ТЯХ,
            ЩЕ ВЪЗЛЯЗАТ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ШЕСТ ГОДИНИ НА
 4—4,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА

 

Ако не променим нещата,
            над половината от го­дишните ни валутни постъпления ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погашенията ще погълнат и значителна част от прираста на националния доход.

 

Същевременно трябва да отбележим, че в последно време страната изплати задълже­нията си към социалистическите страни и в момента нашият платежен баланс с тях е уравновесен.

 

Четвърто. Като цяло можем да говорим за относително, а в някои случаи и за
           
абсолютно намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската икономика
           
В основата на тази заплашителна тенденция лежат
           
сериозни инвестиционни греш­ки през последните две десетилетия
            Същевременно трябва да отбележим, че
            ние се­риозно изостанахме в технологичната област, в качеството на стоките и тяхната надежд­ност.

 

Казаното потвърждава извода, че народното стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад.

 

Големият въпрос е: какви са причините за натрупаните негативни явления?

 

Преди всичко трябва да напомним, че
            на­чалото на сегашните трудности на страната датира
           
още отпреди 15–20 години,
            но те особено се изостриха през последните две пе­тилетки
.
           
През целия този период независи­мо от решенията на партийните конгреси и конференции страната продължи да се раз­вива на екстензивна основа при непрекъс­нато увеличаващ се недостиг на трудови и суровинни ресурси. 

 

Икономиката започна все по-често да боледува, което намираше израз в моралното и физическо изхабяване на ос­новните фондове, в увеличаването на разме­ра на незавършеното строителство, в нама­ляването на общата ефективност на произ­водството.

 

Благодарение на специфичната икономиче­ска ситуация, създала се след суровинно-енергийната криза през 1973—1975 г., страната успя да привлече допълнителни външни източници на растеж, което тогава позволи временно да се даде нов тласък в развити­ето на икономиката. Ние не използвахме оба­че пълноценно тези възможности.

 

Направените през същия период погрешни инвестиции не доведоха и не можеха да до­ведат до позитивно развитие на икономиката.
            Именно през тези години бяха изградени мощности,
            които днес не дават нито печалба, нито валута,
            но затова пък
тежат като во­деничен камък на шията на националната икономика
            Става дума за обекти, които из­държа цялото общество.
            Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир,
           
който е силно нерентабилен, струва на бюджета над 1,2 млрд. лева.

            Сериозни са последиците от строителството на някои мощности в Русе, на леярните заводи в град Раковски и дори от толкова рекламиралото обновление на хими­ческите заводи в Девня. Допуснатата диспропорция между развитието на финалните производства и производството на материали и комплектацията за тях доведе до прекомер­на зависимост на изградените през 70-те и 80-те години мощности на електрониката, химикофармацевтичната промишленост, леката индустрия, машиностроенето и други, а от­тук и на народното стопанство като цяло, от вноса срещу конвертируема валута.

 

Когато говорим за трудности в икономиката, трябва да имаме предвид и факта, че през последните няколко години ние не ус­пяхме да се адаптираме към световното сто­панство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас. Върху проблеми­те на българската икономика се отразяват и трудностите на нашите партньори, страните – членки на СИВ.

 

И така, не можем да не си дадем ясна сметка,
            че
основната причина за натрупали­те се деформации и кризисни явления
            се корени в
самата същност и механизмите на командно-административната система за уп­равление.

 

Не е случайно,
            че практически всички социалистически страни

           
се изправи­ха пред еднакви или сходни проблеми в икономическата и в социалната област.

 

Същевременно трябва да отбележим фак­та, че в нашите условия с особена сила се прояви деформиращото въздействие на ре­жима на личната власт, който доведе волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социа­листически страни равнище.

 

За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички ос­новни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков, често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съж­дения.

 

Суперцентрализацията на икономи­ческата власт доведе
            до необосновани инвес­тиционни решения,
            до произволно определяне на плановите темпове на растеж,
            до неп­рекъснат административен натиск върху всички елементи на икономическата система и
            създаването на послушен апарат от ръковод­ни стопански кадри.

 

Без да омаловажаваме отговорността на други лица и органи, особено искаме да посочим голямата лична отго­ворност на другарите Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Стоян Овчаров и Петко Данчев. 
            Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години,
            когато преднамерено се провеждаше линия на
            замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми
            по пъ­тя на
увеличаването на външните и вътреш­ните задължения на страната.
            Тази полити­ка с основание може да бъде наречена "след мен – потоп".
            По такъв начин българският народ получава в
наследство от досегашния режим една тежка ипотека.

 

Волунтаризмът в сферата на икономика­та се прояви особено силно по отношение на правителството. През последните няколко го дини то беше обезсилено чрез изземване на неговите функции, чрез непрекъснати и не­обосновани структурни и кадрови промени. Той намери израз и в постоянните и необ­мислени реорганизации, в абсурдната прак­тика на безкрайни промени на регулиращи­те стопанската дейност нормативни докумен­ти.

 

Напълно бе пренебрегната ролята на На­родното събрание при обсъждането и решаването на народностопанските проблеми и особено при изграждането на нашето стопанско законодателство.

 

Не може да оценим иначе освен като израз на най-грубо недомислие и безотговор­ност одържавяването на кооперативния сектор и унищожаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства – акт, който в много отношения има необратими последици. 

 

Създаването на аграрно-промишлените комплекси [АПК]
           
в началото на 70-те години фактически
            доведе по административен път до 
ликвидиране на кооперативния строй на се­ло.

 

Това в голяма степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха много села, обявени за безперспективни и със "затихващи функции".

 

Главният показател за оценка на работа­та беше т. нар. "среден добив от единица обработваема площ". Цената на постигнатите успехи нямаше никакво значение. Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели райони на страната и административното закрепостяване на аг­рарно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към съответен вид продукция стесни номенклатурата на селскостопанското производство.

 

От традиционен износител 
            България стана ежегоден вносител
            на карто­фи, фасул, зеле, лук, фураж и други сел­скостопански стоки за
стотици милиони долари.

 

Интензивната миграция от селото към града
            създаде
големи социални проблеми и най-важното —
            откъсна структурата на бъл­гарската икономика от естествените й при­родно-климатични условия,
            унищожи тради­ции и култура, създавани с векове. 
Гигантоманията и премахването на малки и средни производствени звена засегна най-чувствител­но производството на хранителни стоки, тър­говията и общественото хранене, създаде се­риозни проблеми в бита и начина на живот на хората.

 

Не дадоха очакваните резултати
            и много­то опити в страната през последните десе­тилетия
            за икономически реформи.
Не можем да не отбележим, че в тях се съдържаха не­малко правилни замисли и начинания, че има­ше стремеж към демократизиране на иконо­мическия живот. Тези опити за стопански реформи през втората половина на 60-те и в края на 70-те години не засегнаха на­растващото
одържавяване на икономиката и режима на лична власт.

 

Ето защо произтичащите от тях практически промени се ока­заха крайно ограничени и недостатъчни. Бю­рократичната върхушка се боеше да не на­вредят на нейния монопол върху властта и фактически ги бойкотира. Половинчатите преобразования бяха проведени по административно-силов път. Новообразуваните иконо­мически единици, кълнове на новото, линеят в условията на съществуващата и досега командно-административна система.

 

Всички тези подходи в своята съвкупност свидетелствуват за една
            главна особеност
            на икономическата политика на системата. 
            То­ва не бе политика, обърната към човека.
            Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности,
            нея я движеха други пружини и мотиви.

 

Дълбоко вредоносен бе
            користният интерес на "началниците" на икономиката
            да се докарат пред висшето ръководство с из­пълнение и преизпълнение на плана, с "про­бивни" идеи и стратегии. Създадоха се усло­вия за подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели. "Нагоре" вървеше лъжлива информация, надолу — зави­шени възнаграждения за мълчание и съуча­стие, един общ заговор срещу благополу­чието на народа.

 

Държейки с желязна ръка
           
крана на раз­пределението,
            административно-командната система откри път за различни извращения.
            Създадоха се привилегии в социално, професионално, йерархично и
класово отношение.
            Произволът с механизма на
разпределение­то доведе до
           
противопоставяне и съзнателно разпалване на антагонизъм
            между различни групи като работници и селяни, работници и интелигенция.
            Тези извращения убиваха вярата у много хора, пораждаха у тях безверие и цинизъм. Живият интерес към труда чувството за дълг отстъпваше място на потребителско отношение към живота.

 

Създа­доха се условия за корупция, за разгръща­не на "икономика в сянка", за най-различни мафии.

 

Свръхцентрализираният механизъм за планиране
            опорочаваше естествените връзки между социалните групи.
            Контактите между производители и потребители се
контролираха от центъра и не благоприятствуваха здра­вословното развитие на стопанството и тър­говията. Спъваше се създаването на кори­гиращи механизми, на механизми за саморегулация, затрудняваше се формирането на самоуправляващо се гражданско общество.

 

Лишеният от стоки потребителски пазар повишава с всеки изминат ден градуса на социалното напрежение.
            Липсват или трудно се намират продукти от първа необходимост.
            Свой дял имат и трудностите в придобиване на по-трайни и ценни стоки като
            телевизори,
            перални,
            хладилници,
            автомобили. Като при­бавим редица други липси на стоки за ши­роко потребление и послушаме какво се го­вори по многолюдните опашки,
            можем ясно да си представим
тежката психологическа атмосфера.

 

Дори в последно време, когато бяха утвърдени радикални виждания за създаването на социалистическа пазарна икономика (това е оксиморон!-б.м.) и на фирмена организация, носителите на командно-административната система не сложи­ха оръжие. Независимо от мнението на правителството и на редица специалисти ново­образуваните фирми бяха изградени по административен начин — кампанийно и без необходимите проучвания. При формирането на техните ръководства се подходи по традиционния път. Създаването на фирмите се използва за ликвидиране на производствената демокрация и на самоуправлението на тру­довите колективи. За сметка на това се за­силиха технократичните тенденции. Няма да е пресилено, ако се каже, че една част от апарата, включително на най-високо равни­ще, се уплаши от демократичните промени и побърза да сведе техните последствия до ми­нимум.

 

И нещо много важно:
            икономиката на ко­мандите "от горе",
            гигантските проекти,
            лип­сата на достатъчно демокрация и гласност,
            невежеството и егоистичните интереси на административно-бюрократичния апарат
бяха на път да унищожат прекрасната българска при­рода. Нашите плодородни полета
            са напоени с химикали, нашите бистри води
            са отрове­ни и черни от замърсяване, въздухът в ре­дица градове
            направо е опасен за здравето. 
Разбира се, за редица от острите екологич­ни проблеми на страната има и външни при­чини. Но главното е, че у нас е налице еко­логическа криза, борбата с която не търпи отлагане нито ден, нито час.

 

Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да ха­рактеризираме като прединфарктно състоя­ние."

 

 

 Петър Младенов, генерален секретар на ЦК на БКП, 10 декември 1989г.
 
КЪМ
[THE RED, КОМ]ПАРТИЯТА!
                           by a Coward
Аз крача с крачките ти бойни.
Аз чувствам как тече кръвта
от твойте рани многобройни,
и аз горя, и аз туптя,
 
туптя със пулса ти неравен —
плът от войнишката ти плът, —
подхлъзвам се и се изправям
по твоя окървавен път.
 
Води ме, Партийо, води ме,
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!
 
Във своята сурова строгост
ти нежна като майка си.
Аз всичко бих ти дал да мога
да бъда твой достоен син.
 
Като лъча да пламенея —
лъча на твоята зора!
Тъй както Смирненски да пея,
тъй както Ботев да умра!
 
Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри —
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори!
Yes, I believe in you,
yes I believe
you are always right!

 
Ах, как горещите ти рани
дълбоко, остро ме болят —
кога нападаш и се браниш,
кога се луташ в своя път.
 
Тъй както някога на село,
свежен от утринна роса,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми да кося —
 
тъй ти десница ми подаде
и във борбата ме кали.
Затуй горя във твойта радост
и твойта болка ме боли.
 
Води ме, Партийо, води ме
под бойките си знамена
и нека свети твойто име
чрез хилядите имена!
 
… И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя —
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава —
дори на храчките честта!
[Баси, а?!]
 
Но аз горя! Но аз живея!
Аз няма да ти изменя!
Във думите ми червенеят
лъчи от твойта светлина!
 
И в милионния ти пристъп
срещу врага ни разнолик
не съм аз Радевски, ни Христо,
аз съм безимен твой войник.
 
Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!
Край
Е, баси! Баси! Баси!




---------------------

END

---------------------

 

 

---------------------------------------------------------

----------------------------------------------------------------------------------------------

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

 


http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image528.jpg

PS

     Петър Младенов, in December of 1989, чете Докладът [of the state of the БГ nation] .

 

Ох, тези социалисти! Ирационалисти! Неудачници!
   





  

   

 

http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image528.jpg

НРБ

 

 

---------------------------------------------------------

----------------------------------------------------------------------------------------------

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

През 2000г.  Народното Събрание прие (осакатен) 
Закон за обявяване на (БГ; 
НРБкомунистическия режим за престъпен,
full of твърда/strong риторика и 
soft/weak действия], lovely Jos
ephine,
чрез 
indoctrinating the minds of the majority of (масовите, „малките“) БГ ppl, 
като се 
приобщят към [целуват ръка на] the BG religiosity! Unite, unite…
and воистина [БКП’s ideas] се absofrekinlutely 
възкресоха 
[into БСП’s такива]!
Ох, този БГ 
колективизъмНРБ-изъм

PS
            За прехода
                        от
(the evil) хардлайнерския (red; РСО) социализъм [“демократичен социализъм i.e. тоталитаризъм of the (ЦК на) БКП]
                        към (
the toxic) пост-социализъм of the Сошъл(ized) Държавата!
                       
Ведно с промяната името (но не и evil ideological същността!) на КомПартията!
                        От
КомПартия към СоцПартия! От red (hard) към розов (soft) социализъм!
                        В
новата(стара) Партия, lovely Josephine,
                        forever
ще има борба м/у тези две крила: хардлайнери (orthodox marxist) vs сошъл-демократи (“реформатори”)!
                       

                        Преходътlovely Josephine,
                                от [РазвитоСоцОбществореален социализъм (тотално misallocation of capital and total egalitaristic impoverishment)
                                не, не, не към капитализъм, а    
                                към (сошъл) демокрация [capitalсошълism],
                                в БГ (за разлика, например от Полша, Словакия)
                                е really post-сошълist (банко-олигархиченмутирал socialistic’s) extension (of the past/old morality; evil ideology);
                                това е най-важната характеристика на БГ big промяната after 1989! Баси!
Пост-сошълисткият преходlovely Josephine,
                                е базиран на (pro социалистическата, в идеологически контекст)
                                Сошъл(ized) Държавата, определена by the ОСНОВНИЯТ ни закон -
                                 (Луканово-Лиловата Сошълized) Конституция of BG, 1991!
                                Yes
, БГ Преходът ни е базиран на pro-сошълистка Конституция,
                                навместо да бъдат извършени, lovely Jos,
                                real 
декомунизация1real лустрация2 и real приватизация3! Е, баси!
               
  
                               
Кофти конституция, установяваща кофти принципи! 
                                Oh, that
social-fic(a)tion на БГ Държавата,
                                done (брилятно) by the really много опитните БКП (БСП) политици-идеолози, интелектуалци!
                                 [затова и резултатите ни, за 20 години, съвсем логично, са такива, каквито са, каквито сме си изработили и сме си заслужили:
                                НЕдостиг, бедност, ниска производителност, икономика на услугите (не толкова на реалния сектор: индустрия, селско стопанство),
                                ниска конкурентноспособност, корупционна среда, нефункционираща правораздавателна система,
                                ужасно политиканстване от всички партийни централи и т.н.
                                Затова и БГ MEDIA & ОБРАЗОВАНИЕТО (и НАУКАТА)lovely Josephine, e absofreakinlutely full of SOCIAL-FICATION principles!
                                Yes, 
кофти, но факт! и БГ MEDIA & ОБРАЗОВАНИЕТО (и НАУКАТА) се нуждаят all от ДЕ-СОШЪЛ-FICATION!
                               
Но, това е много, много труден и дълъг  процес, защото the EGALITE MEDIA (& преподаватели) преобладават EVERYWHERE!
                               
Етатизъм!]
           
  
              

            За (the evil) „Столетницата”!
            За преименуването на (the red hardcore СССР-истката) БКП в БСП (розовите), 12 април 1990г.
           
Разбира се няма, няма, няма, lovely Josephine,
           
не съществуват, in the reality, бивши (червеношийкови) HARDCORE левичари! Remember that!
           
Левичарите, особено the hardcore такива,
            са
forever ла гранде (coersive) tribal populists
            i.e.
морално и интелектуално dishonest хора! Форевър Перник, Перник форевър!
           

                Няколко месеца след болшевишкия преврат within the КомПартията, lovely Josephine,
          the ла гранде BG inter-национал-социалистите (съгласно премъдрите указанията на Лилов и Луканов)
          се absofreakinlutely трансформираха в (сошъл) „прогресисти”, баси?!

 


Of the red
Партията – of “the oppressed class!
Of the ла гранде червените (уж) revolutionists!
 

Of властта на (all the НРБ) гражданите”, ти да видиш, баси!
Of the (Motherhoodness of) absofreakinlutely
emotionalized популизъм!
Of
(one Партията на) властта в името на Народа, ти да видиш, баси!
Of the evil idea(l)s! Of the SSocial(ro)bot evil morons! Of the great
dishonesty!
Of the (Майката & Бащата на) сошълбот-ification of (БГ) политическата (национал-болшевишка) плутокрация i.e. Corporatism!
З
а преименуването (но не и промяна на the evil & двуличен характер) на Партията „на малкия (трудов соц) човек” БКП
[по the irrational теорията of Marx  за “малкия човек”,  градящ с неговата “малка правда”, под ла гранде „мъдрото ръководство на Партията-Слънце,
the сияйния (РСО) социализъм с човешко лице! Големите (партийни) човеци се яко грижат за (проблемите на) малкия човек от Народа, баси!]
в (
лицемерната) БСП партия - на „на (по-)обикновения (& older & по-провинциално in thinking) (weak) човек!
[Viva ла комунизъм, Viva ла социализъм! The dumb (и absofreakinlutely bloody щети носещ i.e. evil moral) narrative, lovely Josephine,
based onto an absofreakinlutely tribalistic & SSocial(ro)bot (етичен, polit-economic) Стандарт! Oh, that (much вреден) mysticism!]

 

Асен Игнатов: Под чужд флаг

https://cao.bg/wp-content/themes/Yen/timthumb.php?src=https://cao.bg/wp-content/uploads/2017/03/BKP.jpg&w=580&zc=1
[За the evil (М-Л) идейните основиполитиката) на БСП!]

 

За преименуването на БКП в БСП
Асен Игнатов, 12 април 1990г.

http://www.robzor.com/rhouse/PolitSpectrum123_files/image277.jpg
Тоталитарната БКП
се преименува в
too
авторитарната БСП!

 

Като някогашните пирати и като днешните контрабандисти комунистите все по-често започват да плуват под чужд флаг. И по-точно: те свалят виненочервения ленински стягhttp://www.robzor.com/rhouse/PolitSpectrum123_files/image251.jpg, за да издигнат на негово място светлочервеното социалистическо знаме.

Заплашително свитият ротфронтовски юмрук http://www.robzor.com/rhouse/PolitSpectrum123_files/image109.png
         
се отпуска, разтваря и чудодейно се превръща в протегната ръка, избледняват очертанията на сърпа & чука http://www.robzor.com/rhouse/PolitSpectrum123_files/image104.jpg
            и пред смаяната публика
разцъфва социалистическата роза.
            Много
комунистически партии вече промениха името си и никак не е чудно,
            ако и българските комунисти последват техния пример и нарекат себе си „
социалисти”.

http://www.robzor.com/rhouse/PolitSpectrum123_files/image205.jpg

Действителните социалисти, хората, платили за своите убеждения скъпата цена на затворите и лагерите, явно не са подозирали колко много „съмишленици” всъщност те са имали. По някакви неподозирани причини те, тези неподозирани „социалисти”, не са разкривали душата си, но ето, оказва се, че те са все пак социалисти, че се стремят към „демократичния социализъм”, към нищо друго.

А фактът, че днешният „социалист”, наричащ тогава себе си комунист, е бил тогава директор на затвора, а друг социалист, който не само сега, но и тогава се е наричал социалист, е бил затворник, че единият е репресиран, а другият – репресиращ? Това явно е малко семантично недоразумение. Да забравим миналото и да си подадем ръка – всички ние, които принадлежим на „демократичната левица”.

Какво „идеологическо падение” от гледна точка на стриктната комунистическа ортодоксия!
Къде изчезна
вредата от „социалреформизма”? Нали демократичните социалисти бяха само коварни „предатели на пролетарската кауза”, нали те бяха „агенти на буржоазията в работническото движение”?

Нали една от най-големите заслуги на Ленин се състоеше в това,
            че той замени „научно неточния”, а на всичко отгоре и „компрометиран” термин
             „
социалдемократ(мека китка – бележката моя) с точния марксистки термин „комунист (хардлайнер левичар, марксист, – бележката моя)?
            Така поне беше написано във всички учебници по марксизъм-ленинизъм и партийна история.  

Защо тогава комунистите са готови да извървят обратния път, да се преклонят пред една традиция и приемат едно име, за които техният Ленин не намираше достатъчно гневни думи?

Разбира се, новопокръстените привърженици на „демократичния социализъм” издигат новия си флаг по принуда, по силата на горчивата необходимост.

Банкрутът на комунистическите идеи и на комунистическата действителност е толкова оглушителен, той проличава с такава чисто физическа убедителност, че с изключение на малцина идеологически динозаври повечето комунисти разбраха, че единствената възможност да се спаси нещо, да се запази нещо, е партията да представи себе си не за онова, което тя е.

Всъщност, едва ли има по-голямо наказание за комунистическото движение от това, че успехът му ще бъде толкова по-голям – или по-точно неуспехът му ще бъде толкова по-малък – колкото по-малко хората могат да го разпознаят като комунистическо. Някакъв плюс може да се регистрира само под чуждо име, под чуждо знаме, с открадната програма.

Политическият маскарад не е от вчера. Той е връстник на политическия живот, на политиката изобщо. Но той може да означава две неща: или че онзи, който си е поставил маска, само крие истинското си лице и при подходящ случай ще захвърли маската или пък че той всъщност няма никакво собствено лице, а само … маски. Какъв е нашият случай?

Между комунистите, които днес шумно оповестяват новото си верую, има цинични „реалисти”, за които е важно само едно: властта. За да остане на власт, такъв човек е готов, без да му мигне окото, да стане и монархист. За него публичното деклариране на някакви убеждения е въпрос не на идеи, а на политическа техника.


Но, разбира се, има и макиавелисти,
           
http://www.robzor.com/rhouse/mises_files/image004.jpg            
            които
в съответствие с Лениновия морал смятат всяко средство за добро, ако то служи на „великата” цел. Защо привидно да не се откажем дори от себе си, ако това ни позволява по-късно отново да овладеем положението?

Ще се наречем и социалисти, и какви ли още не, http://www.robzor.com/rhouse/PolitSpectrum123_files/image396.jpgдокато премине бурята. А после – после ние знаем да разговаряме и на друг език. После ние ще се справим с „дребнобуржоазната мътилка” и „контрареволюцията”. Да не би да сме без опит в това отношение?

Прикритият сталинист чака своя реванш, чака своя час, за да се разправи жестоко с новата демократична обществена система, чиито зародиши вече са налице.

А пък опортюнистът и приспособленецът без собствени идеи и собствено лице, разбира се, не ще предприеме нещо против тази система, докато съотношението на силите е благоприятно за нея. Но той е в състояние да отрови със своето вътрешно безразличие, с користта и цинизма си и най-демократичното общество, а и, разбира се, пръв ще го напусне в трудни моменти.

Но няма ли и между комунистите, оповестили своята нова ориентация, хора, които са преживели дълбока вътрешна еволюция и наистина изповядват „демократичния социализъм” без задни мисли, продиктувани от коварната ленинска „тактика” или от обикновено приспособленство? Разбира се, че има. Но тогава логиката на живота им налага да направят и последния извод – да напуснат тази партия.

12 април 1990 година

 

(бел. 14-тият извънреден конгрес на БКП, състоял се от 30 януари до 2 февруари 1990 г.,
            се обявява за възприемане на демократичния социализъм като основна идеология и предлага смяна на името на партията.
            След вътрешнопартиен референдум, проведен на 3 април 1990 г.,
            в който участват 726 000 партийни членове, от които 629 522, или 86,71%, подкрепят промяната на името,
            Българската комунистическа партия се преименува в Българска социалистическа партия.
            Новата партия е регистрирана в Софийски градски съд на 10 април 1990 година.
)
           

PS
Доклад на Генералният Секретар на БКП, другарят Петър Младенов,     
"
За състоянието на страната, Партията и непосредствените задачи." 1989г.
            На 11 декември 1989 година, месец след свалянето на Тодор Живков, се провежда Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия. На него новият генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов изнася доклад "За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи." Докладът описва the total катастрофата на Социалистическа България и управлението на Живков.
http://www.robzor.com/rhouse/pmladeno...

 

 

Асен Игнатов е роден през 1935 г. в Шумен. Следва философия в Софийския университет, по-късно започва работа като асистент по формална логика в СУ „Климент Охридски“. Философската антропология е главна цел на философските му занимания.

През 1968 г. издава книга с есета „Тъга и порив по епохата“, която предизвиква политически скандал. Обвинен е в „ревизионизъм” и покушение срещу идеологическите устои на комунистическия режим.

Уволнен е от Софийския университет и книгата му е забранена. Поставен в изолация, той взема решение да емигрира от България.

След една научна конференция в Брюксел през 1972 г. остава в чужбина и поема тежкия път на политически емигрант. Животът му в България поставя отпечатък върху неговото творчество.

Започва работа като научен сътрудник в Католическия университет в Льовен, по-късно живее в Германия. Защитава докторат на тема „Хайдегер и философската антропология“. От 1980 до 1988 г. живее в град Кьолн, като наред с научната си работа е редактор в българския отдел на радио „Дойче Веле”.

Асен Игнатов е научен сътрудник във Федералния институт за източноевропейски изследвания в Кьолн и изнася лекции като частен доцент във висшето философско училище „Академия Густав Зийверт“ в Шварцвалд, федерална провинция Баден-Вюртемберг. Автор е на над 150 публикации и 9 книги. Умира през 2003 г. в Германия.

Източник: вестник „Демокрация”;

https://cao.bg/%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4-%D1%84%D0%BB%D0%B0%D0%B3/

 

_________________

___________________________________

________________________________________________________

 

 

 

PS
THE (тъмните) SHADOWS (the 
dark наследството т.е. последствието) of the BG (соцНРБ) past monstrosity!
 http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image210.jpg   http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image214.jpg 
Последната (бивша) Компартия в ЕС
           
С просто око се вижда, lovely Josephine,
           
че поради биологичните принципи of the objective reality,
           
днешната БСП
            (ведно с всичките
dumb (indoctrinated) наследници на висши номенклатурни членове на ЦК на БКП, натоварени с absofreakinlutely dumb & dangerous идеологическия багаж на предците си)
           
се (бързо) стопява - със скоростта на половин човешки живот!
            Със затихващи функции е и
dumb картината на the ла гранде (циничната ideology of) комунистическия Рай (,която съществува само в главите на the older BG ppl-носталгици)
            Тази кофти
(very цинична и very вредна) партия (на лошото, на сбърканото, на liars & thieves), lovely Josephine,
            becase of the really absofuckinlutely
confused morality (& evil соц идея/narrative),
           
не, не, не е привлекателна за (БГ) младите! И това е за доброто – на всички truly rational (BG, EU) ppl!
           
Dumb idea(l)s, lovely Josephine,
            produce
dumb moralities,
            produce
dumb cultures,
            produce
dumb narratives!
            Yes, it’s all about, lovely Josephine,
           
the калпавия морален (& интелектуален) standard!
            И (следователно)
калпав (i.e. égalité) наратив.
Да, старата майка на БСП е (absofuckinlutely evil the red coercive идеологията на) БКП:
           
на интер-национал-социалистите (InterNatSoc) т.е. болшевиките i.e. today’s дрОгарите!
           
 
Да, БСП е последната [оцеляла след 1989, баси, because декомунизацията [ и лустрацията] в БГ не, не, не се състоя] бивша КомПартия в Европейският Съюз!
            А това води до
(все повече) повишаване на доверието в (the ppl of) България
            и до (
achieving) все по-добър (по-висок) стандарт (и качество) на живот – за всички truly productive (non-SJW’s, non-parasites) BG (mostly <50 years of age) ppl!
Да,
настоящето, lovely Josephine,
           
става със всяко (изминало) десетилетие все по-добро – за the truly working (efficient effort applying) people!
Да, БСП, не трябва никога вече
, lovely Josephine,
            да бъдат допуснати до властта
; трябва да naturally затихват все повече! Инак – много кофти за all (the really productive) BG ppl!
 

   
    
   
 
    
  
   
http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image315.jpg http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image316.jpg http://www.robzor.com/rhouse/businessmoral123_files/image317.jpg 

 

 

_________________

___________________________________

________________________________________________________

 

History of communism & socialism.
[
Една история за bloody диктатура, баси!]




THE COLLECTIVISTS-SOCIALISTS

HISTORY MAKERS


Of the ugliness! Of the true evilness!
За (mystical) “магьосничество и the magicians”!
[Of
building of an utopic tower, lovely Josephine,
основана на
absofreakinlutely great irrationality.
Of the “polar star” of all мистиците,
wizards.
Oh, oh, oh, ohhhh!]

(Фалшивото, НЕчестното) НЕпрактичното, lovely Josephine, always fails.
Oh, those confused minds, based onto their absolutely confused
moralities!


За (mystical) магьосничество и the magicians!
Фалш, лицемерие и НЕпрактичност.
Failure.
Всяка лъжа,
an irrationality, a dishonesty, always fails;
всяка философия, based on irrationality, always fails;
всяка
идеология,, based on irrationality, always fails!
Защото it is INcoherent with the (objective) reality!
All the radically irrational ppl, lovely Jos,
живеят (
тъпо) in (домейна на) дистопия,
based on (
dumb) идея of а Great мистичен Wizard!
Ох, тези фалшиви, НЕчестни и НЕпрактични хора!
They always fail, in the long-term! Oh, those confused
minds!
It’s all based onto absofreakinlutely
confused (subversive) morality!


  


За (mystical) магьосничество и the magicians!
Фалш, лицемерие и НЕпрактичност. Failure.
Всяка лъжа, an irrationality, a dishonesty, always fails;
всяка философия, based on irrationality, always fails;
всяка
идеология,, based on irrationality, always fails!
Защото it is INcoherent with the (objective) reality!
All the radically irrational ppl, lovely Jos,
живеят (
тъпо) in (домейна на) дистопия,
based on (
dumb) идея of а Great мистичен Wizard!
Ох, тези фалшиви,
НЕчестни и НЕпрактични хора!
They always fail, in the long-term! Oh, those confused minds!
It’s all based onto absofreakinlutely
confused (subversive) morality!

_____________________________________

Ох, този социализъм! Ох, those (соц) wizards!


Plato is the (ancient) Father of (all) the collectivism!
Жан-Жак (the Първият God-Father of collectivism) in terms of ideas
is just the absofreakinlutely opposite to those of 
Aristotle & John Locke!
http://www.robzor.com/rhouse/BG_above_all_files/image131.png
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 
 
   
 
 
Ох, този социализъм! Ох, those (соц) wizards!
 
 
 
Ох, този социализъм! Ох, those (соц) wizards!
 
 
  
Ох, този социализъм! Ох, those (соц) wizards!
 
 
Ох, този социализъм! Ох, those (соц) wizards!
 

 
 
Ох, тоз НРБ-изъм, ох, това развито социалистическо общество!
[Погледни им физиономиите, lovely Jos! How do these ppl look? Карикатури!]
 
 
 
 
Ох, този социализъм! Ох, those (соц) wizards!
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

   
 
 
  
 
 
 
 
 
 
 
 
Казва Генсека Петър Младенов на другарите си:
"Сред ръководството, по чието време се допускаха различните неуспехи,
а ако трябва да бъдем честни,
нека ги наречем провали, бяхме и ние, сега тук присъствуващите, или по-голяма част от нас.
Това ръководство бе единодушно избирано на редица партийни конгреси, получаваше от тях одобрение за своята политика.
Нашето чистилище може да бъде само оповестяването на истината, на цялата истина.
Много са въпросите, които чакат отговор. Навярно първият е 
как можа да се случи така,
че 
четиридесет и пет години след Социалистическата Революция ние да изпаднем в днешната обществена стагнация?
Без да навлизам в по-обстоятелен 
социологически и политически анализ, който неизбежно ще се наложи ако не днес, то утре,
ще споделя с вас някои съображения, които, щем-не щем, трябва да имаме предвид,
ако истински търсим отговор на въпросите и решения за стабилизация в 
политически и икономически план."

 
 
Така започна, lovely Josephine, БГ преходът (ни), за съжаление,
[заради absofreakinlutely тежкото наследство, завещано от БКП!]
от the absofuckinlutely 
тоталитаризъм of the Социалистическата Държава
 към олигархичната 
капиталсоциалистическа Сошъл (egalitarian) Държава!
   
 


 
 


_________________

___________________________________

________________________________________________________


 

 


THE 21 CENTURY СОШЪЛISM!
(ведно с венецуализъм, кубизъм, северокореизъм, путинизъм и китаизъм)


  
[
There are three (3) versions of (домейна) socialism-
the leftish ideology of collectivism:
the (hardcore
InterNatSocNatSoc &
the (softcore) 
Welfarism, Interventionism, Прогресивизъм.]
 
 
 
 
***


 

 

 

 

 

____________________________

___________________________________________________

________________________________________________________________










________________________________________________________________

___________________________________________________

____________________________